Р Е Ш Е Н И Е
Номер 362 от 05.04.2023
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на петнадесети март две хиляди двадесет
и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова
като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 82 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.95 и сл. от ДОПК.
Образувано по жалба на В.Д.Д.,
с ЕГН **********, Е.А.К., с ЕГН **********, двете от гр.Бургас, к-с „Лазур“
бл.40, вх.“В“, ет.8 и Е.С.А. ***, с ЕГН **********, всички чрез адв.А., против документ
по реда на чл.88 и сл. от ДОПК, обективиран в писмо с изх.№
94-01-15174/7/15.11.2022г., потвърден с Решение №94-01-15174/10/01.06.2023г.
(при действителни месец и дата 06.01.2023г.),
издадено от Директор на Дирекция МПДТР, Община Бургас. С жалбата се прави
искане оспорения акт да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен, като
преписката бъде изпратена на органа по приходите по компетентност, както и да
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв.А.,
който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна на
оспорения акт и предоставяне на исканата информация. Претендира за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът – Директор на
Дирекция МПДТР, Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М., оспорва жалбата. Не сочи доказателства.
Пледира жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдена направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от процесуалния представител на жалбоподателите.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено следното:
Административното производство е образуване
със заявление № 94-01-15174/28.04.2021 г. по описа на Община Бургас, подадено
от В. Д., Е. К. и Е. А., в качеството им на наследници на Т. С. до дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, с което е
поискана информация относно декларирането на недвижими имоти, собственост на
наследодателя им с идентификатори ПИИ 07079.820.86 и ПИИ 07079.820.87 по КККР,
извършените плащания на местните данъци и такси и наличието на данъчна партида
на същите (л.46). Към искането са приложени удостоверение за наследници на Т. С.
от 17.08.2020 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот от 06.08.1970 г. и
скици на имоти, издадени от Служба по ГКК – Бургас (л.46 гръб – л. 53).
С писмо с изх. № 94-01-15174/1/05.05.2021
г. на Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при
Община Бургас заявителите са уведомени, че в Община Бургас няма налична
информация и не разполагат с данни за декларирани от Т. С. недвижими имоти, тъй
като регистрите за подадени данъчни декларации по Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/ съществуват от 01.01.1998 г., а лицето е починало през 1975 г. и е
отказано предоставяне на справка за декларации и плащания на публичноправни
задължения (местни данъци и такси) за посочените в заявлението поземлени имоти
(с идентификатори ПИИ 07079.820.86 и ПИИ 07079.820.87 по КККР на град Бургас),
тъй като се отнася до лични данни на трети лица и може да бъде получено само
със съдебно удостоверение (л.45).
Недоволни от така дадената им
информация в писмо с изх. № 94-01-15174/1/05.05.2021г., с жалба вх.№
09-01-15174/2/08.07.2021г. заявителите са оспорили същото пред Административен
съд – Бургас, който е приел, че отказът,
съдържащ се в посоченото писмо, е нищожен като издаден от некомпетентен орган –
директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община
Бургас. На основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 15 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) съдът е приел, че кметът е
административният орган с обща компетентност, който по закон е оправомощен да
отговори на заявлението, подадено от В. Д., Е. К. и Е. А., въпреки че то е
адресирано до дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община
Бургас. Посочил е, че по делото не са представени доказателства за делегиране
на правомощия от кмета на общината в полза на издателя на оспорения отказ. С
тези съображения съдът с Решение №1651/29.10.2021г., постановено по адм.дело
№1979/2021г. (л.27-30), е прогласил нищожност на отказа, обективиран в писмо с
изх. № 94-01-15174/1/05.05.2021г., като на основание чл. 173, ал. 2 АПК е
постановил преписката да бъде изпратена на компетентния орган – кмета на Община
Бургас.
С Решение № 9687/01.11.2022г.
по адм.дело № 12368/2021г. (л.23-24),
ВАС е оставил в сила Решение №
1651/29.10.2021 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело №
1979/2021 г. в частта, в която е прогласена нищожност на отказ, съдържащ се в
писмо изх. № 94-01-15174/1/05.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас. Отменил е Решение № 1651/29.10.2021 г. на
Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 1979/2021 г. в частта,
в която преписката по заявление № 94-01-15174/28.04.2021 г. по описа на Община
Бургас е изпратена по компетентност на кмета на Община Бургас и е изпратил
преписката по заявление № 94-01-15174/28.04.2021 г. по описа на Община Бургас
на органа по приходите по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ при Община Бургас, по
компетентност.
При новото разглеждане на
подаденото от жалбоподателите заявление, компетентният орган е издал писмо с
изх. № 94-01-15174/7/15.11.2022г. (л.19), според което е установено, че Т.Д.С.
