Решение по дело №465/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕООД Екстрийм системс - гр.П., срещу Решение №81 от 07.03.2023г., постановено по анд №885 по описа за 2022г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението и потвърденото се него наказателно постановление са неправилни и необосновани поради обстоятелството, че по делото било представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022 г. по досъдебно производство № 263/2022 г. по описа на Отдел Икономическа полиция Пловдив при ОДМВР – Пловдив, по което било повдигнато обвинение на управителя М. П. Ш. за дейността на дружеството и на основание чл.33 от ЗАНН било поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. Неоснователни и неправилни били изводите на районния съд за липса на идентичност на субекта и за неприключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт. На юридическото лице било наложено наказание за конкретно престъпление, чието извършване все още не било установено, защото било предмет на неприключило наказателно производство. Изводите в решението не съответствали на Рамково решение 2005/212ПВП и на член 49 Хартата на основните права на Европейския съюз, и съдът следвало да се съобрази с указанията по Решение от 10.11.2022г. Съда на ЕС. Допълнително се сочи, че приетата по НП цена не била платена от дружеството жалбоподател и не подлежала на плащане. Нямало данни наказаното лице да е било участник по търг за придобиване на описания в НП автомобил, нито имало данни за осъществено заплащане на такъв автомобил от страна на дружеството. При липса на съпътстващи документи, доказващи условията на продажбата, договорената заплатена/дължима сума, определянето на нова митническата стойност на внесената стока по параграф 70 от Регламент (ЕС) №952/2013г. се явявало незаконосъобразно. Съответно незаконосъобразни били и определените за досъбиране суми за мито и ДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение, с което било потвърдено наказателното постановление.

Ответната страна – Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, счита касационната жалба за неоснователна. В случая не било налице идентичност на субекта с оглед това, че настоящото производство се водело срещу юридическо лице, което се представлявало от управителя М. Ш., а наказателното производство от общ характер се водило срещу физическо лице – М. Ш.. Дори и да се приемело наличие на идентичност на субекта, то спрямо физическото лице нямало приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт, доколкото единствено същият бил привлечен като обвиняем по ДП № 263/2022 г. по описа на Отдел Икономическа полиция при ОДМВР – Пловдив. Постановеното съдебно решение се явявало правилно и законосъобразно. Ако били отменени съдебният акт и наказателното постановление и при наличието само на повдигнато обвинение, по което нямало гаранция в каква насока ще се развие, щяло да се стигне до избягване както на административнонаказателната отговорност по ЗАНН, така и на тази по Наказателния кодекс. Липсвали основания за прекратяване или спиране на производството, или за отмяна на наказателното постановление. При евентуално приключване на наказателното производство приложим бил институтът на възобновяването.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че решението на РС Свиленград следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №BG2022/3000-445/HП от 10.11.2022г. на Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция Митници, в частта, с която за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците на ЕООД Екстрийм системс е наложена имуществена санкция в общ размер на 1244,41 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания (т.1 от НП), за това че дружеството декларирало пред митническите органи митническа стойност на внесен в България лек автомобил 1318,25 лева и данъчна основа 1500,08 лв., вместо 5076,86 лева за митническа стойност и 5842,84 лева за данъчна основа, с което е избегнало частично заплащане на мито в размер на 375,86 лева и ДДС в размер на 868,55 лева.

За да постанови решението си районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и НП отговарят на изискванията на материалния и процесуалния закон. Спазена била процедурата по образуването и приключването на административнонаказателното производство, респ. по съставяне на АУАН и издаване на НП. Не били налице нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а АУАН и НП били издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението и обстоятелствата по извършването му били правилно описани. Неоснователна била молбата на пълномощника на дружеството жалбоподател за прекратяване на производството на основание чл.33 от ЗАНН с оглед обстоятелството, че срещу управителя на това дружество имало образувано наказателно производство от общ характер. Административнонаказателното производство се водело срещу юридическо лице, представлявано от управителя М. Ш., а наказателното производство било от общ характер и срещу М. Ш. - в качеството му на физическо лице. Относно спазването на материалния закон съдът приел за правилна правната квалификация на нарушението и правилно за същото била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за осъществено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, като избегнало частично заплащане на публични държавни вземания с оглед неправилното определяне на митническата стойност и данъчната основа на внесен в България лек автомобил. Събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства установявали по несъмнен начин извършването на съставомерно деяние по цитираната законова норма. Възприел и становището митническите органи относно митническата стойност на процесия автомобил, предмет на нарушението. Не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се установявали фактически обстоятелства, обуславящи значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения. Правилно бил определен и размерът на наказанието.

Така постановеното решение е неправилно.

От настоящата касационна инстанция не се споделят изводите на въззивния съд в насока достоверност на приобщените писмени доказателства, единствено с оглед обстоятелството, че са изпратени от службите за международно сътрудничество на САЩ, съответно и направеният въз основа на същите доказателства извод за доказаност на вмененото на дружеството жалбоподател административно нарушение.

Административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателна отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само, ако административнонаказващият орган установи с допустимите доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи както от обективна, така и от субективна страна на вмененото деяние. Доколкото процесният случай касае юридическо лице, се приема, че отговорността е обективна и не се обследва субективната страна на деянието, но същото следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.

С оспореното наказателно постановление на дружеството жалбоподател се вменява избягване заплащането на мито и ДДС в пълен размер по отношение на внесен от САЩ на територията на Р.България лек автомобил. Административнонаказващият орган не е кредитирал представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и договор за покупко-продажба на процесната стока, сключен между ЕООД Екстрийм системс и предходния ѝ собственик, като е направил извод за деклариране на нереалната стойност по сделката. Наказващият орган е приел, че вписаната в митническата декларация от дружеството стойност не е договорната стойност по сделката, а за такава е приел тази, декларирана от страна на износителя на стоката - записаната в документ Sales Receipt /Bill of sale/ от 28.10.2020г. цена, л.81 от делото на РС. Този извод е споделен и от въззивния съд, който е посочил, че представените от страна на американските власти справки, съдържащи информация относно стойността, на която изпращачът е декларирал, че изнася процесната стока, са официални документи и съдържат достоверна информация.

В действителност изпратените от службите на САЩ справки и документи са официални, но единственият извод, който може да се направи от тях е, че преди закупуване от страна на дружеството жалбоподател на описания в НП автомобил последният е бил придобит от купувача B.N D. I. (Б. ен Д. И.) на обща цена от 3158 USD. От стойността на тази сделка обаче не може да се направи извод, че ЕООД Екстрийм системс е закупило автомобила от лицето B. N D. I. на тази цена. Относно сделка между последните двата субекта пред митническите власти в България е бил представен Договор за продажба, в който е записана цена за съответното превозно средство 820 USD. Продавачът на стоката е декларирал тази цена като стойност на сделката, но дали същата стойност е реално платената по сделката цена не би могло да се заключи единствено и само от декларираните обстоятелства. До такъв извод не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Разпитаният в хода на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа стойност е определена съобразно декларираното от износителя, като цена на сделката и въз основа на доказателства, удостоверяващи на каква цена износителят е закупил автомобила на търг от предходния му собственик. В действителност декларираната от износителя сума пред митническите органи на САЩ, като стойност на направения износ, съвпада и със стойността, на която изпращачът е придобил собственост върху процесния автомобил от по-предишния й собственик, което доказателство се установява от приложените по делото писмени доказателства, но същата не може да се възприеме за договорна стойност по процесната сделка. Последният има двустранен характер и е реализиран между ЕООД Екстрийм системс - като вносител и купувач на процесния автомобил, и лицето продавач като износител на стоката. Документите, касаещи сделката по придобиване собствеността на превозното средство от износителя не обвързват дружеството жалбоподател и не могат да служат като източник за определяне действителната договорна стойност по процесната сделка между ЕООД Екстрийм системс и B. N D. I., предвид обстоятелството, че ЕООД Екстрийм системс се явява трето неучастващо по тази предишната сделка лице.

Безспорно анализирайки цената, на която износителят е придобил собствеността на процесния автомобил се стига до извод, че същата е по-висока от тази, на която по договор за покупко-продажба я продава на ЕООД Екстрийм системс, но само това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че посочената в последния стойност е действителната и договорената цена по тази сделка. Изложените в писмените бележки съображения от дружеството жалбоподател, че много житейски ситуации могат да доведат до понижаване стойността на автомобила и последващата му продажба на цена по-ниска от тази, на която е бил закупен, могат да бъдат споделени, но в случая основното е, че тези разсъждения са предположения и догадки и като такива не могат да бъдат основа за реализиране на една административнонаказателна отговорност. Същественото в процесния случай е, че административнонаказващият орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително платената или подлежаща на плащане цена за стоката. Предвид, че плащането е уговорено в пари, то същото не може да бъде осъществено абстрактно, а доказателства за неговото материално проявление в обективната действителност не са събрани. В този смисъл по делото не са налице каквито и да било доказателства, че ЕООД Екстрийм системс е платило на продавача и износител на автомобила тази по-висока стойност, на която се твърди от органа, че е осъществена сделката. При липса на такива безспорни доказателства не може да се направи единствения и безпротиворечив извод, че именно това е стойността, която ЕООД Екстрийм системс е следвало да декларира пред митническите органи и че въз основа на тази стойност следва да бъде определено дължимите мито и ДДС. Такъв извод не може да се направи и от представените от официалните власти на САЩ писмени доказателства, предвид, че същите съдържат единствено и само информация относно стойността, на която изпращачът на свой ред декларира, че изнася стоката. Последното обстоятелство обаче е действие на частноправен субект, какъвто се явява и процесният жалбоподател и по никакъв начин предоставените от първия данни не могат да опровергаят или да имат преимуществено значение пред тези предоставени от процесното дружество.

Възможностите за определяне на митническа стойност, различна от декларираната, при наличие на обосновани съмнения от страна на митническите органи за нейната реалност, не следва да се анализират в настоящото производство, доколкото същото не касае оспорване на акта за определяне на нова митническа стойност, а ревизия на относимите за ангажиране на административнонаказателна отговорност обстоятелства. Последните обаче не се установяват да са налице предвид изложените от настоящата инстанция аргументи за липса на доказателства, че точно посочената от органа стойност е договорената между страните по сделката такава, платената такава или пък подлежащата на плащане. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в административнонаказателно производство пред РС не е било доказано по безспорен и категоричен начин, че ЕООД Екстрийм системс е избегнало заплащането на публични държавни вземания и то точно в определения от административнонаказващия орган размер.

По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо НП.

По отношение искането на оспорващото дружество за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз настоящата инстанция счита, че следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл.267 от ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на същия договор и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. В Препоръките си до националните юрисдикции относно отправяне на преюдициалните запитвания Съдът на Европейския съюз сочи, че по силата на чл.51, пар.1 разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на съюза, въпреки че хипотезите на такова прилагане могат да бъдат различни. От преюдициалното запитване следва ясно и недвусмислено да личи, че по делото разглеждано в главното производство е приложима норма от правото на съюза, различна от Хартата. Тъй като съдът няма компетентност да се произнесе по преюдициално запитване, когато правното положение не попада в приложното поле на съюза, то разпоредбите на Хартата, на които евентуално се позовава запитващата юрисдикция, сами по себе си не могат да обосноват тази компетентност. В случая от оспорващото дружество се иска отправяне на преюдициално запитване до СЕС основано единствено на тълкуване на чл.48 от Хартата на основните права на ЕС, не и тълкуване на друга конкретна норма от правото на ЕС. Допълнително посочените от касатора Рамково Решение 2006/783/ПВР и Директива 2014/442/ЕС са визирани общо, без обективиране на определени норми от тях, по отношение които да се иска тълкуване от СЕС. Наред с това цитираните актове са неотносими към настоящия казус. Със санкциония акт на касатора не е била постановена конфискация на облаги, средства или имущество от престъпления/административни нарушения, нито е постановено обезпечаването на имущество, с оглед на евентуална последваща конфискация. С процесното наказателното постановление на дружеството - касатор единствено е било наложено административно наказание имуществена санкция, което обаче не представлява мярка за конфискация. Освен това следва да бъде отчетено, че съдебната практика и теория възприема разбирането, че наказателната отговорност поглъща административно наказателната. Съотношението на двете отговорности е изяснено с разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, в които изрично е възприето разбирането, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, то административнонаказателно производство не се образува, а в случите на констатиране на признаци на извършено престъпление АНП следва да се прекрати и материалите да се изпратят на съответния прокурор. В този смисъл искането за отправяне на преюдициално запитване се явява неоснователно.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕООД Екстрийм системс – П., за оправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: „Следва ли чл.48 от Хартата на основните права на СЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за действия, за които е отговорно физическо лице, овластен да формира волята на това юридическо лице, или да го представлява и за което действие срещу физическото лице е започнало наказателно преследване за престъпление, включващо в състава си действието, за което е наложена наказателната санкция на юридическото лице“.

ОТМЕНЯ Решение №81 от 07.03.2023г., постановено по анд №885 по описа за 2022г. на Районен съд Свиленград, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG2022/3000-445/HП от 10.11.2022г. на Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция Митници, в частта, с която за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците на ЕООД Екстрийм системс е наложена имуществена санкция в общ размер на 1244,41 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: