Решение по дело №16004/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19799
Дата: 4 ноември 2024 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20241110116004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19799
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110116004 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 150555/09.05.2024 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Т. В. Б., с ЕГН: **********,
Б. М. К., с ЕГН: ********** и В. М. М., с ЕГН: **********, с която се иска
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в лично качество в
условията на РАЗДЕЛНОСТ, сумата от общо 182.34 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 40, находящ се в
******************, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в
размер на 161.92 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. вкл, и 20.41
лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
21.02.2024 г., 2/ 0.01 лева – остатък обезщетение за забава върху платена
главница за дялово разпределение – за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024
г., както и законната лихва върху главницата за ТЕ, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното плащане на
сумите или сумите се претендират, както следва:


От Т. В. Б. – 2/4 части от същите или общо 91.18 лева – 80.96 лева
главница за ТЕ, 10.20 лева обезщетение за забава върху тази сума и 0.01 лева –
обезщетение за забава върху дялово разпределение;
От Б. М. К. – ¼ от същите или общо 45.58 лева – 40.48 лева главница за
1
ТЕ и 5.10 лева обезщетение за забава върху тази сума;
От В. М. М. – ¼ от същите или общо 45.58 лева – 40.48 лева главница за
ТЕ и 5.10 лева обезщетение за забава върху тази сума;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата
Т. В. Б. е постъпил отговор на исковата молба, в който сочи, че е заплатила
изцяло всички претендирани суми за имота /както нейния дял, така и на
другите ответници/ - като е платила общо 248.36 лева – за което прилага
касова бележка от 25.06.2024 г. Иска да бъде присъдено възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
Б. М. К. и В. М. М. е постъпил писмен отговор, в който посочват, че не са
собственици на процесния имот, доколкото още преди 1989 г. същият бил
придобит в собственост изцяло от Т. В. Б., за което се ангажират да представят
документ.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
С определение № 27965/09.07.2024 г. като трето лице помагач на
страната на ищеца е констит4уирано дружеството „Термокомплект“ ООД.
В съдебно заседание, проведено на 15.10.2024 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираните суми са изцяло заплатени.
Не било заплатено единствено възнаграждението за юрисконсулт, което се
претендира в размер от 50 лева. Поради това моли за решение съобразно
извършените плащания и за присъждане на разноски.
Ответницата Т. В. Б. – редовно призована, не се явява в проведеното по
делото открито съдебно заседание.
Ответниците Б. М. К. и В. М. М. – също не се явяват в проведеното
открито съдебно заседание. Депозират писмена молба, с която искат на тях да
не се възлагат разноски. Представят документ за собственост на имота, като
твърдят, че същият е изключителна собственост на ответницата Т. В. Б.,
поради което и те нямат качеството потребители на топлинна енергия.
Третото лице помагач „Термокомплект“ ООД не изразява становище по
делото, но представя писмена молба с приложени изравнителни сметки и
документи за дялово разпределие.
2
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните
суми: главница за топлинна енергия в размер на 161.92 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. вкл,, и 20.41 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г., както и 0.01 лева
остатък обезщетение за забава върху платена главница за дялово
разпределение – за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г. От страна на
никого от ответниците не се излагат възражения срещу реалното доставяне на
топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу
правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна
енергия.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури. Видно от
приложение два броя съобщения към фактури – от 31.07.2021 г. и от
31.07.2023 г. – същите са издадени на името на починалата В. Д. Б..
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – изцяло от
страна на ответницата Т. В. Б. – за целия имот – като плащането е извършено
на 25.06.2024 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници на лицето В. Д.
Б., с ЕГН: **********, се установява, че същата е починала на 16.03.2013 г.
като е оставила за свои наследници ответниците по делото Т. В. Б., с ЕГН:
********** – дъщеря, Б. М. К., с ЕГН: ********** – внук /от другата дъщеря
на В. Д. Б. – лицето Й. В. К.а – починала на 17.04.2022 г. / и В. М. М., с ЕГН:
********** – внучка /от другата дъщеря на В. Д. Б. – лицето Й. В. К.а –
починала на 17.04.2022 г. /.
От представено по делото копие от нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 72, том ХХ, дело 3283/1987 г. от
17.07.1987 г. се установява, че В. Д. Б. е прехвърлила на дъщеря си Т. В. Б.
пълния обем на правото на собственост върху имот – апартамент № 40,
находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 8, вх. 1. Между страните няма спор,
че именно това е процесният топлоснабден имот.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Другите доказателства по делото съдът не обсъжда, доколкото предвид
извършеното плащане, това не се явява необходимо.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
3
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по
делото въпрос е относно качеството потребители на топлинна енергия на
ответниците Б. М. К. и В. М. М..
Възражение за погасителна давност не е направено от нито един от
ответниците по делото, поради което и съдът не обсъжда погасяване на част от
сумите по давност, доколкото такава преценка не се прави служебно – чл. 120
от ЗЗД.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / удостоверение за наследници на лицето В. Д. Б. и
копие от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 72, том ХХ, дело 3283/1987 г. от 17.07.1987 г. и ОУ на ищеца/
следва извод, че единствено ответницата Т. В. Б. има качеството потребител на
топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесния имот
през процесния период, като между нея и „Топлофикация-София“ ЕАД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
Другите двама ответници не са потребители, доколкото видно от
4
приложения нотариален акт баба им се е разпоредила с имота в полза на
първата си дъщеря много преди смъртта на майката на другите двама
ответници.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид извършените по делото плащания и липсата на оспорване –
исковете претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане
спрямо ответницата Т. В. Б. – като последната е платила задълженията за
имота в пълния им размер.
Спрямо ответниците Б. М. К. и В. М. М. исковете следва да се отхвърлят
като неоснователни, доколкото, както се отбеляза по-горе, същите нямат
качеството потребители на топлинна енергия за процесния имот в процесния
период.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество – като
претендира разноски от 50 лева за юрисконсулт. Посочената сума е в
минимален размер и следва да бъде възложена единствено в тежест на
ответницата Т. В. Б., доколкото същата е изключителен собственик на
процесния имот.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против Т. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: **************, за осъждане
на ответницата Т. В. Б. да заплати на дружеството ищец сумата от общо 91.18
лева /2/4 части от общите суми/, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за
имот – апартамент № 40, находящ се в ******************, формирана от 1/
80.96 лева главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2023 г. и 10.20 лева обезщетение за забава върху тази сума за периода
от 15.09.2021 г. до 21.02.2024 г. 2/ 0.01 лева – остатък обезщетение за забава
върху платена главница за дялово разпределение – за периода от 15.09.2021 г.
до 21.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата за ТЕ, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното
плащане на сумата, поради извършено от ответницата плащане на
5
посочените суми / както и на останалите процесни суми по делото/ след
образуване на настоящото исково производство.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, против Б. М. К., с ЕГН: ********** и адрес:
**************, за осъждане на ответника Б. М. К. да заплати на дружеството
ищец сумата от общо 45.58 лева /1/4 част от общите суми/, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 40, находящ се в
******************, формирана от 40.48 лева главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. и 5.10 лева
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
21.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата за ТЕ, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, против В. М. М., с ЕГН: ********** и адрес: *************,
за осъждане на ответницата В. М. М. да заплати на дружеството ищец сумата
от общо 45.58 лева /1/4 част от общите суми/, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, за имот – апартамент № 40, находящ се в
******************, формирана от 40.48 лева главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. и 5.10 лева
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
21.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата за ТЕ, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ************** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 50 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 16004/2024 г. на СРС за
юрисконсултско възнаграждене.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6