№ 6258
гр. С., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110156429 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу М. А. С.
и С. А. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и
субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „В. Д.“ № 26, вх. А, ет. 6, ап. № 14, с аб. № 29***. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена, поради което твърди, че са начислени следните вземания:
за сумата от 4158,76 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., сума в размер на 693,05 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.11.2021 г., сума в размер
на 40,88 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018
г. – 30.04.2020 г., както и сумата в размер на 8,86 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за цената за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г ., за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70036/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 56 състав, като съгласно същата ответниците в настоящото производство
1
са осъдени за част от сумите, съответстващи на 1/6 от всяко от вземанията. Предвид
смъртта на третия длъжник в заповедното производство – М. М. С., настъпила в хода
на делото, ищецът претендира в настоящото исково производство и иска съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че всеки от двамата ответници
му дължи по ½ от процесните вземания, съответно сумата от 2079,38 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 346,52 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.11.2021 г., сума в размер на 20,44 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 4,43 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за цената за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. №
70036/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговори на исковата молба, в
които оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик или ползвател на
процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „МХ Е.“ ООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от наличието на специалните такива, а именно подаването на
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните
искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. От
приложеното ч. гр. д. № 70036/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, се установява, че на
04.01.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу М. А. С. за сумата от 693,13 лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 22.11.2021 г. в размер на 115,51 лв., сумата от 6,81 лв., представляваща
главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането,
2
мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 22.11.2021 г. в размер на 1,48 лв.; срещу
длъжника С. А. С. за сумата от 693,13 лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,ведно със законна лихва
за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 22.11.2021 г. в размер на 115,51 лв., сумата от 6,81 лв., представляваща
главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 22.11.2021 г. в размер на 1,48 лв.; срещу
длъжника М. М. С.: за сумата от 2 772,50 лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 22.11.2021 г. в размер на 462,03 лв., сумата от 27,26 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 22.11.2021 г. в размер на
5,90 лв.
В законоустановения срок за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение са постъпили 2 такива – от М. А. С., в което освен оспорване, се съдържа
изявление, че длъжникът М. М. С. е починала, както и възражение от С. А. С..
От извършена служебна справка, находяща се на л. 21 по ч.гр.д. № 70036/2021
г., се установява, че длъжникът М. М. С. е починала след издаване на заповедта за
изпълнение на 17.01.2022 г. Видно от приложената на л. 21 справка, същата има две
деца - другите двама длъжници по ч.гр.д. № 70036/2021 г. и ответници в настоящото
производство – С. А. С. и М. А. С., които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН се явяват нейни
единствени наследници по закон при квоти по ½ ид.ч. Наследственото
правоприемство следва пряко от закона при наличие на установена по делото от
изготвената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. родствена връзка.
Доколкото правоприемството и обема на същото възникват по силата на закона при
наличие на изразена воля за приемане на наследството, то за установяването им не е
необходимо и удостоверение за наследници. Доколкото възраженията са подадени на
22.02.2022 г., то с оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение, длъжниците са
възразили и по отношение на частта, наследена от третия длъжник, починал в хода на
производството – Марина С.. Това е заявено изрично от С. А. С. и М. А. С. и в молби
от 13.03.2023 г., поради което оспорени в заповедното производство се явяват
вземанията по издадената заповед за изпълнение в цялост.
Сумите предмет на настоящите искови претенции срещу С. А. С. и М. А. С. не
надхвърлят сбора от сумите, претендирани в заповедното производство срещу всеки от
тях в лично качество и частта, която са придобили по наследство от длъжника Марина
С., починала в хода на заповедното производство, а възлизат точно на сбора от същите.
Поради това както разликата в заявените размери на претенциите в исковото
производство в сравнение с тези в заповедното производство, така и основанието в
исковото производство, на което се претендират вземанията срещу ответниците – и в
качеството им на наследници на длъжника Марина С., не обуславят недопустимост на
исковете, респективно недопустимо изменение на основанието, а са съобразени с
настъпилото в хода на заповедното производство правоприемство, представляващо
новонастъпил факт, който се съобразява от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са
подадени в рамките на законоустановения едномесечен срок. Горните съображения
3
обуславят извод за допустимост на производството предвид наличието на общите и на
специалните процесуални предпоставки.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че всеки от
ответниците дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
4
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от приложен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредба за държавните имоти от 17.02.1986 г. /л.73/ А. С. С. и М. М. С. са
придобили правото на собственост върху имот с адрес гр. С., ул. „В. Д.“ № 26,
местност I зона, бл. 146, вх. А, ет. 6, ап. 14. Видно от удостоверение за наследници на
Андрей Станкоев С. /л. 17/, А. С. С. е оставил като наследници съпругата си М. М. С. и
двете си деца – С. А. С. и М. А. С.. Както бе посочено, от приложената на л. 21 по
ч.гр.д. № 70036/2021 г. справка се установява, че Марина С. е наследена от двете си
деца – ответници в настоящото производство. Ето защо последните на осн. чл. 5, ал. 1
ЗН са придобили правото на собственост върху процесния апартамент по силата на
наследствено правоприемство при квоти по ½ ид.ч.
По делото е приложено удостоверение от ГИС С. изх. № 68-00-633/15.05.2014 г.,
видно от което ул. „В. Д.“ № 24 и ул. „В. Д.“ № 26 съответстват на стар адрес ул. „В.
Д.“ № 24-26, вх. А и Б.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
5
собственост и „МХ Е.“ ООД. По делото е приложен и договор между ищцовото
дружество и третото лице помагач „МХ Е.“ ООД, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота за процесния период е имало монтирани 3 отоплителни тела
и съответно 3 бр. топлоразпределители, като се ползва и топла вода и има водомер за
отчитането . За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. поради липса на отчет и
отбелязване „не се чете“, разходът на топла вода се изчислява на 2 бр. потребители при
норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ. Количеството
топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на
жилището от 135 куб.м. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. възлиза на сумата от 4570,80 лв., след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни
сметки.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
Съобразно гореизложените съображения за обема на отговорността на
ответниците, и с оглед диспозитивното начало, предвид предявяване на искове на по-
ниска стойност от тази, за която се установява дължимост, то искът за главница за
доставена топлинна енергия срещу всеки от двамата ответници е доказан по основание
за пълния предявен размер за сумата от 2079,38 лв.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
6
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
По силата на фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на
07.12.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение).
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази
дата. както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се
отнася само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и
прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 07.12.2018 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата.
В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2018 г. –
30.09.2018 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г., т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ответната страна по отношение на заявените вземания в
производството.
Според таблица № 5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
начислените суми за главница за топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г. са в размер на 3596,10 лв. по отношение на целия имот.
Предвид гореизложените изводи и предвид установените квоти в съсобствеността
– по ½ ид.ч. за двамата ответници, то исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за цената за доставена топлинна енергия срещу всеки от
ответниците следва да се уважат частично, за сумата от 1798,05 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва за забава от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, като
за разликата над сумата от 1798,05 лв. до пълния предявен размер от 2079,38 лв. и за
периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. исковете следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
7
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
От таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че начислената сума за услугата дялово разпределение за периода
01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 40,88 лв. Съобразно квотите в
съсобствеността всеки от ответниците дължи сумата от 20,44 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане. Същите не са и погасена по давност предвид изложените по-горе
съображения.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло срещу всеки от ответниците.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата, е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
8
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119
ЗЗД.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.11.2021 г., възлиза на
сумата от 709,00 лв., а мораторната лихва, начислена върху непогасената по давност
част от главния дълг възлиза на сумата от 585,28 лв. По делото не се твърди от
ответниците, а и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се
установява дължимата мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи частично срещу всеки от ответниците за сумата от 292,64 лв., като за
разликата над сумата от 292,64 лв. до пълния предявен размер от 346,52 лв. да се
отхвърлят като погасени по давност.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
всеки от ответниците следва да се отхвърли за сумата от 4,43 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение за
периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г., като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците. Ищецът претендира разноски в заповедното производство, които възлизат
на обща стойност от 698,03 лв., от които 500 лв. депозити за експертизи, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 98,03 лв. държавна такса в исковото производство,
както и разноски в заповедното производство на обща стойност от 148,03 лв., от които
50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 98,03 лв. държавна такса в заповедното
производство. Предвид уважената част от исковете ответниците всеки от тях следва да
заплати на ищеца сумата от 300,65 лв., представляваща разноски за исковото
производство, и сумата от 63,76 лв., представляваща разноски за заповедното
производство.
Всеки от двамата ответници е претендирал в исковото производство присъждане
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 940 лв. Направеното
от ищеца в исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна възнаграждение за адвокат е основателно, като на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същото следва да бъде редуцирано до сумата от 546 лв.,
9
която да служи като основа за изчисляване на дължимите в полза на всеки от
ответниците разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на всеки от ответниците сумата от 75,67 лв., представляваща разноски за
исковото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове,
че М. А. С., ЕГН **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул. „Я.“ 23 Б
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1798,05 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.12.2021 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 20,44 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 292,64 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.11.2021 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „В. Д.“ № 26,
вх. А, ет. 6, ап. № 14, с аб. № 29*** и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70036/2021 г. по
описа на СРС, 56 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че С. А. С., ЕГН **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, следните
суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1798,05 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.12.2021 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 20,44 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 292,64 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.11.2021 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „В. Д.“ № 26,
вх. А, ет. 6, ап. № 14, с аб. № 29*** и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70036/2021 г. по
описа на СРС, 56 състав.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул. „Я.“ 23 Б срещу М.
А. С., ЕГН **********,
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата
над сумата от 1798,05 лв. до пълния предявен размер от 2079,38 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., като погасен по давност;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 292,64 лв.
до пълния предявен размер от 346,52 лв., като погасен по давност;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,43 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г., като неоснователен,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „В. Д.“ № 26,
вх. А, ет. 6, ап. № 14, с аб. № 29*** и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70036/2021 г. по
описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, ул. „Я.“ 23 Б срещу С.
А. С., ЕГН **********,
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата
над сумата от 1798,05 лв. до пълния предявен размер от 2079,38 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., като погасен по давност;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 292,64 лв.
до пълния предявен размер от 346,52 лв., като погасен по давност;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,43 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г., като неоснователен,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „В. Д.“ № 26,
вх. А, ет. 6, ап. № 14, с аб. № 29*** и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70036/2021 г. по
описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. А. С., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата от 300,65 лв., представляваща разноски за
исковото производство, и сумата от 63,76 лв., представляваща разноски за заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. А. С., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата от 300,65 лв., представляваща разноски за
исковото производство, и сумата от 63,76 лв., представляваща разноски за заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да
заплати на М. А. С., ЕГН ********** сумата от 75,67 лв., представляваща разноски за
исковото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да
11
заплати на С. А. С., ЕГН ********** сумата от 75,67 лв., представляваща разноски за
исковото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12