е починал на 02.07.1975г., няма декларирано движимо или недвижимо имущество на
територията на Община Бургас. Посочено е, че справката е направена с трите
имена на общия на заявителите наследодател, тъй като същия няма ЕГН. Относно
останалата част от заявлението, органът е посочил, че по същество искането е за
разкриване на данъчна информация за трети лица, а разглеждането му е поставено
в зависимост от наличието на определени предпоставки (л.19). Недоволни от така дадения
отговор, с жалба вх.№94-01-15174/9/05.12.2022г. заявителите са оспорили същия
по административен ред пред Директора на Дирекция МПДТР, Община Бургас (л.14).
С Решение №94-01-15174/10/01.06.2023г.
(при действителни месец и дата 06.01.2023г.), Директорът на Дирекция МПДТР,
Община Бургас, е оставил жалба вх.№94-01-15174/9/05.12.2022г. без уважение. В
мотивите на оспорения акт е посочено, че с удостоверение с изх.№
94-01-15174/7/15.11.2022г. съдържанието на поисканата услуга е изпълнено.
Удостоверението не е издадено в съществуващия утвърден образец, но както става
ясно от материалите по преписката, причината е, че починалия наследодател няма
ЕГН, поради което са налице технически причини за издаване на удостоверението в
традиционния му вид, като отказ не е налице и администрацията е удостоверила
исканите данни на базата на наличните и поддържаните към този момент регистри.
В мотивите на оспорения акт е отбелязано, че първоначалните искания на
заинтересованите лица, цитирани в заявлението, са декларирано ли е имущество на
общия им наследодател след неговата смърт през 1975 г. и на чие име е данъчната
партида на поземлен имот с идентификатори 07079.820.87 и 07079.820.86. Посочено
е, че поисканата информация обаче попада в обхвата на чл.72 от ДОПК и
следователно е данъчна информация, като реда за разкриване на тази информация е
предвиден в чл.74 от ДОПК (л.61).
Недоволно от така постановения
акт жалбоподателите оспорват същия в настоящото съдебно производство, с искане за
отмяна на оспорения акт и изпращане на преписката на компетентния орган във връзка с
предоставяне на исканата информация.
Предвид установените факти,
съдът формира следните правни изводи:
Според чл. 88, ал. 1 от глава
ХII "Административно обслужване" на ДОПК, обслужването по смисъла на
тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения. Документът по чл. 88 се
издава съобразно чл. 89, ал. 1 от ДОПК по искане на заинтересованото лице,
отправено до компетентната териториална дирекция.
С подаденото от жалбоподателите
заявление е поискано издаването на удостоверение със следната информация: 1.
дали имотите на наследодателя им (с идентификатори 07079.820.87 и 07079.820.86)
са декларирани след 1975 г., от кого са декларирани и кой е плащал данъка и
таксата по ЗМТД за тях; 2. на чие име е данъчната партида за плащаните данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за същите имоти (с
идентификатори 07079.820.87 и 07079.820.86).
Видно от съдържанието на
спорното по делото писмо с изх.№ 94-01-15174/7/15.11.2022г., потвърдено с
Решение №94-01-15174/10/01.06.2023г. на Директора на Дирекция МПДТР при Община
Бургас, органът е установил, след извършена справка в информационния масив на
дирекцията, че по трите имена на наследодателя на заявителите няма декларирано
движимо или недвижимо имущество на територията на Община Бургас. В тази си част
писмото, макар и неозаглавено удостоверение, има характеристиките на акт по
чл.88, ал.1 от ДОПК. Верността на отразените в него факти и обстоятелства може
да бъде оспорена пред горестоящия административен орган съгласно чл. 92, ал. 3
от ДОПК. Законодателят е възложил на ръководителят на звеното за местни приходи
да прецени дали съдържанието на това удостоверение е вярно, след което то става
окончателен официален документ - удостоверителен административен акт,
материализиращ изявление на овластен от закона орган, относно съществуването на
факти с правно значение. Несъмнено жалбоподателите са се възползвали от
предоставената им възможност и са оспорили установеното пред Директора на
Дирекция МПДТР, Община Бургас. Изрично в
чл. 95, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че не може да се оспорва пред съд
съдържанието на документа. Съдържанието на удостоверението подлежи на обжалване
единствено по административен ред, каквото в настоящия случай е проведено. Ето
защо издаденото удостоверение в тази му част не подлежи на обжалване по съдебен
ред. Като взе предвид изложеното, съдът счита, че жалбата в тази й част е
НЕДОПУСТИМА и същата следва да се остави без разглеждане, а производството по
настоящото дело следва да бъде прекратено в тази му част. Това е така, защото законодателят
в разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ДОПК е предвидил, че отказът да се издаде
документ може да се обжалва по съдебен ред. В процесния случай обаче, в частта,
в която се установява, че по трите имена на наследодателя на заявителите няма
декларирано движимо или недвижимо имущество на територията на Община Бургас, не
е постановен отказ.
