№ 558
гр. Перник,
13.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
при съдебния
секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова
КАНД № 699/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на ЦУ на НАП – гр. София, чрез юрисконсулт П.П.П.от отдел
„Обжалване“ при ТД на НАП – София, срещу Решение № 260017/14.09.2020 г., постановено по АНД № 977/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с
което е отменено Наказателно постановление № 468320-F483541/10.10.2019
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с
което на ****ЕООД с ЕИК ****, представлявано от управителя Е.Х.К., е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Касаторът
излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че
неправилно е прието, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.
42, т. 3 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. Счита, че и в двата акта е направено пълно, ясно и
изчерпателно изложение на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и
че последното е описано с всичките му съставомерни признаци. Навежда аргументи
за неправилност на извода на районния съд за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице. Искането към касационния
състав е да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – ****ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. ****, представлявано от управителя Е.Х.К., чрез
адв. Д.Д. ***, в нарочно подаден отговор на касационната жалба и в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Моника Любомирова, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага
на съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218
от АПК
и чл.220
от АПК,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211,
ал.1 от АПК от лице по чл.210,
ал.1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Затова е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
След извършена служебна проверка на
основание чл.218,
ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и
допустимо. Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Съображенията за това са следните:
С Наказателно постановление № 468320-F483541/10.10.2019
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с
което на ****ЕООД с ЕИК ****, представлявано от управителя Е.Х.К., е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
За да отмени
посоченото наказателно постановление, Районен съд – Перник е приел, че на
18.04.2019 г., в 14:39 ч., оправомощени длъжностни лица от ЦУ на НАП са
извършили проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се
в гр. Перник, ж.к. ****, стопанисван от ****ЕООД с ЕИК ****. Установили, че в
обекта има регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство /ФУ/, модел „Datecs DP -25“ с инвентарен номер /ИН/ на ****, което притежава операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ пари. Разчетената касова наличност към момента
на проверката съгласно дневния отчет от фискалната памет била в размер на
330,55 лв., а фактическата наличност – в размер на 341,75 лв., съгласно
изготвения опис на парите в касата. Установената промяна в касовата наличност
била положителна разлика на паричните средства в размер на 11,20 лв., която не
била отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени
суми“. Единият от проверяващите – свидетелят В.Д.С.– инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, приел, че търговецът не е изпълнил задължението си, извън случаите
на продажби, да отбележи всяка настъпила промяна на касова наличност на ФУ.
Счел, че по този начин той е извършил нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС
и съставил срещу него АУАН № F483541/23.04.2019 г.
Въз основа
на изготвения АУАН и събраните по преписката доказателства и след проверка по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият орган - началника на
отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, приел, че са налице
основанията по чл.53 от ЗАНН и издал Наказателно постановление № 468320-F483541/10.10.2019 г. – предмет на съдебния контрол.
При
така установеното от фактическа страна, Районен съд – Перник е отменил
посоченото наказателно постановление. Приел е, че санкционният акт не отговаря
на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗАНН. Мотивирал
е извода си с това, че макар и да е безспорно установена положителна разлика
между фактическата касова наличност и разчетената такава съгласно дневния
финансов отчет в размер на 11,20 лв., представляваща въвеждане на пари в
касата, което не е отразено във фискалното устройство чрез притежаваната от
него функция „служебно въведени суми“, актосъставителят, а после и АНО не е
установил дали това е довело до неотразяване на приходи. Счел е, че по този
начин е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е било
препятствано да узнае какво точно нарушение му е вменено като извършено и кои
обстоятелства са приети като основание за налагане на една от двете санкции,
предвидени в чл.185 от ЗДДС – по ал.1 или по ал.2.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при
надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Фактическата
обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с
чл.84 от ЗАНН. Събрани
са всички необходими и относими към предмета на доказване писмени и веществени
доказателства. Направените въз основа на тях изводи за осъществяването на
правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В
решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата, въз основа на което е направено това. Изложени са аргументи и
становище по заявените от жалбоподателя възражения.
Настоящата
инстанция намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица в кръга на предоставените им правомощия. Техния адресат е
административнонаказателно отговорно лице. Отразени са индивидуализиращите
данни за последното. И двата акта съдържат задължителните законоустановени
реквизити, съответно в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Посочените в тях
обстоятелства достатъчно ясно и точно описват извършеното деяние, изразяващо се
в неизпълнение на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
ФУ да се регистрира в него чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. Фактите, представляващи обективни признаци на нарушението, са
отразени както в АУАН, така и в НП. Посочена е и правната норма, която ги
субсумира.
Съдебният състав счита, че АНО правилно е възприел
фактическите установявания на приходните органи. Действително, в АУАН липсва
констатация довело ли е нарушението до неотразяване на приходи или не, но това
не рефлектира върху законосъобразността на впоследствие издаденото
наказателното постановление. От една страна: АУАН очертава нарушението с
всичките му съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което
нарушителят трябва да се брани и в този аспект правото му на защита не е
нарушено. От друга: в случая по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което дори да
беше допусната нередовност в акта, АНО правилно и в съответствие с разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН е издал процесното наказателно постановление. Същият е
направил проверката по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е съобразил по коя разпоредба
да наложи административното наказание като е възприел по-благоприятната от тях
и е наложил на нарушителя имуществена санкция в минимален размер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият
касационен състав на Административен съд - Перник намира наказателното
постановление - предмет на съдебен контрол, за законосъобразно. Като е стигнал
до извод, различен от този, Районен съд – Перник е приложил неправилно закона,
поради което е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН за отмяна
на постановеното от него решение.
На
основание чл.222, ал.1 от АПК
обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно
100,00 лв. /сто лева/.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
260017/14.09.2020 г., постановено по
АНД № 977/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 468320-F483541/10.10.2019
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с
което на ****ЕООД с ЕИК ****, представлявано от управителя Е.Х.К., е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ****ЕООД
с ЕИК ****, представлявано от управителя Е.Х.К., ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите – гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 52,
направените по делото разноски в размер на 100,00 лв. /сто лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/