РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501157 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Ге Петрол“ ЕООД с
управител Диана Евстатиева, представлявано от пълномощник адв. Бисер
Евстатиев срещу Решение №960/20.05.2024 г., постановено по гр. д.
№7375/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас. С обжалвания съдебен акт
въззивникът е осъден да заплати на „Крис Трейд 2000“ ЕООД сумата от 18
189.47 лв., представляваща сбор от неплатен остатък по фактура
№7074/27.04.2023 г. и от неплатена изцяло стойност по фактура
№7062/04.05.2023 г., обективиращи рамков договор за покупко-продажба на
горива, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
04.12.2023 г. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че дружеството-
ответник по първоинстанционното производство е било уведомено за така
постановеното решение, като след датата на неговото обявяване, на 14.06.2024
г. е превело сума в размер на 6000 лв. по банкова сметка с титуляр- ищеца
„Крис трейд- 2000“ ЕООД. Поради извършено плащане намира, че с това
действие задължението по издадената фактура №7074/27.04.2023 г. е напълно
погасено. Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде
изменено, като настоящата съдебна инстанция съобрази извършеното
частично плащане.
Към въззивната жалба е приложено писмено доказателство- извадка от
системата за интернет банкиране на „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
възпроизвеждаща платежно нареждане от 14.06.2024 г. за извършен кредитен
1
превод в размер на 6000 лв. с наредител „Ге Петрол“ ЕООД и получател „Крис
Трейд- 2000“ ЕООД.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, не изпраща представител,
като с писмена молба заявява, че поддържа подадената въззивна жалба.
Изрично възразява за прекомерност на размера на исканото от въззиваемото
дружество адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Крис трейд 2000“ ЕООД. Застъпена е позиция за неоснователност на
последната. Предвид обстоятелството, че плащането е извършено след
постановяване на съдебното решение въззиваемото дружество счита, че
въззивният съд не следва да изменя първоинстанционното решение въз основа
на частично изпълнение на присъдената с него сума. Излага, че евентуално
изменение на решението със зачитане на извършеното частично изпълнение
ще доведе и до изменение в частта за разноските, присъдени със същото, което
намира за недопустимо, доколкото въззивникът именно е бил причина и е дал
повод за завеждане на настоящото дело. С оглед изразеното становище моли
съдебният състав да потвърди постановеното от районния съд решение
изцяло. В съдебно заседание поддържа становището си.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че въззивната жалба, подадена от „Ге Петрол“ ЕООД е редовна,
като отговаряща на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и
допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1, от лице, което
има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Решението в частта, с която искът за разликата от 18 189.47 лв. до
претендирания общ размер от 19 916.71 лв. е отхвърлен поради погасяване
чрез извършено съдебно прихващане с вземане на ответника „Ге Петрол“
ЕООД към „Крис Трейд 2000“ ЕООД в размер на 1623,60 лева по фактура
№14/09.06.2023 г. и законната лихва за забава дължима за периода 09.06.2023
г. – 03.12.2023 г. в размер на 103,64 лв., не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
С определение №2017/06.08.2024 г. по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът, след
като е преценил че приложеното към въззивната жалба писмено доказателство
е ново по смисъла на чл. 260, т. 6 ГПК, тъй като обезпечава доказването
новонастъпил и относим към предмета на спора факт по см. на чл. 260, т. 5
ГПК, който жалбоподателят иска да бъде взет предвид при постановяване на
въззивното решение, е приел последното към доказателствената съвкупност.
Съдът като обсъди и прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства и по свое вътрешно убеждение и на основание чл.
235 ГПК намира от фактическа страна и правна следното.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече.
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по молба на
„Крис Трейд 2000“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждането на „Ге Петрол“ ЕООД да заплати сума в размер
2
на 19 916.71 лв., представляваща частично неплатена цена по Фактура
№7074/27.04.2023 г. и изцяло неплатена стойност по Фактура
№7062/04.05.2023 г., обективиращи рамков договор за покупко-продажба на
горива, по които ищецът твърди да изпълнил задължението си по доставка на
стоките.
В писмения си отговор по чл. 131 ГПК ответникът- „ Ге Петрол“ ЕООД
не спори относно наличието на облигационно отношение между дружествата
с твърдяното от ищеца съдържание. Не спори и относно осъществяване на
доставката на горивата в осчетоводеното с фактурите количество. Прави
възражение за прихващане с насрещно вземане за1623,60 лв., ведно със
законната лихва, считано от 09.06.2023 г.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че
между спорещите страни е налице валидно облигационно правоотношение по
договор за търговска покупко-продажба на горива за посочената в
представените от ищеца фактури цена и количество. Приел е за доказано по
основание и размер и насрещното вземане, предявено с възражение за
прихващане.
Фактическите констатации и правните изводи, залегнали в мотивите на
решението се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и на
основание чл. 272 ГПК съдът препраща към тях.
Безспорно по делото е, че между страните е налице облигационно
правоотношение по рамков договор за търговка продажба на гориво,
обективиран във фактури №7074/27.04.2023 г. за сумата от 26 437,13 лв. и
фактура №7062/04.05.2023 г. за сумата от 13 916,71 лв. Не се спори и относно
съществуването на облигационна връзка, по която ответникът- въззивник „Ге
Петрол“ ЕООД се явява кредитор на „Крис Трейд 2000“ ЕООД по договор за
покупко-продажба на моторно масло за цена от 1623,60 лв., за което е издадена
фактура №14/09.06.2023 г. Безспорно се явява и обстоятелството по
изпълнение на задължението на продавача в отделните отношения за
предаване на стоките. От назначеното и прието като неоспорено заключение
по съдебно-икономическата експертиза се установява, че по фактура
№7074/24.04.2023 г. са направени частични плащания от „Ге Петрол“ ЕООД,
както следва: на 09.05.2023 г.- 10 437,13 лв., на 15.05.2023 г.- 10 000 лв., като
остатъкът е 6000 лв. Установява се още, че по №7062/04.05.2023 г. за сумата от
13 916,71 лв. няма отразени извършени плащания. Вземането, предмет на
възражението за прихващане, за което е издадена фактура №14/09.06.2023 г. се
установява, че е осчетоводено в счетоводните книги и на двете дружества.
След извършеното съдебно прихващане по чл. 103 ЗЗД към момента на
постановяване на първоинстанционното решение (20.05.2024 г.) дължимата и
непогасена главница, предмет на предявения иск, възлиза на сумата от
18 189,47 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2023 г.
Пред въззивната инстанция се представя и впоследствие е прието
извлечение от системата за интернет банкиране на „Интернешънъл Асет Банк“
АД, възпроизвеждаща платежно нареждане от 14.06.2024 г. за извършен
кредитен превод в размер на 6000 лв. с наредител „Ге Петрол“ ЕООД и
получател „Крис Трейд- 2000“ ЕООД с основание „доплащане по фактура
7074/27.04.2023 г.“ От същото се установява, а и въззиваемата страна не
оспорва, че е извършено плащане по негова сметка в сочения размер. По този
начин, след извършеното плащане, водещо до погасяване задължението по
фактура №7074/27.04.2023 г., дължимата главница възлиза на 12 189,47 лв.
3
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че при
постановяване на решението си следва да съобрази факта на плащането,
доколкото разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК вменява задължение на съда да
отчете фактите, настъпили след предявяване на иска до момента на
приключване на съдебното дирене, които са от значение за спорното право.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено по обективни,
независещи за контролирания съд причини, в частта с която Ге Петрол“ ЕООД
е осъден да заплати сума в размер на 18 189,47 лв., ведно със законната лихва,
считано от 04.12.2023 г. за горницата над 12 189,47 лв. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По отговорността за разноските:
Настоящият съдебен състав намира, че макар резултатът от настоящото
производство да води до изменение на обжалваното решение, въпросът за
дължимите пред първата инстанция разноски не следва да бъде
преразглеждан. Контролираният съдебен акт се отменя поради новонастъпил
факт- извършено плащане в хода на процеса, а не поради неоснователност на
предявената от ищеца претенция за този размер. Ответникът в
първоинстанционното производство е дал повод за завеждане на делото, като
извънпроцесуалното му поведение по частично погасяване на вземането след
постановяване на осъдителното решение, не следва да води до промяна на
същото в частта, касателно дължимите разноски.
Пред въззивната инстанция са претендирани разноски от въззиваемата
страна „Крис Трейд 2000“ ЕООД за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв., за което има представен договор за правна помощ и
съдействие, видно от който хонорарът е заплатен в брой при подписване. „Ге
Петрол“ ЕООД е направило своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Въззивният съд
намира, че уговореното възнаграждение отговаря на фактическата и правна
сложност на конкретното дело и извършените по него от страна на
упълномощения адвокат действия- обжалваемият интерес е 18 189,47 лв.,
процесуалният представител е представил срочно отговор на въззивната
жалба, взел е участие в проведеното открито съдебно заседание и е
представил писмени бележки. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер,
съотнесен към отхвърлената част от въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №960/20.05.2024 г., постановено по гр.д.
№7375/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която „ГЕ Петрол“
ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Крис Трейд 2000“ ЕООД,
ЕИК ********* сума в размер на 6000 лева, съставляваща горницата над
присъдените от Окръжен съд- Бургас 12 189.47 лв. до присъдените от Районен
съд- Бургас 18 189.47 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 04.12.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Крис Трейд 2000“ ЕООД, ЕИК ********* за
осъждане на ответника „Ге Петрол“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати сума в
4
размер на 6000 лева, представляваща неплатен остатък по фактура
№7074/27.04.2023 г., обективираща рамков договор за покупко-продажба на
горива, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
04.12.2023 г. поради извършено плащане след постановяване на
първоинстанционното решение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ГЕ Петрол“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управител Диана Иванова Евстатиева, седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Шар планина“ №35, ет.5 да заплати на „Крис Трейд 2000“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управител Тошко Димитров Желев,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Македония“ №25, ет.1,
съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Алеко Константинов“ №8, ет.1 сумата от
670,14 лв.- разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5