Решение по дело №30/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 601
Дата: 28 март 2023 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20237180700030
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

601

 

гр. Пловдив,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ ХХХ състав, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря Полина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 30 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Т.Т.П. *** против решение № 2153-15-362/20.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-776 от 13.10.2022 г.на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателя обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. ПВ съдебно заседание се представлява от адв. К., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. В съдебно заседание са представлява от юрк. П., който оспорва жалбата. Подробни съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – ХХХ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със заявление вх. № 2113-15-3651/08.09.2022 г., жалбоподателят поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 ал.3 от КСО.

Съгласно оформените документи за осигурителен стаж, на лицето е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд- 14 г. 00 м. и 07 дни от трета категория, 02 г. 09 м. 15 дни общ осигурителен стаж без превръщане- 16 г. 09 м. 22 дни, от които действителен осигурителен стаж 14 г. 08 м. 10 дни.

П оповод на подаденото заявление е издадено Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-776 от 13.10.2022 г.на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на основание чл. 68 ал.3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на г-н. П., тъй като органът е приел, че не е изпълнено изискването за наличие на не по-малко от 15 години действителен стаж осигурителен стаж.

При осъщественото задължително административно обжалване, образувано по жалба на П., директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив  с решение № 2153-15-362/20.12.2022 г. възприел изводите на контролирания от него административен орган и потвърдил разпореждането.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съдът констатира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.  

Оспореното решение № 2153-15-362/20.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-776 от 13.10.2022 г.на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, обаче са постановени при неправилно приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна. Съображенията за това са следните.

Фактическата обстановка не е спорна между страните. Настоящият състав намира, че спорът в случая е за правото, като касае отказът на административния орган да признае за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя времето през което последния е прослужил наборната си военна служба от 19.09.1974 до 30.10.1976 г. с продължителност 02 г.,01 м., 12 дни.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО,/в относимата редакция/ "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Според чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се определя от трета категория.

Преди приемането на КСО не е съществувало в правната уредба на пенсионното законодателство понятието "осигурителен стаж". В разпоредбата на § 9, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КСО е уредено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, т. е. стажът се зачита по действащата нормативна уредба към момента на полагането му. Според действалата към момента на отбиване на воинския дълг от Република България разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Съгласно приложимата за казуса редакция на чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (ЗВВСНРБ, отм.) във връзка с чл. 9 от същия закон, наборната военна служба (вкл. през периода 1974-1976 г.) е била действителна и задължителна за мъжете, т. е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага друг вид труд по трудово или приравнено правоотношение. Жалбоподателят е отслужил редовна (наборна) военна служба през периода от 19.09.1974- 30.10.1976 г. Поради това следва да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета категория пълният размер от 2 години 01 м. 12 дни  наборната военна служба и съответно да участва в общия сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Само за пълнота следва да се отбележи, че с последните изменения на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО/ДВ. бр.8 от 2023 г./ ,наборната военна служба изрично е включена в действителния стаж, който следва да се зачете за осигурителен при придобиването на право на пенсия. Въпреки, че съдът при преценката на законосъобразността на административния акт е обвързан с материалния закон, действал към датата на постановяването му, последвалите законодателни изменения изрично сочат волята на законодателя наборната военна служба да бъде включена в действителния стаж по  §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на закона, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявлението на Т.Т.П. при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 510 лева, от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХХХ състав:

                                                      Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 2153-15-362/20.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-776 от 13.10.2022 г.на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив.

ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив да заплати на Т.Т.П. ***, ЕГН ********** сумата от 510/петстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: