Мотиви към Нохд. №215/2011 на ЧРС
Повдигнато е обвинение против подсъдимия Н.М.Г. с
ЕГН ********** Х.В.С. с ЕГН ********** ***
за това, че на неустановена дата до
31.01.2011 г. в с. Телиш, обл. Плевен, в съучастие като съизвършители отнели от владението и без съгласието на А.И.Д. от с.с., 42 метра оградна мрежа на стойност
141.12 лв., с намерение
противозаконно да я присвоят, като случаят
е маловажен, престъпление по чл.194 ал. 3 предлож.последно, вр.ал.1, вр. чл. 20
ал. 2НК от НК.
В хода на процеса прокурорът при
ЧРП поддържа обвинението. Пледира за наказание лишаване от свобода по вид по
отношение и на двамата подсъдими с възможност за отлагане на изпълнението на
същото с тригодишен изпълнителен срок само по отношение на подсъдимия С.. По
отношение на подсъдимия Н.Г. пледира наказанието да се търпи ефективно, като
бъде приложена и разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК с привеждане в изпълнение на
влязла в сила присъда №130/2010 г. постановена по Нохд.№209/2008 г. на ЧРС, в
изпитателния срок на която е извършено престъплението, за което е повдигнато
обвинението по настоящето дело. Алтернативно пледира на двамата подсъдими
действали при еднородност на вината да бъде наложено наказание пробация по вид
с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК в размер на две години и по
т.6 безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 ч.
В хода на процеса подсъдимите
участват лично и със защитник – адвокат Ц.А. от Плевенска адвокатска колегия.
Дават обяснения по повдигнатото обвинение. Не признават вината си. Защитникът
пледира за оправдателна присъда по отношение и на двамата подсъдими.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е приет граждански иск предявен от ощетеното от
престъплението физическо лице в размер на 141.12 лв. Поддържа иска.
Съдът като прецени събраните в
хода на процеса доказателства с допустимите по закон доказателствени средства –
обяснения на подсъдимите, показанията на свидетелите Д., А., Т., Д., П., Л.И., П.,
заключението на вещото лице Д.П. по изслушаните в хода на процеса първоначална
и допълнителна експертизи – поотделно и в тяхната съвкупност прие за установени
следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Н. Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан.
Подсъдимият
Х.В.С. е роден на *** г. в гр. Плевен, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, безработен, неосъждан.
Двамата
подсъдими живеят в с.Телиш област Плевен и са в близки отношения. Дворното
място, в което е построен домът на подсъдимия С. е разделено от съседния двор с
телена оградна мрежа – тип ромбоидна
оплетка от поцинкована тел с размер на светлия отвор 50 мм. и диаметър на телта
2 мм. стара и ръждясала.
В
същото село към 31.01.2011 г. действал
приемателен пункт за вторични суровини стопанисван от майката на свидетеля П.П.
и самия него, тъй като тя заболяла. Към тази дата св.П. живеел на съпружески
начала със свидетелката П.П., която понякога обслужвала клиентите предаващи
отпадъци в пункта. Дворно място на подсъдимия Христов отстои на 300 м. от
приемателния пункт за вторични суровини в селото направление по права линия
запад-северозапад
В
същото село живеят и свидетелите Л.И. и пострадалият Д.. Дома на първия се
намира в края на селото. Разстоянието от дома му до изкупвателния пункт в
селото по най-късия маршрут посока североизток по права линия е 400 м. Същият
притежава и вилно място с лозови насаждения намиращо се на около 100 м. от дома
му, в близост до гробищния парк на селото.
Свидетелят
Д. притежава вилно място с лозе в
покрайнините на селото, в близост до гробищния парк. Вилното място към 31
януари 2011 г. било оградено с телена мрежа – тип ромбоидна оплетка от
поцинкована тел с размер на светлия отвор 40 мм. и диаметър на телта 2 мм. –
стара, небоядисана. Разстоянието от този имот до изкупвателния пункт
стопанисван от П.П. по най-късия маршрут посока североизток е 800 м.
Разстоянието от вилното място на св.Д. до гробищния парк е 110 м. и има пряка
видимост.
Кмет
на селото е св.Д.. Към 31.01.2011 г. същата всеки ден посещавала гроба на майка
си, която наскоро била починала. В един
от дните на силен студ отново била на
гробището. От същото до вилното място на св.Д. /което знаела не само в
качеството си на кмет, а и поради факта, че самата свидетелка имала такъв имот
в същия район/ имало пряка видимост. От мястото на което била видяла, че „нещо
се работи” в имота на св.Д.. Тъй като времето не било подходящо за каквато и да
е дейност проявила интерес какво се случва. Приближила и видяла, че двамата
подсъдими режат част от оградната мрежа от вилното място на св.Д., после я
свалят, навиват я на руло и тръгват в посока селото по улицата, на която живеел
св.Л.И.. Свидетелката Д. не тръгнала след тях, но след като се прибрала в дома
си съобщила за възприетото от нея на полицейския инспектор към РУП Червен бряг Ц.А..
Все
по същото време – след като св.Д. видяла двамата подсъдими да срязват и отнасят
част от оградната мрежа на св.Д. в посока селото, св. Л.И. видял двамата
подсъдими да минават покрай дома му като единият от подсъдимите носел две
топчета мрежа, а другият - едно топче мрежа. Обезпокоил се двамата да не са
свалили мрежата от неговото вилно място и след като те отминали в посока
вътрешността на селото тръгнал по стъпките им откъдето били дошли / имало сняг,
двамата били с ботуши и следите личали/. Стигайки в близост до вилния си имот /
на 100 м. от дома му/ свидетелят видял, че стъпките водят в посока гробищния
парк, успокоил се и се върнал в къщи. Минавайки покрай дома на св.И. двамата
подсъдими отишли в изкупвателния пункт в селото стопанисван от св.П.П., майка
му и св.П.. Там двамата предали на св.П., която обслужвала пункта в момента три
топчета оградна мрежа – стара, небоядисана, за което им била заплатена
съответна цена. Покупко-продажбата не била отразена в съответния регистър.
Междувременно св.Д. узнал за извършената кражба. Отишъл на вилното си място,
лично установи извършената кражба; установил чрез измерване, че мрежата, която липсва
е с дължина 42 м.; че била срязана ниско долу до земята, елемент по елемент. Веднага
отишъл в изкупвателния пункт и разпознал мрежата си. Св.П. и св.П. му съобщили,
че тези три топчета мрежа били донесени от двамата подсъдими. Св.Д. подал жалба
в полицията. Получавайки съобщението за извършената кражба А. /пол.инспектор
отговарящ за селото/ заедно със свидетеля Г.Т. – също полицейски инспектор веднага
отишли до вилното място на св.Д.. Видели, че липсва част от мрежата, която
липсваща част измерили. Установили дължина 42 м. Видели също, че мрежата е с
оплетка с малки отвори и че е била рязана ниско долу елемент по елемент, тъй
като била замръзнала и врязана в земята, където била останала да стърчи
останалата част. След това двамата свидетели тръгнали по следите оставени в
снега и стигнали до дома на св.Л.И.. При разговор с тях същият им съобщил за
видяното от него, но първоначално отказал да свидетелства. След това двамата
свидетели полицейски служители отишли в пункта за изкупуване на отпадъци. Там
лично възприели показаните им от свидетелите П. и П. три топчета оградна мрежа,
както и съобщеното от тях – че тази мрежа била предадена от подсъдимите Г. и С..
Свидетелите А. и Т. развили топчетата мрежа и измерили дължината. Установена
била дължина 42 м., както и че оплетката на мрежата отговаря окомерно по
размери на тази на мрежата ограждаща вилното място на св.Д.. Казали на св.П. и П.
да заделят мрежата и да не я предават. Не били съставени огледни протоколи и
такъв за отговорно пазене - двамата полицейски служители работили по преписка. Веднага
на следващия ден отишли в дома на подсъдимия С.. Същият не отрекъл двамата с
подсъдимия Г. да са предавали мрежа, но съобщил, че тази мрежа била свалена от
собственото му дворно място. Показал на полицейските служители мястото, от
което била свалена оградна мрежа към съседния нему двор. Свидетелите А. и Т.
непосредствено възприели, че дори на око показаното им място с липсваща мрежа е
по-малко от премерените от тях в пункта 42 м. мрежа, както и че тази мрежа била
много ръждясала, обрасла с храсти в близост до земята и че оплетката на
отворите е по-широка от видяната от тях такава на мрежата от вилното място на Д.
и тази на мрежата видяна от тях в изкупвателния пункт.
От
заключението на вещото лице П. по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза се
установява, че стойността на отнетата вещ възлиза на 141.12 лв., сума
равностойна на 0.59 МРЗ за страната към момента на деянието.
В хода на съдебното следствие
предвид оспорване от страна на двамата подсъдими на авторството на деянието е
назначена нова съдебно-техническа експертиза със същото вещо лице. От
заключението на последното вещо лице, /изготвено след извършване оглед на място
и замерване/, в хода на съдебното следствие се установи, че дължината на
липсващата част от оградната мрежа на вилното място на св.Д. е 42 м.; тази
мрежа е от поцинкована тел с ромбоидна
оплетка с размер на светлия отвор 40 мм. и дебелина на телта 2 мм., като
теглото и след отчитане загуба на тегло 25% е 78.8 кг. Липсващата мрежа от
дворното място на С. е 20 м. Установява се още, че пътя от вилното място на
пострадалия Д. към изкупвателния пункт минава покрай дома на свидетеля Л.И.; че
между оградната мрежа установена в дворното място на подсъдимия Христов и тази
във вилното място на св.Д. няма съответствие – размера на светлия отвор на
ромбоидната оплетка на мрежата установена в дома на подсъдимия Христов е 50 мм.
Установи се още и, че от гробищния парк до вилното място на св.Д. има директна
видимост и разстоянието е 110 м.; че разстоянието от от дома на св.Л.И. до
изкупвателния пункт в селото по най-късия маршрут посока североизток по права
линия е 400 м.; разстоянието от вилния имот на св.Д. до изкупвателния пункт
стопанисван от св.П.П. по най-късия маршрут посока североизток е 800 м.; дворно
място на подсъдимия С. отстои на 300 м. от приемателния пункт за вторични
суровини в селото направление по права линия запад-северозапад.
Заключението
на експерта по първоначалната и новата експертизи не бе оборено от страните. Съдът го възприе и
в двете части като компетентно и го кредитира.
Горната фактическа обстановка съдът установи при
съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства с
допустими по закон доказателствени средства – показанията на
свидетелите А., Т., Д., И., Д., които кореспондират помежду си, не са
противоречиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира;
обясненията на подсъдимите, заключението на експерта по възприетите
съдебно-оценителна и съдебно-техническа експертизи, бюлетини
за съдимост.
При така установеното от фактическа страна съдът
прие, че обвинението е доказано по безспорен начин. С действията си обвиняемите
С. и Г. са осъществили както от обективна, така
и от субективна страна престъпният състав на чл.194 ал.З вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
От обективна страна: На неустановена дата до
31.01.2011 г. в с. Телиш, обл. Плевен, в съучастие като
съизвършители помежду си двамата подсъдими отнели от владението и
без съгласието на А.И.Д. от с.с., 42 метра оградна мрежа, на стойност 141.12
лв., с намерение противозаконно да я присвои, като случаят
е маловажен, поради което и на основание
чл.194 ал. З предлож.последно, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК.
И двамата подсъдими участвали в
изпълнителното деяние по отнемането – двамата навили на три рула нарязаната на
части оградна мрежа от вилното място на св.Д. с обща дължина 42 м.; взели я на
ръце като единия от тях носел две топчета, а другият едно топче и отделяйки ги
от постоянното им място без знанието и съгласието на св.Д. /видно от
поведението му след установяване на кражбата изразено в подаване на сигнал за
извършването и/ ги предали в пункт за изкупуване на отпадъци в с.Телиш като по
този начин се разпоредили противозаконно с веща изразяващо ясно намерението за
противозаконно присвояване. Тези извършени действия от двамата подсъдими
определят и формата на съучастие – и двамата действали като извършители.
Преки очевидци за извършената
от страна на двамата подсъдими кражба са свидетелите Д. и И.. Първата
свидетелка непосредствено възприела двамата подсъдими на вилното място на св.Д.
и това как двамата навиват мрежата на
три рула и я отнасят в посока центъра на селото. Св.И. непосредствено след това
видял двамата подсъдими да минават покрай дома му да носят на ръце три топчета
оградна мрежа. Тръгвайки по стъпките им в снега в посоката, от която били дошли
видял, че стъпките идват от посока
гробищния парк, където се намира и вилното място на св.Д.. От заключението на експерта
П. се установява, че най-прекия път на подсъдимите от вилното място на св.Д. до
изкупвателния път минава покрай жилищния имот на св.И. – следователно същият е
могъл да ги възприеме да минават по пътя носейки на ръце топчетата оградна мрежа.
Не се събраха в хода на процеса доказателства внасящи съмнение в показанията на
св.Д. и тяхната обективност, поради което и с оглед на факта, че се допълват с
показанията на св.И. съдът кредитира. Същото се отнася и за показанията на св.И..
Друго доказателство
удостоверяващо авторството на престъплението от страна на двамата подсъдими са
показанията на свидетелите П. и П., съгласно които двамата подсъдими предали на
31.01.2011 г. в изкупвателния пункт три топчета оградна мрежа.
Че предадената от подсъдимите
оградна мрежа е от вилното място на св.Д., а не от дома на подсъдимия Христов
се установява при съвкупната преценка на показанията на свидетелите А. и Г., заключението
на вещото лице П. и показанията на св.Д.. От последните се установява, че
липсващата от вилното му място оградна мрежа е 42 м. Тази дължина на мрежата е
установена от свидетелите А. и Г. и след замерване направено от двамата на място
и в изкупвателния пункт. От техните показания и от заключението на вещото лице
се установява че има съответствие между останалата част от годната мрежа в
мястото на св.Д. и тази възприета от тях в изкупвателния пункт и че същата е
поцинкована с ромбоидна оплетка с ширина на светлия отвор 40 мм. От същите
доказателства се установява липсата на съответствие между мрежата липсваща от
мястото на Д. и установена в
изкупвателния пункт мрежа и тази в дома на подсъдимия Христов – последната е
също поцинкована, ръждясала, с дебелина 2 мм. но диаметърът на светлия отвор е
50 мм. Следователно мрежата предадена от двамата подсъдими в изкупвателния
пункт не е от дворното място на подсъдимия Христов, още повече че там липсващата
част от мрежата е 20 м. видно от заключението на експерта извършил оглед на място
в дома на подсъдимия Христов.
Пак от заключението на експерта
относно разстоянията от вилното място, имота на подсъдимия С., имота на св.И.
до изкупвателния пункт в селото замерени на място е видно, че с оглед физиката си и здравословно състояние
към момента на извършване на кражбата двамата подсъдими са били в състояние да
пренесат откраднатата част от оградната мрежа на св.Д. от вилното му място до
изкупвателния пункт.
При така обсъдените
доказателства съдът прие за доказано, че двамата подсъдими са автори на
престъплението, за което им е повдигнато обвинението. Стойността на причинената
на пострадалия щета 141.12 лв. равностойна на 0.59 МРЗ за страната към момента
на извършване на деянието определя случая като маловажен.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл,
като форма на вината за двамата подсъдими с ясно съзнание за
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици
като искали настъпването им.
При така установеното от обективна и субективна страна
съдът призна подсъдимите за виновни по повдигнатото обвинение. При определяне
вида и размера на наказанието съдът отчете процесуалното поведение на
подсъдимите да отричат вината си в съвкупност с тяхната възраст - Г. на 64 г., а С. на 60 г., крайно
влошеното към датата на постановяване на съдебния акт здравословно състояние на
подсъдимия С., изминалия период от извършване на престъплението към датата на
постановяване на съдебния акт и въздействието което ще окаже същия върху обществото
чрез наложеното на двамата подсъдими наказание. Обсъждайки тези факти при
условията на чл.54 от НК индивидуализирайки наказанието за всеки един от тях
съдът прие, че справедливо, превъзпитателно и възпиращо по отношение на
подсъдимите и другите членове на обществото ще окаже въздействие наказанието
глоба като вид наказание – едно от трите алтернативно предвидени в разпоредбата
на чл.194 ал.3 от НК наказание. С оглед събраните доказателства, че и двамата
подсъдими са безработни, а подсъдимия С. е инвалид – ампутиран долен крайник
съдът определи размера на глобата на минимума предвиден в закона 100 лв.
По гражданския иск
Съдът прие, че
предявеният от пострадалия А.Д. граждански иск е допустим – при надлежни страни
и наличие на правен интерес.
По основателността на
иска
В хода на съдебното
следствие съдът прие за установено по несъмнен начин наличието на всички
елементи от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД –
противоправно деяние, обявено от закона за наказуемо – квалифицирана кражба;
извършена от подсъдимите при пряк умисъл като форма на вината; от същото са
причинени имуществени вреди за св. Д., които са пряка и непосредствена
последица от противоправното деяние.
При кумулативното
наличие на тези елементи на деликта, съдът прие предявеният от Д. иск за сумата
141.12 лв. за доказан по основание, а с оглед заключението на експерта за
доказан и по размер.
При този изход на делото съдът осъди на основание чл.45 ал.1, вр. с чл.
52 от ЗЗД всеки един от двамата подсъдими да заплати на пострадалия от
престъплението А.Д. по 70.56 лв.,
представляваща обезщетение за причинените и от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2011 г. до
окончателното им изплащане.
При този изход на делото съдът осъди на основание чл. 189 ал.3 от НПК
подсъдимите
да заплатят по бюджетната сметка
Районен съд гр. Червен бряг по 25.00 лв. държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, както и по 82.50 лв. разноски за вещо лице, а по сметка
Областна Дирекция на МВР гр. Плевен разноски за вещо лице по № ЗМ - 263/2011 г.
по описа на РУ “Полиция” гр. Червен бряг в размер на по 15.00 лв. за всеки един
от тях.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: