Решение по дело №6586/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 8 август 2019 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20182230106586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 840

гр.Сливен, 19.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенски районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

         при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 6586 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.422, вр.чл.415, вр. чл.124 ГПК и чл.422, вр.чл.415, вр. чл.124 ГПК ,вр.чл.86 ЗЗД.

В исковата молба, процесуалният представител на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД твърди, сочи, че  ищцово дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се гр. Сливен, ул. "Доростол" №13. Този имот е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период е бил ответника по настоящия иск С.И.К.. Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на „„Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД и стойността на изразходваното количество се фактурирало. След фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниквало задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторил това последният изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.

Твърди се, че в конкретния случай ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.11.2016 год. - 28.02.2018 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 31 ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен" одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране". Посочва се, че в чл. 42 от същите е предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора", поради което представляваното от мен дружество претендира, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Посочено е, че предвид възникналото задължение ищцово дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 4119/2018 г. по описа на PC Сливен. По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.11.2016г. - 28.02.2018 г. ведно с дължимата мораторна лихва. В законовоустановения срок по делото е постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за изпълнение, поради което за ищцовото дружество е налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

Посочено е, че за периода 01.11.2016г. - 28.02.2018 г.ищцово дружество е доставяло питейна вода в недвижимия имот, за който има открита партида на името на ответника и съответно за него е възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължи на представляваното от мен „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизат на: главница –93.84 лева представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.11.2016 г. - 28.02.2018 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 12.98 лева натрупана към дата 04.07.2018 г. или общо сумата от 106,82 лева. Сочи се, че освен тези суми ответника дължал на ищцово дружество и разноските, които последното е сторило в заповедното производство възлизащи на 26,00 лева.                                                                       Моли съда, да признаете за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД гр.Сливен, че С.И.К. ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД гр. Сливен сумата от 106,82 лева, от които главница -93,84 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.11.2016г. - 28.02.2018 г. в имот находящ в в гр. Сливен, ул. "Доростол" №13, мораторна лихва 12.98 лева натрупана към дата 04.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.                                                 Моли съда, да осъди ответника да заплати на ответното дружество сумата от 26.00 лева представляваща направените разноски в заповедното производство. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.

 В съдебно заседание представителят на ищцовото дружество уточнява, че исковата претенция е за периода от 01.11.2016 год. до 28.02.2017 год.

Особеният представител на ответника, намира предявените искове за основателни.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало на 22.11.2018 год. в Сливенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника С.И.К. за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги за обект, находящ се в гр. Сливен за периода от 01.11.2016 г. до 28.02.2018 г.

Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 4119/2018 г. по описа на СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 2257/14.08.2018 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 93.84 лева за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2016 г. до 28.02.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 13.08.2018 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 12.98 лева, начислена към 04.07.2018 год., както и разноски в размер на 26,00 лева.

Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на длъжника. След дадени указания от съда, в едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД предявил настоящия положителен установителен иск – на  22.11.2018 г.

Установява се, че за исковия период от време ищцовото дружество издало месечни фактури за задължението на абоната – клиент с № 106379 в гр.Сливен, ул. "Доростол" № 13.

По делото са приети заверени за вярност копия от карнет за физически лица на името на ответника - К., от които е видно, че е било извършвано отбелязване на показанията на водомера на същия абонат с кл. № 108123, на адрес гр. Сливен, ул. "Доростол" №13.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

         Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разгледани по същество обаче, исковете се явяват неоснователни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в недвижимия имот  на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.

Не се спори между страните, че ответника е потребител на ВиК услуги за водоснабдяването в този имот. С откриване на партидата, между страните - ищцовото дружество и ответника се  сключва договор при т. н. Общи условия, които  са одобрени от ДКЕВР и влизат в сила един месец след публикуването им. Същите имат действие спрямо всички потребители на питейна вода. Така установеното облигационно правоотношение има действие от датата на откриване на партидата до нейното закриване или прехвърляне.

Съдът намира, че по делото не са събрани доказателства, водещи на извода че ответника е разходвал именно отчетеното количество вода в процесния период. Представеният по делото карнет е частен документ, обвързващ който подлежи на преценка, редом с всички събрани по делото доказателства. От направените отбелязвания в представения карнет съдът заключава, че са нарушени Общите условия на ВиК оператора, регламентиращи правилното и законосъобразно отчитане на количествата питейна вода. На първо място, не е доказано по делото от ищеца, че е спазена разпоредба на чл. 23, ал.1, т.2 от Общите условия, съобразно която показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3 месеца - за потребители на ВиК услуги за битови-питейни нужди. Съгласно ал.4 на цитираната разпоредба, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Видно от представения карнет, в процесния период при извършеното отчитане няма положени подписи на потребител или свидетел с което са нарушени Общите условия на ВиК оператора, коментирани по-горе. След като не са спазени разписаните правила за отчитането на разходваната и консумирана питейна вода, то съдът намира за недоказано нито твърдянато като изразходвано количество вода в процесния период, нито пък претендиранана въз основа на него като дължима сума.

Ето защо, съдът намира, че ответникът К., макар и потребител на ВиК услуги за процесния имот не дължи претендираната като главница сума от 93.84 лева за исковия период от време.

Вземането на ищцовото дружество по акцесорната претенция за лихви, следвайки съдбата на главния иск, също е неоснователно.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца  направените разноски в производството, но тъй като такива не са сторени, то съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив по този въпрос.

 

         Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 против С.И.К., ЕГН: ********** *** искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че С.И.К., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 сумата от 93.84 лв. /деветдесет и три лева и 84 ст/, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в гр.Сливен, ул.”Доростол” № 13 за периода от 01.11.2016 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.08.2018 до окончателното й изплащане, сумата от 12.98 лева /дванадесет лева и 98 ст./, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху дължимата главница към 04.07.2018 год.. и сумата от 26.00 лв. /двадесет и шест лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 4119/2018 г. на СлРС, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2257/14.08.2018г. по ч.гр.д.№ 4119/2018 г. на СлРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                     

                                                      

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: