Решение по дело №9259/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 20.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

         МИЛЕН ЕВТИМОВ

                             

при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 9259 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.В.В. срещу решението по гр.д. № 46116/2019 г. на СРС, III ГО, 37 състав, в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на въззиваемата страна е уважен за разликата над 150 лева до 350 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за увеличение на месечната издръжка за разликата над 150 лева до 350 лева. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М.К.В., действащ лично и със съгласието на неговата майка С.Н.К., оспорва въззивната жалба и моли решението да се потвърди. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С решението по гр.д. № 46116/2019 г. СРС, III ГО, 37 състав, е увеличил присъдената в полза на малолетното тогава дете М.К.В. (род. на *** г.) месечна издръжка от 100 лева на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска (06.08.2019 г.), като е отхвърлил предявения иск в останалата му част до пълния размер от 500 лева, като неоснователен. С решението първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

Към момента на определяне на месечната издръжка от 100 лева с решението по гр.д. № 16353/2013 г. на Софийския районен съд, III  ГО, 89 състав, влязло в сила на 27.03.2014 г., детето М.К.В. е било на 6 години и 7 месеца, а към момента е на 14 години и 4 месеца. От определянето на месечната издръжка от 100 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от близо осем години ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване, а допълнително са възникнали негови нужди от средства за образование и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Въззивникът живее и работи в Англия и е представил доказателства, че месечният му брутен трудов доход (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) е около 1075.20 британски лири (около 2470 лева). Същевременно, въззивникът е млад (близо 42-годишен) и здрав човек, без алиментни задължения към други деца.

При така установените факти изводът на първоинстанционния съд, че бащата може да заплаща на непълнолетния си син М. месечна издръжка в размер на 350 лева, съобразно увеличените нужди на детето, е правилен. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред всякакви други задължения. Обратното би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може винаги да обременява своето имущество – това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Действително, бащата живее под наем в Англия, но, видно от представения пред настоящата инстанция договор за наем, наемателите са двама – въззивникът и лицето Л.М., поради което К.В. би следвало да заплаща половината от общата месечна наемна цена в размер на 995 паунда. Трябва да се посочи също, че въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете, поради което би могъл да наеме в чужбина жилище на по-ниска наемна цена, а, дори след изплащане на издръжката да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето М..

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Такива не се присъждат и на въззиваемата страна, защото договорът за правна защита и съдействие е сключен от С.Н.К. в лично качество, а не като законен представител (към момента на сключването) на детето М., респ. не от детето М.К.В., действащо лично и със съгласието на неговата майка.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 46116/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 37 състав, в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на К.В.В. и М.К.В., действащ лично и със съгласието на неговата майка С.Н.К., за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.