Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е   № 447

 

гр. Русе,  20.XI.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                                            гражданска колегия в открито заседание  на   12 ноември  2019 г.                                    в състав :

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ:     АГЛИКА ГАВРАИЛОВА  

                                                                                         АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

при секретаря  СВЕТЛА ПЕЕВА                                                    и в присъствието на          прокурора                                                                           като    разгледа докладваното от съдията АГЛИКА ГАВРАИЛОВА                        в.гр.д. №722  по описа  за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.294 ГПК.

С решение № 156 от 18.10.2019 г. на Върховния касационен съд, постановено по  гр.д.№3811/2018 г. е отменено  въззивно решение №103 от 08.03.2018 г. по в.гр. д. №52/2017 г. на Русенския окръжен съд и  делото е върнато  за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на Г.А.Ж.,***, против решение №193 от 25.10.2017г. на Беленския районен съд, с което е уважен предявения против него иск за унищожаване на отказ от наследство, с правно основание чл.56 от ЗН. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което  искът да бъде отхвърлен, при законните последици.

Ответникът по жалбата „П. И. Б.“-АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,  чрез пълномощника  юр.Е. Е., изразява становище, че същата е неоснователна.Моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е  образувано по искова молба на „П. И. Б.“-АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, против Г.А.Ж.,***, с която е предявен иск по чл.56 от ЗН за унищожаване по отношение на ищеца  отказа от наследството на Д. Х. Ж., поч. на 02.11.2009г., б.ж. на с.Борово, обл.Русе, направен от ответника, който отказ е вписан в особената книга на Районен съд – Бяла, съгласно определение № 105 от 16.02.2016г.От представените по делото доказателства се установява, че срещу ответника Г.Ж.  по иска, в полза на ищцовата банка, е издаден изпълнителен лист №156 от 30.04.2015г. въз основа на заповед за изпълнение №265/27.04.2015г. по ч.гр.д.№307/15г. по описа на РС-Бяла, за заплащане на сумата от 7814,61лв. просрочена главница, 533,38лв.-просрочена договорна лихва, начислена за периода от 15.04.2012г. до 27.04.2015г., както и 4797,66лв. просрочена наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2015г. до окончателно изплащане на вземането, направените съдебни разноски в размер на 262,91лв. и 658,64лв. – юрисконсултско възнаграждение. Видно от данните по изпълнителен лист №263 /27.07.2016г., по гр.д.№518/15г. ответникът е осъден да заплати на ищеца и 924,37лв. разноски за процесуално представителство и разноски за 262,91лв. държавна такса и 200лв. разноски за експертиза.По делото не е било спорно, че ищецът е кредитор на ответника по договор за банков кредит, сключен на 01.09.2008г., по силата на който Банката предоставила на Г.Ж. сумата от 10000лв. Не се спори, че кредитът не е погасен в срок и ищецът се е снабдил по реда на чл.417 ГПК с горецитираната заповед за изпълнение на парично задължение №265/27.04.2015г., въз основа на която е издаден и изпълнителния лист за просрочената главница – 7814,61лв. и просрочената договорна лихва от 533,38лв., както и просрочена наказателна лихва в размер на 4797,66лв. За събиране на вземанията ищецът е образувал изп.д.№20168320400622, видно от удостоверение изх.№27750 от 04.07.2016г. издадено от ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ.От същото се установява, че към 4.07.2016г. не са постъпили плащания за погасяване на задълженията.

За удовлетворяване на вземането на взискателя - „П. И. Б.“-АД  е извършено проучване на имуществото на длъжника. В писмо от 10.08.2016г. на Община Борово  е посочено, че  Г.Ж. притежава няколко земеделски имота – ниви с обща площ от 17774кв.м, находящи се в землището на гр.Борово.В справка – извлечение от СлВп е удостоверено, че Ж. притежава земите в съсобственост с други наследници – А. С. Ж. и Р. А. С.

От съдебно удостоверение №114/16г. издадено на 16.02.2016г. от РС-Бяла се установява, че длъжникът Г.А.Ж. е направил отказ от наследството, оставено от майка му Д.Х.Ж., б.ж. на гр.Борово, обл.Русе, починала на 2.11.2009г. и на основание чл.52 във вр.чл.49 от ЗН отказът е вписан в регистъра на съда под №9/16.02.2016г.   в особената книга на РС-Бяла , съгласно определение №105/16.02.2016г. по ч.гр.д.№114/16г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваното решение, с което е уважен иска по чл.56 от ЗН и е унищожен в полза на „П. И. Б.“-АД отказа от наследството на Д. Х. Ж., б.ж. на гр.Борово, обл.Русе, направен от Г.А.Ж.,  е правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения : Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът за това може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. В случая отказът от наследство е извършен на 16.02.2016г., исковата молба е депозирана в съда на 26.08.2016г. – в едногодишен срок от извършване на отказа. В първоинстанционното производство  ищецът по делото е установил качеството си на кредитор на ответника, ангажирал е  доказателства за наличието на имущество в патримониума на наследодателката,  както и  извършения отказ от наследника Г.А.Ж., с който уврежда интересите на своя кредитор. Отказът от наследство е направен на 16.02.2016г., след издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и на изпълнителния лист  - 30.04.2015г. Ответникът не е посочил доказателства за това, че  към деня на настъпване на изискуемостта на задължението му по подписания от него договор за кредит и към деня на направения от него отказ от наследство, е разполагал с имущество, достатъчно да удовлетвори вземанията на своя кредитор- ищеца.Обратно, по представената декларация за материално и гражданско състояние е установено, че ответникът няма доходи от трудово правоотношение или от дейност като търговец, не притежава недвижими имоти, не притежава движимо имущество на значителна стойност. От данните по удостоверението на ЧСИ  за размера на дълга, е видно, че по изпълнителното дело  не са постъпили никакви суми за погасяване на задължението. Правилни са изводите в обжалваното решение, че към момента на направения отказ от наследство ищецът е  кредитор на  ответник, който не е разполагал с достатъчно имущество, от което да удовлетвори вземането на ищеца по образуваното изпълнително дело. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.56 от ЗН и решението следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.78 ГПК  жалбоподателят дължи на въззиваемия разноските по делото.

          Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК съдът

 

                                              Р           Е     Ш     И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 193 от 25.10.2017г. на Русенския районен съд, постановено  по гр.д.№671/2016 г. по описа на РРС.

          ОСЪЖДА Г.А.Ж., ЕГН**********,*** да заплати на „П. И. Б.“-АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, район *** бул.“***, чрез пълномощника  юр.Е.Е. 100лв. разноски за въззивното производство.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                ЧЛЕНОВЕ :