РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Троян, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20234340100783 по описа за 2023 година
Цитираното по-горе дело е образувано по искова молба от М. Т. Ч., М.
Н. Д., А. В. Ч. и М. М. Ч., всички чрез адв.С. С. от ЛАК, срещу Р. Л. Л. и П. М.
Л. и двамата от гр.Т., с която е предявена ревандикационна претенция по
чл.108 ЗС и акцесорна претенция по чл.537 ал.2 от ГПК.
Във вписаната искова молба(уточнена и допълнена), ищците твърдят, че
са собственици по силата на давностно владение и наследство на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ находящ се в с. *, Община Троян, Ловешка област, целият с площ от
255 кв. м. съставляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
селото, одобрена със заповед № РД-18-34/08.04.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК- С. имот с идентификатор №81476.501.670 с адрес на
поземления имот: с. *, ул. „***", местност „*", трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма при
съседи имоти с идентификатори: №81476.501.669, №81476.501.31,
№81476.501.554, №81476.501.555, №81476.501.556, №81476.501.671 и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. *, Община Троян, Ловешка област, целият
с площ от 30 кв. м., съставляващ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на селото, одобрена със заповед № РД-18-34/08.04.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК- С. имот с идентификатор №81476.501.555
с адрес на поземления имот: с. *, ул. „***", трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до
10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при
съседи имоти с идентификатори: №81476.501.669, №81476.501.554,
1
№81476.501.556, №81476.501.671, №81476.501.582, №81476.501.670.
Сочат, че заедно със собствениците на имот №81476.501.67 техните
наследодатели, а впоследствие и те самите, са владели общо с равни права
имотите с № 81476.501.670 и №81476.501.555 по КККР на с.*", като
уточняват, че ищците притежават общо ½ идеална част от процесиите имоти,
а с оглед наследствените им права, ищцата М. Т. Ч. притежава 2/16 идеални
части от процесиите имоти, М. Н. Д. - Ч. притежава 1/16 идеална част от
процесиите имоти, А. В. Ч. също притежава 1/16 идеална част от процесиите
имоти, М. М. Ч. притежава 4/16 идеални части от процесиите имоти а Д. П. Г.
и Г. Ц. Г. притежават също по наследство и давностно владение другата 1/2
идеална част от тях, т.е. 8/16 идеални части от процесиите имоти.
Излагат, че правото на собственост върху идеалните части на М. Т. Ч.,
М. Н. Д. - Ч. и А. В. Ч. е придобито по наследство от Т. М. Ч., а М. М. Ч. е
придобил правото на собственост върху неговите идеални части по наследство
от М. М. Ч.. Уточняват, че улицата, която разделя процесните и жилищните
имоти на страните е прокарана през 50-60-те години на миналия век, като е
засегнала имотите, които са били ползвани по друг начин до прокарване на
улицата.
Молят на основание чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици по силата на давностно
владение и наследство общо на ½ идеална част, от която: М. Т. Ч. притежава
2/16 идеални части, М. Н. Д. притежава 1/16 идеална част, А. В. Ч. притежава
1/16 идеална част, а М. М. Ч. притежава 4/16 идеални части от следните
недвижими имоти : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. *, Община Троян,
Ловешка област, целият с площ от 255 кв. м., съставляващ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на селото, одобрена със заповед № РД-18-
34/08.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК- С. имот с
идентификатор №81476.501.670 с адрес на поземления имот: с. *, ул. „***",
местност „*", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 8, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма при съседи имоти с идентификатори:
№81476.501.669, №81476.501.31, №81476.501.554, №81476.501.555,
№81476.501.556, №81476.501.671 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. *,
Община Троян, Ловешка област, целият с площ от 30 кв. м. «съставляващ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрена със заповед
№ РД-18-34/08.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК- С. имот с
идентификатор №81476.501.555 с адрес на поземления имот: с. *, ул. „***",
трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, при съседи имоти с идентификатори:
№81476.501.669, №81476.501.554, №81476.501.556, №81476.501.671,
№81476.501.582, №81476. 501. 670, като ответниците бъдат осъдени да
отстъпят собствеността и предадат владението върху целите недвижими
2
имоти на ищците, ведно с всички законни последици.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК е предявена акцесорна претенция да
бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 45, том III,
peг. № 3048 издаден по нотариално дело № 398/2022 г. на нотариус Д.К. с
район на действие - Районен съд-Троян, ведно с всички законни последици,
като оспорват истинността на отразеното в Постановление от 28.06.2022г. на
нотариус Д.К., въз основа на което е издаден нотариалния акт по
обстоятелствена проверка.
При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК на ответната
страна е изпратено копие от ИМ и доказателства. В преклузивния срок е
постъпил писмен отговор, чрез упълномощен защитник – адв. В. А. от ЛАК, в
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
ревандикационният иск по чл.108 ЗС и акцесорния по реда на чл.537, ал.2
ГПК.
На първо място считат, че давността в полза на ищците е прекъсната от
началото на 2023 година, с изтичане на 6 месечният срок от изгубване на
владението, което според твърденията в исковата молба е станало от лятото на
2022година.
Считат, че ищците не са владяли процесните имоти, тъй като техните
наследодателите - Т. М. Ч. и М. М. Ч. не са живяли в поземлен имот с
идентификатор № 81476.501.66, същите са го ползвали рядко, епизодично, а
процесиите имоти, които са от другата страна на пътя, срещу застроения имот
на ищците, не са ползвани от тях. Твърдят, че отводнителната тръба, която
отводнява имота на ищците с идентификатор № 81476.501.66 е една от
тръбите, която отводнява дворните места, намиращи се от южната страна на
асфалтовия път и отвеждат повърхностните води от северната страна на пътя в
реката. Излагат, че тръбата отводнява няколко съседни имота, а не само
техния, процесната отводнителна тръба не е индиция нито за владение, нито
за упражняване на фактическа власт върху поземлените имоти, през които
преминава, включително и през пътя, публична общинска собственост.
Оспорват като невярно твърдението в исковата молба, че ищците и
техните наследодатели са отглеждали зеленчуци и плодни дървета в
процесиите имоти, твърдят, че ищците не са имали ограда на процесиите
имоти, а доколкото е имало действия на фактическа власт върху част от
процесиите имоти, тя е упражнявана от споменатите в исковата молба съседи -
Д. и Г. Г.и, които от своя страна категорично били заявили, че нямат
претенции за тях. Излагат аргументи, че единствените плодни дървета -
ябълка и дюля, са ползвани именно от споменатите Д. и Г. Г., но не и от
ищците.
Твърдят, че поземлен имот с идентификатор № 81476.501.66 и
прилежащите в него сградите не са ползвани от ищците, че имота бил
изоставен, в дворното място между сградите имало прорасли дървета и
3
храсти - акация, бор, липа, габър, върба, шипки, къпини, повет и други, които
били на височината на жилищната сграда, като сградите са били практически
необитаеми - без електричество и без вода. Излагат, че никой съсед не е
виждал ищците в имота за период повече от 20 години преди завеждането на
делото, имало е епизодично ползване на имота - преди години, за няколко дни
през лятото, а през 2022 година дворното място е почистено от нает работник
от селото.
Поддържат твърдението, че ответниците са собственици на процесиите
имоти на основание давностно владение от 2009 г. до днес, като са
установили от 2009 г. свое владение, владяли са процесиите имоти явно,
спокойно и непрекъснато, като са придобили собствеността върху тях, чрез
давностно владение, изграждайки къща за настаняване в съседен поземлен
имот с идентификатор № 81476.501.71, която е започнала да приема гости от
2009 година.
Заявяват, че от този момент ответниците са започнали да владеят
процесиите имоти, както и съседните на тях, намиращи се от северната страна
на пътя, срещу къщата за гости, в съседство с реката, като първоначално
ответниците изчистили всички изхвърлени от съседите боклуци, треви и
храсти, които растяли свободно, започнали да ги косят редовно, включително
и процесиите имоти, като изчистените терени са използвани от ответниците
като паркоместа за къщата за настаняване. Твърдят, че колите на гостите
първоначално паркирали успоредно на пътя, тъй като почистените места,
които са били на нивото на пътя, са били много тесни и невъзможни за
паркиране перпендикулярно на пътя, но ответниците засипали част от
поземлен имот с идентификатор № 81476.501.670 и използвали като
допълнително перпендикулярно паркомясто.
Сочат, че през 2022 г. ответниците се снабдили с нотариален акт за
собственост върху процесиите имоти по давностно владение - нотариален акт
вх. peг. № 2371 от 28.06.2022 г., акт № 140, том IX, дело 1899/2022 г. на СВ при
ТРС, по обстоятелствена проверка, след разпит на свидетели, като същата
година изчистили с разрешение на ***а на селото, от саморасли дървета и
храсти, засипали с пръст и камъни северната част от поземлен имот с
идентификатор № 81476.501.670, който имал силна денивелация към реката,
като се получила равна част на нивото на пътя, върху която колите спирали
вече свободно, перпендикулярно на пътя. Твърдят, че част от процесиите
имоти заградили с ограда, поставили парник за зеленчуци на мястото,
ползвано преди това от Д. и Г. Г., до находящите се в имота ябълка и дюля,
като последните описани действия ответниците извършили със съгласието на
Д. и Г. Г., както и със съгласието на другия съсед - Х. Ч..
Твърдят, че със свои сили и средства построили нов пешеходен мост над
реката, който подарили на община Троян, който представлява част от
благоустрояването на района и се ползва от всички съседи, включително може
да се ползва от ищците.
4
По отношение на искът с правно основание чл.537 ал.2 ГПК изразяват
становище, че същият е недопустим с аргумент, че ищците претендират права
върху идеални части от процесиите имоти, а се иска отмяна на целия
нотариален акт.
Молят исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена.
В съдебно заседание, ищците, редовно призовани се представляват от
адв.С. С. от АК-Л.. Поддържат изцяло предявеният главен иск и акцесорната
претенция. Съображения за основателност адвокат С. излага по съществото на
спора и в представена по делото писмена защита.
В съдебно заседание, ответниците се представляват от адв.В. А. от АК-
Л., който поддържа становището за неоснователност на исковата претенция,
обективирано подробно в представения отговор на исковата молба, по
съществото на спора и доразвито в представена по делото писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото доказателства: заверени копия от
Удостоверение за наследници изх.№ 58/11.11.2022 г. на ***ство с. *, два броя
скици, представляващи извадка от рег.план на с.* от 1955г. и от 1982г.; копие
от Удостоверение за идентичност на поземлен имот № УД-УТ-426/27.07.2023
г., издадено от община Троян; копие от Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 130, том ІІ, дело № 541/20.06.1990 г. на ТРС; копие от
Скица на поземлен имот № 15-771950 18.07.2023 г. с идентификатор
81476.501.66, издадена от СГКК-Л.; копие от Договор за доброволна делба на
недвижими имоти от 06.06.1991 г.; копие от Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 138, том І, дело № 284/19.06.1986 г. на ТРС; копие от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том ІІ, нот.дело
№ 673/06.06.1991 г. на ТРС се установява, че ищците са наследници по закон
на М. Т. Ч. - бивш жител на с. *, Ловешка област, починал на ***година,
записан като собственик на УПИ-Х\Л-703 от кв.7 в разписния лист по стария
кадастрален и регулационен план на с. *, одобрен с указ 251 от 18.01.1939г.
Със съдебна делба , извършена през 1982година, имота е придобит от Т. М. Ч.
и М. М. Ч.. Съседния на него имот с кадастрален номер 81476.501.67 е записан
в разписния лист към плана от 1939г. на Б. М., който е наследодател на П.Д.П.,
която е получила в дял имота по силата на извършена доброволна делба на
06.06.1991г. , като на същата дата го е продала на дъщеря си Д. П. Г. с
нотариален акт №11, том II, издаден по нотариално дело № 673/1991г. на
Районен съд-Троян.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищците са наследници на М. Т. Ч., което обстоятелство се
установява и от представените по делото удостоверения за наследници.
5
От представените по делото заверения копия от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 110, том ІV, рег.№ 4505, дело № 626
от 05.09.2007 г. на нотариус Б.К. с рег.№ 337 на НК, с район на действие РС-
Троян; копие от Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 60/16.12.2009
г., издадено от община Троян; Удостоверение за категория: Т6-ИКБ-3А7 - 1П
със собственик „***”-ЕООД гр. Троян се установява, че ответниците
притежават къща за гости, въведена в експлоатация на 16.12.2009година,
находяща се в ПИ 81476.501.71, по КК на с.*, ул.“***“.
Представено е заверено копие от Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот- констативен № 45, том ІІІ, рег.№ 3048, дело №398/28.06.2022
г. на нотариус Д.К. с рег.№ 525 на НК, с район на действие РС-Троян, с което
ответниците се легитимират като собственици на ПИ 81476.501.555 и ПИ
81476.501.670 по кадастралната на с. *, община Троян.
Представено е с писмо вх.№2435/08.05.2024 г. изисканото нотариално
дело № 398/2022 г. по описа на от нотариус Д.К. във връзка с издадения
констативен нотариален акт.
Представена е от ответната страна, в проведеното на 29.05.2024година
открито с.з. декларация, подписана от Г. Ц. Г. и Д. П. Г. с нотариална заверка
от 20.05.2024г. от ***а на с.* - И. М.в М., от съдържанието на която се
установява, че от 2009г. са предали владението върху ползваните от тях части
от имоти с идентификатор 81476.501.555 и 81476.501.670 на Р. Л. Л. и П. М.
Л..
В същото съдебно заседание е открито по реда на чл. 193 от ГПК и
производство по оспорване на представена нотариално заверена декларация,
подписана от Г. Ц. Г. и Д. П. Г..
По искане на ответната страна са допуснати въпроси по реда на чл.176
от ГПК към ищците, като са им указани санкционните последици на чл.176
ал.3 ГПК.
В проведеното на 26.04.2024г. открито съдебно заседание, ищцата М. Т.
Ч. се явява лично и дава отговор на поставените въпроси. С протоколно
определение рег.№222 от 26.04.2024г., съдът е постановил, че приема за
доказани обстоятелствата, за изясняване на които М. М. Ч., М. Н. Д. – Ч. и А.
В. Ч., не се явяват и не са посочили уважителна причина за това, като за
последиците са били изрично уведомени с изпратените до тях съдебни книжа.
Ищците са представили множество снимки и флаш-памет, съдържаща
видеоклипове, с които целят да установят владение върху застроения
наследствен имот и процесните имоти, продължило повече от 10 години. В
тази връзка, по делото е реализирана съдебно-техническа експертиза с вещото
лице Д. Д., което е следвало да установи относимостта на представените от
ищцовата страна снимки и видеоклипове на флаш-памет, като времеви период
/дата, година, час/; кой/какъв е източникът; извършвани ли са манипулации,
във връзка с представения снимков материал от носителя, от който са свалени.
6
Експертът е констатирал, че снимковият материал, който се съдържа във
видеоклиповете е идентичен с този, който е на хартиен носител.
В проведеното с.з, при изслушване на вещото лице, същото потвърди, че
от прегледаните материали по настоящото дело не е установил манипулация,
поради което същите са приети като доказателства.
Изготвеното от вещо лице експертно заключение е прието като
доказателство като обективно, компетентно и безпристрастно.
По делото е реализирана съдебно-техническа експертиза от инж. П. Д.
М.. В заключението си експерта е установил, че след изчертаване на
продължения на източната граница на ПИ 81476.501.67 и западната граница
на ПИ 81476.501.66, разликата между продължението и границата на ПИ
81476.501.670 е съответно 0.86метра и 1.70 метра, а несъвпадението от
продължението на границите на ПИ ПИ 81476.501.670 са съответно 1.58 метра
за източната граница и 2.01 метра за западната граница. Експерта е
констатирал, че към момента, процесиите имоти 81476.501.555 и
81476.501.670 не са оградени, не е променян начинът на трайно ползване на
ПИ 81476.501.555 - за индивидуално застрояване, а ПИ 81476.501.670 -
земеделска територия, нива, категория на земята VIII. Установил е, че към
настоящият момент, върху процесния имот е положена нетрайна
дребнозърнеста каменна настилка, като в северната част, към реката, са
изхвърлени и подравнени строителни отпадъци.
Проследявайки движението на процесиите имоти с идентификатори
81476.501.66, 81476.501.67, 81476.501.670 и 81476.501.555, експертът е
констатирал, че ПИ 81476.501.66 по кадастралната карта на с. * съставлява
имот 703, за който е отреден УПИ XVI-703 от кв. 7 по стария кадастрален и
регулационен план, одобрен с указ 251 от 18.01.1939 година. В разписния лист
към плана имотът е записан на името на М. Т. Ч., като в северната част на
имота са отчуждени за улица около 85кв.м, като в най-широката си част
отчужденият терен е с ширина около 6.20 метра. За този имот, по действащия
подробен устройствен план, одобрен със Заповед № 1088/04.12.1984 година е
отреден УПИ XIV-66 от кв.33, като в разписния лист към кадастралния и
регулационен план, имот 66 е записан на името на наследници на М. Т. Ч.. За
ПИ 81476.501.67 експерта е констатирал, че по кадастралната карта на с. *
съставлява имот 702, за който е отреден УПИ XVII-702 от кв. 7 по стария
кадастрален и регулационен план, одобрен с указ 251 от 18.01.1939 година, в
разписния лист към плана имотът е записан на името на Б. М.. Констатирал е,
че в северната част на имота са отчуждени за улица около 48 кв.м, като в най-
широката си част отчужденият терен е с ширина около 4.70 метра. По
действащия подробен устройствен план, одобрен със Заповед №
1088/04.12.1984 г. за имот 81476.501.67 е отреден УПИ ХШ-67 от кв.33. В
разписния лист към кадастралния и регулационен план имот 66 е записан на
името на наследници на Дачо Бочев Ч..
По отношение на процесните Поземлени имоти с идентификатори
7
81476.501.555 и 81476.501.670 вещото лице установява, че се появяват за
първи път, с одобряване на кадастралната карта на с. * през 2009година, като
ПИ 81476.501.670 попада в имот 81476.46.152 от Картата на възстановената
собственост за с. * - пасище, мера, а ПИ 81476.501.555 попада в
регулационните граници на населеното място, като няма данни за изработване
на помощен план и постановено решение за възстановяване право на
собственост.
В изготвено заключение по поставена допълнителна задача от страните,
експерта е констатирал, че по плана от 1984 г. улица „***" е изместена в
северна посока от предвидената по плана от 1939 година с 1.60метра, като
ширината на улицата от 10метра се запазва. Северната улична регулационна
линия по плана от 1984 г. е проведена по северната имотна граница на ПИ
81476.501.555 - южна имотна граница за ПИ 81476.501.670, като заема цялата
площ на ПИ 81476.501.555 от 30кв.метра. Констатирал е, че по плана за
регулация от 1939 година, северната улична регулационна линия навлиза с
0.64 м. в югоизточната чупка на ПИ 81476.501.555, като предвижда площ за
отчуждаване от 3кв.м., а спрямо югозападната чупка на ПИ 81476.501.555
отстои на 0.74 м. и предвижда придаваема площ от 8 кв.метра.
В проведеното на 14.05.2025г. открито с.з., при изслушване на в.л. се
установи, че на място улица има, но не е до имот № 555, като според експерта
в момента имот № 555 „……аз не бих могъл да кажа какво точно се явява, тъй
като може да бъде и част от тротоар на тази улица, може да бъде и част в
момента от направения паркинг. Но не бих могъл да се ангажирам с точно
определение в какво се изразява този имот….“. Експерта е констатирал, че
процесните имоти не съществуват в плановете от 1930г. и 1984г., но условните
знаци, показани на кадастралната карта от 2009г. сочат, че тогава, към
момента на изработване на кадастралната карта, границите на процесните
имоти са дадени с уловен знак за „паянтова ограда".
Изготвена е втора допълнителна задача, като при изслушване на вещото
лице в съдебно заседание се установи, че границата между имоти с
идентификатори № 81476.501.555 и 81476.501.670 по КККР е крайната
регулационна линия, като в момента на място няма огради между двата имота,
а от изток и от запад, границите им са като един имот. Експерта е констатирал,
че в югозападната част на имот с идентификатори № 81476.501.555 има
съществуващ бетонов кол, който съвпада с имотната граница, но от него
започва вътрешна ограда, която разделя имот № 670 на два различни начина
на трайно ползване и в изготвената от вещото лице комбинирана скица,
приложена към втората допълнителна СТЕ е отразен бетоновия кол, а
оградата е нанесена с червен цвят и знак Z /знак за общност/. В съдебно
заседание експерта заяви, че това е вътрешна ограда и не разделя имота, като
уточнява, че „…не е имотна граница, а е само два различни начина на
ползване на този имот."
Изготвеното от вещо лице експертно заключение е прието като
8
доказателство като обективно, компетентно и непротиворечащо на събрания
по делото доказателствен материал.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства, посредством разпит
на свидетелите на ищцовата страна- А.К.Р., М. М. Ч., Р. Х.ва Ч., М.П.Д.-Г. и
В.И.Г. и на ответната страна- И. М.в М., Ф.Т.Н., Е.Т. Г., М.И. М. и Ц.Л.В..
От показанията на свид.А.К.Р. /син на ищцата М. Ч./ се установява, че
дядо му Т. М. Ч. живеел в гр.С., но притежавал наследствен имот – къща в с.*,
половината от която била на неговия брат М. М. Ч., който след като починал,
била наследена от ищеца М. М. Ч.. Сочи, че заедно с дядо си от 1992г. до
2005г., / когато дядо му починал/, прекарвал време през пролетни ваканции,
през есента „…по време на варенето на сливовата ракия…“, но основно
няколко месеца през лятото. Твърди, че при всяко посещение на имота, с дядо
си почиствали двора на къщата, в която живеели, а имотите срещу къщата -
имоти 555 и 670, косили, събирали съчки, лешници и орехи, които се
намирали в имота. Сочи, че имало и джанка, плодовете на която обирал М. М.
Ч. и заедно с плодовете от друга джанка, находяща се в двора на къщата, всяко
лято варил ракия.
Твърди, че в процесния имот имало „…гериза..“ /канал/, който
почиствали, тъй като се задръствал от „… прииждане на пролетните води на
Рогачева река – ***…“ и при варенето на ракията от джибрите. Сочи, че в
имот 66 има две къщи – кирпичена и тухлена, че неговият прадядо М. Т. Ч. е
построил кирпичената къща в началото на 20-те години на 20-ти век, в която
имало изба и за отходните води на тази изба дядо му направил „… този
гериз…“, който „…започва от избата, преминава през къщата отдолу, минава
близо до новата постройка където се съединява с отходния канал на мивката,
минава през шосето и вече изходът му е в процесните имоти 670 към
реката…“. Сочи, че в този канал е „хванат“ и отходния канал на умивалника в
тухлената къща, както и изворната вода, която извира зад къщите, а след
асфалтирането на пътя, поради невъзможност на съседите да прокопаят
собствени отходни канали, неговата прабаба М. Ч. разрешила на трима съседи
да се включат към техния канал. Знае, че баба му докато е била жива до 90-та
година е имала зеленчукова и цветна градина в процесните имоти, отглеждала
е боб и зеле. Твърди, че след смъртта на дядо му през 2005 г., пребиваванията
му в с.* са били за „…кратки периоди от време в порядъка на 1-2 дни през
лятото и няколко пъти през зимата…“, тъй като през този период бил
„..студент в чужбина, после докторант, а след това асистент на професор..“.
Знае, че още приживе, братовчедка на дядо му -Р. и съпругът и Г. до 2017-
2018г. са се грижили за градината, почиствали двете места, а той им разрешил
да берат ябълките от неговата овощна градина, а в имот 670 да си пасат овцете
и козите. Знае, че през 2009 година, след смъртта на дядо му и баба му - Т. и Д.
Ч., тяхната дъщеря и негова майка М. Ч. пренесла всички мебели и
електрически уреди в с. *. Твърди, че през 2009г. имало авария, при която
кухнята в жил.сграда била наводнена, а в последствие отремонтирана от „.…
9
дядо Г., съпругът на баба Р.“, че през 2015 г. подменили портата на жилищния
имот. Уточнява, че в периода 2010г. до 2015г. имал две, три „..идвания в с.*…“,
при които посещавал процесните имоти, берял лешника и се разхождал до
реката, а в периода 2017г.-2021година не е преспивал в къщата, но неговата
братовчедка М. през 2017г. е живяла там няколко месеца.
Твърди, че процесният имот до 2021 години, в частта на Д. и Г. е било
зеленчукова градина, имало плодни дървета, включително дюля.
Сочи, че през 2022 г. узнали от Р. Ч. /свидетел по делото/ че оградата им
е бутната и се „…извършват разрушителни процеси…“ в процесните имоти.
При проведен разговор с Г. и Д. установили, че Р. /ответникът/ им показал
документ, с който закупил имот 670 и имот 555, поради което на 25.08.2022 г.,
заедно с братовчед си А. В. Ч. пристигнали на място в с.* и установили
„..бутнати колци от бетонната ограда…“, навита телена ограда, която била
оставена на границата между техния и имота на Д. и Г., подпрени бетонни
колове, метална порта и навита телена ограда, а в имот № 670 стояли дънерите
на отсечените дървета.
Излага, че при проведен разговор с други съседи /посочва Г. Х., М. В.
„***” и В. Ц./, установили, че „…хората започнали да се снабдяват с
констативни нотариални актове, след като видели, че Р. завзел техния
имот…“, като В. уточнила, че „….била подала за имот 556, обаче Р. я бил
изпреварил по някакъв начин…и сега трябва да прави отскок, за да влиза в
мястото си от пътя…“.
От показанията на свид.М. М. Ч. се установява, че проц.имот се намира
срещу тяхната къща, която е родна къща на дядо и М. Ч.. В имота имало
лешник и джанка, които беряли, а под имота е реката, където си правили плаж.
Твърди, че в периода 1989-2000година, Т. Ч. доста често стоял в къщата на *, а
за периода 2003 г. до 2012 г. няма впечатления, защото живяла в гр. Н. и си
идвала за кратко през зимата. Сочи, че след 2012 г. започнала работа в с. * и
през 2016 г. с нейния приятел направили ремонт на едната стая в къщата, която
била отредена за тяхно ползване и лятото – през месец юли, август, септември
и октомври 2016година живяла в имота, като си спирала колата пред спорния
имот, който знаела, че е техен и лятото го косили. Твърди, че през процесните
имоти преминавали до реката, за да си носят вода, а след 2017г. оставили в
къщата куче, което ходили да хранят до началото на 2018година. Категорично
заявява, че „…през това време Р. не е ползвал имота, никога не го е виждала
да коси, плеви в техния имот, но през 2017-2018г. е виждала в съседния имот
Д. и Г. в тяхната част да отглеждат посеви. От братовчедите си разбрала през
2023г., че Р. направил в техния имот паркинг.
От показанията на свид. Р. Х. Ч. се установява, че от 1975 година живее
в с.*. Сочи, че М. /М. Ч./ е баба на нейния свекър, че децата им отраснали там
първите години, след което си построили в близост къща. Сочи, че под пътя
баба и имала градинка, в която отглеждала зеленчуци - зелен боб, зеле, имало
голяма джанка, под която децата играели, „… Леска, която беше на брега и
10
там беряхме едни големи лешници..“, както и малък орех. В градината имало
и цветя – божури, стари сортове, които пренесла в своята градина за спомен от
баба си. Твърди, че баба и починала през 1990 година, но приживе синовете и
Т. и М. Ч. и помагали, а след нейната смърт „…двамата наследници
продължиха да идват, като чичо М., а след това и синът му М., беряха сливи и
си варяха ракия….“. Сочи, че „..дворчето под пътя..“ било заградено с ограда,
имало и портичка, която чичовците им поправяли и ремонтирали. Излага, че
след смъртта на Т. Ч., дъщеря му М. през 2010г. „…докарала …“ много
ел.уреди от вилата им в С., а през 2015г. подменила портата на къщата.
В периода 2009-2022г. има непосредствени впечатления за процесните
имоти и никога не е виждала ответникът Р. Л. да извършва някакви дейности.
Познава Д. и Г. които имат „….съседно местенце и до последно си гледаха
зеленчуци там….“. Излага, че М. Ч. непрекъснато викала хора, които да
почистват къщата, но „…в долното място, под пътя си остана абсолютно така
с дърветата и не си садяха нищо, защото трябва женска ръка да има….“. През
2022г. видяла, че „… всичко е поринато, изрязано, няма огради, няма нищо…“,
обадила се на М. и тогава се установило, че „…някой друг прави нещо там…“.
От показанията на свид.М. П. Д.-Г. се установява, че е сестра на Д. П. Г.,
знае имота в който Д. живее в с. *, тъй като е отраснала там. Сочи, че имота е
наследствен, останал за сестра и по майчина линия, а за нея останала
бащината и къща в с.*. Твърди, че до 2014г., когато майка и починала, всяка
година там празнували рождения и ден. Твърди, че една част от градината на
сестра и е зад двора на къщата, а другата „…през пътя срещу къщата, към
реката…“.
Сочи, че имота на сестра и е имал телена ограда, засяти рози покрай
оградата, сеела картоф и лук. В имота имало и две овощни дървета, а до
градинката на сестра и „.. баба М. имаше същата градинка…“, като уточнява,
че „… Баба М. се казва баба М. Ч.…“. Сочи, че след „..като почина баба М.,
вуйчо Т. - бащата на М. също идваше много често. Освен него идваше и брат
му - вуйчо М., който е дядо на М.….“.
Категорично заявява, че за периода от 2009 г. до 2022 г., ответникът Р.
„….нищо не е правил в имота, по никакъв начин не е извършвал
селскостопански дейности в този имот и не е пращал хора да извършват
някакви дейности, както в този имот, така и в имота на сестра ми и зет ми…“.
Твърди, че в периода от 2009 г. - 2014 г. сестра и поддържала през всичките
години градинката, до момента, в който ответникът ги уведомил, че е купил
имота.
Твърди, че в процесният имот „…през пътя имаше огради, защото там
имаше плодни дървета, които се ползваха и от вуйчо М., който ги ползваше за
варене на ракия. Имаше джанка, имаше орехи, ползваха ги хората….“, но не
знае, кой е съборил оградите.
От показанията на свид.В.И.Г. се установява, че знае имотите, в
11
съседство е родният дом на баба му, а Д. и Г. са негови леля и свяко. Твърди,
че този имот е бил на прадядо му, на прабаба му и на съседите, „..това са
роднините на баба М., род Ч.…“.
Твърди, че процесния имот е общ между леля му и „…съседите от
горната къща, наследниците на Т. Ч., ….това са роднините на М., тя е
собственик, заедно с останалите нейни роднини на горния имот…“ и до
лятото на 2022 година е бил ограден с телена мрежа. Твърди, че в имотът „.. на
баба М., така я помня от детството ми или на М. Ч. в момента…“ не се е
живяло постоянно, но имота е поддържан и никога не е бил запустял. На
свидетелят беше предявена скица на поземлен имот № 15-771961-18.07.2023 г.
с идентификатор 81476.501.670, изготвена от СГКК-Л., надходяща се на л. 20
от делото и същият заяви, че това е процесния имот и „…„…освен леля ми и
съседите от горната къща, наследниците на Т. Ч.…“ никой, не е претендирал
да е собственик, да го владее или да го ползва. Свидетелят заявява, че имота е
общ, но „…всеки си е владял това, което още навремето е владяла и баба
му….В тази махала всеки си знаеше кое на кого е и никой не е претендирал и
е правил опити да пипа нещо чуждо….В частта от процесните два имота,
която се намира срещу къщата и двора на М. Ч., никой освен М. и близките й
не е ползвал този имот до средата на 2022 година…“. Категорично заявява, че
никога не е виждал ответниците преди 2022 г. по някакъв начин да се грижат
за процесните имоти и не е чувал да е имало спорове между ищците и
ответниците. Сочи, че оградата на процесния имот е още от времето на
прабаба му „…. преди 80-та година…“.
От показанията на свид.И. М.в М.в /*** на с. */ се установява, че не
познава ищците, познава ответниците и знае „…за кои имоти се води
делото….“. Знае, че ответниците имат къща за гости, че срещу нея „….
местенцето не можеше да събира много автомобили и Р. почистваше покрай
пътя, всичко нагоре…“, за да спират автомобилите. Знае, че спорните имоти
са „…от другата страна на пътя…“, знае кои са собствениците, „..едните са - Г.
и Д., а другите са наследниците на Ч.….“. Твърди, че Д. и Г. си поддържали
имота под пътя, като го косили, беряли ябълки, а другият имот никой не го е
поддържал, „…преди Р. да дойде….“. Уточнява, че има впечатления за
имотите от 2019 г. „…оттогава станах ***ски *. От 2009г. не мога да отговоря
за този имот…“. Знае, че през последните две години двама работници /М. М.
и Р. Х./ са влизали в къщата на Ч. да косят.
На свидетелят беше предявена подписаната от Г. и Д. декларация и
същият заяви, че я е заверил, след като двамата я прочели пред него и
положили подписите си. Твърди, че по инициатива на Д. и Г. била тази заверка
на подписите. Твърди, че живее няколко къщи под имота на ответниците,
имота е на баба му и баща му и те имат нотариален акт за имота през пътя, но
„… Не всички си ползват имотите срещу къщите, през пътя. Някои са на други
собственици…..“.Знае, че имотът, който е срещу Д. и Г., имал оградата, но не
знае къде е сега.
12
От показанията на свид.Ф.Т.Н. се установява, че от 2007г. до 2023г. е
живяла в съседната къща до Д. и Г., познава ответниците Р. и П., знае къщата
им за гости в с. *, но не познава ищците. Сочи, че през 2016г. няколко месеца
в имота имало куче, но не е виждала никой да преспива в къщата, не познава
хората. Спомня си, че в имота с къщата била направена нова порта, но не е
виждала някой да обработва имотът от другата страна на пътя, между пътя и
реката. Твърди, че Р. косил пътеката, за да може да си изхвърлят от дворовете
„..зеленията…“, а след като пуснали хотела, „…Колите на гостите на хотела
спираха където чистеше Р.. Никой не е спорил на Р. където той чистеше, поне
аз не съм чула…“. Знае, че мястото на Д. и Г., от другата страна на пътя към
реката в момента Р. го владее, че през 2022 г. Р. започнал да го насипва, след
като разбрал, че „…няма да има проблеми от Г. и от Х...“. Знае, че това място е
на Д. и на Г., те си беряли дюлята и ябълката, а съседният имот бил с
храсталаци и пораснали дървета. Сочи, че пред къщата на Г. имало контейнер
за смет, който се използвал от 4-5 къщи в махалата, включително от Р. и жена
му. Твърди, че Р. косил мястото около контейнера, а мястото зад контейнера
било на Д. и на Г. и Р. го косил , за да може да слизат да си изхвърлят тревата в
ямата, а мястото на ищците „…надолу Р., го косеше за да могат да спират
колите. Р. косеше докъдето може да се коси, защото то беше плитко, а след
това го засипа и стана по-широко….“.
От показанията на свидетелката Е.Т. Г. се установява, че има
непосредствени впечатления след 2016 година когато започнала да живее в
с.*, че познава ответницити, а ищците никога не е виждала. Виждала е Р. да
коси местата около пътя, за да спират колите на гостите му. Твърди, че преди
ответниците да сложат парник, мястото било неподдържано. Знае къщата на
ищците, но впечатленията и са след 2016 година. Виждала е Р. да коси имотите
откъм реката, като твърди, че „…..местата покрай пътя Р. ги поддържа, понеже
той ги ползва за гостите, да си паркират коли там…“, като уточнява, че е
виждала и ***а на с.* И. „… да коси тези места….“. Твърди, че освен гостите
на Р., „… е виждала и съседи да си паркират колите там…“.
От показанията на свид. Ц.Л.В. се установява, че познава ответниците,
но не познава ищците. Твърди, че двора в къщата на ищците бил запустял, но
„…скоро…“ видяла един човек да коси, като го назовава по име -Р.. Твърди, че
от къщата за гости до къщата на ищците Ч., „…мястото срещу къщата, през
пътя към реката Р. го косил, за да има място да спират колите на гостите
му…“. Не е чувала някой от съседите да е спорил, не знае Д. и Г. да са имали
спорове с Р. и с жена му П.. Знае, че мястото на Д. имало ограда и порта „…
беше си го заградил човека…..“, но срещу къщата на ищците, не е виждала
ограда. Знае, че Х. Ч. също си ползвал мястото, преди да стане паркинг.
От показанията на свид.М.И. М. се установява, че познава М. и Точно
Ч., а от техните наследници само ищцата М. Ч.. Уточнява, че е виждал Т. Ч.
през 1971-72 година, но не знае докога е бил жив. Знае къщата на Ч. в с. *.
През 2022г. братовчедката на М. - /свид.Р. Ч./, го помолила да почисти двора
13
на къщата, където имало отрязани клони от бор и от липа и според него,
мястото не било почиствано „скоро“ . Твърди, че на следващата година бил
ангажиран от М. да преправи покрива на къщата „… на стаичката отпред…“.
Заявява, че през 2022 г., къщата не била обитаема, като уточнява, че в стаите
не е влизал, „…само за двора говоря…“. Знае, че е правена нова порта, че през
последните 20 години не е виждал някой да живее там, но знае, че „.. М. и
някой от другите наследници, когато идват в с.* спят на друго място „.. горе
при И., който дава стаи под наем…“.
Знае, че колите на гостите от къщата за гости „***” спират където „…
намерят място…“, че срещу къщата на М., от другата страна на пътя, „…преди
Р. да го засипе било невъзможно да спират, защото трябвало да се очисти от
храсталаците, липите, треволяци и тогава да се насипва….“. Знае, че П. и Р.
взели мястото, което преди това владеели Д. и Г., но не знае подробности. Не е
виждал М. Ч. лично да прави нещо в мястото към реката, „…от другата страна
на пътя…“, но не знае дали е ангажирала някой да го почиства, като уточнява,
че след 2009 г. бил една година международен шофьор и няма наблюдения.
От показанията на свид. С. М. Е. се установява, че познава Р. Л.,
посещавал къща за гости „***“, от 2009 година -2010 година „…почти
ежемесечно, целогодишно…“. Сочи, че Р. Л. му съдействал да се „…сдобие с
някакъв имот, което се случи през 2016 година…“. Потвърждава, че се явил
като свидетел на Р. Л. пред нотариус за имот в с. *, че Р. му е помагал в
подмяната на покрива на къщата.
Сочи, че основно Р. е поддържал „..въпросния имот…“, като уточнява,
че имота се намирал срещу, „…неговата къща за гости „***“, там където
паркираме….“. Не отрича, че е бил свидетел в нотариално производство на Р.
Л. за снабдяване с констативен акт, но не може да подсочи за кои имоти, като
заявява, че: „…При нотариус Б.К. съм се явявал два пъти, като свидетел на Р..
Единия имот е дето е оранжерията, а другия имот мисля, че е по- нагоре към
басейна. Не мога да кажа дали е съседен на този имот с оранжерията..
….Срещу тези имоти има къща за гости „***“, а от другата страна на реката
има нов закупен имот от него, където има два басейна, единия малък с по
топла вода, а другия е по- голям с по хладка вода…“.
От показанията на свид. Г. Ц. Г. се установява, че той и съпругата му са
подписали декларация, с която удостоверяват, „…че нямаме никакви
претенции за тези места вече, макар, че сме ги ползвали 20 -25 години и то сме
ползвали две плодни дръвчета, които съм посадил, които са на плод и са там и
съм косил, за да може да се достигне там…“. Свидетелят уточнява, че
декларацията е подготвена от „..П. и Р.…“, че преди около две години Р. му
показал документ, че е станал собственик, след което махнал оградата.
Сочи, че заедно със семейството си обсъждали какво да правят, „…
защото получавах разни съвети, че може да оспорим…“, но решили, че не
искат на тези години да ги разкарват „…на съд..“. Твърди, че преди 20-25
години посадил „..една година лук, картофи и чесън, но излезе неуспешно и го
14
заразяхме това зеленчукопроизводство. Сочи, че докато „.. беше там моята
ограда, и докато разбрах, че Р. има документ, близо 20 и повече години аз го
поддържах това място, косях….“. Твърди, че ремонтирал оградата, заради
канала, „…за да не се дръсти от разни отпадъци и косях, за да мога да отида
до там...“. Твърди, че в неговия имот има канализация, която той е изградил и
е само за неговия имот, но „… Има друга канализация през имота на Ч., която
обхваща други там имоти. Тази канализация, която аз съм оградил идва от моя
имот, минава през асфалта и след асфалта е открита, и за да не се дръсти, аз за
това я включих и оградих….“. Уточнява, че Р. косил покрай асфалта, защото
там паркирали автомобили на техни гости на хотела „.. и пред нас и пред Ч.
…“. Твърди, че между оградата и имота на Ч. има, околодва метра „…да
кажем, има нещо като път, който отива до реката и всички го ползват, като
проход към реката…“, което място Р. го косил през последните 4-5 години „…
като започнаха да идват повече гости в хотела му…“, като заявява, че той и
жена му си ползвали това място през лятото и там си паркирали колата. За
имота на Ч. уточнява, че имало стара ограда на място, която била пропаднала,
имало дървена портичка, която била счупена, през последните 15 години „…
не е имало зеленчуци и не съм виждал някой там….“.
От показанията на свид. Д. П. Г. се установява, че процесния имот е бил
ограден и оградата стояла, докато „…Р. ни представи документа…Беше
преди година-две, три…“. Сочи, че оградата е махната от Р., а срущу
застроеният имот на Ч. имало остатъци от ограда, паднали колове, бурени в
имота, дървении…“. Твърди, че са опитвали да отглеждат посеви, но не се
получавало, „…после само трева и мъжа ми го косеше…“. Сочи, че имота бил
ограден от нея и съпруга и, заради канала, който минавал в имота…“. При
предявяването на свидет.Д. Г. на приобщения по делото снимков материал,
същата разпозна метална порта, която била свалена от мястото, което било
пред тяхната къща, „…което сме косили и оградили…“, разпозна бетонни
колове и метална портичка със свалена мрежа, които заяви, че са свалени от
мястото, което са оградили и косили срещу тяхната къща.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като обективни
и безпристрастни, съобразно направените от тях уточнения за периодите, в
които имат непосредствени впечатления.
След приобщаването на представения снимков материал към
доказателствата по делото, по искане на ищцавата страна е извършен
преразпит на свидетеля Г. Ц. Г., с предявяване на част от предоставения от
ищците снимков материал. При преразпит на свид. Г. Ц. Г. в открито с.з.,
същият заяви категорично, че:“…Имотът съм си ползвал до момента, когато Р.
ми показа документ за собственост и по-точно за имота след оградата, защото
са два имота, не знам кой е номера там.…. През 2009 г. не съм предавал
никакви имоти на Р.. Ако не е правилно редактирано в декларацията, се
извинявам…..“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
15
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
С ревандикационния иск, невладеещият собственик има право да иска от
владелеца предаване владението на вещта, въз основа на своето право на
собственост като докаже, че е собственик и че ответника владее без
основание.
С изготвения по делото доклад съдът е изложил аргументи за
допустимост на предявения иск по чл. 108 ЗС, досежно въведените от
ответната страна възражения, като е счел, че предявяването на иск за
собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е действие
на обикновено уплавляние на съсобствения имот/т.н. обикновени другари/ и
всеки от тях има право да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице,
иск за ревандикация на цялата вещ, т.е., сънаследниците са обикновени, а не
необходими другари, поради което конституирането на останалите наследници
като ищци, зависи от тяхното усмотрение, а не е условие за допустимост на
процеса. Такова условие би било налице, ако се касае за задължително
другарство, което е налице само в изрично предвидените от закона случаи или
когато естеството на спора го налага и тогава съдът следи служебно за
участието на всички задължителни другари, когато това е условие за
допустимост на процеса. При съсобственост, съсобственикът е легитимиран
да предяви ревандикационен иск срещу всяко трето лице, упражняващо
фактическа власт върху съсобствената вещ без правно основание, както за
връщане владението на цялата вещ /когато става въпрос за действие на
управление/, така и само за своята идеална част от вещта. В тази насока е и
съдебната практика /Реш. №774/10.02.11г. по гр. д. №643/09г на ВКС ІVг.о.,
Реш. №774/10.02.11г по гр. д. №643/09г. на ВКС ІVг. о., Реш. №378/28.07.10г.
по гр. д. №148/09г. ІVг.о. на ВКС/. Или, ако не съществува правно основание
ответникът да владее или държи имота, то е без правно значение, каква
идеална част от имота е собственост на ищеца и той може, макар да притежава
само ид. част от този имот, да го ревандекира целия от третото лице, което го
държи и владее без основание.
За да бъде уважен иска по чл 108 ЗС, следва да са налице
кумулативно, следните материално- правни предпоставки: ищците да са
собстевници на претендираните недвижими имоти, респективно на идеални
част от същите, ответниците да владеят имотите и то без правно основание.
Досежно обекта на ревандикация:
Категорично се установи по делото, че в случая се претендира
връщане на ½ ид.ч от недвижими имоти № 81476.501.670 и №81476.501.555
по КККР на с.*, които попадат срещу застроените имоти с идентификатори №
81476.501.66 и 81476.501.67 по КККР на с. *, като собствениците на тези
застроени имоти, както и техните наследодатели са владяли имоти №
81476.501.670 и №81476.501.555 при равни права.
16
С депозирания по делото отговор на исковата молба, ответниците
излагат първото си защитно възражение, като оспорват твърдението на
ищците за придобивна давност на процесните имоти. Считат, че от лятото на
2022година ищците са изгубили владението, поради което от началото на
2023година е прекъсната давността, с изтичане на 6 месечният срок от
изгубване на владението, съгласно разпоредбата на чл. 81 ЗС, тълкувайки я в
смисъл, че изгубването на владението за повече от шест месеца заличава с
обратна сила изтеклия до този момент период на давностния срок, на който се
позовават ищците.
Съдът намира същото за неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбите на т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на
ОСГК на ВКС, зачитането на придобивното основание давност става към
момента на изтичане на законоустановения срок, а не към момента на
позоваването. Безспорна е съдебната практика в смисъл, че може да бъде
спряна и прекъсната само все още неизтекла давност, т.е. изтече ли – това
няма как да стане. В контекста на изложеното, настоящият състав е запознат с
противоречивата практика, относно предвидената в чл.81 ЗС възможност да
се прекъсне давността, ако се прекъсне владението за период повече от 6
месеца, при което прекъсване се заличаване действието на изтеклата
придобивна давност до настъпването на факти, установени в нормативните
актове, както и с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд
(ВКС) от 14.05.2024 г. за образувано Тълкувателно дело № 2/2024 г. за
приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската
колегия (ОСГК) по поставения в Определение № 3845/01.12.2023 г. по гр. д. №
1827/2023 г. на I г. о. на ВКС въпрос: „Настъпва ли вещноправният ефект на
придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на
наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението върху
имота за период по-дълъг от 6 месеца?“. До произнасяне обаче по ТР 2/2024г.
на ОСГК, са приложими разпоредбите на Тълкувателно решение № 4/2012 г.
на ОСГК на ВКС, като съдът изцяло споделя становището, че не може да се
прекъсне вече изтекла давност, независимо дали владението върху една вещ е
било изгубено за повече от шест месеца, споделяйки следни правни
аргументи: „…Прекъсването на давността (чл.116 ЗЗД и чл. 81 ЗС) и отказът
от давност са различни правни институти, при които материалноправната
последица е една и съща - с обратна сила се заличават последиците на теклата
давност. Разликата е, че при прекъсване на давността се заличават правните
последиците на неизтекла давност, а при отказът от давност се заличават
правните последици на вече изтекла давност. Ето защо няма как загубване на
владението за повече от шест месеца да доведе до „прекъсване" на изтеклата
давност по такъв начин, че собственикът, който се позовава на тази изтекла
давност да не може да се защити с иск за собственост, защото не се бил
позовал да тази давност преди да са били изтекли шест месеца от загубване на
владението. Собственикът, в чиято полза е изтекла давността и изгубил
владението за повече от шест месеца, не може да се защити единствено с
17
владелчески иск, защото предявяването на такъв иск е ограничено със срок
/чл. 75 и чл. 76 ЗС/….“.
Настоящият състав намира за неоснователно и въведеното с отговора на
исковата молба възражение, че правно значение за ищците има само
давностното владение след одобряване на КККР на с.* от 08.04.2009г,
доколкото такова е осъществявано, което възражение е доразвито в
представената по делото писмена защита, че в случая се касае за земеделски
имот, придобивна давност върху който не тече, по разбирането на чл.5, ал.2
ЗВСОНИ, от 22.11.1997година.
На първо място разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, от 22.11.1997година
касае имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, като се
включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване,
но не са заявени в предвидените в закона срокове, като онези, които не
подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона остават
държавна собственост. В обхвата на реституционния закон не са включени и
земеделски земи, които не са обобществявани /отнемани/ и които са останали
собственост на физически лица в реални граници. По делото липсват
доказателства, от които да е видно, че имот с идентификатор № 81476.501.670
по КККР на село * е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Липсват
доказателства, че имотът е подлежал на възстановяване, тъй като липсват
данни същият да е бил отнет, да е бил част от кооперативно земеползване,
одържавен или отнет по друг начин. При това положение той не е станал
общинска собственост по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като съгласно
тази разпоредба, общинска собственост стават земите, които принадлежат на
граждани, юридически лица или държавата, но в приложното поле на тези
земи се включват само земите, които са подлежали на възстановяване.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че правно значение за
ищците има само давностното владение след одобряване на КККР на с.* от
08.04.2009г, доколкото такова е осъществявано, поради следните
съображения: Придобивната давност, като способ за придобиване на право на
собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право
(владение) и изтичане на определен период от време. Съгласно легалната
дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има
намерение да държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е
изразило в упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез
другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде постоянно, да е
непрекъснато, да е несъмнено, да е спокойно и явно. Тези действия, в своята
съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право /в случая – на
правото на собственост/. Вторият признак на владението е намерението да се
държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е
собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69
18
от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Когато владелецът, който е осъществявал
давностно владение е починал, без да е извършил позоваване на изтеклата в
негова полза погасителна давност, придобито право на собственост на
недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от същия този владелец се признава на
неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. В този смисъл
е разпоредбата на т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 2014 на ОСГК на ВКС,
в което е прието, че ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по
чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от
придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота,
както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението.
В настоящото производство е безспорно установено, че ищците са
наследници по закон на М. Т. Ч. - бивш жител на с.*, Ловешка област, починал
на 25.03.1965г., записан като собственик на УПИ-Х\Л-703 от кв.7 в разписния
лист по стария кадастрален и регулационен план на с. *, който е одобрен с
указ 251 от 18.01.1939година. Установено е, че със съдебна делба, извършена
през 1982г. този имот е придобит от Т. М. Ч. и М. М. Ч.. В разписния лист към
плана от 1939г., съседният на него имот /понастоящем ПИ 81476.501.67 по
КККР на с. */ е записан на Б. М., за който се установи, че е дядо на П.Д.П.,
която по силата на извършена доброволна делба на 06.06.1991г. е получила в
дял имота и на същата дата го е продала на дъщеря си Д. П. Г. с нотариален
акт №11,том II, издаден по нотариално дело № 673/1991г. на Районен съд-
Троян.
От приетото по делото заключение на вещото лице се установи, че и от
двата жилищни имота са отчуждени части за прокарване на улицата, като
процесиите имоти са останали през улицата. При изслушването му в с.з. се
установи, че границата между имоти с идентификатори № 81476.501.555 и
81476.501.670 по КККР е крайната регулационна линия, установи се, че „…
има съществуващ бетонов кол, който е в югозападната част на имот № 555,
който точно съвпада с имотната граница, с регулацията и този бетонов кол е
отразен на комбинираната скица към приложение на втората допълнителна
СТЕ…“. Експерта е уточнил, че това „…е бивш бетонов стълб, вероятно от
електричество, че от него започва вътрешна ограда, която разделя имот № 670
на два различни начина на трайно ползване: „…нанесена е ограда с червен
цвят и знак Z /знак за общност/, защото е вътрешна ограда и не разделя имота,
т.е. не е имотна граница, а е само обозначава два различни начина на ползване
на този имот.",т.е., заедно със собствениците на имот № 81476.501.67
наследодателите на ищците, а впоследствие и те самите, са владели общо с
равни права имотите с № 81476.501.670 и № 81476.501.555 по КККР на с. *.
От графичното съдържание на плана от 1939г. се установи, че както в имот с
планоснимачен № 703, така и в имот с планоснимачен №702 към 1939г. са
били изградени множество сгради - жилищни и селскостопански, което сочи
трайно установяване в имотите на посочените наследодатели, преди
19
изработването на този план. Доказателство за владението на тези имоти се
установява и от събраните в хода на производството гласни доказателства.
Свидетелят Гавазов сочи, че процесния имот е общ между леля му и „…
съседите от горната къща, наследниците на Т. Ч. и до лятото на 2022 година е
бил ограден с телена мрежа….“. Уточнява, че имота е общ, но „…всеки си е
владял това, което още навремето е владяла и баба му….В тази махала всеки
си знаеше кое на кого е и никой не е претендирал и е правил опити да пипа
нещо чуждо….“. Свидетелката Р. Х.ва Ч. има непосредствени впечатления за
осъществявано владение на процесните имоти от повече от 45 години - от
1975 година, а свидетелката М. Д. – Г. е отраснала в имот с идентификатор
81476.501.67, което се установи, че е бащината и къща и през пътя срещу
къщата, към реката имало градина, където баба и, после майка и, а в
последствие и сестра и отглеждали картоф и лук, имало телена ограда, рози
покрай оградата и две овощни дървета, а до градинката на сестра и, М. Ч.
имала същата градинка.
Доказателство за владението на тези имоти от 20 - те години на миналия
век е прокопаният канал под асфалтирания път на ул. „***" в с. *, с цел
отводняване на застроения от наследодателите на ищците жилищен имот, в
който смисъл са и показанията на свид. А. Р.: „Моят прадядо М. Т. Ч. е
построил тази кирпичена къща в началото на 20-те години на 20-ти век. Когато
е построена избата, за отходните води на тази изба той е направил този гериз,
който си личи в отвора е във формата на паралелепипед, строен е от речни
камъни и прилича на римски акведукт, в умален вариант, който започва от
избата, преминава през къщата отдолу, минава близо до новата постройка
където се съединява с отходния канал на мивката, минава през шосето и вече
изходът му е в процесиите имоти 670 към реката. А, поради асфалтирането на
пътя, където е видяно по наши снимки, извършено предполагам края на 60-те
години, мислехме, че е по-рано, но май е по-късно, съседите не са могли вече
да прокопаят собствени канали - отходни, отводняващи канали и са помолили
моята прабаба М. Ч. да се включат към нашия канал. Имаме три такива
включвания, доколкото ни е известно от наши съседи, отгоре и отдолу и
включването на тези канели преди асфалтирането на пътя….". В този смисъл
са и показанията на свид. Г., който потвърди в с.з., че той е изградил канала,
който е само за неговия имот, но „… Има друга канализация през имота на Ч.,
която обхваща други там имоти..“.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал води на
категоричният извод, че наследодателите на ищците, заедно с наследодателите
на настоящите собствениците на имот №81476.501.67, а в последствие и те
самите, са владели общо с равни права имотите с № 81476.501.670 и
№81476.501.555 по КККР на с.*", т.е. ищците притежават общо ½ идеална
част от процесиите имоти, а Д. П. Г. и Г. Ц. Г. притежават другата ½ идеална
част от тях.
Съвладението представлява владение със своите два елемента, като
20
фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които
държат вещта заедно, като своя. От тук следва извода, че субективния елемент
“Animus Posidendi” се явява в различна светлина, като в случая представлява
намерение да се държи веща като своя обща, заедно с останалите владелци,
като се изключва възможността да се придобият от някой от съвладелците,
идеалните части на останалите собственици, тъй като той е наясно с техния
„animus” и че не държи вещта единствено като своя собствена. В този смисъл
са и показанията свид.Г.“ В този имот, пак казвам, влизали са само М., нейни
близки и роднини, леля ми и свяко ми. …“. Установи се, че в имотите е имало
лешници, орех, дюля, джанка, чиито плодове са прибирани както от
наследодателите на ищците, а в последствие и от самите тях, така и от
наследодателите на Д. и Г. Г.и, а в последствие и от тях. Установи се, че до
известен период от време, наследодатели на ищците, както и Д. и Г. Г.и са
ползвали процесиите имоти и за производство на зеленчуци. Установи се, че
имотите са били оградени с една обща ограда като един имот, която ограда
откъм частта, ползвана от съсобствениците на ищците е била подновявана, а
от ищците не, но безспорно се установи, че е имало „..портичка…“.
Настоящият състав не споделя и следващото изложено от ответниците
защитно възражение, че ищците не са владяли процесните имоти, тъй като
техните наследодателите - Т. М. Ч. и М. М. Ч. не са живяли в поземлен имот с
идентификатор № 81476.501.66, ползвали са го рядко, епизодично, а
процесиите имоти, които са от другата страна на пътя, срещу застроения имот
на ищците, не са ползвани от тях, поради следните съображения: Съобразно
практиката на ВКС, владението по смисъла на чл. 79 ал. 1 ЗС не се изразява в
непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота, чрез
обработване, облагородяване, поставяне на ограда и други. Фактическата
власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в
имота и представлява действие по осъществяване на владение по смисъла на
чл. 79 ал. 1 ЗС, когато същите сочат на намерение, имотът да се счита за свой.
/В този смисъл Решение № 191 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 776 / 2010 г. на
ВКС/. Обстоятелството, че ищците или родителите им не са живели в
застроения имот постоянно, не би могло да доведе до загубване на
притежаваните от тях по наследство идеални части.
За пълнота на изложеното настоящият състав следва да отбележи, че
изцяло споделя становището „…..че масово, извън големите населени места,
хората не разполагат с документи за правото си на собственост, не само на
свое име, но и на името на наследодателите си, защото не им се е налагало да
се легитимират като такива, защото или не са възниквали правни спорове
въобще, или защото в общността е известно на кого е имотът и това не е
нужно да бъде установено с какъвто и да било документ….“.
Изложеното по-горе води до категоричния извод, че ищците установиха
при условията на пълно и главно доказване, с оглед възложената им
доказателствена тежест, на първите две от предпоставките на иска по чл.108
21
от ЗС - че са собственици на процесните имоти на твърдяното от тях
придобивно основание и че веща се намира във владение на ответната страна.
По отношение на третата изискуема при условия на кумулативност
предпоставка, ответникът следва да докаже наличието на противопоставимо
на ищеца основание да владее или държи процесния имот.
Ответникът твърди, че е придобил процесните имоти по силата на
упражнявано недобросъвестно владение, продължило повече от 10 години. В
тази връзка се позовава на свидетелски показания и представена по делото
декларация, по отношение на която беше открито производство по
оспорването и.
В разпоредбите на чл.193, ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право
на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по
делото и по този начин да постави началото на производството по чл.193-194
ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на
документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила
на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на
официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или
съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на
оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора
относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193,
ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен
установителен иск за установяване неистинност на документ.
От разпита на свид. Г. и Д. Г.и се установи, че подписите, положени за
декларатори в оспорената декларация са техни, но съдържанието на
декларацията в частта, в която твърдят, че са предали владението върху
тяхната част от процесните имоти на П. М. Л. и Р. Л. Л. през 2009г., от който
момент те ги „владеят, като ги поддържат, чистят и ползват като паркинг“ е
неистинско.
Свидетелят Г. Г. заяви категорично, че „…Имотът съм си ползвал до
момента, когато Р. ми показа документ за собственост и по-точно за имота
след оградата, защото са два имота, не знам кой е номера там.…. През 2009 г.
не съм предавал никакви имоти на Р.. Ако не е правилно редактирано в
декларацията, се извинявам…..“.
От показания на свид.М. П. Д.-Г. - сестра на Д. П. Г., се установи, че „…
за периода от 2009 г. до 2022 г., ответникът Р. „….нищо не е правил в имота,
по никакъв начин не е извършвал селскостопански дейности в този имот и не е
пращал хора да извършват някакви дейности, както в този имот, така и в имота
на сестра ми и зет ми…“. Твърди, че в периода от 2009 г. - 2014 г. сестра и
поддържала през всичките години градинката, до момента, в който ответникът
ги уведомил, че е купил имота .Сочи, че имота бил ограден „…защото там
имаше плодни дървета, които се ползваха и от вуйчо М., който ги ползваше за
варене на ракия. Имаше джанка, имаше орехи, ползваха ги хората….“, но не
22
знае, кой е съборил оградите.
От показанията на свид.В.И.Г. /племенник на Д. и Г./ се установява, че в
съседство до процесните имоти е родният дом на баба му, че процесния имот
е общ между леля му и „…съседите от горната къща, наследниците на Т. Ч. и
до лятото на 2022 година е бил ограден с телена мрежа….имота е общ, но „…
всеки си е владял това, което още навремето е владяла и баба му….В тази
махала всеки си знаеше кое на кого е и никой не е претендирал и е правил
опити да пипа нещо чуждо….“. Категорично заявява, че никога не е виждал
ответниците преди 2022 г. по някакъв начин да се грижат за процесните имоти
и не е чувал да е имало спорове между ищците и ответниците.
Твърденията на ответниците за осъществено владение в период от 10
години върху процесните имоти остана недоказано и от гласните
доказателства на доведените от тях свидетели. Свидетелят И. М. М. /***на с.
*/, потвърди, че до 2019година Д. и Г. си поддържали имота под пътя, като го
косили, беряли ябълки, а другият имот никой не го е поддържал, и
категорично заяви: „…От 2009г. не мога да отговоря за този имот…“.
Останалите свидетели на ответната страна с показанията си също не
удостоверяват владение на ответниците, продължило повече от 10 години,
нито оборват твърдението на ищците. Свидетелката Е.Т. Г. заяви, че има
непосредствени впечатления, но след 2016г., когато започнала да живее в с.*.
Свидетелката Ф.Т.Н. сочи, че Р. косил около контейнера за смет, който се
намирал срещу застроения имот на ищците и който контейнер се използвал от
4-5 къщи в махалата, включително от Р. и жена му….“, като не конкретизира
период, но знае, че мястото зад контейнера било на Д. и на Г. и Р. го косил , за
да може да „..слизат съседите, да си изхвърлят тревата в ямата…“.
Свидетелката Ц.Л.В. знае, че мястото на Д. имало ограда и порта „…беше си
го заградил човека…..“, не знае да са имали спорове с Р., а свид.М.И. М. дава
обяснения предимно за застроения имот, какви дейности по почистването е
реализирал там, а за процесните имоти твърди, че не е виждал М. Ч. лично да
прави нещо в мястото към реката, от другата страна на пътя, но не знае дали е
ангажирала някой да го почиства.
Свидетелят С. Е. е бил и един от свидетелите по обстоятелствената
проверка, но макар да твърди, че знае имотите и знае, че Р. ги е поддържал,
показанията на същия бяха противоречиви, тъй като уточнява, че „…
въпросния…“ имот, се намира срещу къщата за гости „***“, , която се
установи, че е през няколко имота от процесния, след което заяви, че при
нотариус Б.К. е бил свидетел на „…два парцела, единия парцел е дето има
оранжерия, а преди това съм се явил на друг един парцел от 40 кв.м.
……..Единия имот е дето е оранжерията, а другия имот мисля, че е по- нагоре
към басейна…“. Не може да каже дали е съседен на този имот с оранжерията,
но заяви, че „…Срещу тези имоти има къща за гости „***“, а от другата
страна на реката има нов закупен имот от него, където има два басейна,
единия малък с по топла вода, а другия е по- голям с по - хладка вода…“.
