№ 773
гр. Перник, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720106856 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. П. С., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П. ул. „Ю. Г.“, бл. **, ВХ.* - апартамент
12, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът не е платил
дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в
претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1
116,70 лв. за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 171,31 лв. за периода от 11.10.2022 г. до
27.06.2024 г., както и законната лихва вьрху главницата от 1 116,70 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.08.2024 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4900/2024 г. по описа на Районен съд -
Перник. Претендира разноски.
От ответника, представляван от назначен от съда особен представител, в
указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с
който не оспорва размера на предявените искове. Оспорва основанието на същите,
като поддържа, че по делото не е доказано от ищеца наличието на валидно възникнало
1
облигационно правоотношение с ответника за процесния период по повод доставката
на топлинна енергия в описания в исковата молба недвижим имот, регулирано от
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия на битови
потребители. Съобразно изложеното е направено искане исковете да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.
414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на
вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство. След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 4900/2024 г. по
описа на Районен съд -Перник, съдът констатира, че установителните искове по реда
на чл. 422 ГПК са депозирани в указания от съда срок и в хипотезата на чл. 415, ал 1,
т. 2 ГПК.
По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:
За основателността на обсъжданата искова претенция за главница в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на
топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната
стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. В
доказателствена тежест на ответника, при установяване на посочените обстоятелства, е
да установи плащане на дължимата сума.
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
2
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот за част
посочения в исковата молба период – месец февруари, 2023 г. – месец юни, 2024 г., се
установява от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 76, том 1, рег. № 1346, дело 74/2023 г. на
нотариус Румен Манов /л. 79/, съгласно който ответника е придобил собствеността
върху имота на 09.02.2023 г., от която дата има и качеството на клиент на топлинна
енергия по отношение на него, като негов собственик. За останалата част от
процесния период – преди месец февруари, 2023 г., от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том 2, рег. № 3912, дело
№ 259/2000 г. на нотариус Н. З. /л. 78/ се установява, че собственик на имота,
съответно и клиент на топлинна енергия, е трето неучастващо по делото лице – В. Е.
В., поради което и съдът приема за установено, че за периода месец август, 2022 г. –
месец януари, 2023 г. предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Количеството и цената на доставената до процесния топлоснабден имот
топлинна енергия в посочения в исковата молба период не са спорни между страните,
като по делото не се твърди да са извършени плащания от ответника за дължимите от
него суми. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, с оглед данните на приложената към
исковата молба справка за дължими суми, претендираната част от главницата, за която
иска е основателен и следва да бъде уважен - за периода месец февруари, 2023 г. –
месец април, 2024 г., е в размер на 965,62 лв.
Доколкото не се спори, че потребителят-ответник не е изпълнили точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатените главници, за периода,
3
по време на който се установи да е имал качеството на потребител на топлинна
енергия за процесния имот. Съгласно чл. 34 ал. 1 от приложимите Общи условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за доставената топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството на
потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При този извод, основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва за сума в
размер на 142,23 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода
09.04.2023 г. – 27.06.2024 г. върху присъдената главница. В останалата част - за
разликата над уважения размер от 142,23 лв. до пълния предявен от 171,31 лв. и за
периода 11.10.2022 г. – 08.04.2023 г., исковата претенция с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По разноските:
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските
на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Ищецът
претендира разноски за исковото производствo в размер на общо 315,67 лв., от които
държавна такса в размер на 25,67 лв., държавна такса за връчване на съобщение чрез
Държавен вестник – 30 лв., депозит за особен представител в размер на 250 лв. и такси
за издаване на съдебни удостоверения в размер на 10 лв., както и разноските за
производството по ч. гр. д. № 4900/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в размер
на общо 75,76 лв. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съразмерно с размера на уважената част от предявените искове, ответника следва да
бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 271,51 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 86,01 лв. и разноски за заповедното производство в
размер на 65,16 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, има и ответника, от когото не се
претендират такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че С. П. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град П., ул. „Ю. Г.“, бл.
**, ВХ.*, ет. 4, ап. **, дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, част
от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4900/2024 г. по
описа на Районен съд – Перник, както следва:
- главница в размер на 965,62 лв., представляваща главница за неплатена цена
на топлинна енергия за периода месец февруари, 2023 г. – месец април, 2023 г.
/включително/, доставена в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П. ул. „Ю.
Г.“, бл. **, ВХ.* - апартамент 12, ведно със законна лихва върху посочената сума от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.08.2024 г., до окончателното
4
плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
965,62 лв. до пълния предявен от 1 116,70 и за периода месец август, 2022 г. – месец
януари, 2023 г., като неоснователен;
- 142,23 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода 09.04.2023
г. – 27.06.2024 г, начислена върху присъдената главница, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 142,23 лв. до пълния предявен от 171,31 лв. и за
периода 11.10.2022 г. – 08.04.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: град Перник, ул. „Ю. Г.“, бл. **, ВХ.*, ет. 4, ап. **, да плати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума в размер на 65,16 лв.,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 4990/2024 г. по описа на Районен съд –
Перник, и суми в размер на 271,51 лв. – разноски и 86,01 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, съразмерно с размера на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5