№ 1865
гр. Плевен, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Д.а
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430103836 по описа за 2025 година
Производството по гр.д.№3836/2025г. по описа на ПлРС е образувано по
искова молба от Ю. В. Г., чрез адв. З. М., против Л. И. К., с която е предявен
иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 657,50лв,
съставляваща половината от заплатена от ищеца сума, за охрана на имот-
къща, находяща се в ***, за периода м. 07.2022г. -м. 06. 2025г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ, и иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД- за заплащане на сумата от 125,87лв.- лихва за забава, за периода
19.06.2022- 19.06.2025г. Твърди се, че на 10.01.2020г., наследодателят на
ответника- И.П.К., е сключил договор за охрана на имущество с електронни
системи и мобилни патрули №5600-01226, за охрана на къща в ***. Сочи се,
че след смъртта си на ***, насл. К. е оставил за свои наследници- Д.И.К.Г.-
съпруга на ищеца и ответницата Л. К.. Сочи се, че наследниците са наследили
по равно- по ½ ид.ч. Твърди се, че по време на действието на договора за
охрана, ищецът е заплащал дължимите суми към охранителя ВИП СЕКЮ.ТИ
ООД, респ. на правоприемника му СОТ ЕООД, по банков път. Сочи се, че
разходите не са му възстановени от ответницата. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. Л. И. К., чрез адв. В. И., депозира отговор
1
на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на
исковете. Сочи се, че исковете- към датата на откриване на наследството - ***,
не са уточнени по своя размер. Сочи се, че приживе наследодателят е
възстановявал, в присъствието на свидетели- платените от ищеца суми. Сочи
се, че имало уговорка между ищеца и наследодателя, последния да
възстановява заплатените сумите в брой. Сочи се също, че за периода м.
02.2024г. - до 06.2025г, дължимата сума, в размер от 309,50лв., е изплатена в
брой от ответника, преди предявяването на иска. Сочи се също, че от страна на
ищеца не е отправяна покана за плащане, поради което претенцията за лихва е
неоснователна.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че отв. Л. И. К., заедно с Д. И. К. – Г.а
/съпруга на ищеца/ са наследници на общият им наследодател И.П.К., поч.
***
По делото се установява също, че насл. И.К., като възложител, е сключил
с ВИП СекЮ.ти- като изпълнител, договор за охрана на имущество с
електронни системи за сигурност и мобилни патрули №5600-01226 от
10.01.2020г, за обект- къща в ***, с първоначален месечен абонамент 25лв без
ДДС /30лв с ДДС/. Установява се, че договорът е сключен за 36 месеца.
По делото, от страна на ищеца, с ИМ са представени фактури, издадени от
страна на изпълнителя, с получател- възложителя насл. К., за дължимата
месечна такса, за периода м. юли.2022г.- м.юни. 2025г. ; съдът констатира, че е
налице увеличение на месечната такса, като считано от м.03.2024г.- до м.
02.2025г, месечната такса е в размер на 38лв, а считано от м.03.2025г., до
м.юни. 2025г., таксата е 41лв. Съдът констатира също, че и след смъртта на
възложителя през м. 01.2024г, фактурите са издавани на негово име. Съдът
констатира също, че всички фактури на издадени на 1- во число на съответния
месец, за дължимата сума на месечна такса за текущия месец, със срок за
плащане- една седмица- на 8-мо число на съответния месец.
По делото е представена справка от Банка ДСК, за периода м. 01.2020-
м.06.2025г, от която се установява, че всички плащания по издадените от Вип
СекЮ.ти ЕООД фактури, са извършени от една и съща сметка с №16285452,
която съобразно представената справка за IBAN от Банка ДСК- л. 49,
2
принадлежи на ищеца Ю. Г..
На съда е служебно известен факта, като съдия- докладчик по гр.д.
№6678/2024г по описа на ПлРС, доколкото няма представени доказателства в
тази насока, че процесният имот- къща в ***, е бил собственост на насл. И.К..
По посоченото гр.д.№6678/2024г. е постановено Решение №939/25.06.2025г,
влязло в сила, по което е допуснато извършването на съдебна делба между
наследниците на насл. К.- отв. Л. И. К. и Д. И. К.-съпруга на ищеца, на
наследственото имущество, при равни права, част от което е и имота ***, ***.
Безспорно е по делото, че ищецът Ю. Г. няма качеството на съсобственик
спрямо процесия имот.
По делото е представена Телепоща, изпратена от ищеца Ю. Г. на
12.05.2025г. до отв. Л. К., с която същата е поканена да възстанови
заплатените суми за такса охрана, за периода 01.2024-05.2025г. По делото
няма данни за връчване на Телепощата на адресата.
По делото, като свидетел е разпитан Н.М., от показанията на който се
установява следното: св.М. сочи, че с ответницата Л. К. живеят на семейни
начала от 22 години. Посочва, че договора за охрана на къщата в *** е
сключен от насл. И.К. и таксите са заплащани от наследодателя, като
собственик на имота. Посочва, че в последните години, с оглед на
здравословното състояние на наследодателя, е имал уговорка с ищеца Ю. Г. да
извършва онлайн банкиране на дължимите суми, след което наследодателя му
е възстановявал сумите в брой. Посочва, че е виждал как насл. К. е давал на
ищеца Г. сумите в брой. Посочва също, че от страна на отв. Л. К. няма
плащане на суми към ищеца в брой, касаещи процесната претенция. Посочва
също, че в последните месеци, пенсията на насл. К. е получавана от *** Д.,
съпруга на ищеца, след което е предавала парите на баща си. Свид. М.
посочва също, че по характер насл. К. е бил такъв човек, че е искал всичко да
си плаща. Свидетеля посочва също, че последните три години, преди да
почине, грижата за наследодателя е била денонощна.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, е длъжен да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Искът с правно основание чл.59 от ЗЗД,
3
е субсидиарен, и същият следва да се приложи при липса на друга правна
възможност за ищеца да предяви правата си. Съдът приема за установено,
съобразно събраните по делото писмени доказателства, че ищецът в
производството- Ю. Г., е извършвал всички дължими плащания по договора за
охрана на имота в ***, за процесния период, по който договор не е страна,
нито е собственик на процесия охраняван имот. По делото не се събраха
категорични доказателства за плащане, от страна на ответника, на
претендираните суми, съставляваща половината от направените разходи.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свид. М., в частта им, в която се
сочи, че наследодателят И.К. е възстановявал, в брой, заплатените от ищеца
суми, отчитайки тяхната възможна заинтересованост от една страна, и от
друга- същите не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, в частта им, в която се
сочи, че от страна на ответника няма плащане на суми в брой на ищеца, като
неизгоден факт, каквито твърдения за плащане има в отговора на исковата
молба.
С оглед изложеното, съдът приема, че претенцията за заплащане на
сумата от общо 657,50лв, съставляваща половината от заплатена от ищеца
сума, за охрана на имот- къща находяща се в ***, за периода м.07.2022г -
м.06.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че предявеният иск за заплащане на лихва следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. По доколкото няма представени доказателства
за изпращане на покана до ответника за заплащане на претендираните суми,
считано от получаването на която ответникът да е изпаднал в забава. Както бе
посочено по- горе, по делото няма доказателства за връчване на представената
Телепоща. Съобразно нормата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора.
С оглед на изложеното, следва предявеният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 125,87лв.- лихва за забава, за периода 19.06.2022-
19.06.2025г., бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода по делото, следва отв. Л. И. К., да бъде осъден да заплати
4
на ищеца Ю. В. Г. сумата от 377,70лв разноски, съразмерно на уважената част
от иска.
Следва ищецът да бъде осъден да заплати на адвокат В. И., адв.
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл.
38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗАдв., съразмерно на отхвърлената част от иска, в
размер на 64,27лв. По делото, няма представени списъци на разноски по чл.
80 от ГПК от страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, Л. И. К., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. В. Г., ЕГН**********, от ***, сумата от 657,50лв,
съставляваща половината от заплатена от ищеца сума, за охрана на имот-
къща находяща се в ***, за периода м.07.2022г -м.06.2025г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- 19.06.2025г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю. В. Г., ЕГН**********, от ***, против Л. И.
К., ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на за заплащане на сумата от 125,87лв.- лихва за забава, върху
главницата от 657,50лв., за периода 19.06.2022- 19.06.2025г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л. И. К., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. В. Г., ЕГН**********, от ***, сумата от 377,70лв.
съставляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗАдв., вр. чл.78, ал.3
от ГПК, Ю. В. Г., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат В. Т. И.
от АК Плевен, със служебен адрес ***, сумата от 64,27лв.- адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ОС- Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5