В останала част, където органът
отказва да предостави поисканата със заявлението информация относно имената на
трети лица, различни от наследодателя или негови наследници, е налице отказ да се издаде акт по
смисъла на чл.88 от ДОПК. Съобразно чл.95, ал.1 от ДОПК, отказът за издаване на
документ може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или
седалището на лицето в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от
изтичането на срока по чл. 91, ал. 2, съответно от съобщаването по чл. 94, ал.
2. Според ал.3 на същата разпоредба
жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е
изтекъл срокът за обжалване по административен ред. В случая жалбата е подадена
в срока по чл.94, ал.2 от ДОПК, след
като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред. Предвид
изложеното жалбата срещу така постановения отказ е ДОПУСТИМА.
Съдът, след като се
запозна с доказателствата по делото,
доводите на страните и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Предмет на оспорване пред
административния съд е отказ за издаване на документ по смисъла на чл. 88, ал.1 ДОПК от значение за деклариране и плащане на местни данъци и такси за недвижими
имоти на територията на община Бургас. В чл. 33, ал. 2, т. 4 от Наредбата на
ОбС Бургас за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Бургас, изрично е предвидено издаването на
удостоверение за декларирани данни.
Обжалваният отказ е издаден в
предвидената от закона писмена форма, от компетентен за това административен
орган –Директор на Дирекция МПДТР при Община Бургас съобразно Заповед №
1681/01.07.2014г.
Не е спорно по делото, че заявителите
се легитимират като наследници на Т.С., но доколкото се установява, че на името
на техния наследодател не е декларирано никакво недвижимо имущество, в това
число и сочените от заявителите недвижими имоти с идентификатори 07079.820.87 и
07079.820.86, органът отказва да предостави исканата информация за тези имоти с
мотив, че същата представлява данъчна информация за трети лица и за
разкриването ѝ законодателят е предвидил специален ред. Отказът -
материализиран в писмо изх.№ 94-01-15174/7/15.11.2022г. и потвърден с решение, съдът
намира за законосъобразен и съобразен с релевантните за спора факти. Въпреки че
исканата от жалбоподателите информация не попада в приложното поле на чл.72 от ДОПК, същата се отнася до предоставяне на лични данни на трети лица. Легална
дефиниция какво са лични данни е дадена в чл.4, ал.1 от Регламент (ЕС) 2016/679,
според който текст „лични данни“ означава всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което
може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да
бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер,
данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. Несъмнено поисканото с процесното заявление предоставяне на
имена на трети лица попада в обхвата на информация, свързана с идентифициране
на физическо лице. Редът за предоставяне на такава информация е различен и не е
този по чл.88 от ДОПК. Правилно административният орган е отказал
предоставянето на тази информация, доколкото са налице правила във връзка със
защитата на физическите лица при обработването и предоставянето на лични данни,
поради което направеното от жалбоподателите
искане за предоставяне на лични данни не се покрива от хипотезите на чл. 88,
ал. 1 от ДОПК.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата в тази ѝ част и своевременно направеното от
ответника искане за присъждане на разноски, следва да се присъди на Община Бургас
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лева, определено на основание
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Д.Д., с ЕГН: **********,
Е.А.К., с ЕГН: **********, двете от гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.40, вх.“В“, ет.8
и Е.С.А. ***, с ЕГН: **********, всички чрез адв.А., против документ по реда на
чл.88 и сл. от ДОПК, обективиран в писмо с изх.№ 94-01-15174/7/15.11.2022г.,
потвърден с Решение №94-01-15174/10/01.06.2023г. (при действителни месец и дата
06.01.2023г.), издадено от Директор на Дирекция МПДТР, Община Бургас в частта,
с която е установено, че по трите имена на Т.Д.С. - наследодател на заявителите
няма декларирано движимо или недвижимо имущество на територията на Община
Бургас като недопустима и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.Д., с ЕГН: **********, Е.А.К., с ЕГН **********,
двете от гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.40, вх.“В“, ет.8 и Е.С.А. ***, с ЕГН: **********,
всички чрез адв.А., против документ по реда на чл.88 и сл. от ДОПК обективиран
в писмо с изх.№ 94-01-15174/7/15.11.2022г., потвърден с Решение №94-01-15174/10/01.06.2023г.
(при действителни месец и дата 06.01.2023г.), издадено от Директор на Дирекция
МПДТР, Община Бургас в останалата част.
ОСЪЖДА В.Д.Д., с ЕГН: **********, Е.А.К., с ЕГН: **********, двете
от гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.40, вх.“В“, ет.8 и Е.С.А. ***, с ЕГН: ********** ***
сумата от 100. 00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението в
частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от
съобщаването пред Върховния административен съд на Република България, а в
останалата част решението е окончателно на основание чл.197 от ДОПК.
СЪДИЯ: