Решение по дело №102/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 61
Дата: 25 август 2023 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20237130700102
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 25.08.2023 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав в публично заседание на двадесет и втори август две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                      Членове:    ГЕОРГИ ХРИСТОВ

                                                                      ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Цветомир Папурков

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.а.н.д. 102 по описа за 2023 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

               Образувано е по касационна жалба на Б.П.Т. ***, чрез пълномощник срещу решение № 121 от 16.06.2023 година, постановено по наказателно административен характер дело № 21 по описа за 2023 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което осми наказателен състав е потвърдил Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 6688374 на ОД на МВР Ловеч за налагане на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.

               По изложените в касационната жалба подробни доводи, че решението на РС е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Претендират се направените разноски за настоящото произвоство.

               В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява. В молба с вх. № 2341/18.08.2023 г., депозирана от адв. Е.Т. – упълномощен процесуален представител на касатора се поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се направените разноски в предходното и настоящото производство.

               Ответникът - ОД на МВР – гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.

               Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.                  

              Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци са за нарушение на закона и допуснато нарушение на процесуалните правила - касационно отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.  

              В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 31.10.2022 г. в 14:23 часа в обл. Ловеч на ПП I-4, км. 38+600, в землището на с. Голец, при максимално разрешена за извън населени места скорост 90 км/ч, с лек автомобил „Ауди КУ 5“, С регистрационен номер *******, било извършено нарушение за скорост – управление със 139 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип – мобилна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120cd3d. За нарушението на 31.10.2022 г. бил издаден на 02.12.2022 г. електронен фиш серия К № 6688374 на Б.П.Т. ***, като собственик на процесния автомобил. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 139 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 49 км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%. Посочено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5943923. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което наложил на Б.П.Т. на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 800 лева. Електронният фиш /ЕФ/ е бил връчен на 29.12.2022 г., видно от данните на лист 20 и известието за доставяне на лист 22 от делото на РС. По делото не са налични данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП Т. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, както и данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

    При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното от Т. нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната й отговорност на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. Районният съд е отговорил подробно и на наведените с жалбата възражения, като се обосновал защо е приел дадената правна квалификация на нарушението за достатъчна и че правото на защита на жалбоподателката Т. не е било нарушено. Изложени са аргументи и относно квалифициращия признак „повторност“ на вмененото на Т. нарушение.

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателката за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

   Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая, с оглед формата и вложеното съдържание то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна.

   Според текста на §6 т.65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, в относимата редакция/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/.

               С разпоредбата на  чл.165, ал.3 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На база цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министърът на вътрешните работи  /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. 

     Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.

      По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящият касационен състав и не е необходимо да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Районният съд законосъобразно е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателката, за което е изложил правилни мотиви, включително за реквизитите, за издателя и датата на издаване, изпълнение на условията за издаване на ЕФ, правната квалификация на нарушението и наличието на повторност при извършеното нарушение. 

    Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, в съответствие с изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, видно от приложените и приети по делото за доказателства: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с per. №906р-9638/01.11.2022 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното. Според приложената по делото разпечатка от АИС АНД на ОДМВР гр. Ловеч лист 20 от делото на РС, процесния ЕФ е издаден на 02.12.2022 г. и връчен на касаторът на 29.12.2022 г. чрез препоръчано писмо с обратна разписка лист 22 от делото на РС, с което е изпълнена процедурата по връчване, съгласно изискванията на чл.189, ал.5 от ЗдВП.  Съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.  

     От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.

     Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. С оглед на това електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

      Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.  Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

    Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ. По естеството си електронния фиш, е с различна правна природа от АУАН и НП. Този извод се подкрепя и от факта, че сред реквизитите на ЕФ не са налице фигурата на съставителя и длъжността му и/или на административно-наказващия орган - в закона изрично се сочи само посочването на „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението”, и не е предвиден подпис на длъжностно лице и печат, за разлика от изискванията спрямо АУАН и НП  по чл.42, ал.1 и 43, ал.1 от ЗАНН и по чл.57, ал.2 от ЗАНН.

   Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не е посочено, точно коя хипотеза на сочените в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е налице, тъй като от значение е вида на нарушението, а и с процесния и с ЕФ серия К № 5943923 лицето е санкционирано за нарушение на чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП - превишаване на разрешената скорост, каквото нарушение е извършил и на 21.05.2022 г., както и на 31.10.2022 г.

   Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е препращаща. Действително в ЕФ не е отразено при коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1-3 е осъществено нарушението, но от издадения ЕФ е видно каква е стойността на установеното превишение, както и че нарушението е извършено извън населено място. В конкретния случай превишената стойност на скоростта е 49 км/ч., поради което санкцията при условията на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, в размер на 400 лв., правилно е била удвоена и е определена в законосъобразния размер на същата за осъщественото нарушение - 800 лв.

  Правилно е приложен законът относно определяне на санкцията в хипотеза на повторност, тъй като е налице влязъл в сила ЕФ серия К № 5943923 издадена на 31.05.2022 г. за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 във вр с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, извършено на 21.05.2022 г., който с оглед на разписката на лист 59 от делото на РС е връчен на 28.07.2022 г. и съгласно  приложената на лист 21 от делото на РС информация от АИС АНД на ОДМВР гр. Ловеч е влязъл в сила на 12.08.2022 г.

  Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

  Съгласно §6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

    В конкретният случай от доказателствата по делото се установи, че ЕФ серия К № 5943923, видно от приложената справка /на л. 21 от делото на РС/ е съставен на 31.05.2022 г. и е връчен на 28.07.2022 г., като е влязъл в сила на 12.08.2022 г., като липсват каквито и да е доказателства да е бил обжалван или да са подавани някакви възражения от жалбоподателя срещу него. От страна на жалбоподателя, сега касатор не се сочат подобни аргументи, нито доказателства в тази насока.

   От горното следва извода, че нарушението, за което е издаден  процесния ЕФ Серия К № 6688374 на ОДМВР гр. Ловеч е извършено на 31.10.2022г. в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5943923 на 12.08.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП влизат в сила електронните фишове, които: не подлежат на обжалване; не са обжалвани в 14-дневен срок от получаването му; са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

     Неоснователни са аргументите, изложени в касационната жалба, че жалбоподателката не може да разбере за какво точно нарушение й е наложена тази глоба, тъй като в електронният фиш не е посочено кое точно нарушение е извършено повторно като в депозираната касационна жалба процесуалния представител на касатора, твърди, че не е налице наложено наказание за същото по вид нарушение с обжалвания електронен фиш, тъй като ЕФ серия К № 5943923 е издаден за нарушение в населено място, а процесния ЕФ Серия К № 6688374 – за нарушение извън населено място. Поради това счита, че не е налице повторност.

     Настоящият касационен състав не споделя тези доводи и счита, че е налице повторност, тъй като и с двата електронни фиша са наложени наказания на Б.П.Т. за еднакви по вид нарушения – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е едно и също като вид, без значение дали е нарушена максимално предвидената скорост на движение в населено място или извън населено място. Нарушението е все по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час, като същите са посочени в съответната таблица. Не може да се приеме, че установеното нарушение, за което е съставен ЕФ Серия К № 6688374 е различно от нарушението, за което е наложена санкция с ЕФ серия К № 5943923, само защото едното е извършено в населено място, а другото в извън населено място. Нарушената разпоредба е една, а именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

     Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията. За извършеното нарушение на транспортното законодателство, правилно и законосъобразно касаторът е бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер на 800 лева, в съответствие на констатираното превишение на скоростта за движение и на нормативно предвидения в чл.182 ал.4 от ЗДвП вид и размер. В този смисъл наложеното наказание е справедливо, съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

     С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  първи касационен състав   

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121 от 16.06.2023 година постановено по наказателно административен характер дело № 21 по описа за 2023 година на Районен съд Ловеч. 

              Решението е окончателно.     

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.