23
Изложеното по-горе мотивира съдът да приеме за основателно
оспорването по реда на чл. 194, вр. чл. 193 ГПК, на представения от ответника
и приложен по делото документ: декларация, подписана от Г. Ц. Г. и Д. П. Г. с
нотариална заверка от 20.05.2024г. от И. М. М., ***на с.* и на осн. чл. 194, ал.
2 ГПК този документ следва да се изключи от доказателствата по делото.
С протоколно определение рег.№222 от 26.04.2024г., съдът е постановил,
че приема за доказани обстоятелствата, за изясняване на които ищците - М. М.
Ч., М. Н. Д. – Ч. и А. В. Ч. не се явяват и не са посочили уважителна причина
за това, като за последиците са били изрично уведомени с изпратените до тях
съдебни книжа.
Обясненията на страната по реда на чл.176 ГПК могат да бъдат
ползвани като доказателствено средство, само когато се цели доказване на
неизгодни за страната факти. Признанието на изгодни за страната факти се
приема за нейно твърдение, което трябва да бъде доказано с други
доказателствени средства/ документи, свидетели, експертизи/. Въпросната
санкция по чл.176 ал.3 ГПК се изразява в една презумпция, при която от
наличието на един от няколко алтернативно посочени процесуални факти
може да се направи извод за съществуването или несъществуването на
доказателствени или правнорелевантни за материалноправния спор факти.
Дори и да приеме за доказани обстоятелствата, за които М. М. Ч., М. Н. Д. – Ч.
и А. В. Ч. не се явяват, а именно: че никога не са засаждали и брали зеленчуци
и плодове от процесните имоти, че не са ги косили, чистили или поддържали и
че в застроения имот, намиращ се от другата страна на пътя срещу процесните
имоти, няма електричество и вода от повече от 20 години, не се променят
изводите на съдът досежно основателността и доказаността на предявеният
ревандикационен иск, с оглед останалия събран и обсъден по делото
доказателствен материал /посредством разпит на свидетели и заключенията на
вещите лица по допуснатите експертизи/.
Съдът счита, че по делото не се установи ответниците да са отблъснали
владението на ищците по отношение на процесните имоти, като например да
не са ги допускали до тях, нито пък се установи да са заявили под друга форма
собственическите си права и по отношение на наследствена част на ищците
или техните наследодатели.
Правната теория и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че
правото на собственост не се изгубва поради неупражняването му. За да е
реализиран фактическият състав на наведеното с възражение оригинерно
придобивно основание, ответниците не само следва да установят, че са
упражнявали постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено владение
по отношение на процесните имоти, с намерение да ги своят и това тяхно
субективно усещане да е достигнало до знанието на сънаследниците, т.е. да са
манифестирали своята воля. Нито едно от действията, установени в процеса
не е от такъв характер, та да "обърне" евентуалното държане на чуждите
идеални части във владение. Дори и съставянето и вписването на констативен
24
нотариален акт № 45, том III, peг. № 3048 издаден по нотариално дело №
398/2022 г. на нотариус Д.К. с район на действие - Районен съд-Троян не е
действие, манифестиващо промяна на намерението /В този смисъл решение №
95/04.12.2020 г., по гр.д. № 4004 по описа за 2019 г. на ВКС, II г.о. както и
цитираните в него решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на
ВКС, второ г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС,
първо г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, второ
г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, първо г.о./
По делото не се въвеждат твърдения от ответниците и не се ангажират
доказателства за наличие на друго правно основание за владение или държане
на процесните имоти, извън посоченото в оспорения констативен нотариален
акт № 45, том III, peг. № 3048 издаден по нотариално дело № 398/2022 г. на
нотариус Д.К. с район на действие - Районен съд-Троян основание –
давностно владение, поради което съдът счита, че същите не са изпълнили
възложената им доказателствена тежест, поради което и намира, че ищците,
като наследници на М. и Т. Ч., са носители на правото на собственост на общо
½ идеални части от процесните имоти, от която: М. Т. Ч. притежава 2/16
идеални части, М. Н. Д. притежава 1/16 идеална част, А. В. Ч. притежава 1/16
идеална част, а М. М. Ч. притежава 4/16 идеални части.
От горния извод и доколкото по делото се установи, че фактическата
власт по отношение на имотите се упражнява от ответниците П. и Р. Л.и, то
следва да бъдат задължени и двамата ответници да предат владението върху ½
идеална част от процесните имоти на ищците.
Последицата по чл.537 ГПК:
Доколкото съдът намери предявения иск по чл. 108 от ЗС за основателен,
то като последица от уважаването на иска е отмяната на основание чл.537,
ал.2 ГПК на издадения в полза на ответниците нотариален акт по
обстоятелствена проверка до размера на притежаваната от ищци общо ½
идеална част от него, а именно: нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 45, том III, peг. № 3048 издаден по нотариално дело № 398/2022 г. на
нотариус Д.К. с район на действие - Районен съд-Троян.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да бъдат задължени да заплатят на ищците сторените от последните
разноски в хода на настоящото производство.
Съдът като съобрази представените по делото доказателства за
извършени плащания – Договор за правна защита и съдействие от 19.10.2023г.
/л.26 от делото/, Договор за правна защита и съдействие от 13.03.2025г. /л.654
от делото/, както и представените платежни документи с наредител М. Т. Ч.
счита, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, ответниците следва да
заплатят на М. Т. Ч. сумата 3212.52 /три хиляди двеста и дванадесет лева и
петдесет и две стотинки/ лева, тъй като по отношение на останалите ищци
25
липсват доказателства за реално сторени разноски.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, на ищците следва
да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото
решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Троян.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по
отношение на Р. Л. Л., ЕГН ********** и П. М. Л., ЕГН ********** и двамата
с адрес: ***, че М. Т. Ч., ЕГН **********, М. Н. Д.,**********, А. В. Ч., ЕГН
********** и М. М. Ч., ЕГН **********, всички чрез адв.С. С. от ЛАК, са
собственици на основание давностно владение и наследствено
правоприемство на общо ½ идеална част, както следва: М. Т. Ч. на 2/16
идеални части, М. Н. Д. - Ч. на 1/16 идеална част, А. В. Ч. на 1/16 идеална част
и М. М. Ч. на 4/16 идеални части от следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. *, Община Троян, Ловешка област, целият
с площ от 255 кв. м. съставляващ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на селото, одобрена със заповед № РД-18-34/08.04.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК- С. имот с идентификатор №81476.501.670
с адрес на поземления имот: с. *, ул. „***", местност „*", трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма при съседи имоти с идентификатори: №81476.501.669,
№81476.501.31, №81476.501.554, №81476.501.555, №81476.501.556,
№81476.501.671 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. *, Община Троян,
Ловешка област, целият с площ от 30 кв. м., съставляващ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на селото, одобрена със заповед № РД-18-
34/08.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК- С. имот с
идентификатор №81476.501.555 с адрес на поземления имот: с. *, ул. „***",
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, при съседи имоти с идентификатори:
№81476.501.669, №81476.501.554, №81476.501.556, №81476.501.671,
№81476.501.582, №81476.501.670.
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, Р. Л. Л., ЕГН ********** и П.
М. Л., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** да предадат на М. Т. Ч., ЕГН
**********, М. Н. Д.,**********, А. В. Ч., ЕГН ********** и М. М. Ч., ЕГН
********** владението по отношение на общо ½ идеална част, както
следва: М. Т. Ч. на 2/16 идеални части, М. Н. Д. - Ч. на 1/16 идеална част, А.
В. Ч. на 1/16 идеална част и М. М. Ч. на 4/16 идеални части от следните
недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. *, Община
Троян, Ловешка област, целият с площ от 255 кв. м. съставляващ по
26
кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрена със заповед
№ РД-18-34/08.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК- С. имот с
идентификатор №81476.501.670 с адрес на поземления имот: с. *, ул. „***",
местност „*", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 8, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма при съседи имоти с идентификатори:
№81476.501.669, №81476.501.31, №81476.501.554, №81476.501.555,
№81476.501.556, №81476.501.671 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. *,
Община Троян, Ловешка област, целият с площ от 30 кв. м., съставляващ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрена със заповед
№ РД-18-34/08.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК- С. имот с
идентификатор №81476.501.555 с адрес на поземления имот: с. *, ул. „***",
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, при съседи имоти с идентификатори:
№81476.501.669, №81476.501.554, №81476.501.556, №81476.501.671,
№81476.501.582, №81476.501.670.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 ГПК, Нотариален акт на основание
обстоятелствена проверка № 45, том III, peг. № 3048 издаден по нотариално
дело № 398/2022 г. на нотариус Д.К. с район на действие - Районен съд-Троян
до размер на ½ ид.част от описаните имоти.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Р. Л. Л., ЕГН **********
и П. М. Л., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, да заплатят на М. Т. Ч.,
ЕГН **********, с адрес:***, сумата 3212.52 /три хиляди двеста и
дванадесет лева и петдесет и две стотинки/ лева, съдебно-деловодни
разноски по настоящото дело.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на ищците –
М. Т. Ч., М. Н. Д., А. В. Ч. и М. М. Ч., считано от влизане в сила на настоящото
решение, постановено по вписана искова молба /вх.рег.№4714 от 20.12.2023г.,
Акт №157, том 2, дело №804/2023г. на СВ-Троян/, да извършат отбелязването
му в Служба по вписванията гр. Троян.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд –
Л., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
27