Решение по дело №148/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			12.06.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	11.06.		2019

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		148		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                               година.

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, е предявило против И.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.  9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 900.00 лв.-главница по договор за паричен заем „Вивакредит план“ № 5366298/26.06.2017г., ведно със законната лихва оот подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 157.77 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 26.07.2017г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 23.03.2018г. (падеж на последната вноска по договора); 397.71 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 397.71 лв.-такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит; 175.00 лв.-такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочените задължения; 70.00 лв.-такса разходи за дейност на служител и 52.72 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.  

Ищецът твърди, че на 26.06.2017г., между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и И.И.Т. като заемател е сключен договор за паричен заем с № 5366298, съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя паричен заем в размер на 900.00 лева, който се усвоява в брой, а заемополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на сключения договор, ведно с договорената лихва в размер на 157.77 лв., на девет равни месечни погасителни вноски, в размер на 117.53 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил уговорен на 26.07.2017г., а на последната-на 23.03.2018г.

На основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД, на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175.00 лв. Също така, страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70.00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.

Съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, отговарящо на определени в договора условия или валидна банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора и валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 397.71 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 44,19 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Подписвайки договора за кредит, заемателят е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора. За извършената от заемодателя допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, на длъжника е начислена такса в размер на 397.71 лв.

На длъжника е начислена и лихва за забава за периода от 02.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда в размер на 52.72 лв.

По така сключения договор за паричен заем, ответникът не е извършвал плащания. Срокът на договора е изтекъл на 23.03.2018г., с падежа на последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че между  „Вива Кредит“ ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 22.01.2013г. и Приложение №1 от 02.04.2018г. към него, по силата на които процесното вземане е прехвърлено в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, чийто правоприемник е ищецът, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2232/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. М.Ч., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за липса на процесуална легитимация на ищеца, понеже цесията не е била надлежно съобщена на длъжника от предишния кредитор (цедента). Прави възражение за недействителност на клаузите за неустойки и такси от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК. Счита, че включената в договора клауза „допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем“ е нищожна поради противоречи със закона, а клаузите за неустойка за неизпълнение на задължение за представяне в срок на обезпечение и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение-за неравноправни по смисъла на ЗЗП и следователно-нищожни. Излага подробни съображения в тази насока.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства, се установява следното: на 26.06.2017г. е бил сключен между „Вива кредит“ ООД – като заемодател и И.И.Т.– като заемател, договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5366298, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 900.00 лева при подписване на съглашението. Ответникът се задължил да върне заема на девет месечни погасителни вноски, всяка в размер на 161.72 или общо сумата от 1455.48 лева, включваща главница, договорна лихва и такса експресно разглеждане, с краен срок на издължаване 23.03.2018г. Страните по договора уговорили и че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава.

В договора за заем, страните уговорили, че при забава на плащането на погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които са в размер на общо 245.00 лева. Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо лице или банкова гаранция. Ответникът не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 397.71 лева. На длъжника е начислена и лихва за забава за периода от 02.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда в размер на 52.72 лв.

На 02.04.2018г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземанията си по Договор за паричен заем № 5366298/26.06.2017г., заедно с всички привилегии и обезпечения. Към исковата молба е приложено пълномощно от /л. 16 от делото/, с което „Вива кредит“ ООД упълномощава „Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява от тяхно име всички длъжници по прехвърлените вземания по Рамков договор за цесия от 22.01.2013г.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410  ГПК за дължимите му се суми, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2232/2018г. по описа на ДРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

От заключението на изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че задълженията на ответника по договора за паричен заем от 26.06.2017г. са: 900.00 лв. – неизплатена главница, 157.77 лева- договорна лихва за периода 26.06.2017г. - 23.03.2018г.; 245.00 лева –  разходи и такси за събиране на просрочени вземания; 397.71 лв.- такса за експресно разглеждане на документи;  397.71 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и 52.71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 02.04.2018г.-05.11.2018г. Ответникът не е извършвал плащания по договора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:  

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2232/2018г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски.

Безспорно е установено по делото, че по силата на сключен договор за паричен заем на 26.06.2017г. „Вива кредит“ ООД-гр. София е дало в заем на ответника сумата от 900.00 лева, при посочени в договора условия. Безспорно установено е, че ответникът не е извършвал плащания по договора за кредит. По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., приложение №1/02.04.2018г. „Вива кредит“ ООД е прехвърлило на ищеца вземането си към ответника по процесния договор. Представено е потвърждение за сключената цесия. Представено е и пълномощно, с което „Вива кредит“ ООД е упълномощило цесионера с права да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия, във връзка с чл.99, ал.3 ЗЗД. Представено е уведомително писмо от упълномощения цесионер /л. 17/ до И.Т., с което последният е уведомен за цесията, получено от майката на ответника Красимира С. на 12.04.2018г., със задължение да го предаде, видно от приложеното известие за доставяне /л. 18 от делото/.

Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл. 3 от сключения договор за паричен заем.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за липса на материалноправна легитимация у ищеца, поради неуведомяване на ответника за цесията. Доколкото обаче иска по чл.422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението, а приложение към исковата молба е и уведомлението за цесията /л.41/, то с оглед трайната съдебна практика следва да се приеме, че цесията е надлежно съобщена на длъжника. В решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. ,IIт.о. на ВКС е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и решението по т.д.№2352/13г. II т.о. на ВКС.

В настоящия случай уведомлението, заедно с препис от исковата молба и останалите писмени доказателства, са били връчени на назначения на ответникаособен представител, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо ответника. Съгласно приетото с Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК по т. д. № 193/2018 г.,  връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Безспорно се установи по делото, че ответникът е получила дадената в заем сума по договора за паричен заем. В чл. 2, ал. 2 от същия се съдържа волеизявлението на ответника, че е получил заемната сума в брой. Ето защо следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем. В тази клауза от договора, имаща сила на разписка, ответникът признава, че е получил сумата по сделката в размер на 900.00 лв., поради което съдът приема, че договорът, като реален такъв, е породил действие.

В отговора на исковата молба са направени възражения за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК, като изготвен при съществени нарушения на изискванията на ЗПК. Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл. 24  ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП.

На първо място, следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това, ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4 от договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 397.71 лева при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответника формуляр и след като му е разрешено е неразбираемо защо от него се изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.

На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал.1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на ответника съгласно чл. 16 ЗКП, ищецът сам щеше да стигне да заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По изложените съображения с оглед нищожността на клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че ответникът не дължи уговорената неустойка по чл. 4, ал.2 от договора, в случая претендирана до сумата от 397.71 лева.

Нищожни, като заобикалящи закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр.с чл. 33, ал. 1 ЗПК, са и клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 12 от договора, според които заемателят дължи сумата от 397.71 лева – такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 245.00 лева- разходи и такси за събиране на просрочени вземания. Макар тези вземания да са наименувани „разходи и такси“, то срещу тях не се дължи никакво поведение от страна на заемодателя. По делото липсват както твърдения, така и доказателства такива разходи да са били действително извършени. При това положение следва да се приеме, че клаузата за дължимост на 245.00 лева, прикрива една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на мораторна лихва. Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тези суми, не се доказва искането за отпускане на кредит да е било експресно разгледано.

Общият размер на задължението на ответника по договора за паричен заем, възлиза на  900.00 лева главница и 157.77 лева договорна лихва.

Тъй като договорната /възнаградителна/ лихва съставлява цената на кредита, то при начисляване на мораторната лихва върху нея няма да се достигне до забранения в гражданското право анатоцизъм. Следователно мораторната лихва се дължи върху всички непогасени на падежа вноски, считано от датата следваща техния падеж до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. В случая падежа на последната погасителна вноска е бил на 23.03.2018г. и лихва за забава се дължи от следващия ден-24.03.2018г. Видно от приетата по делото експертиза размерът на лихвата за забава за исковия период 02.04.2018г.-05.11.2018г. възлиза на сумата от 52.72 лева, които също следва да бъдат платени от ответника.

Предвид всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество единствено сума в размер на 900.00 лв., представляваща дължимата главница по сключения между него и „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем № 5366298/26.06.2017г., 157.77 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 26.07.2017г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 23.03.2018г. (падеж на последната вноска по договора) и 52.72 лв.-лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 02.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-05.11.2018г. В останалите части, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Предвид частичното уважаване на иска и съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 48.02 лв., съразмерно с уважената част от иска.

По настоящето производство, ищецът е доказал разноски в размер на 836.98 лева-заплатени държавна такса /256.98 лв./, възнаграждение за вещо лице /200.00 лв./ и възнаградждение за назначения особен представител на ответницата /380.00 лв./. На същият се дължи и сумата от 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 483.75 лева.

 Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, следните суми: сума в размер на 900.00 лв. (деветстотин лева), представляваща дължима главница по сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответника Договор за паричен заем № 5366298/26.06.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-05.11.2018г. до окончателното плащане; сума в размер на 157.77 лв. (сто петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва, начислена по договора за паричен заем за периода от 26.07.2017г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 23.03.2018г. (падеж на последната вноска по договора) и сума в размер на 52.72 лв. (петдесет и два лева седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху главницата за периода от 02.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-05.11.2018г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че И.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца по договор за паричен заем № 5366298/26.06.2017г., следните суми: 397.71 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 397.71 лв.-такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит; 175.00 лв.-такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочените задължения и 70.00 лв.-такса разходи за дейност на служител, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 48.02 лв. (четиридесет и осем лева и две стотинки), представляваща сторените разноски по  ч.гр.дело № 2232/2018г. по описа на ДРС и сумата от 483.75 лв. (четиристотин осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сторените разноски по настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Кюстендил.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: