№ 22924
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110105180 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
15.12.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Николета Божкова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров
гр. дело № 5180/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от К. К. У. срещу „к.б. ЕООД Е. Ко.“ КД, като се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на
Трудов договор от 14.09.2016 г. за длъжността „Ръководител направление/Директор
направление“. Поддържа, че трудовото правоотношение е било изменяно няколкократно с
допълнителни споразумения, включително и с оглед трудовото възнаграждение. Навежда
доводи, че със Заповед № . г. било прекратено трудовото правоотношение, като на 05.01.2024
г. между страните било сключено споразумение за прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.01.2025 г., а за периода от
31.12.2024 г. служителят да бъде освободен от изпълнение на служебните му задължения,
като работодателят се бил задължил да й заплаща дължимите месечни възнаграждения.
1
Излага съображения, че периода до 31.12.2024 г. бил разрешено от работодателя отсъствие,
поради което се ползвала със закрила. Твърди, че е издадена Заповед № . г., с която трудовото
правоотношение се прекратявало на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.01.2025 г.
Твърди, че в началото на м.11.2024 г. била разбрала за семинар/конференция Brand talks,
която представлявала интерес за ищцата, поради което решила да участва, вкл. с оглед факта,
че лектори били изявени колеги на ищцата работещи при ответника. Поддържа, че е
участвала в конференцията, след което на 11.11.2024 г. по куриер била получила покана за
даването на обяснения за нарушаването на трудовата дисциплина. Инвокира доводи, че
поканата е отправена само от един от управителите на ответника, поради което сочи, че не
била спазена процедурата по чл. 193 КТ. Сочи, че е предоставила подробни обяснения, което
обосновава. Твърди, че с процесната уволнителна заповед работодателят е наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, поради
злоупотреба с доверието на работодателя и нарушаването на задълженията за лоялност към
последния. Поддържа, че след проверка в НАП на 20.12.2024 г. била разбрала, че трудовото
й правоотношение е било прекратено, въпреки подписаното споразумение. Навежда доводи,
че между страните е имало имейл кореспонденция, но не е подписвала споразумения или
декларации за връчването на заповеди по електронен път, поради което намира, че заповедта
й е нередовно връчена. Развива съображения, че уволнителната заповед е
незаконосъобразна, тъй като не била спазена процедурата по налагането на дисциплинарно
наказание. Сочи, че в поканата за обяснения са й поискани такива за неосъществили се
обстоятелства. Отделно от това аргументира, че вменените й нарушения били в
противоречие с основни права на гражданите, които били гарантирани от КРБ. Твърди, че не
е нарушавала споразумението от 05.01.2024 г., поради което същото било валидно и
действащо към настоящият момент, като не била влизала в преговори или договорни
отношения с конкурентни предприятия, поради което с оглед договореното трудовото
правоотношение се прекратявало на 01.01.2025 г., а отделно от това не била извършвала и
никаква възмездна или безвъзмездна дейност, която да попречи на интересите или дейността
на ответника. Навежда доводи, че уволнителната заповед не е издадена от легитимен
представител на работодателя, което обосновава подробно, а освен това в уволнителната
заповед не било налице надлежно посочване на длъжността, която била заемала, както и
липсвала индивидуализация на трудовия договор, които се прекратявал. Излага подробно
съображения, че фактическата обстановка изложената в уволнителната заповед не
отговаряла на обективната действителност. Твърди, че действията й не обосновавали
хипотеза на нарушаване на трудовата дисциплина, което да доведе до налагането на
процесното дисциплинарно наказание, което аргументира подробно. Поддържа, че от
изложените от работодателя съображения не можело да се направи извод нито защо смята,
че е налице хипотезата на злоупотреба с доверие, нито че такава действително е налице.
Инвокира доводи, че сочените клаузи на трудовия договор, която да не е в противоречие с
интересите на работодателя не може да обясни налагането на дисциплинарно наказание и
наличието на дисциплинарно нарушение за присъствието на публична лекция, като на
мястото били присъствали и други служители на ответника. Излага съображения, че
поведението и съображенията на работодателя практически водели до дискриминация по
смисъла на чл. 8, ал. 3 КТ. Освен това трябвало да се вземе предвид, че съобразно
разпоредбата на чл. 228а КТ, работодателят имал задължение да осигурява условия за
поддържане и повишаване на квалификацията на работниците и служителите, като в случая
не само ответника не бил изпълнил задължението си, а напротив бил санкционирал ищцата
с най-тежкото дисциплинарно наказание. Поддържа, че трябвало да се вземе предвид, че по
силата на споразумението, работодателят бил освободил ищцата от изпълнението на
служебните й задължения, поради което същата можела свободно да присъства на различна
места и събития. Навежда подробни доводи, че работодателят не бил спазил правилото на
чл. 189 КТ, като в случая нито е било изследвано имало ли е някакви неблагоприятни
2
последици за ответника, нито значимостта на неизпълнението на трудовото задължение,
нито е взет предвид факта, че ищцата нямала предходни нарушения на трудовата
дисциплина. Развива съображения, че уволнителната заповед е немотивирана, като
единствено била посочена правната квалификация, без мотиви за твърдените нарушения.
Сочи, че с оглед изложеното претенцията за признаване за уволнението за незаконно и
неговата отмяна била основателна, което обуславяло и основателност на иска за
възстановяване на длъжността заемана преди незаконното уволнение. Поддържа, че в
следствие на незаконното уволнение е останала без работа. Твърди, че размерът на
последното брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ
месеца на уволнението било в размер на 14691,07 лева, поради което за периода 13.12.2024 г.
до 13.06.2025 г. се дължало обезщетение, евентуално за периода от 13.12.2024 г. до
31.12.2024 г. Излага съображения, че работодателят неправомерно е задържал трудовата
книжка, поради което същата била претърпяла вреди в размер на брутното трудово
възнаграждение за сумата от 14691,07 лева на месец от 13.12.2024 г. до реалното предаване
на трудовата книжка, като вредите се изразявали в това, че без трудова книжка не можела да
започне работа при друг работодател. Поддържа, че на 11.01.2024 г. е била предоставила
трудовата си книжка на работодателя с оглед оформянето й, но и понастоящем последната
се намира у работодателя. Развива съображения за наличието на твърдените вреди и
причинно-следствена връзка, като сочи, че с поведението си ответника я бил лишил от
възможността да получава трудово възнаграждение от друг работодател. Иска уволнението
да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановена на
длъжността заемана преди незаконното уволнение, както и да бъде осъден ответника да
заплати претЕ.ираните обезщетения.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
предявените искове са процесуално допустими. Твърди, че основателността на претенцията
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се обуславяла от това кое от двете изявления е направено и прието
първо – това за прекратяването на трудовото правоотношение по съгласие между страните
или това за дисциплинарно уволнение. Поддържа, че при евентуална отмяна на
дисциплинарното уволнение, изявлението за прекратяването на трудовото правоотношение
по общо съгласие на страните по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ запазвало действието си, поради което
ищцата не разполага с възможност да бъде възстановена на позицията, която е заемала
преди незаконното уволнение, нито с правото на обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение, което аргументира подробно, като сочи аналогично
тълкувателна практика на ВКС. Оспорва претенцията за заплащането на обезщетение
досежно задържане на трудовата книжка. Сочи, че не спори, че страните са се намирали в
трудово правоотношение за длъжността „Ръководител направление/Директор направление
Маркетинг“, като трудовото правоотношение е било прекратено поради дисциплинарно
уволнение. Действително на 05.01.2024 г. страните били подписали споразумение, с което
ищцата била освободена от изпълнение на служебните си задължения за явяване на работа,
за което време е признат трудов и осигурителен стаж, както и че ще получава трудовото си
възнаграждение, а до 30.06.2024 г. ще ползва и служебен автомобил. Сочи, че е уговорено,
че за периода до 31.12.2024 г. ще се счита за разрешено от работодателя отсъствие, като
ищцата ще се ползва от закрила по КТ, а трудовото правоотношение ще се счита прекратено
от 01.01.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, за което е издадена и Заповед № . г.
Инвокира доводи, че съобразно клаузата на чл. 4 от споразумението за прекратяването на
трудовото правоотношение, ищцата не можела да влиза в договорни отношения с
конкурентни предприятия, като не се допуска възмездна или безвъзмездна дейност за такива,
която би нарушила интересите на работодателя, което било уговорено и според клаузи в
трудовия договор. Твърди, че с поведението си на 07.11.2024 г. – участие на маркетингово
събитие Brand Talks с участие на конкуренция, ищцата била нарушила общото си
задължение по чл. 126, т. 9 КТ за лоялност, като на 08.11.2024 г. ищцата чрез приложение
3
била поискала от управителя да бъде прекратено трудовото й правоотношение. Поддържа,
че служителите, които са участвали в събитието са подали докладни досежно поведението на
ищцата, като от същата са изискани обяснения, а ищцата била представила такива.
Инвокира доводи за кореспонденция между страните, като сочи, че ищцата не желаела да
отговаря на въпроси, поради което и било изпратено на личният й адрес уведомление за
прекратяване на трудовия договор. Поддържа, че е поискано предварително разрешение от
Инспекция по труда за уволнение на ищцата, но след като бил получен отказ, било
преминато към налагането на дисциплинарно наказание. Излага съображения, че
уволнението е извършено законосъобразно, което аргументира подробно. Твърди, че след
като ищцата е била освободена от изпълнение на трудовите си задължения, то появата й с
представители на конкуренти на събитие за маркетинг пораждало редица въпроси, като
поведението й било в противоречие с чл. 126, т. 9 КТ. Обосновава, че подобно поведение
изпълвало хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Навежда доводи, че с оглед поведението на
ищцата след искането на обяснения, заповедта за уволнение й била връчена надлежно
електронно. Прави възражение, че на ищцата й е осигурена възможност в срока по чл. 194
КТ да се защити. Твърди, че тежестта на нарушение съответства на тежестта на наказанието,
като уволнителната заповед била аргументирана. Поддържа, че претенцията за задържане на
трудовата книжка е неоснователна, тъй като била извършена проверка от Инспекция по
труда и не били открити нарушения. Инвокира доводи, че ищцата двукратно е била канена
да получи трудовата си книжка, но същата не получавал пратките, като същата била
надлежно съхранявана и по всяко време можела да я получи, каквото поведение последната
нямала. Сочи, че ищцата била поискала с писмо от м.04.2025 г., получено при ответника през
м.05.2025 г. да й бъде предоставена трудовата книжка чрез Български пощи, което било
сторено, като същата била получила пратката на 20.05.2025 г. Иска отхвърляне на
предявените искове. В отговора на исковата молба е инкорпориран насрещен иск като се
поддържа, че ищцата дължи сумата от 44016,00 лева – представляващи обезщетение по чл.
221, ал. 1 КТ. Иска отхвърляне на предявените искове.
С Протоколно определение от 25.09.2025 г., съдът на основание чл. 211 ГПК е приел
за съвместно разглеждане насрещна искова молба подадена от „к.б. ЕООД Е. Ко“ КД срещу
К. К. У..
Ищецът по насрещният иск твърди, че страните са се намирали в трудово
правоотношение. Поддържа, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, поради което дължал и обезщетение на
работодателя, което било предвидено в правилото на чл. 221, ал. 2 КТ. Навежда доводи, че в
случая обезщетението било в размер на срока за предизвестието, който бил тримесечен,
поради което с оглед брутното трудово възнаграждение на ищцата се дължала сумата от
44016,00 лева. Излага съображения, че е издадена заповед за дължимото обезщетение. Иска
ответницата по насрещния иск да бъде осъдена да заплати претЕ.ираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба по насрещния иск,
като сочи, че претенцията е неоснователна, а заповедта на работодателят за претЕ.ираното
обезщетение е незаконосъобразна. Развива подробни съображения, че дисциплинарното
наказание е наложено незаконосъобразно. Твърди, че с оглед незаконосъобразността на
дисциплинарното наказание не се дължало и претЕ.ираното обезщетение. Поддържа, че с
оглед представените по делото доказателства претенцията по насрещния иск била
недоказана и неоснователна. Излага съображения, че с оглед уговореното в споразумение от
05.01.2024 г., трудовото правоотношение било до 31.12.2024 г., поради което работодателят
можел да претЕ.ира единствено обезщетение за действителните вреди, но в случая такива не
били претърпени. Освен това функциите на служителя се изпълнявали от друго лице, което
било допълнителна индиция, че работодателят не е претърпял вреди, тъй като като на
работното място имало лице, което било поело функциите. Сочи, че в случая следвало да
намери приложение чл. 205 КТ, но по аналогия следвало да се приеме, че работодателят не
4
бил изпълнил процедурата по чл. 210 КТ. Обосновава, че само по себе си уволнението не
водело автоматично до възникване на задължение за заплащане на обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ. Твърди, че претенцията не е доказана по размер. Иска отхвърляне на предявения
иск.
С Разпореждане от 25.03.2025 г., съдът е върнал искова молба с вх. №
31125/29.01.2025 г., подадена от К. К. У. срещу „к.б. ЕООД Е. Ко.“ КД, ЕИК: . в частта по
отношение иска за отмяна и обявяването за незаконосъобразна на Заповед № . г., като е
прекратено производството по гр. д. № 5180/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав
в тази му част. Разпореждането не е било обжалвано, поради което е влязло в сила.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
I. От фактическа страна.
Представен е Трудов договор от 14.06.2016 г. сключен между „к.б. ЕООД Е. Ко.“ КД
от една страна, в качеството на работодател и К. К. У. от друга страна, в качеството на
служител. По силата на трудовия договор работодателят възлага, а служителят приема да
извършва работа на длъжността „Ръководител направление/Директор направление“, а
работодателят се задължава да заплаща трудово възнаграждение, съобразно уговореното в
договора.
Трудовият договор е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните,
поради което при липсата на оспорвания и доказателства по отношение неговата
неавтентичност последният обвързва страните с оглед обективираните в договора изявление
и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Следователно в случая безспорно е установено, че между страните е възникнало
трудово правоотношение за уговорената в трудовия договор длъжност.
От допълнително споразумение от 03.01.2017 г. и допълнително споразумение от
19.07.2023 г. към Трудов договор от 14.06.2016 г. се установява, че на основание чл. 119 КТ
страните са изменили трудовото правоотношение в частта по отношение уговореното
трудово възнаграждение, като с последното допълнително споразумение е уговорено
трудово възнаграждение в размер на 14000,00 лева.
Допълнителните споразумения са частен диспозитивен документ, който е подписан
от страните, поради което при липсата на оспорвания и доказателства по отношение
неговата неавтентичност последният обвързва страните с оглед обективираните в
допълнителното споразумение към трудовия договор изявление и произтичащите от това
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Приложена е длъжностна характеристика за длъжноста „Ръководител
направление/Директор направление“, като в същата са посочени следните трудови
задължения:
- ръководи и отговаря за работата на направление „реклама и връзки с
обществеността“;
- изготвя цялостен план и бюджет за рекламната дейност на работодателя чрез
различни канали;
- ръководи процесите, свързани с изготяването и дистрибуцията на вестника на
работодателя, както и на всички рекламни и комуникационни материали;
- отговаря за воденето на преговори с бизнес-партньори и управлението на
договорите с тях;
- отговаря за цялостното оформление на информацията на уеб страницата, както и на
интернет страницата на работодателя;
5
- отговаря за поддържането на профилите на работодателя в социалните медии;
- изготвя комуникационна стратегия за PR дейностите на работодателя;
- планира медийното присъствие на работодател и подсигурява изпълнението на
заложените мерки;
- поддържа взаимоотношения с медии и журналисти;
- следи за спазването на стандартите за публичност и видимост на фирмата при
различни събития;
- анализира постигнатите резултати от реклама и PR дейност и планира стъпки за
тяхното подобрение;
- отговаря за внедряването на нови проекти в областта на рекламата;
- ръководи пряко подчинените служители, отговаря за техния подбор, въвеждането им
в работата, обучението и професионалното развитие;
- изпълнява и други задачи, поставени от прекия ръководител.
Представена е Заповед № . г., като се изяснява, че „к.б. ЕООД Е. Ко.“ КД от една
страна, в качеството на работодател и К. К. У. от друга страна, в качеството на служител,
като страните са постигнали съгласие, че трудовото правоотношение между тях се
прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.01.2025 г.
Приложено е Споразумение от 05.01.2024 г., сключено между „к.б. ЕООД Е. Ко.“ КД
от една страна, в качеството на работодател и К. К. У. от друга страна, в качеството на
служител, като страните са посочили, че са постигнали съгласие за прекратяването на
трудовото правоотношение между тях на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
01.01.2025 г. Страните по споразумението са уговорили следното:
- според уговореното в клаузата на чл. 2 в периода от датата на подписване на
споразумението до 31.12.2024 г. (включително) г-жа У. ще бъде освободена от изпълнение на
служебните си задължения, за който период ще получава дължимите от работодателя
месечни трудови възнаграждения след приспадане на дължимите данъци и осигуровки за
страните. Времето се зачита за трудов и осигурителен стаж, с произтичащите от това права и
задължения за страните. Периодът до 31.12.2024 г., вкл. се счита за разрешено от
работодателя отсъствие и се ползва от закрила по КТ.
- в клаузата на чл. 4 от Споразумението страните са договорили, че до момента на
прекратяването на договорното правоотношение на служителя, последният няма право да
влиза в договорни отношения с конкурентни предприятия или предприятия от търговията с
хранителни и/или нехранителни стоки. За това време не се допуска каквато и да е възмездна
или безвъзмездна дейност, която би попречила или би нарушила интересите на
работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
От писмо от 07.11.2024 г. (находящо се на л. 41 в кориците по делото) се установява,
че ищцата е била поканена от ответника да предостави обяснения по отношение твърдяно
нарушение на трудовата дисциплина извършено на 07.11.2024 г. на събитието Brand Talks.
По делото е приложено писмо от 12.11.2024 г. (л. 42 в кориците на делото) от което се
установява, че ищцата е предоставила обяснения.
Представен и неоспорен е фиш за работна заплата (л. 58 в кориците на делото), като
се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.11.2024 г. е в размер на
14672,00 лева.
6
От Заповед № . г. се изяснява, че работодателят е наложил на служителя
дисциплинарно наказание „уволнение“. Работодателят е мотивирал налагането на
дисциплинарното наказание с участие на ищцата в събитие от 07.11.2024 г. – „Brand Talks”,
където била с представители на конкурент – м.м. като заповедта е подробно обоснована от
фактическа страна, като изрично е отбелязано, че по това време ищцата е била в отпуск.
Посочено е, че поведението на ищцата е било в противоречие с правилото на чл. 126, т. 9
КТ, поради което е налице хипотезата на чл. 188, т. 3 КТ, във вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, което
обосновава налагането на дисциплинарното наказание.
Представена е Заповед № . г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено
трудовото правоотношение между страните, като е констатирано наличието на наложено
дисциплинарно наказание.
Приложен е приемо-предавателен протокол от 11.01.2024 г., като се установява, че К.
К. У. е предоставила на работодателя Трудова книжка, серия В № ..
По правната си същност приемо-предавателният протокол представлява частен
свидетелстващ документ, сходен с разписката по смисъла на чл. 77 ЗЗД, поради което при
липсата на доказателства, че последният е неавтентичен, то последният обвързва страните с
оглед обективираните в него частни удостоверителни изявления.
Приложено е искане от „к.б. ЕООД Е. Ко.“ КД до „Инспекция по труда“, с което е
поискано разрешение на основание чл. 333, ал. 1 КТ за уволнение на К. К. У..
От писмо изх. № 24100215/28.11.2024 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ до „к.б.
ЕООД Е. Ко.“ КД, с което работодателят е уведомен, че административният орган не може
да се произнесе по така направеното искане, тъй като от съображенията в писмото и
представените доказателства не може да се направи извод в каква хипотеза служителят се
ползва с предварителна закрила по чл. 333 КТ.
Представено е писмо (л. 121 в кориците на делото), като се установя, че със същото
работодателят кани служителя да се яви и да получи трудовата си книжка, като към същото
са приложени 2 бр. товарителници и справка от електронна система на куриер, като се
установява, че пратката не е била получена от ищцата в качеството й на получател, като
същата е върната към подателя.
В о. с. з. от 20.10.2025 г., съдът на основание чл. 183 ГПК е констатирал от оригинал
на трудовата книжка на ищцата, с № 3, серия В, рег. № 349194, че последното записване е на
страница 15, като същото е извършено от ответника и е отразено прослужено време от
17.10.2016 г. до 13.12.2024 г., т.е. 8 г., 1 м. и 26 дни със зачетен осигурителен стаж за същото
време, като е отразено последно месечно трудово възнаграждение в размер на 14000,00 лева
– според последното записване.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл. 347
КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при
липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените
обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. К. П., св. Н.
Б. и св. К.Г..
При разпита на св. П. (допусната за обстоятелства свързани със събитието от
07.11.2024 г.) се установява, че същата познавала ищцата от 2010 г., когато работели в „очк“
ЕООД – агенция за комуникации, като тя била започнала в отдела за дигитална
комуникация. Свидетелката работела на това място до 2014 г., след което в други фирми.
През годините с ищцата работели в една сфера, поради което се били засичали по различни
7
събития. Изяснява, че конференцията през 2024 г. била събитие в което се събирали
професионалисти от България и чужбина по маркетингова комуникация, ПР, изграждане на
марки, като целта била да се споделят новости в областта и да се разглеждат различни теми
по марки или конкретни ситуации, за да се придобият знания и да се повиши
квалификацията. Същината била под формата на конференция в която имало над 30
говорещи за 2 дни, като всеки от тях има презентация в рамките на 20-30 минути, а
събитието било публично. Ищцата била присъствала по покана на свидетеля, която също
била лектор на събитието и можела да покани отделни хора. Лекцията й била на 07.11.2024 г.
– втория ден от събитието. Изяснява, че с ищцата били седнали на последния ред по време
на изложението на г-н м.н., като след това тя се била видял с организаторите на събитието,
които й предложили да се премести напред – на първия ред, като след лекцията били
ползвали тази възможност. С ищцата били седнали на две свободни места, като започнала
лекцията на г-н д.. След тази лекция излезли навън до тоалетна и пред сградата, като в самия
ден след това имало почивка, когато отново излизали, а когато се върнали в залата,
свидететелят била видял познати с които останала. Била поканила и ищцата да остане с тях,
но тя й казала, че ще отиде да разговаря с колегите си от „к.“, които била видяла. В този
момент си били разделили, като след това свидетелят се била върнала на първия ред, за да
слуша следващата лекция. Уточнява, че когато седели на последния ред при тях имало и
други хора, а когато били седнали на първия ред младежи си били оставили багажа при тях,
но не може да ги посочи, тъй като не ги познавала. Сочи, че не може да каже дали са били
хора на м.м. тъй като не ги познавала. Свидетелства, че не е знаела, че д. ще участва в
конференцията, като почти цялото си време била прекарала с ищцата, освен времето за
разговори в почивката. Изяснява, че след по-дългата почивка била останала на още две
лекции, а не на всички до края на деня, като били пропуснали крайния панел. Сочи, че не е
запозната за срещи на ищцата с г-н д..
От казаното от св. Б. се изяснява, че познавал ищцата от 2005 г., когато била работела
в „очк“ ЕООД, където работел и свидетеля, а понастоящем бил и съдружник. С ищцата били
работели заедно повече от 10 години, като отношенията им били приятелски, тъй като
години били важни за разрастването на агенцията и прекарвали ежедневно много работни
часове заедно. Свидетелства, че с ищцата били водели разговори да започне работа в „очк“
ЕООД, тъй като я познавали и били работели добре по много проекти. Самият той й се
възхищавал и били водели разговор, тъй като правели планове за 2025 г. – планиране,
бюджетиране, уточнявали с шеърхолдърите накъде да върви компанията и какви конкретни
нужди имала. Така идентифицирали нуждата от доверен човек в мениджмънта на борда.
Изяснява, че разговори водели през януари 2025 г., като понастоящем ищцата не работела
при тях. Били се чули през януари и тя била проявила интерес, което било приятно за
свидетеля и се разбрали за следваща среща и по-детайлен разговор. Установява, че били
коментирали службата, позиция и т.н. и дошъл момента да вървят напред. Разговорите им
обаче поспрели, като трябвало да подпишат договор, за което се били чували. Станало ясно,
че ищцата имала желание да сключи такъв договор, но нямала възможност документално да
представи трудова книжка, което било проблем. Свидетелства, че в този момент станало
ясно, че ищцата е освободена от стария си работодател и той очаквал до 1-2 седмици
трудовата книжка да се появи, което не се случило. Ищцата му била казала, че трудовата
книжка е задържана и не е в нея. Оттам свидетелят й обяснил, че не могат да продължат
напред и попитал за казуса й, като ищцата му споделила, че е уволнена дисциплинарно от
предишния си работодател, което също било проблем, за да я наеме. Изяснява, че след
получаването на трудовата книжка през втората половина на месец май, той самият бил
задвижил процеса и на позицията било назначено друго лице. Уточнява, че с ищцата не били
сключвали договор, като разговорите им започнали през месец януари и приключили през
месец февруари. Естеството на разговорите били какви са функциите и целите за позицията,
за която говорели. Сочи, че била останала финалната стъпка през месец февруари, когато
8
станало ясно, че ищцата няма трудова книжка. Което обезсмисляло влизането и размяната
на проекти за трудов договор. За самото дисциплинарно уволнение разбрал по-късно, когато
просто нямал повече време, за да чака ищцата да получи трудовата си книжка. Няколко пъти
се чували по телефона и при последният им разговор той разбрал за казусът й.
При разпита на св. К.Г. се изяснява, че същата работи при ответника като началник на
отдел „Корпоративни комуникации“. Свидетелства, че знае за събитие, тъй като тя седяла на
първия ред и чакала да се качи на сцената. Изяснява, че присъствала с колеги от „к.“, като
събитието било започнало, когато врата се била отворила и влязла ищца, заедно с още една
жена и г-н Д. д., който бил изпълнителен директор на м.м.т. Сочи, че това било странно и с
колегите й се спогледали. Установява, че когато д. се бил качил на сцената, те били минали
напред, а когато приключил всички минали назад. Изяснява, че от двадесетгодишният й опит
от занимаване с комуникация показвал, че подобно влизане вкупом и заедно говорело за
наличието на интерес към човека, който говори. Това било странно и за колегите й, като в
почивката го били обсъдили. Ищцата била с още хора, като колегите на свидетел й казали,
че това са колеги от м.м.т. Ищцата била отишла при нея й и била казала, че скоро ще се
случи нещо. Свидетелства, че ищцата не е презентирала на събитието, като единствено била
в публиката, като с нея по-скоро имало още една девойка. Установява, че имало връзка и
интерес, тъй като влезели заедно и имала подчертан интерес към презентацията на д.. След
това свидетелят била обсъдила това с колегите си, че ищцата е с колеги от екипа на м.м. след
което свидетелят била написала докладна до г-н ч., което станало непосредствено след
събитието. Свидетелства, че казаното по отношение наличието на връзка и интерес е на
базата на собственото лично мнение. Установява, че не била присъствала и на двата дни на
събитието. Била там в началото на нейното участие, след което си тръгнала. Самата тя била
лектор и била след г-н д., но не помни коя подред е била. Изяснява, че тя самата седяла в
публиката на първия ред. Била останала за още няколко лекции до почивката, когато се
поздравили с ищцата, но не помни дали е било по обяд. Била кратка почивка, като тя си
говорела с хората около нея и с екипа, когато ищцата отишла при тях. По време на лекцията
на г-н д. самата тя седяла на същото място. При влизането на ищцата била тя, заедно с друга
дама, закъснели участници, които се настанили отпред, а на г-н д. му слагали микрофон,
като след като той приключил се оттеглили назад. След него имало още няколко лекции.
Имало представители на м.м. които били назад, като колеги от екипа и казали за тях.
Свидетелства, че извън г-н д. не познавала други, поради което колегите й ги посочили.
Уточнява, че г-н д. е виждала и на други събития, но не го познава лично. По отношение на
процесното събитие, сочи, че същото било свързано с хора, които били свързани с
комуникацията в различни аспекти и говорят по актуални теми по 1-2 дни, като имало кафе
паузи – можело да се нарече конференция. Обикновено всеки говорел по собствената си
тема и за собственият си опит, но не и за промоции и реклами. Това което помнела за случая,
че когато влезли тримата – ищцата с дамата седнали отпред, за да слушат г-н д., а когато той
свършил и слязъл от сцената се преместили назад. Изяснява, че смята, че ищцата е останала
до почивката, тъй като тя самата си била тръгнала след нейната лекция. Ищцата била
присъствала и на други лектори, но не знае кога си е тръгнала. Уточнява, че за нея самата
лекцията е била част от работните й задължения, като е била на работа през този ден. Сочи,
че ищцата й била казала, че работи върху нещо и скоро щяла да има какво да каже. Но не й
била казала по какво и как работи, като самите те не били близки, за да си споделят
плановете. Единствено й споделила, че е в сферата на професионалните й отношения.
Основният принцип при преценка на свидетелските показания, съобразно правилото
на чл. 172 ГПК е, че съдът цени последните единствено за обстоятелствата за които са
допуснати, както и за факти, които свидетелят е възприел. В този смисъл за обстоятелствата
за които свидетелят не е допуснат последният не следва да се цени, както и не следва да се
ценят субективните мнения и оценки, които свидетелят съобщава и е направил въз основа на
възприетите факти. Последните са оценъчни съждения, които са ирелевантни в
9
гражданският процес. В случая при преценка на обстоятелства за които са допуснати до
разпит св. К. П., св. Н. Б. и св. К.Г. и съобразно правилото на чл. 172 ГПК, съдът намира, че
следва да ги кредитира. Показанията на свидетелите за обстоятелства за които са допуснати
са последователни, правно и житейски логични, като кореспондират с останалите
доказателства по делото. Наличието на разминаване в някои от съобщените факти не може
да доведе до извод за непоследователно и нелогичност на показанията. Напротив нормално е
с оглед изминалия период от време, предвид особеностите на човешката памет свидетелите
да помнят случая по-общ, като някои подробности избледняват с времето, както е нормално
и свидетелите да съобщават възприетите факти според собствената си гледна точка, което е
обусловена от човешката перцепция, сугестия и контра-сугестия. В случая свидетелите
дават показания и под страх от наказателна отговорност, което също следва да се отчете от
съда като релевантен фактор при обсъждането и кредитирането на показанията на
свидетелите. Обстоятелството, че единият от свидетелите работи при ответника не може
изначално да изключи възможността на последния дава достоверни показания. Това е само
индиция, за да съда да подходи със завишена доза критичност при обсъждане на казаното от
този свидетел, като в процесния случай няма дори индиция, че свидетелят работещ при
ответника е недобросъвестен, затаява обстоятелства, които е възприл, респ. изопачава факти,
които съобщава.
II. От правна страна.
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивни и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, чл. 344,
ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, чл. 226, ал. 1, във вр. чл. 3 КТ и с последващо
обективно съединен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
1. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело – „к.б. ЕООД Е. Ко.“ КД, който по силата
на § 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания
„дисциплинарно уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени
чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната
норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може
да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на
виновния работник или служител.
В случая преди да се изследва въпросът за уволнението на ищцата по същество, съдът
намира, че следва да обсъди доводите за наличието на предварителна закрила.
Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е приложима в случаите, когато
служителят е започнал ползването на разрешен отпуск – така Решение № 155 от 20.04.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6897/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 567 от 13.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1130/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 63 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1728/2009 г., IV г. о., ГК – в което е предвидено, че „Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има
обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на
разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал
ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен,
неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./.
В случая от писмо изх. № 24100215/28.11.2024 г. от Дирекция „Инспекция по труда“
до „к. Бългaрия ЕООД Е. Ко.“ КД, не се установява да е налице предварително разрешение.
На следващо място, съдът намира, че при граматическото, систематичното и
10
телеологическото тълкуване на клаузата на чл. 2 от Споразумение от 05.01.2024 г. се достига
до извод, че страните са уговорили, че за периода до 31.12.2024 г. (включително) ищцата ще
се намира в платен отпуск, които по силата на уговореното работодателят е разрешил.
Действително в споразумението не са ползва думата отпуск, но очевидна е волята за
ползването именно на такъв. Клаузата е допустима, доколкото съгласно правилото на
чл.156а КТ по-големи размери на отпуските по чл. 155 КТ и 156 КТ могат да се уговарят в
колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. От
друга страна ex definitione отпускът е време през които работникът или служителят не
работи, т.е. освободен е от полагането на трудовите си задължения при работодателя, но
трудовото правоотношение се запазва, като времето на отпуска също се счита за трудов и
осигурителен стаж, а в случая по изричната воля на страните е очевидно, че работодателят
се е съгласил вида на отпуска да е платен. Този извод на съда се подкрепя и при
граматическото и систематично тълкуване на клаузата на чл. 2 от Споразумението in fine (в
края), изрично реферира към закрила по КТ, а такава изрично е предвидена в чл. 333, ал. 1, т.
4 КТ при наличието на разрешен отпуск. Казано иначе, макар и да не ползван изрично
термина „отпуск“, то практическо волята на страните в чл. 2 от Споразумението е именно
такава.
При наличието на предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и при липсата на
предварително разрешение от инспекцията по труда процесното уволнение се явява
незаконосъобразно.
Въпреки гореизложеното за пълнота настоящият съдебен състав намира, че и
разгледано по същество уволнението е незаконосъобразно по изложените по-долу мотиви.
Установява се от събраните по делото доказателства, че преди да наложи процесното
дисциплинарно наказание органът на дисциплинарна власт е изискал, а ищцата е дала
обяснения по отношение на релевираните в процесната заповед нарушения на трудовата
дисциплина, като по този начин е спазена процедурата, предвидена в чл. 193 КТ. Това
обстоятелствено се изяснява от представените цпо делото писмо от 07.11.2024 г. (находящо
се на л. 41 в кориците по делото) се установява, че ищцата е била поканена от ответника да
предостави обяснения по отношение твърдяно нарушение на трудовата дисциплина
извършено на 07.11.2024 г. на събитието Brand Talks, както и писмо от 12.11.2024 г. (л. 42 в
кориците на делото) от което се установява, че ищцата е предоставила обяснения.
Наказанието за описаните нарушения на трудовата дисциплина е наложено в
преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ.
Органът на дисциплинарна власт е установил твърдяното за извършеното
дисциплинарно нарушения на събитие от 07.11.2024 г.
От формална страна уволнителната заповед е мотивирана, като отговаря на
изискванията на правилото на чл. 195 КТ.
В случая обаче, съдът счита, че работодателят чиято е доказателствената тежест да
установи извършването на процесното дисциплинарно нарушение, не е доказал същото
пълно и главно, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Между страните не се спори, че ищцата е присъствала на 07.11.2024 г. на събитието
Brand Talks. Но от казаното от св. К.Г. не може да се направи какъвто и да било извод, че
ищецата е водила каквито и да било преговори или още повече да е влязла в отношения с
конкурентно дружество. Ирелевантно е мнението на свидетеля, че ищцата имала интерес
към изложението на г-н д., тъй като самият свидетел съобщава, че ищцата е слушала и други
лекции. Само по себе си проявяването на интерес, дори да се приеме, не означава, че ищцата
по някакъв начин е нарушила уговорената антиконкурентна клауза на чл. 4 от
11
споразумението от 05.01.2024 г. Нещо повече буквалният прочит на клаузата и нейното
граматически, систематично и телеогично тълкуване не води до извод, че ищцата е поемала
задължение за бездействие изразяващо се в и непосещаването на публични събития. В този
смисъл с кого е влязла ищцата в залата е без значение, доколкото от една страна както вече
съдът отбеляза – касае се за публично събитие, което очевидно има характер на конференция
и може да се посети от всеки желаещ. Нещо повече, едва ли е житейски оправдано да се
смята, че на събитието единствено екипа на м.м.т е от конкуретно дружество на ответника-
работодател. В тази насока св. Г. не сочи да е видяла ищцата да разговаря с г-н д., а че са
влезли в залата по едно и също време, но нито съобщава за диалог между тях, нито някаква
комуникация под друга форма. Напротив изрично сочи, че д. е отишъл да му поставят
микрофон и се е качил на сцената, а ищеца с другата дама – св. К. П. е седнала на първия
ред, за да слуша лекцията. В тази насока е налице припокрИ.е с казаното от св. П., но
нейните показания разколбават допълнително казаното от св. Г., т. е. налице е проведене
насрещно доказване, което по правило не следва да е пълно и главно, но е достатъчно да
разколебае доказването на страната, чиято е доказателствената тежест. В случая от
показанията на св. П. се индицира, че тя през цялото време е била ищцата, която не е
разговаряла с други хора, като дори не е откликнала на поканата на св. П. за разговори с
други хора в почивката, а се е насочика към колегите си от „к.“. Тоест, в настоящият случай
остава недоказано поведение на ищцата, което да сочи състав на дисциплинарното
нарушение описано в правилото на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Принципно, за да е налице
злоупотреба с доверието на работодателя не е необходимо да е установено извличане на
материална облага за служителя или негов близък. Несъмнено, злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с
доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя
пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Когато работникът
или служителят е натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към
работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на
работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока степен на
оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващият ги работник или служител е
длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред
външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието.
Когато служителят, натоварен с управленчески функции, възползвайки се от служебното си
положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност, то извършеното
съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на
наказание дисциплинарно уволнение – така напр. Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 80 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4679/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV
г. о., ГК. Тези принципни разбирания на настоящият съдебен състав и коментара на
събраните по делото доказателства са достатъчни за настоящият съдебен състав, за да
направи извод, че работодателят не е доказал, че е налице нарушение на трудовата
дисциплината в хипотезата злоупотреба с доверие, което води до извод за незаконосъобразно
на уволнението.
Съвсем отделен е и въпросът, доколкото клаузата на чл. 4 от Споразумението от
05.01.2024 г. – т. нар. „антиконкурентна клауза“ е действителна.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
12
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“,
тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по
действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26
ЗЗД е императивна.
В постановките на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. №
1/2020 г., ОСГТК е възприето разбирането, че „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите
на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са
от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.“.
За разликата от предвидено при търговските пълномощници по чл. 32 и сл. ТЗ в
трудовото право не са въведени диспозитивни норми, които да ограничават дейността на
работника или служителя до и след прекратяването на трудовия договор. В рамките на
действащо трудово правоотношение е достатъчно общото задължение за лоялност по чл.
126, ал. 1, т. 9 КТ, за да по договорен път да се въведе допълнително ограничение. Въпреки
това няма пречка страните да уговарят нещо различно, като поставят по-висока граница на
задължението за лоялност. Тази по висока граница обаче колидира с правото на труд, което е
конституционно гарантирано – арг. чл. 16 и чл. 48 КРБ. Следователно се касае за
допълнително ограничение на правото на труд, което е „маскирано“ под задължението за
лоялност, тъй като при подобна клауза работникът или служителят практически не може да
има втори трудов договор за същата длъжност или сходна такава при друг работодател. За да
бъде валидна подобна клауза по аргумент от по-силното основание, т. нар. per argumentum
ad maiore ad minus (argumentum a fortiori), след като в търговските отношения за периода със
задължение за липса на конкурентна дейност се дължи възнаграждение на търговските
пълномощници, то на още по-силно основание такова се дължи на работниците и
служителите, когато задължението им за лоялност е дотолкова засилено, че те практически
до приключване на отношението си с работодателя не могат да изпълняват същата или
сходна трудова функция никъде другаде. Тоест, единствения начин подобна клауза да бъде
валидна е между страните извън трудовото възнаграждение ясно и точно да е уговорено
допълнително такова с оглед ограничението, или ако същото е включено в трудовото
възнаграждение да може ясно да се разграничи от същото. Подобни обстоятелства по
делото, вкл. с оглед представените доказателства от страните не се установяват, поради
което и настоящият съдебен състав намира, че клаузата на чл. 4 от Споразумението от
05.01.2024 г. нищожна, поради противоречие със закона.
На последно място, съдът намира, че трябва и да отбележи още едно обстоятелство.
Антиконкуртентните клаузи и спазването на задължението за лоялност към работодателят не
могат да имат по-далечен ефект от изпълнението на задълженият по самото трудово
правоотношение. Практически в случая макари и ищцата да е била в отпуск, т.е. да не е
изпълнявала трудовите си задължения с процесната клауза се достига до един последващ
ефект – ограничаването на лични права и свободи, извън и надхвърлящи рамките на
трудовото правоотношение. Тоест, при липсата на адекватни насрещни мерки от страна на
работодателят последният от една страна навлиза в правоото на личен живот, гарантирано
съобразно чл. 8 от КЗПЧОС, а така и ограничава правото на служителя в случая по чл. 10
КЗПЧОС да търси и разпространява информация – в контекста на правото на последния да
повишава професионалните си умения, а и чисто професионално житейски да посещава
събития, които са свързани именно с професионалните му умения и то поради
необоснованото съмнение, че на такова събитие, което е и логично би могъл да се срещне с
колегите си от конкуриращи предприятия. Подобно ограничение без изрично да предвидено
13
и то при равностойно заплащане или друга компенсация не може да се приеме, че
българското договорно право, в т. ч. в рамките на трудовото право допуска. Подобно клаузи
имат „заробващ“ характер и са отвъд целите на предвиденото – в случая задължението за
лоялност по чл. 126, ал. 1, т. 6 КТ.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че извършеното уволнение е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
2. По отношение на искова по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловено от наличието в
обективната действителност на следните материални предпоставки: признаване на
уволнението за незаконно, като Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за
другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Но искът за възстановяване на работа не
може да бъде уважен когато трудовото правоотношение е било срочно и към момента на
постановяване на решението срокът на трудовия договор е изтекъл или са налице други
обстоятелства водещи до прекратяването на трудовото правоотношение – вж. Решение №
950 от 07.09.2010 г. по гр.д. № 680/ 2009 г. IV г.о. ВКС.
По делото е представена Заповед № . г., като се изяснява, че „к.б. ЕООД Е. Ко.“ КД от
една страна, в качеството на работодател и К. К. У. от друга страна, в качеството на
служител, като страните са постигнали съгласие, че трудовото правоотношение между тях се
прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.01.2025 г. Тоест, към момента
на приключването на съдебното дирене, а и към момента на предявяването на иска
трудовото правоотношение между страните се е прекратилно, но на друго основание.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята
се, че предложението не е прието.
По взаимно съгласие на страните (чл. 325, т. 1 КТ) трудовият договор може да се
прекрати, ако и двете страни са изразили писмено волята си за това. Страната, към която е
отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата
страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. Правилата за предложението (оферта) и неговото приемане са
тези, съобразно чл. 13 и чл. 14 ЗЗД. Като по отношение на самото волеизявление се прилагат
и правилата на чл. 44 ЗЗД – по отношение едностранните волеизявления – така Решение №
49 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2837/2017 г., IV г. о., ГК. Когато са изпълнени
изискванията на чл. 325, т. 1 КТ и работодателят е уведомил работника (служителя), че
приема предложението и обратното, заповедта може да се издаде и по-късно, защото
съгласието вече е постигнато, а заповедта само го констатира – Решение № 525 от
26.04.2006 г. ВКС, III г.о., Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 704/2005 г.,
III г. о. Трудовият договор се прекратява в момента на съвпадането на двете волеизявления
или ако страните са посочили друг момент и се съгласили с него, което настъпва с
получаването на отговора, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия
договор има само констативно (декларативно) действие. Като в случая е спазена и
изскуемата писмена форма по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – така Решение № 521 от 30.07.2004 г.
на ВКС по гр. д. № 1898/2002 г., III г. о., Решение № 976 от 15.05.2000 г. на ВКС по гр. д.
№ 1969/99 г., III г. о.
Ето защо, с оглед изложеното, съдът намира, че поради прекартяването на трудовото
правоотношение между страните с оглед постигнатото съгласие по чл. 325, ал .1, т. 1 КТ, то
към 01.01.2025 г. трудовото правоотношение е прекратено по общо съгласие между
работодателя и служителя, което препятства възможността да се уважи претенцията по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
14
С оглед яснота на извода на съда, същият е сходен с хипотезата по която е поставено
Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСГК, като
изводът и схващането в последното в случая могат да намерят приложение mutatis mutandis
(съответно приложение).
3. По отношение на осъдителният иск за заплащане на обезщетение за работа в
следствие на незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225 КТ.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претЕ.ираното обезщетение.
С оглед извода на съда по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то безспорно се
установява, че в случая уволнението на ищцата е незаконно.
Предвид извършената по реда на чл. 183 ГПК констатация от трудовата книжка на
ищцата, а така и с оглед останалите писмени доказателствени средства по делото, както и
гласни доказателствени средства – казаното от св. Н. Б., настоящият съдебен състав намира,
че безспорно се установява, че ищцата е останала без работа в следствие на незаконното
уволнение за периода от 13.12.2024 г. до 13.06.2025 г., като с оглед установения размер на
БТВ от 14672,00 лева и при спазване на основания принцип в българският граждански
процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът намира, че следва да уважи
претенцията до сумата от 88032,00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от
88146,42 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е заплатил
претЕ.ираното обезщетение, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
4. По отношение на иска по чл. 226 КТ.
По отношение претенцията за незаконно задържане на трудовата книжка – същата е
обусловена от наличието на следните материални предпоставки: Спорното материално
право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материално
предпоставки (юридически факти): 1. трудовото правоотношение да е прекратено; 2.
работникът в изпълнение на задължението си по чл. 348, ал. 3 от КТ да е представил,
съответно предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата,
свързани с прекратяване на трудовото правоотношение или да поискал други документи
удостоверяващи факти свързани с трудовото правоотношение, 3. работодателят или
длъжностни лица работещи за него да не се предали надлежно в срок трудовата книжка на
ищеца, поради обстоятелства извън обективните такива 4. претърпени от ищеца
имуществени вреди, които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на работодателя или негови служители и 5. да установи размера на действително
претърпените имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяханта съвкупност с оглед правилата на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК намира слЕ.ото:
15
По отношение на първите две материалния предпоставки нито се спори по делото, а и
се установява, вкл. с оглед представения по делото приемо-предавателен протокол, че
страните са се намирали в трудово правоотношение, както и че ищецът е предал трудовата
си книжка на ответника.
Следователно в случая правният спор между страните се концентрира върху
останалите три материални предпоставки.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК „1. Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да
предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка
при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя,
неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от
момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при
работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от
деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
2. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице,
когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си
книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2
КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се
намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й,
когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до
предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал.
3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.“.
В случая от представения по делото приемо-предавателен протокол от 11.01.2024 г.
безспорно е установява, че трудовата книжка на ищцата е била в работодателя, като най-
късният момент за оформянето и предаването на същата е бил момента на връчването на
уволнителната заповед, когато настъпва и прекратяването на трудовото правоотношение –
арг. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
С оглед уточненията на исковата молба и предвид правилото на чл. 226, ал. 2 и ал. 3
КТ (преди редакцията от 01.06.2025 г.), съдът намира, че претенцията следва да се отхвърли,
тъй като се претЕ.ират пропуснати ползи.
Основният принцип в българското гражданско право, част от което е трудовото такова
е за интегрално обезщетение на претърпените вреди. Тоест, извън хипотези когато
законодателят презюмира, че вреди са претърпени, то вредите принципно подлежат на пълно
и главно доказване.
Вредите под формата на пропуснати ползва представляват едно бъдещо сигурно
увеличение на имущественото, което в случая работникът или служителят е пропуснал,
поради незаконосъборазното поведение на работодателя. Трайно в практиката на ВКС -
Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК , така
и Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК , се
възприема тезата, че независимо дали се касае за вреди на договорно или извъндоговорно
основание, то същите подлежат на доказване от ищеца, когато се касае за имуществени
вреди под формата на претърпени загуби. В случая от представените по делото
16
доказателства от ищцата не може да се направи извод, че е налице сигурно установяване, че
същата е щяла да реализира и да получи парични средства със сигурност в посочения
размер. Нито са ангажирани писмени доказателствени средства в тази насока, нито от
показанията на св. Н. Б. може да се направи извод, че е ищцата е щяла да има сигурен
източник на доходи, съответно в какъв размер. Действително свидетелят Б. заявява, че
принципно е имал желание да наеме ищцата, водени са преговори в тази насока, но с оглед
липсата на трудова книжка не се е достигнало дори до проект на трудов договор, което
единствено индицира сериозност на намерението, но не го установява пълно и главно.
Отделно в тази насока св. Б. сочи, че за него като съдружник в евентуалният бъдещ
работодател за наемането на ищцата е имало и допълнителна пречка за наемането й –
наложеното дисциплинарно наказание. Този факт опосредява наличието на пряка-причинно
следствена връзка, като всъщност води до извод, че неосъществения доход на ищцата не е в
пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника, а е опосреден и от други
обстоятелства.
За пълнота трябва да се отбележи, че правилото на чл. 226 КТ, предвижда вида на
вредите за които ответниците носят отговорност, като законът в сл. 228 КТ предвижда
единствено основата за определяне на обезщетението, но не презюмира дължимостта на
същото по чл. 226 КТ. Тази разпоредбата на закона не може да служи за изплащането на
обезщетение, което в нарушение на забраната за неоснователн обогатяване (арг. чл. 59 ЗЗД)
да доведе до изпалащене на обезщетение за несъществуващи вреди. Логиката на закона е, че
се заплащат реално настъпилите вреди, като за разликата от чл. 226 КТ, обезщетението по
чл. 225 КТ ги презюмира, доколкото, че последното има алиментен характер, т.е.
представлява обезщетение за труд, което не е предвидено по чл. 226 КТ. А съвсем отделен е
и въпросът какви други действия кредиторът е могъл да предприеме, за да ограничи
твърдените от него имуществени вреди.
5. По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Спорното материално право се обуславя от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти) 1) страните да са
се намирали в трудово правоотношение; 2) трудовото правоотношение да е прекратено,
поради дисциплинарно уволнение, като заповедта за това следва да е влязла в сила.
В процесния случай по делото безспорно е установено наличието на първата
материална предпоставка – че страните са се намирали в трудово правоотношение.
Въпреки гореизложеното обаче и предвид възприетото от настоящият съдебен състав,
съдът намира, че втората материална предпоставка не само не е установена, но се отрича и
със СПН.
Следователно предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен в цялост.
III. По отношение на допускането на предварително изпълнение.
На следващо място, съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на
предварително изпълнение по отношение на пекуниарния (осъдителния) иск по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като съображенията за това са следните:
В нормата на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени хипотези, при които може да
бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение. Съгласно разпоредбата
на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Касае се за случаи, при които
съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на съдебното решение,
дори страната да не е направила подобно искане. Не всяко обаче от обезщетенията по глава
Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за
17
работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е
предвидено предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на
ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради
което съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори
и при представено обезпечение за взискателя. Ето защо когато е присъдена издръжката,
възнаграждение за работа или обезщетението за положен труд (в т. ч. труд по договор за
изработка), съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege – така
Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК.
В случая следва да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение в
частта по отношение на уважения осъдителен иск, тъй като е за обезщетение за работа,
каквото по характера си е обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като сума за обезщетение,
обезпечаваща насъщните (алиментни, социални и икономически) нужди от издръжка на
работника или служителя и неговото семейство в периода на безработица – така
Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., Г. К., II г. о. на ВКС;
Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., г. к., III г. о. на ВКС;
Определение № 555 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 564/2010 г., Г. К., III г. о. на ВКС.
IV. По отношение на разноските.
При този изход на правния спор с правна възможност да претЕ.ират заплащането на
деловодни разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което с оглед уважената част от претенциите и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 1000,00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. В случая за
пълнота по отношение на предявения иск следва да се посочи, че от представения договор за
правна защита и съдействие е уговорено изрично възнаграждение единствено по отношение
на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като в съдът взема предвид и прекратената част от
производството.
В случая е основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, като в
настоящото производство, съдът констатира, че ищеца с оглед представения договор за
правна защита и съдействие е уговорил възнаграждение само за претенцията по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, което е в прекомерен размер с оглед фактическата и правната сложност на делото
по тази претенция. По останалите претенции ищеца не е уговарял и не е посочил, че е
заплатил възнаграждение на процесуалният представител, поради което не следва, съдът да
се произнася по разноските в тази част.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което с оглед правилото на чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8
ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. 23, ал. 1 НЗПП, сумата от 300,00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на К. К. У., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ул. „Г.“ № 8, извършено със Заповед № . г., издадена от И. ч. – Управител и член
на управителния съвет и Я.Д. – Управител, директор на дирекция „Търговия и маркетинг“
на „к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Б.“,
18
ул. „С.“ № 1А, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ на основание чл.
188, т. 3 КТ, във вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.
344, ал. 1 ,т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К. К. У., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Г.“ № 8 срещу „к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Б.“, ул. „С.“ № 1А, за възстановяване на К. К. У., ЕГН: ********** на
длъжността „Ръководител направление/Директор направление“, която е заемала преди
уволнението извършено със Заповед № . г., издадена от И. ч. – Управител и член на
управителния съвет и Я.Д. – Управител, директор на дирекция „Търговия и маркетинг“ на
„к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: ..
ОСЪЖДА „к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Б.“, ул. „С.“ № 1А да заплати на К. К. У., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „Г.“ № 8, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от
88032,00 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение за периода от 13.12.2024 г. до 13.06.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 88032,00 лева до пълния предявен размер от 88146,42 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. К. У., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Г.“
№ 8 срещу „к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „Б.“, ул. „С.“ № 1А, за заплащане на основание чл. 226, ал. 1, във вр. чл. 3 КТ, на
сумата от 14961,07 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи за предоставена, но невърната трудова книжка за периода от 13.12.2024
г. до реалното предаване на трудовата книжка.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Б.“, ул. „С.“ № 1А срещу К. К. У., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „Г.“ № 8, за заплащане на основание чл. 221, ал. 2 КТ на сумата от
44016,00 лева, представляващи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
на служителя за срока на предизвестието.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на съдебното
решение в частта с която „к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Б.“, ул. „С.“ № 1А е осъдено да заплати на К. К. У., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Г.“ № 8, сумата от 88032,00 лева, представляващи
обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от
13.12.2024 г. до 13.06.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: . да заплати
на К. К. У., ЕГН: **********, сумата от 1000,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. 23, ал. 1
НЗПП К. К. У., ЕГН: ********** да заплати на „к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: ., сумата от
300,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанципнното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „к.б. ЕООД Е. КО.“ КД, ЕИК: . да заплати
по сметка на Софийският районен съд, сумата от 3601,88 лева, представляващи дължима
държавна такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта с която е допуснато
предварително изпълнение на решението (имаща характер на определение) в едноседмичен
срок с частна жалба.
19
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20