№ 7417
гр. София, 24.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110162771 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК. Противно на възраженията на
ответника, съдът намира исковата молба за нередовна. Липсата на доказателства не е
основание за указания и за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК.
Непредставянето на доказателства би могло да доведе до недоказване на иска, като
преклузията настъпва една в първото заседание след доклада. Следва да се посочи и че
ищецът не твърди да е представил документи, които не са действително приложени към
исковата молба.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
задачи № 1-3 от исковата молба. За установяване размер н мораторната лихва не са
необходими специални знания в областта на счетоводството, поради което и искането на
ищеца в тази част следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за
установяване изпълнението на задълженията за предаване на стоките по процесните две
фактури. В останалата част искането за събиране на гласни доказателства следва да бъде
отхвърлено, тъй като така посочени останалите обстоятелства, чието установяване се цели,
не са относими.
Следва да бъде уважено искането на ответника за събиране на гласни доказателства за
установяване количествата предадени стоки по процесните фактури. Останалите
обстоятелства, така посочени, са неотносими, поради което и искането в тази част следва да
бъде отхвърлено.
Ищецът е страна по частното гражданско дело №15818/2021 г. на Районен съд –
Пловдив, образувано по молбата му по чл. 390 ГПК, към която очевидно самият той е
1
представил писмените доказателства по него и няма нужда от съдействие на съда за
снабдяването с тях. Ето защо искането за служебното им изискване следва да бъде
отхвърлено, като на ищеца бъде дадена възможност да представи документите в първото
открито заседание.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до първото открито заседание да представи
документите, съдържащи се в частното гражданско дело № 15818/2021 г. на Районен съд –
Пловдив.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпроси №
1, 2 и 3, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю.Н..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза в размер на
350,00, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел,
водим от всяка от страните, за установяване на факта на предаване на стоките по процесните
фактури, вкл. тяхното количество.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за
отговор на задача № 4 от исковата молба, за изискване на съдържащи се в частното
гражданско дело № 15818/2021 г. на Районен съд – Пловдив документи и за събиране на
гласни доказателства в останалата част, вкл. за разпит на още един свидетел.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за събиране на гласни доказателства в останалата
част – извън обстоятелствата, за които са допуснати.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.5.2022 г. – 13,30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение – а на ищеца и препис от
отговора и доказателствата.
Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи след представяне на документ
за внесен депозит.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ за сумата 4 653,29 лева, представляваща незаплатена цена на стоки по договор
за продажба, съгласно описаните в исковата молба два броя фактури и чл. 309а ТЗ за сумата
2
от 1 536,57 лева, представляваща мораторна лихва.
Ищецът твърди, че между него и ответника са налице облигационни отношения по
силата на рамков договор за продажба на стоки. Поддържа, че по заявка на ответника е
предал на последния стоките, описани в процесните две фактури, в описаното в тях
количество. Твърди, че, макар да е престирал точно, ответникът не е изпълнил в цялост
задължението си да плати пълната стойност на сумите по фактурите в уговорените срокове.
Ответникът оспорва искове, като поддържа, че не е налице договор за продажба на
цялото количество стока, описано във фактурите, че ищецът не е доставил описаното във
фактурите количество стока, а по-малко, като с извършените плащания е погасил
задължението за цена на цялото доставено количество стоки. Останалата част от сумите по
фактурите не се дължала, тъй като не били уговорени и доставени стоки над платените
количества. Възразява срещу периода, за който се претендира мораторна лихва, предвид
извършваните частични плащания. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията за мораторна лихва.
Като безспорни между страните на основание чл. 153 ГПК не се нуждаят от
доказване следните обстоятелства: наличие на облигационни отношения между страните
по рамков договор за покупко-продажба на фракция 0/63 и скална маса; че страните са
постигнали съгласие за продажба на стоки по процесните две фактури; че ищецът е
изпълнил най-малко част от задълженията за предаване на стоките по процесните фактури
/тези, чиято цена е платена/; че ответникът е платил задължения по фактурите, както следва:
на 14. 12.2018 г. - сумата от 7 053,29 лева и на 26.06.2019 г. сумата от 2 400 лева по фактура
№ 336/30.06.2018 г.; на 16.08.2018 г. - сумата от 10,50 лева по фактура №372/16.07.2018 г.;
че страните са уговорили срок за плащане на задълженията в 7-дневен срок от издаването на
фактурите.
В тежест на ищеца е да докаже, че страните са постигнали съгласие за продажба на
цялото количество стоки по процесните фактури, че е престирал точно – предал е стоките,
предмет на продажбата – по вид и количество, описани във фактурите, както и размера на
уговорената продажна цена.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяване на
задълженията на падежите.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3