№ 86
гр. П. , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260066/22.02.2021г., постановено по гр.д.№1438/2020г. по
описа на РС- П. е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД,
поради липса на предмет, Договор за продажба на спорни права от
26.08.2019г., сключен между Д. Г. Д., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора в гр.П. и Ж. В. К., ЕГН ********** от гр.Д.,
ул.“С.В.“ бл.1, вх.В, ап.1.
Осъден е Д. Г. Д., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора в гр.П. и Ж. В. К., ЕГН ********** от гр.Д., ул.“С.В.“
бл.1, вх.В, ап.1, да заплатят на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“, представлявана от Главен комисар И.Й.- Главен директор,
сумата от 352лв. за сторените от ищеца разноски по гр.д.№1438/2020г. по
описа на РС- П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. Г. Д. и Ж. В. К.,
чрез пълномощника им адв.В.С..
Твърди се в същата, че постановеното решение е незаконосъобразно,
1
необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.
В тази връзка се твърди, че съгласно чл.226, ал.3 от ГПК,
постановеното решение съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя.
Прехвърлянето е станало в хода на висящ процес между същите страни.
Наличието на сила на присъдено нещо е пречка за нов процес. Т.е. приема се,
че предявения иск е недопустим.
Визира се, че друго основание за недопустимост на иска, е че не може
трета страна по договора да иска обявяването му, защото няма правен
интерес.
Твърди се, че след като чл.226 от ГПК урежда съдбата на прехвърлени
спорни права, явно не може това прехвърляне да е нищожно. Щом искът за
неимуществени вреди е наследим /аргумент чл.6 от ЗОДОВ/, то той е
прехвърлим.
Искането е за отмяна на обжалваното решение, като се отхвърли
предявения иск.
Моли се за присъждане на разноските по делото- за ДТ на ищците, а на
пълномощника по реда на чл.38 от ЗА.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, чрез юриск. Р.Р..
Твърди се в същия, че в случая ГД „ИН“ София има интерес от
разваляне на сделката, като трето лице със засегнати права, които могат да
бъдат защитени само чрез предявения от него иск, с правно основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност.
Визира се, че цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите в това число ясен и конкретен предмет. Като
ясно е определено, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
бъдещи, а само съществуващи към момента на прехвърлянето вземания, т.е.
тяхното съществуване е условие за нейната недействителност.
Твърди се, че предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт, с който да
2
се присъждат вземания в полза на цедента по адм.д.№256/18г. и съответно по
адм.д.№432/17г. и двете по описа на Административен съд- П., делата по
който не са приключили, като съответно те могат да бъдат отменени или
изменени присъдените с тях суми.
Сочи се, че относителната неопределеност на сумите по договора, води
до извод за недействителност на сключения между ответниците договор, на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет.
Счита се, че като всеки нищожен договор, същия не е породил правни
последици, още по- малко за ГД, „ИН“, като ищец по делото.
Ето защо на това основание, сключения между ответниците договор,
следва да бъде прогласен за нищожен.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение, като
законосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателите Д. Г. Д. и Ж. В. К., редовно
призовани не се явяват. Не се явява и пълномощника им адв.С.. От страна на
последния е постъпило писмена защита в която се поддържа подадената
въззивна жалба. Моли се същата да бъде уважена по изложените в нея
съображения. В тази връзка моли за отмяна на обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно.
За ответникът по въззивната жалба- Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ се явява юриск.Р.Р., редовно упълномощен. Последният моли
да бъде оставена без уважение подадената жалба, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Излага съображения
в тази насока. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, проверявайки изцяло валидността на
обжалваното решение и неговата допустимост, прие за установено
следното:
Депозираната жалба е редовна и допустима- отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран
субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
3
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод
на постъпила искова молба от Главна Дирекция „Изпълнение нa
наказанията“, представлявана от Главен комисар И.Й.- Главен директор,
срещу Д. Г. Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.П.
и Ж. В. К..
Твърди се в същата, че в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.С. на адрес: гр.С. бул.„Ген. Н. С.“ №21 е постъпило съобщение от
30.12.2019г. за прехвърляне на парично вземане от Д. Г. Д., ЕГН **********,
с адрес: Затвора- гр.П.. Към молбата вх. №Г- 614/30.12.2019г. по описа на ГД
„ИН“ София са приложени в оригинал: Договор за цесия- нотариално заверен.
Твърди се, че съгласно представеният договор, Д. Г. Д. е прехвърлил
свое парично вземане от ГД „ИН“, в размер на 740лв., ведно сьс законната
лихва, считано от 22.02.2020г. за сумата от 500лв. и парично вземане от ГД
„ИН“, в размер на 3 000лв., ведно със законната лихва, считано от
22.02.2020г. за сумата от 500лв. или общо за 1000лв. на Ж. В. К..
Сочи се, че към момента на сделката 26.08.2019г. двете обезщетения са
били присъдени по висящи административни производства, а именно:
административно дело №562/2018г. по описа на Административен сьд- П.,
изменено с Решение №15924/22.11.2019г. по адм.дело №14074/2018г. на
Върховен административен съд на Република България и административно
дело №432/2017г. по описа на Административен сьд- П., изменено с Решение
№15922/22.11.2019г. по адм.дело №2070/2018г. на Върховен
административен съд на Република България. Двете решения влизат в законна
сила на 22.11.2019г. - почти три месеца по-късно.
Визира се, че горепосочените административни производства са
образувани и водени лично от Д. Г. Д.. Следователно предметът на
продажбата са бъдещи вземания. В тази връзка се приема, че необходимо
условие една цесия да бъде действителна, следва предмет на сделката да са
само съществуващи вземания и определяеми към датата на сключването,
4
което условие не е било налице. Неопределяемостта на прехвърлените
бъдещи вземания води до недействителност на продажбата, на основание на
която тя е извършена.
Приема се, че продажбата е привидна, защотo волята на страните не
съответства на заявеното от тях в договора- до днес цесионерът Ж.К. не е
заплатила уговорената сума на цедента напълно или в брой.
Сочи се, че за Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София
възниква правен интерес от водене на настоящото производство.
Искането е да се постанови решение, с което да обяви за нищожен,
поради липса на предмет, договора за цесия между Д. Г. Д. и Ж. В. К..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответниците- Д. Г. Д. и Ж. В. К., подаден чрез пълномощника им адв.С.. В не
твърди, че съгласно чл.226, ал. 3 от ГПК, постановеното решение съставлява
присъдено нещо и спрямо преобретателя. Прехвърлянето е станало в хода на
висящ процес между същите страни, като наличието на сила на присъдено
нещо е пречка за нов процес, т.е. предявеният иск е недопустим.
Твърди се, че има още едно основание на недопустимост на иска и то е,
че не може трета на договора страна да иска обявяването му за нищожен,
защото няма правен интерес. Щом искът за неимуществени вреди е наследим
/аргумент чл.6 от ЗОДОВ/, то той е и прехвърлим.
Твърди се, че Ж.К. е майка на М.Д. Д.а- съпруга на Д.Д.. За М. Д.а това
е втори брак, от който няма деца. От първия брак има две деца и двете
пълнолетни, като едното от тях- Д. С. Х. страда от епилепсия и не работи, не
получава и пенсия, защото няма стаж. М. Д.а няма постоянни доходи, чисти
офиси на повикване, пенсионерка с решение на ТЕЛК, живее на свободен
наем, разчита на помощта на родителите си и на пенсията, която получава. С
тези средства тя плаща наема, издържа себе си и сина си Д. С. Х. и праща
записи и колети на Д.Д.. В представените към исковата молба документи има
данни за изпращани записи от М. Д.а, но тя изпраща и колети и посещава Д. в
затвора като му носи хранителни пратки, т.е. пари получавани от Ж.К., М. Д.а
е изпращала или като запис или като хранителни пратки на Д.Д.. Пратката
обхваща 5 кг.- плодови и зеленчуци и 5кг. месни колбаси. Тя винаги му носи
5
по 5 кг. плодове и зеленчуци и 5 кг. месни колбаси. Също така му праща и
цигари- 4 стека на месец марка „Карелия" на стойност 200лв. само цигарите.
Искането е да се отхвърли иска и да се осъди ищецът да заплати на
ответника адвокатски хонорар при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата, тъй като страните са материално затруднени.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Видно от Договор за продажба на спорни права от 26.08.2019г. се
установява, че същият е сключен между Д. Г. Д., с ЕГН**********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.-П. и Ж. В. К., с
ЕГН ********** от гр.Д.. По силата на този договор, Д. продал на К. „правата
си, предмет на адм.дело №14074/2018г. по описа на ВКС- гр.С. образувано по
жалби срещу Решение на АС- П. по адм.дело №562/2018г. , с което ГДИН е
била осъдена да заплати на Д. обезщетение в размер на 1000лв.; както и по
адм.дело №2070/2018г. по описа на ВКС- гр.С. образувано по жалби срещу
Решение на АС- П. по адм.дело №432/2017г., с което ГД “ИН“ била осъдена
да заплати на Д. обезщетение в размер на 7800лв. В този договор изрично е
записано, чe „продажбата е за сумата от по 500.00лв. за всяко спорно право,
които купувачката е заплатила напълно и в брой на продавача“. Визирано е,
че купувачката разбира риска, че Върховния административен съд може да
намали обезщетенията и дори да отхвърли иска.
Установява се от доказателствата по делото, че постановеното по
адм.дело №562/2018г. по описа на Административен съд- П. решение е било
обжалвано и изменено с Решение №15924 от 22.11.2019г. по
административно дело №14074/2018г. по описа на ВКС.
Постановеното по адм.дело №432/2017г. по описа на Административен
съд- П. решение е било обжалвано и изменено с Решение №15922 от
22.11.2019г. по административно дело №2070/2018г. по описа на ВКС.
По горецитираните дела по описа на Административен съд- П. са
издадени Изпълнителен лист от 19.12.2019г. за сумата в размер на 740лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по адм.дело
№562/2018г; както и Изпълнителен лист от 19.12.2019г. за сумата в размер на
3000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди по адм.дело
6
№432/2017г.
Не е спорно, че в Главна Дирекция .“Изпълнение на наказанията“ гр.С.
на адрес: гр.С. бул.„Ген. Н. С.“ №21 е постъпило съобщение от 30.12.2019г. за
прехвърляне на парично вземане от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес:
Затвора гр.П.. Към молбата вх.№Г- 614/30.12.2019г. по описа на ГД „ИН“ С. с
приложен въпросния договор за цесия.
По делото са приложени и приети като доказателстава: Справка за
банковата сметка на К.; запорно съобщение с изх.№1162 от 23.01.2020г. за
наложен запор; писмо до ЧСИ Самарджиев с рег.№734 от 03.02.2020г.; писмо
до ГДИН с изх.№939 от 07.02.2020г.; справка от ЧСИ Самарджиев и искане
от адв.В.С. с вх.№2100 от 18.05.2020г.
Не е спорно между страните, че ответникът Д. и М.Д. К. /дъщеря на
ответницата Ж.К./ са съпрузи. Съпругата на Д. получава пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 212,50лв., като същата
обитава наето жилище, находящо се в гр. П., ул.„П.В.“ №8.
Видно от Справка от Затвора в гр.П. по отношение на лишения от
свобода Д. се установява подробен списък на записите, изпращани на Д. от
неговата съпруга за периода от постъпването му в Затвора в гр.П. на
05.05.2017г. до 26.08.2019г., както и справка за получени от Д. движим вещи-
1бр. телевизор и 1 бр. радио.
В показанията си св.М.Д. Д.а установява, че ответникът Д. е осъден на
наказание „лишаване от свобода“ за извършено от него престъпление от общ
характер, което следвало да изтърпи в Затвора в гр.П.. Семейството имало
финансови затруднения при постъпването на Д. в затвора и св.К. имала нужда
от средства, за да закупува хранителни продукти и цигари за Д.. Поради това,
Д. решил да прехвърли вземанията си по цитираните административни дела
на своята тъща К., за да може последната да подпомага финансово
семейството, тъй като банковите сметки на Д. били запорирани от частен
съдебен изпълнител.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
7
Подадената жалба е допустима, а по съществото си е основателна.
В конкретният казус, въззивният съд няма основание да приеме
изведените изводи на първоинстанционния съд, за да уважи предявения пред
него иск с правно основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД.
В случая са налице възражения за недопустимост на предявения иск,
които не могат да бъдат приети за основателни.
В тази връзка се навеждат доводи, че постановеното решение
съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, като прехвърлянето е
станало в хода на висящ процес между същите страни. От една страна няма
конкретика кои е този съдебен акт, а от друга безспорен е факта, че по време
на прехвърлянето на правата, съдебните решения от които се черпят
последните все още са висящи и не са влязли в законна сила.
Относно възражението, че трета на договора страна не може да иска
обявяването му за нищожен, защото няма правен интерес, то следва да се
посочи, че ГД “ИН“ има правен интерес да иска обявяването на процесния
договор за нищожен, тъй като с този договор са засегнати негови права, тъй
като по визираните административни дела, страна е именно първата, в
качеството й на ответник, а Д. в качеството му на ищец.
По основателността на предявения иск, с правно основание чл.26, ал.2
от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за продажба на спорни
права от 26.08.2019г. следва да се приеме, че в него не е налице липса на
предмет. В тази насока следва да се посочи следното:
Договорът за цесия осъществява промяна в облигационна връзка, чрез
промяна на активната страна в нея- отстъпване на едно вземане от
досегашния му носител на друго лице. Договорът за цесия е каузален,
неформален, консесуален. Негов предмет е прехвърляне на вземане, което
следва да съществува към момента на сключването на договора и е
прехвърлимо. Със сключването на договора, т.е. с постигането на съгласие,
вземането преминава от цедента върху цесионера. За да премине вземането е
достатъчно единствено постигане на съгласие между цедента и цесионера и
договорът се счита за изпълнен, поради изчерпване на предмета му.
8
Разпоредбата на чл.26, ал.2, пр. първо от ЗЗД прогласява за нищожни
договори, които имат невъзможен предмет, т.е. в конкретния случай да не е
допустимо тяхното цедиране, дали поради естеството на вземането /каквито
биха били бъдещи вземания/ или поради непрехвърлимост на същите поради
тяхното естество. В случая се твърди, че вземането не съществува. Това не е
основание за нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет. В
подкрепа на този извод е и нормата на чл.100, ал.1 от ЗЗД, където е
предвидена отговорност на прехвърлителя на вземането ако се окаже, че то
не съществува и прехвърлянето е било възмездно. Договорът за цесия на
несъществуващо вземане не нищожен поради невъзможен предмет, а
ангажира съответната отговорност на прехвърлителя. Това обаче са
отношения само между страните по договора за цесия и не касаят цедирания
длъжник, по отношение на когото, с факта на уведомяване на извършването
на цесия, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД вземането се счита за прехвърлено.
Действително, съгласно обективираното в задължителната съдебна
практика Решение №32/09.09.2010г. по т.д.№438/2009г. на ВКС, ІІт.о. се
прогласява за нищожно цедирането на бъдещи вземания. В този аспект следва
да се отбележи, че цитираната практика не е по идентичен казус с настоящия,
тъй като се касае за прехвърляне на бъдещи, невъзникнали към момента на
прехвърлянето вземания, които биха възникнали за изпълнение на договорни
задължения за в бъдеще, по договор с периодично изпълнение, т.е.
невъзможен предмет поради неговата неопределеност и неопределяемост.
В конкретният случай се касае за цедиране на съществуващо вземане,
като разликата е единствено само в неговия конкретен размер, тъй като е
поставено под условие, че това вземане може да бъде отменено или изменено.
На практика тези вземания са определени, като са възникнали преди
сключването на договора за продажба на спорни права, като е налице
изразено съгласие от страна на цедента, че е възможно тяхното намаляване,
евентуално отмяна.
Следва да се посочи, че факта на неустановяване на факта на плащане
на сумата от 500лв., реално не води до пороците на въпросния договор, които
се навеждат от ищцовата страна.
Предвид на гореизложеното и не споделяйки крайните правни изводи на
9
първата инстанция, въззивният съд приема, че предявения иск, с правно
основание чл.26 от ЗЗД се явява неоснователен.
Ето защо, обжалваното решение следва да отмени изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно. Последиците от това е отхвърляне на
предявения от Главна дирекция „Изпълнение на наказания“ с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на разноските по делото, следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗА са визирани три хипотези при
които адвокатът може да окаже безплатна адвокатска помощ на определен
кръг лица. В този случай по разпоредбата на ал.2 на същия текст, съдът
осъжда другата страна да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в
размер, определен от съда, но не по-малък от минималния размер предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
такива случаи, след като се оказва безплатна адвокатска помощ, безспорно не
се заплаща адвокатско възнаграждение и такова не се договоря в договор за
правна помощ. Неговият размер следва да бъде определен служебно от съда
при условие, че такова е поискано.
В конкретния случай определяне на такова възнаграждение е поискано
от страна на адв.В.С., пълномощник на Д. и К..
Предвид на това имайки предвид естеството на превения иск, съдът на
основание чл.38, ал.1 вр. чл.36, ал.2 от ЗА, във вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва
да присъди сумата от 780лв. на адв.С., която ищецът следва да му заплати.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.2 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение №260066/22.02.2021г., постановено по
гр.д.№1483/2020г. по описа на РС- П., с която е прогласен за нищожен, на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет, Договор за продажба
на спорни права от 26.08.2019г., сключен между Д. Г. Д., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.П. и Ж. В. К.,
10
ЕГН ********** от гр.Д., ул.“С.В.“, бл.1, вх.В, ап.1, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ против Д. Г. Д. и Ж. В. К., иск с правно основание по чл.26, ал.2
от ЗЗД, с който да се прогласи за нищожен, поради липса на предмет, Договор
за продажба на спорни права от 26.08.2019г., сключен между Д. Г. Д., ЕГН
**********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.П. и
Ж. В. К., ЕГН ********** от гр.Д., ул.“С.В.“ бл.1, вх.В, ап.1, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“,
представлявана от Главен комисар И.Й.- Главен директор, със съдебен адрес:
гр.Пловдив, бул.“Македония“ №21а, да ЗАПЛАТИ на адв.В.С. от АК- П., на
основание чл.38, ал.1, вр. чл.36, ал.2 от ЗА, във вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата
от 780лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11