Решение по дело №125/2025 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 81
Дата: 20 юни 2025 г.
Съдия: Асен Черешаров
Дело: 20255420100125
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Златоград, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100125 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. М. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Б.Т.“ № *, чрез пълномощника
си адв.ЗЗ.С.Д., с адрес за призоваване и съобщение: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“
№ *, срещу О. Н., обл. С., с ЕИК **** представлявана от Б.Р.К.-Кмет на О.та,
със седалище и адрес: гр. Н. ул. „А.С.“ № *.
Ищецът в исковата молба чрез пълномощника си адв. Д. сочи, че е
собственик по силата на давностно владение на поземлен имот в гр. Н., обл.
С., ул. „Н.Й.В.“ с идентификатор №-51319.503.906, с площ на имота - 1179
кв.м.и с номер по предходен план- квартал - 74, парцел VIII, при граници и
съседи, имоти с идентификатори: 51319.503.262; 51319.503.907,
51319.503.259, 51319.503.135 и 51319.503.182.
Пълномощникът адв. Д. сочи още, че ищцата владее и ползва в
продължение на 20 години процесния имот необезпокоявана от никого,
считано от 2005 година (а и преди това) до настоящия момент. В имота са
построени и попадет следните сгради:
1.Сграда 51319.503.906.1 със застроена площ 85 кв.м.; брой етажи – 3;
предназначение - Жилищна сграда-еднофамилна;
2.Сграда 51319.503.906.4 със застроена площ 33 кв.м.; брой етажи – 1;
предназначение- Постройка за допълващо застрояване;
3.Сграда 51319.503.906.2 със застроена площ 30 кв.м.; брой етажи – 1;
предназначение - Постройка за допълващо застрояване и
4.Сграда 51319.503.906.3 със застроена площ 39 кв.м.; брой етажи – 1;
предназначение - Постройка за допълващо застрояване.
1
Пълномощникът сочи още, че фактическата власт ищцата осъществява,
като свободното място засаждала със земеделски култури (картофи, фасул,
домати и други). Има и празно дворно място.
С цел снабдяването на ищцата с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за процесния имот, направила справка в Общинска администрация
гр. Н. и установила, че поземленият имот е общинска собственост, а имота
никога не е отчуждаван в полза на О.та и държавата.
Служебно известно е на съда, че издаване на нотариален акт по
обстоятелствена проверка, молба-декларация до нотариус се подава чрез
кмета на О. Н., като следва да бъде описано, че поземленият имот не е
общинска или държавна собственост.
Предвид на гореизложеното за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
С оглед изложеното моли, Съдът да постановите решение, с което да
признаете по отношение на ответната О., че ищцата Р. М. Х. е собственик по
силата на давностно владение на процесния имот при описаните граници,
ползвайки и владеейки го необезпокоявана от никого повече от 20 г., считано
от 2005 г. до настоящия момент.
Претендира да й бъдат заплатени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът О. Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан
и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че О.та не е дала повод за завеждане на
делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот,
поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.
В осз ищцата се явява лично и с адв. Д., като поддържа иска.
Ответникът – редовно призован, не се представлява, чрез молба от
пълномощник поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване
исковата претенция..
Между страните не се спори относно наличие елементите от
фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за
своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание
на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва
да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.
Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на
производството по реда на чл.237 ГПК:

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о.,
2
ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на
иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени,
което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита
срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ
факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.
Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3
ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.
334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.
18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота –
чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство –
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
3
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото са разпитани свидетелите З.Т. и М.К.. От показанията на
същите се установява, че от преди повече от 30-35 години, ищцата владее и
стопанисва процесния имот, където е изградила жилище, 2 гаража и друг вид
постройка. Свидетелите описват имота подробно по местонахождение и начин
на ползване, Сочат, че част от земята е обработваема - засажда се със
зеленчуци, а останалата част е застроена.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено са
възприели като очевидци. От тези обстоятелства се налага категоричен извод,
че имат ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го
ползва като собственик.
Същевременно свидетелите не се опитват манипулативно да представят
фактическата обстановка като преувеличават потребностите на ищцата. В
заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и
добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищцата е упражнявала
фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
години.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецата
счита имота за своя собственост.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
4
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски
показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:

Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп.,
ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска
собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от
изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да
продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на Република България, т.е. един
ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
придобит по давност, предвид че представлява публична общинска
собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца
основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС
и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да
бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже,
5
че този имот попада в приложното поле на съществуващата
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал
фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок
за придобиването й по давност.
Владението е продължило от 2005г. до 03.04.2025 г., когато е предявен
искът.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал
придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не
променя изводът, че ищците са упражнявали фактическа власт с намерение
своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ищците успешно доказват владение за себе си.

По разноските:

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищцата. Такива се претендират в общ размер от
900лв.

Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от Р.
М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Б.Т.“ № *, чрез
пълномощника си адв.ЗЗ.С.Д., с адрес за призоваване и съобщение: гр.
Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № *, срещу О. Н., Булстат **** със седалище и адрес
на управление: гр. Н., ул. „А.С.“ № *, представлявана от кмета Б.К., че ищцата
Р. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Б.Т.“ № * , е
собственик, на основание изтекла придобивна давност, по упражнено
владение в периода от 2005г. до 03.04.2025 г. – датата на предявяване на иска,
на следния на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №-51319.503.906, находящ се в
гр. Н., обл. С., ул. „Н.Й.В.“, с площ на имота - 1179 кв.м.и с номер по
предходен план- квартал - 74, парцел VIII, при граници и съседи, имоти с
идентификатори: 51319.503.262; 51319.503.907, 51319.503.259, 51319.503.135
и 51319.503.182.
6

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н., ЕИК **** адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „А.С.“ № *, да заплати на В.А.К. с ЕГН **********, с адрес:
обл. С., гр. С., ж.к. Н. № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата в общ размер на
900 лв.– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _____А.Ч.__________________

7