Присъда по дело №122/2021 на Районен съд - Гълъбово
| Номер на акта: | 14 |
| Дата: | 24 октомври 2022 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.) |
| Съдия: | Христо Ангелов |
| Дело: | 20215550200122 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 26 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И по НЧХД № 122/2022г. по описа на РС-Гълъбово към ПРИСЪДА №
14/24.10.2022г.
С тъжба от 26.07.2021г. М. Т. К. с ЕГН ********** повдигнала обвинение срещу ИЛ.
Н. К. с ЕГН **********, за това, че на 16.06.2021 г. и на други неустановени дати през
месец юни 2021 г., в гр. Гълъбово е разгласил позорни обстоятелства за М. Т. К. - разказвал
на колегите й в ТЕЦ „Брикел", между които лицата Ж. П. Г. и Г. И.Г., че М. Т. К. била курва
и е спала с мъже за пари, казвал им е, че е имала дете, което било на 5-6 години, което е
продала за пари на баща му, за да си купи апартамента, в който живее, и че: „има 3-4 шева
на путката си от много ебане с мъже", както и че е спяла с мъже за пари за плащане
борчовете на майка й, която е комарджийка, че нямала образование, че е спряла в 5-6 клас и
се „разебала“ за да се самоиздържа – престъпление по чл.148, ал.2, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Тъжителят лично и чрез повереника си – адв.М.Т. – АК-Стара Загора поддържа така
повдигнатото обвинение, като моли съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание „глоба“ и „обществено порицание“.
Подсъдимият И.К. не се признава за виновен, дава обяснения по случая и моли да
бъде оправдан.
Защитника на подсъдимия – адв.Л.Н. – АК-Стара Загора счита, че не са налице
доказателства подсъдимия да е извършил престъплението в което е обвинен. Пледира за
оправдателна присъда.
На основание чл. 84 и следващите от НПК е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от М.К. против подсъдимия И.К. за сумата от
5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените на първата
неимуществени вреди от престъплението по чл. 148 от НК, вменено във вина на
подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й
изплащане. М.К. е конституирана като граждански ищец по делото и лично, както и чрез
повереника си по делото адв.Т.а – АК-Стара Загора, поддържа изцяло така предявената
претенция, която моли да бъде уважена.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
М. Т. К. с ЕГН ********** работи в ТЕЦ „Брикел" гр.Гълъбово на длъжност -
оператор на парна турбина. Подсъдимия ИЛ. Н. К. с ЕГН ********** също работи в ТЕЦ
„Брикел“ – гр.Гълъбово като Началник смяна. Подс.Н. е бил към месец Юни 2021г.
Началник на смяната, в която тъжителката К. работела. През м.Юни 2021г., К. узнала, че К.
разпространява сред колегите им позорни обстоятелства за нея, които са неверни. Разбрала,
че на 16.06.2021 г. и на други неустановени дати през юни 2021 г. К. е разказвал на
неограничен брой техни колеги, между които Ж. П. Г. и Г. И.Г., за нея, че била „курва“, че
спяла с мъже за пари. Казвал им е че имала дете, което било на 5 -6 години, което съм
продала за пари на баща му, за да си купи апартамента, в който живее. Също така, разказвал,
че има шевове по половия си орган от множество сексуални контакти, както и че е спяла с
мъже за пари за плаща борчовете на майка си, която е комарджийка, че нямала образование,
че е спряла да учи в 5-6 клас и се е „разебала", за да се самоиздържа. К. забелязала, че
колегите й започнали да я гледат странно и при няколко опита да разбера защо, някои от тях
й споделили, че нейния пряк ръководител – подс.К. е разпространил тези неща за нея. К.
била огорчена, обидена и наранена от това което чула, тъй като имала трудно детство.
Имала по-голяма сестра, която била с лека степен на олигофрения и е инвалид. Преди 26
1
години била изнасилена и забременяла, но когато близките й разбрали било късно за аборт.
Тъжителката М.К. макар и малка, тогава, изгледала това дете. Поради това тя никога не е
имала собствено дете и заради тези обстоятелства останала много наранена от клеветите за
нея. Тъжителката К. поискала да бъда преместена в друга смяна. Нейната приятелка
Даниела И. я завела при психолог, защото видяла, че К. „не е на себе си“, тъй като
започнали подмятания от колегите й. Започнали да я питат дали има дете и питали за нея,
наричайки я „палава колежка“.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в
хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите
Г. И.Г., Д. П.И., Л. М. Б. и Ж. П. Г., а така също и от писмените доказателства и
доказателствени средства - договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата)
№ 90801 от 16.03.2020г. в гр.Стара Загора между „Алианц Банк България“ АД гр.София и
М. Т. К.; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 90801 от 16.03.2020г.;
Свидетелство за професионална квалификация серия К-11, № 034278, рег.№ 896-
56/28.06.2011г. на М. Т. К.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78,
том ІІІ, рег.№ 5945, дело № 407 от 2020г., на Денчо Недялков, нотариус с рег.№ 181 с район
на действие на РС – Стара Загора; Трудов договор № 154/31.08.2018г. между „Брикел“ ЕАД
гр.Гълъбово и М. Т. К., както и служебно изисканата Справка за съдимост с рег.№
368/29.09.2021г. на ИЛ. Н. К., издадена от БС при РС Гълъбово; писмо с изх. №
342/17.03.2022г. от „Брикел" ЕАД и писмо с изх. № 370/23.03.2022г. от „Брикел" ЕАД;
Писмо с изх. № 577/10.05.2022г., относно Живко Петков Г., призован да се яви като свидетел
по НЧХД 122/2021г. по описа на РС Гълъбово, ведно с болничен лист за временна
неработоспособност № Е20211603833; Писмо с изх. № 578/10.05.2022г., относно отговор на
писмо с изх. № 402/03.05.2022г., ведно със справка за присъствието на Георги Г. на
работното си място за периода 15-25.06.2021г. и Писмо с изх. № 2009/11.05.2022г. от
Държавна психиатрична болнична „Д-р Георги Кисьов“.
Св.Г. И.Г., разказа, че на 18-20 юни 2021г. му е било разказано от подсъдимия И.К.,
че колежката им – тъжителката М. Т. К. била „курва“ и е спяла с мъже за пари, че е имала
дете, което било на 5-6 години, което е продала за пари на баща му, за да си купи
апартамента, в който живее, и че „има 3-4 шева на путката си от много ебане с мъже“, както
и че е спяла с мъже за пари за плащане борчовете на майка й, която е комарджийка, че
нямала образование, че е спряла в 5-6 клас и се „разебала“ за да се самоиздържа. Св.Г.
поясни, че при изричането на тези думи тъжителката е била в същото помещение, но не знае
дали е чула разказа на подсъдимия Колев. Св.Г. разказа, че св.Ж.Г. – друг техен колега, му е
споделил, че подс.И.К. му е разказал същите неща за тъжителката и на него. Показанията на
св.Г.Г. бяха кредитирани с доверие от съда в цялост, тъй като същите са пълни, логични,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Св.Д. П.И. разказа, че тъжителката е била изключително разстроена емоционално от
клеветите, разпространявани от подс.К. по неин адрес и се е наложило да посещава
психолог. Св.И. поясни, че тъжителката К. много тежко е понесла клеветническите
твърдения, тъй като не е имала собствено дете, а отглеждала детето на умствено
изостаналата си сестра. Св.И. също така поясни, че тъжителката много се е притеснила,
защото започнали и неприлични подмятания от колегите на К. на работното и място:
„Здравей, палавнице“, „Къде ти е детето“ и др. Св.И. бе категорична, че всичко това е
принудило тъжителката да поиска да бъде преместена в друга работна смяна, за да не е под
ръководството на подс.К.. Показанията на св.Д.И. бяха кредитирани с доверие от съда в
цялост, тъй като същите са пълни, логични, последователни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Св.Л. М. Б. разказа, че отношенията между подс.И.К. и тъжителката М.К. са били
2
колегиални и добри и той не е чувал някога между тях да има конфликти. Показанията на
св.Д.Б. бяха кредитирани с доверие от съда, тъй като същите макар и кратки са логични и
непротиворечащи на другите свидетелски показания. Това е така, защото показанията на
св.Б. се отнасят за времето от около три месеца, преди деянието.Св.Б. бе разпитан в
проведеното на 11.03.2022г. съдебно заседание и заяви, че през месец Март 2021г. е
напуснал работата си в ТЕЦ „Брикел“ и от тогава е само на „здравей-здрасти“ с бившите си
колеги. Обстоятелството, че към месец Юни 2021г. св.Б. не е работел там се потвърждава и
от изпратените от „Брикел“ ЕАД справки за графика на работещите в цех „турбинен“ в
предприятието за периода 15 – 25.06.2021г. / л.д.55-59/, където същият не фигурира.
-св.Ж. П. Г. разказа, че на 16 Юни 2021г. му е било разказано от подсъдимия И.К., че
колежката им – тъжителката М. Т. К. била „курва“ и е спяла с мъже за пари, че е имала дете,
което е продала за пари на баща му и че имала шевове по половия си орган. Св.Г. поясни, че
при изричането на тези думи тъжителката е била в същото помещение, но не знае дали тя е
чула разказа на подсъдимия К.. Св.Г. разказа, че твърденията на подс.К. за тъжителката К. са
продължили пет минути. Показанията на св.Г. бяха кредитирани с доверие от съда в цялост,
тъй като същите са пълни, логични, последователни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Следва да се отбележи, че в показанията и на св.Г.Г., и на св.Ж.Г. има известни
противоречия – относно това, кой е бил в стаята при изричането на клеветническите
твърдения, относно това споменавала ли е тъжителката за твърденията на подсъдимия в
разговор „на кафе“ и т.н., както правилно бе отбелязано от защитата на подсъдимия. Същите
противоречия, обаче са незначителни, не се отразяват съществено върху описаната
фактология и не са в степен, в която могат да повлияят на преценката на съда относно
достоверността на свидетелските показания.
Заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза от д-р Д.Даков съдът
кредитира в цялост. Според вещото лице тъжителката не е раждала чрез цезарово сечение
или по естествен път. В обстоятелствената част на заключението си, вещото лице е уточнил,
че след преглед на освидетелстваната е установил, че по долната част на коремната стена
липсват белези от оперативна намеса, а при оглед на вътрешните гениталии с ехограф е
установил нормален статус без патологични промени.
Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия ИЛ. Н. К., отчитайки обстоятелството, че
същите, освен че са доказателствено средство са и средство за защита, което той упражнява
по свое усмотрение – както и когато намери за нужно. Затова достоверността на
обясненията му, относно фактите от предмета на доказване следва да бъде оценявана на
общо основание - в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства,
възприети непосредствено. Обясненията на подс.К. в настоящия случай изцяло са насочени
към отричане на извършване на деянието. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия, че
не е говорил нищо по адрес на тъжителката К. не са достоверни, а са негова защитна версия.
Обясненията му не кореспондират с показанията на останалите свидетели, включително и от
посочения от него свидетел. Поради гореизложеното и съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия К., като счита същите за средство за реализация на защитната му позиция по
делото.
Въз основа на гореизложените гласни и писмени доказателства следва безспорният
извод, че събитията на инкриминираната дата, а и след това са се развили именно по
описания в настоящите мотиви начин. В тази връзка както тъжителя в частната тъжба, а и
разпитаните свидетели подробно и еднопосочно описват фактите, че подсъдимия И.К. на
16.06.2021г., а и на други неустановени дати през същия месец е разказвал на колегите на
тъжителката в ТЕЦ „Брикел“-гр.Гълъбово, между които лицата Ж. П. Г. и Г. И.Г., че М. Т. К.
била „курва“ и е спяла с мъже за пари, казвал им е, че е имала дете, което било на 5-6
3
години, което е продала за пари на баща му, за да си купи апартамента, в който живее, и че
има шевове на половия си орган поради многократни полови контакти, както и че е спяла с
мъже за пари за плащане задълженията на майка й, както и че е нямала образование и е
спряла да учи в пети или шести клас и т.н.
С оглед гореизложената фактическа обстановка следва да се приеме, че установените
като реално произнесени и разпространени инкриминирани фрази покриват състава на
престъплението клевета, така както е инкриминирано с тъжбата.
При клеветата деецът разгласява за другиго неистински позорни обстоятелства или
му приписва престъпление, което не е извършено. Обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на
положителната обществена оценка за него. Съгласно трайната съдебна практика първият
елемент от обективна страна на престъплението клевета е разгласяването на позорни и
обидни обстоятелства. "Разгласяването" като форма на изпълнителното деяние изисква
деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези
обстоятелства са обективен факт. Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да
се разбира довеждане до знание на поне още едно трето лице приписваните неистински
позорни обстоятелства. Това е така, защото с разпространяване на клеветата до знанието и
на по-широк кръг хора се осъществява вече друг - квалифицираният, състав на клеветата, по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 НК. /Решение № 51 от 19. II. 1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о. /.
Следващият съставомерен признак от обективна страна е разгласеното обстоятелство да е
позорно. Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че позорното обстоятелство по
смисъла на чл. 147 от НК е твърдение за съществуването на конкретен факт от
действителността, свързан от дееца с личността на пострадалия. Този факт следва да е
достатъчно конкретизиран по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и
по отношение на лицата, които са негов адресат, така че да може да се извърши проверка за
неговата истинност. Съгласно чл. 147, ал. 2 НК деецът не се наказва, ако се докаже
истинността на разгласените позорни обстоятелства. Оттук се извежда и третия
съставомерен белег от обективна страна, а именно неистинността на разгласените позорни
обстоятелства.
Във връзка с горното основен момент на доказване е факта доколко
инкриминираните по делото изявления на подсъдимия осъществяват от обективна и
субективна страна състава на вмененото му във вина престъпление по чл. 148, ал.2, вр. чл.
147, ал.1 от НК, тоест дали те представляват разпространени обидни и позорящи неверни
факти за тъжителя от подсъдимия. По отношение на тези факти по делото е необходимо да
бъде изследвано съдържанието на употребените от подсъдимия думи и изрази, отговаря ли
изложеното в него на твърденията в частната тъжба и накърняват ли те доброто име и чест
на пострадалия. Съставът на престъплението клевета е свързан с разгласяване на конкретни
факти, които са неистински и позорни, недостойни от страна на общоприетите морални
разбирания и предизвикват нееднозначна негативна оценка на обществото. Изпълнителното
деяние, като основен елемент от състава на квалифицираната с оглед особеностите на
обекта и особеностите на обективната страна клевета по делото е деецът умишлено да е
разпространил позорно обстоятелство. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуване на конкретен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от
естество да накърни неговото добро име в обществото. Неистинността на разгласеното
позорно обстоятелство е елемент от състава на престъплението. На следващо място
клеветата е резултатно престъпление, тоест тя е довършена когато поне една трето лице е
узнало твърдението на дееца за приписаното на пострадалия престъпление, когато това
твърдение е възприето от адресата му. Не е необходимо обаче последният да е повярвал на
дееца или да са настъпили каквито и да било други вредни последици. не на последно място
4
е необходимо клеветата да е осъществена в отсъствието на пострадалия, защото съответните
твърдения се отправят пред трето лице.
От субективна страна престъплението е възможно да бъде осъществено под две форми на
вината – пряк и евентуален умисъл. При първата деецът е сигурен, че твърдението му е
невярно, като целта е твърдението му да стигне до съзнанието на поне една трето лице. При
косвения умисъл за извършване на клевета деецът може да не е сигурен в действителното
положение, но въпреки това прави съответното твърдение.
При внимателния прочит на вече обсъдените гласни доказателства по делото се
установява, че безспорно на инкриминираните дата и място подс.К. е осъществил в пълнота
както от обективна, така и от субективна страна състава на вмененото му във вина
престъпление по чл. 148, ал.2, вр. чл. 147, ал.1 от НК, като на 16.06.2021 г. и на други
неустановени дати през месец юни 2021 г., в гр. Гълъбово е разгласил позорни
обстоятелства за М. Т. К. - разказвал на колегите й в ТЕЦ „Брикел“, между които лицата Ж.
П. Г. и Г. И.Г., че М. Т. К. била курва и е спала с мъже за пари, казвал им е, че е имала дете,
което било на 5-6 години, което е продала за пари на баща му, за да си купи апартамента, в
който живее, и че: „има 3-4 шева на путката си от много ебане с мъже“, както и че е спяла с
мъже за пари за плащане борчовете на майка й, която е комарджийка, че нямала
образование, че е спряла в 5-6 клас и се „разебала“ за да се самоиздържа. В настоящите
мотиви вече бяха изложени доводи в потвърждение мнението на съда за доказаност на
деянието, които тук не следва да се преповтарят. На следващо място е необходимо да бъде
преценен характера на употребените изрази и доколко същите действително са обидни,
позорящи и неверни. В конкретния случай съдът намира, че са налице всички обективни
признаци на деянието. В тази връзка безспорно е, че употребените изрази са и обидни, и
позорящи, а както се установи и неверни.
От субективна страна деянието е реализирано от страна на подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимия е бил наясно, че разпространените факти от
действителността, свързани с личността на пострадалата са позорящи за нея, бил е наясно,
че те са неверни и същевременно категорично е направил инкриминираните по делото
изявления, от чието съдържание не се поражда съмнение в убедеността му в тяхната
вярност.
За извършеното от подсъдимия ИЛ. Н. К. престъпление по чл. 148, ал.2, вр. чл. 147,
ал.1 от НК, се предвижда наказание "глоба" от 3 000 лв. до 7 000 лв. и обществено
порицание. Видно от приложеното свидетелство за съдимост същият не е осъждан за
престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от
НК, и от деянието му няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на
чл. 78а от НК, съдът счита, че ИЛ. Н. К. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказания „глоба“. При индивидуализация
размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото –
чистото съдебно минало на дееца, ниската степен на обществената му опасност, отсъствието
на каквито и да било противоправни прояви до момента.
Отегчаващи отговорността обстоятелства се явява механизма на реализиране на
престъплението – използване на изключително цинични и обидни изрази и
разпространяване на изключително позорни твърдения. С оглед на така изложеното, както и
предвид имотното и семейно състояние на подсъдимия, най-справедливо е да се определи и
наложи наказание "глоба" в размер, към минимално предвидения, а именно – 1000 /хиляда/
лева.
По гражданския иск:
Що се касае до предявения от пострадалата М.К. граждански иск за причинени
5
неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.2, вр.чл. 147, ал.1 от НК в размер на
5000 /пет хиляди/ лева, настоящата инстанция намира, че същият се явява доказан по
основание предвид признаването на подсъдимия И.К. за виновен в реализирането на
описаното по-горе деяние по отношение именно на пострадалата М.К.. Що се касае до
размера, в който същият следва да бъде уважен, то на първо място следва да се отчете
характер на претенцията-репариране на причинените на тъжителката болки и страдания от
емоционално естество, както и дискомфорта в резултат на деянието на подсъдимия. С оглед
характера на противоправното посегателство – престъпление против личната чест и
достойнство, както и отчитайки факта на необходимия период на възстановяване от същите,
то се налага извода, че пострадалата е преживяла тежки по характер и продължителност
страдания във връзка с действията на подсъдимия по накърняване на доброто й име в
обществото, изразяващи се в чувство за дискомфорт и срам и обида от разпространените
изключително цинични твърдения на подсъдимия. Още повече предвид обстоятелствата,
свързани с трудното й детство и отглеждането на детето на сестра й, поради болестта на
последната. Видно от показанията на св.Д.И. се е наложило пострадалата да поиска да бъде
преместена в друга смяна, за да не търпи подигравки и подмятания от колегите си. Предвид
всичко изложено и настоящият състав намира, че в конкретния случай справедливият
размер за репариране на преживените от гражданския ищец и частен тъжител болки и
страдания от престъплението по чл. 148, ал.1, т.2 пр.2-ро вр. чл. 147, ал.1, т.2 пр.2-ро от НК
се явява сумата от пълния претендиран размер от 5000 лева. Поради това и подсъдимият ИЛ.
Н. К. следва да бъде осъден да заплати на М.Т. КраИ. сумата от 5000 лв., като обезщетение
за причинените на последната неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал.2, вр. чл.
147, ал.1 от НК.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, то
на основание чл. 189, ал.3 от НПК ИЛ. Н. К. следва да бъде осъден да заплати на М.Т. КраИ.
сумата от 992 /деветстотин деветдесет и два/ лева, представляваща направените от
последната разноски по делото за държавна такса. На следващо място, на основание чл. 2 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, подсъдимият К. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Гълъбово и сумата от 200 лв., представляваща
дължимата държавна такса върху уважение граждански иск.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….
/Хр.Ангелов/
6