МОТИВИ:
Подсъдимият
Д.Д.Ц. *** е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за това, че на 30.11.2017 г., около 18.20 часа, в гр. Севлиево,
на ул. „Света Троица”, в посока ул. „Ильо Влаев”, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управляване на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление - с наказателно постановление
№ 14-0341-000197 от 28.03.2014 г. на Началника на РУ – Севлиево към ОД на МВР -
Габрово, влязло в сила от 31.01.2017 г., извършил такова деяние - управлявал моторно
превозно средство лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № ЕВ *** АР без съответно
свидетелство за управление.
В хода на съдебните прения районният прокурор заявява, че не поддържа
обвинението, тъй като счита, че не е осъществен обективния състав на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Прокурорът намира, че
деянието изпълва състав на административно нарушение, поради което отправя
искане при приложение на чл. 305, ал. 6 от НПК, след като съдът признае
подсъдимия за невинен и го оправдае по обвинението за престъпление, да му
наложи административно наказание за административно нарушение по ЗДвП.
Подсъдимият Д.Ц. заявява, че е
получил препис от обвинителния акт и разбира обвинението. Дава обяснения, като
не отрича, че на посочената дата и място е управлявал описание в обвинителния
акт лек автомобил, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият,
лично и чрез договорния си защитник адвокат М.И., се солидаризира със становище
на прокурора за несъставомерност на деянието.
От обясненията на подсъдимия Д.Ц.,
показанията на свидетеля М.П., както и от останалите доказателства по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Ц. ***. Завършил е висше образование. Работи. Осъждан е за
престъпления от общ характер.
От приложената в делото Справка
картон на водача Д.Д.Ц. се установява, че същият е придобил правоспособност за
управление на МПС от категориите „В“ и „АМ“ през 2003 г., като на 21.03.2003 г.
му е било издадено СУМПС. Валидността на СУМПС изтекла на 12.03.2013 г., след
което същото не е подновявано. Междувременно, с присъда от 09.05.2011 г. по
НОХД № 192/2011 г. по описа на Районен съд – Севлиево, влязла в сила на
16.05.2011 г., Ц. бил признат за виновен и осъден за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК на три месеца лишаване от свобода с
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК и бил лишен от право да управлява МПС за срок
от една година. Наказанието, свързано с изтърпяване на права е изтърпяно на
22.04.2012 г.
С наказателно постановление №
14-0341-000197 от 28.03.2014 г. на началника на РУ – Севлиево при ОД на МВР –
Габрово Д.Д.Ц. е наказан за това, че на 18.03.2014 г., около 10.25 часа, в с.
Горна Росица управлява лек автомобил с рег. № ЕВ *** АК, без да притежава
СУМПС, след като същото му е отнето с присъда № 362/17.04.2009 т. на Районен
съд – Велико Търново. Деянието е квалифицирано по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДВП
и е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. Наказателното постановление е
връчено на 23.01.2017 г. и е влязло в сила на 31.01.2017 г.
Независимо, че не притежавал
свидетелство за управление на МПС, на 30.11.2017 г., вечерта, подсъдимият Ц.
управлявал по улиците на гр. Севлиево лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № ЕВ *** АР. В обясненията си твърди, че това
се наложило поради факта, че на същата дата починал баща му /обстоятелство
потвърдено със съответна справка/. Около 18.20 часа подсъдимият се движел по ул.
„Света Троица” в посока ул. „Ильо Влаев”, където бил спрян от полицейски
служители, сред които бил и свидетелят М.П.. При извършената проверка се
установило, че подсъдимият Ц. не притежава свидетелство за управление на МПС, за което му
съставили акт за установяване на административно нарушение с бланков № 044016
от 30.11.2017 г. за нарушение по чл. 150а от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимия Д.Ц., съпоставени с показанията на свидетеля М.П. и писмените
доказателства - акт за установяване на административно нарушение с бланков № 044016
от 30.11.2017 г. (л. 11 от ДП); заверен препис от наказателно постановление №
14-0341-000197 от 28.03.2014 г. на началника на РУ – Севлиево при ОД на МВР –
Габрово (л. 10 от ДП); справка картон на водача, издадена от РУ на МВР -
Севлиево (л. 12-13); справка на л. 6; Заповед за прилагане на ПАМ (л. 17); копие
от свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ.
Фактическата обстановка не се оспорва от подсъдимия и защитника му.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
За да се
осъществи състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК от обективна
страна се изисква
деецът да е управлявал МПС без
съответно свидетелство за управление, да е наказван по административен ред за
това и в едногодишен срок от наказването му отново да управлява МПС без
съответно свидетелство за управление. Изискването
за „съответно свидетелство за управление на
МПС“, с оглед разпоредбите на чл. 3,
ал. 3 от ЗБЛД, ЗДвП и константната практика на ВКС, означава СУМПС да е
валидно в срока на неговата административна валидност (във връзка с предвидения
законов срок) и за категорията МПС, управлявано от водача. В случая е
несъмнено, че на 30.11.2017 г. подсъдимият Ц. е управлявал МПС без съответно
свидетелство за управление, тъй като на 12.03.2013 г. е изтекла валидността на
издаденото му през 2003 г. СУМПС.
При просрочие на валидността на
СУМПС и управляване на МПС извън този срок, водачът първоначално следва да носи
административно-наказателна отговорност (уредена в чл.
177, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
150а от ЗДП) и ако в едногодишен срок от наказването му по административен
ред продължава да управлява МПС без подновено СУМПС, той осъществява състава на
чл.
343в, ал. 2 от НК.
В случая обаче, с НП № 14-0341-000197 от 28.03.2014 г.
на началника на РУ – Севлиево при ОД на МВР – Габрово
на подсъдимия Ц. е било наложено административно наказание на основание чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150
от ЗДвП (за управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване
от правоуправление), и същият не е наказван за управление на МПС без съответно
свидетелство.
И тъй като с цитираното НП
подсъдимият не е бил наказан за нарушение по чл.
177, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 150а от ЗДвП, то той не е осъществил един
от признаците, очертани в обективния състав на престъплението по чл. 343в, ал.
2 от НК.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия Д.Д.Ц. за НЕВИНЕН в това на
30.11.2017 г., около 18.20 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Света Троица”, в
посока ул. „Ильо Влаев”, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управляване на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление - с наказателно постановление № 14-0341-000197 от
28.03.2014 г. на Началника на РУ – Севлиево към ОД на МВР - Габрово, влязло в
сила от 31.01.2017 г., да е извършил такова деяние, като е управлявал моторно
превозно средство лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № ЕВ *** АР без съответно
свидетелство за управление и го ОПРАВДА по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Независимо, че подсъдимият Ц. не е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, същият е осъществил състав на административно нарушение. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (в редакцията към датата на деянието) се наказва с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. В случая е несъмнено, че подсъдимият на 30.11.2017 г., около 18.20 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Света Троица”, в посока ул. „Ильо Влаев” е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № ЕВ *** АР, без да притежава съответно свидетелство за управление. Това фактическо обвинение е формулирано в обвинителния акт, още повече, че същото е част от обвинението, свързано с осъществяване на престъпния състав по чл. 343в, ал. 2 от НК. По тези съображения, прилагайки разпоредбата на чл. 305, ал. 6 от НПК, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, отчитайки тежестта на нарушението, съдът наложи на подсъдимия Д.Д.Ц. административно наказание ГЛОБА в размер на средния – а именно глоба в размер на 200 лв.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: