Решение по дело №10655/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 547
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Велина Пейчинова
Дело: 20211100510655
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510655 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Образувано е по жалба на В. Л.. Н., подадена чрез адв.Е.Т. - длъжник по
изпълнително дело №20148560400233 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег.№856 при КЧСИ, с
район на действие СГС, срещу постановление за разноски, обективирано в съобщение
изх.№20762/29.06.2021г. в частта, с която се уведомява длъжника, че дължи на ЧСИ
Б.Б. сумата от 48 лв., такси по ТТР към ЗЧСИ. В жалбата се излагат подробни доводи
за незаконосъобразност на обжалваното съобщение изх.№20762/29.06.2021г., имащо
характер на постановление за разноски. Твърди се, че след като изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то в тази хипотеза разноските по
изпълнението не следва да се възлагат в тежест на длъжника. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното постановление за разноски, обективирано
в съобщение изх.№20762/29.06.2021г.. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представя списък по чл.80
от ГПК.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – „Е.М.“ ЕООД, чрез
юрисконсулт Й.К., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на
1
постъпилата жалба. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК
разноските по изпълнителното дело се възлагат в тежест на длъжника, какъвто е
процесният случай, като начислената от ЧСИ като дължима от длъжника сума от 48 лв.
е изчислена съобразно ТТР към ЗЧСИ. Поддържа се още, че в полза на жалбоподателя
не следва да се присъждат разноски, направени в настоящото производство доколкото
взискателят не е дал повод за завеждане на делото и не следва да носи отговорност за
евентуални незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба.
ЧСИ Б.Б., с рег.№856 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в
които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20148560400233 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег.№856 при
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 28.01.2014г. по молба на „Е.М.“
ЕООД срещу длъжника - В. Л.. Н., въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2014г.,
издаден по гр.дело №44342/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 67 състав. С постановление
изх.№20758/29.06.2021г. е прекратено изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. Изпратено е до длъжника - В. Л.. Н. съобщение изх.№20762/29.06.2021г., с
което се уведомява за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, както и че дължи на ЧСИ Б.Б. сумата от 48 лв., такси по ТТР към ЗЧСИ, в
която част следва да се приеме, че има характер на постановление за разноски.
Съобщението е редовно връчено на 05.07.2021г. на длъжника чрез пълномощник с
приложено по делото пълномощно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
съобщение изх.№20762/29.06.2021г., в частта, в която има характер на постановление
за разноски /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с
общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК. В
разпоредбата на чл.79 ГПК е регламентирано от кого се понася отговорността за
разноските в изпълнителното производство – посочено, че разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: т.1.делото се прекрати
2
съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или т.2.изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда; т.3. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В конкретната
хипотеза изпълнителното дело е прекратено с постановление изх.№20758/29.06.2021г.
на ЧСИ, за което няма спор, че е влязло в сила, на едно от основанията, визирани в
нормата на чл.433 от ГПК, а именно ал.1, т.8 на сочената разпоредба. При това
положение е налице предвиденото в нормата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК изключение,
при което отговорността за разноските не следва да се понася от длъжника.
Следователно длъжникът не дължи заплащане на начислените от ЧСИ такси по ТТР
към ЗЧСИ в размер на сумата от 48 лв.. В този случай ЧСИ може да претендира
плащането на тези такси от взискателя по реда на чл.410, ал.1 ГПК.
По горните аргументи обжалваното постановление за разноски, обективирано в
изпратено до длъжника - В. Л.. Н. съобщение изх.№20762/29.06.2021г., с което се
уведомява че дължи на ЧСИ Б.Б. сумата от 48 лв., такси по ТТР към ЗЧСИ, е
незаконосъобразно, постановено в противоречие на нормата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК
и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е
основателна и като такава е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната,
срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно
предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на
частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят
не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното
действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК. По тези
съображения в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, направени
в настоящото производство.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно издадено по изпълнително дело
№20148560400233 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег.№856 при КЧСИ, с район на действие
СГС, постановление за разноски, обективирано в съобщение изх.
3
№20762/29.06.2021г., в частта, с която се уведомява длъжника - В. Л.. Н., че дължи на
ЧСИ Б.Б. сумата от 48 лв., такси по ТТР към ЗЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4