№ 205
гр. Свиленград, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200820 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000418 от
28.07.2025година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград,с което на М. Б. С. с ЕГН ********** от
гр.******************, за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание
чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 100лева ,за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24месеца и за нарушение на чл.137Е от ЗДвП на основание
чл.183,ал.4,т.7,предложение 1 е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 50лева.
Жалбоподателят М. Б. С. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което
моли съда да го отмени. Оспорва се извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя.
Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява ,за
него се явява адв.В.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Претендира разноски по делото на основание чл.38 от ЗАдв.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
1
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Н. Д. и Г. Д. Д. , се установява, че на 10.06.2025година , св.
Д. Н. Д. и св.Г. Д. Д. - полицейски служители при РУ Свиленград ,
изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград ,когато около
12,30часа по ул.Г. Сава Раковски на кръстовището с ул. Александър
Стамболийски посока центъра , спрели за проверка индивидуално
електрическо превозно средство с неустановена марка и модел , ,което
превозно средство било управлявано от жалбоподателя,без да е има поставена
защитна каска,а до него като пътник се возило и друго лице,също без
поставена защитна каска.
При проверка полицейските служители, констатирали,че водачът
жалбоподател не притежавал СУ на МПС,а управляваното от него
индивидуално електрическо превозно средство,не било регистрирано по
надлежния ред и респективно било без регистрационна табела,тъй като
приели ,че същото е над 250w.
Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподател,че ще му
извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като същата щяла да
се извърши в РУ Свиленград,поради което бил съпроводен до РУ Свиленград
за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
В сградата на полицията вече около 13,00часа , св. Д. Н. Д. /служител
на РУ Свиленград/ разяснил на водача правата и задълженията му при отказа
и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител Д.
Н. Д. поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 с
фабр.№ARRС 0049”, но същият отказал да бъде изпробван,поради което бил
издаден талон за медицинско изследване №279362,но жалбоподателя отново
отказал да бъде изпробван .
Жалбоподателят попълнил Декларация за предоставяне на информация
във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП,с която декларирал,че именно
той е управлявал на процесната дата и час, МПС без рег номер.
За така възприетите нарушения по чл.150 от ЗДвП, чл.137Е от ЗДвП и
чл.174,ал.3 от ЗДвП /описано нарушение и словом/ на жалбоподателят бил
съставен,предявен акт за извършено административно нарушение, серия GA с
№4130955 от 10.06.2025г. в негово присъствие,като същият се е запознал със
съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без
да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен
срещу подпис.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на за нарушение на чл.150 от ЗДвП,поради което на
основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
2
„ГЛОБА” в размер на 100лева ,за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на
основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24месеца и за нарушение на чл.137Е от ЗДвП на основание
чл.183,ал.4,т.7,предложение 1 е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 50лева.
На основание чл.186А,ал.3 от ЗДвП е връчено на жалбоподателя на
19.09.2025г отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна
система на издадено наказателно постановление,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ.
За случая била изготвена докладна от 10.06.2025г. входирана с рег.№351р-
12950 от 12.06.2025г. от св. Д..
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е неправоспособен водач,но
има издадено НП за извършено от него нарушение по ЗДвП и ЗППАМ,както и
има издадени ЕФ.
Наличен е и картон към НП ,Протокол *********-1000 от 11.04.2025г. за
сервизна проверка на техническото средство -Дрегер „ DRUG TEST 5000 ,от
който се установява,че същото е изправно.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по
ЗДвП,като е налична и Заповед №8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на
вътрешните работи с която същият разпорежда с кои технически средства да
се извършват проверки за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
,както и на наркотични вещества или техни аналози на водачите на МПС.
По делото е прието като доказателство ДСМПИС на жалбоподателя,като
видно от същата,същият е безработен,несемеен и не притежава движимо или
недвижимо имущество на свое име.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Н. Д. и Г. Д. Д., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед
№8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи,
Заповед №8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи
справка за нарушител/водач, докладна записка, картон към НП ,Протокол
*********-1000 от 11.04.2025г. за сервизна проверка на техническото средство
-Дрегер „ DRUG TEST 5000 , Декларация по чл.188 от ЗДвП,талон за
изследване, отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна
система на издадено наказателно постановление и ДСМПИС на
жалбоподателя,последните приобщени по надлежния процесуален ред на
чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д. Н. Д. и Г. Д. Д.,, възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетеле да има личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят ,респективно да
3
присъстват и да удостоверява обстоятелствата изложени в АУАН. Основания
за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служител при АНО, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук
и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, установени от съда по горе .
Единственото противоречие което съдът констатира в показанията им ,бе
относно обстоятелството по какъв начин свидетелите са установили
мощността на ИЕПС /индивидуално електрическо превозно средство/,
доколкото св.Д. твърди,че по телефона от собственика на процесното им била
изпратена фактура,от която се установявала мощността,а другият свидетел
твърди,че свидетелите били проверили в интернет относно параметрите на
същото и в тази връзка, доколкото тези им противоречия за съществени,а
липсват други доказателства,в подкрепа на показанията им,то съдът не ги
кредитира и не изгражда правни изводи въз основа на тях.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, Екземпляр от НП снето по реда на чл.186А,ал.3 от ЗДвП,
НП , картон на НП, АУАН,докладна записка, Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, талон за
изследване, Протокол за сервизна проверка и ДСМПИС се потвърждават
фактическите констатации изложени по горе в мотивите на съда.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, се доказва от приетата по делото
Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните
работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по
закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по
ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
4
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-
7265 от 15. 10.2025 година на РУ Свиленград, поради което производството не
подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат
на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
В конкретния казус спорния въпрос е дали процесното превозно
средство представлява индивидуално електрическо превозно средство по
смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. И попада ли в този случай в предметния
обхват на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, която разпоредба изрично изключва
индивидуалните електрически превозни средства от моторните превозни
средства. Или съставлява моторно превозно средство и подлежи на
регистрация на общо основание,а от там и следващите се задължения на
водачите на МПС по ЗДвП.
Съгласно парграф 6, т. 18 б от ЗДП "Индивидуално електрическо превозно
средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и
максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място
за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене),
ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две
колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното
средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.
Видно от понастоящем действащата редакция на чл. 1, ал. 5 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г., са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на
регистрация. Изброяването на превозните средства, които не подлежат на
регистрация по реда на Наредбата /т. е. изключенията от задължението за
регистрация/, са описани в чл. 1, ал. 5 от Наредбата. Тези изменения са били в
сила както към датата на съставянето на АУАН,така и към датата на издаване
на наказателно постановление. А това е важно с оглед преценка за наличието
или липсата на един от елементите на деянието от обективна страна.
С измененията на Наредбата в ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.,
ал. 5, приложима от 7.11.2023 г., е предвидила следните видове превозни
средства, които не подлежат на регистрация по реда на Наредбата: 1.
тролейбусите; 2. верижните, строителните, селскостопанските и другите
самоходни машини; 3. моторните превозни средства, предназначени за
състезания по затворен маршрут; 4. велосипедите с допълнително монтиран
двигател; 5. инвалидните колички с двигател; 6. (нова – ДВ, бр. 45 от 2014 г., в
сила от 30.05.2014 г.) трактори; 7. (нова – ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от
30.05.2014 г.) бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене
на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; 8. (нова – ДВ, бр.
45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни
средства; 9. (нова – ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 7.11.2023 г.) индивидуални
електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата.
Т. е. за пръв път с новата т. 9 на чл. 1, ал. 5 от Наредбата, ИЕПС са
посочени като такива, които не подлежат на регистрация по реда на
5
Наредбата.
Изключението обаче не е абсолютно по отношение на всички видове
ИЕПС, а само на тези, които имат характеристиките, посочени в § 6, т. 18б от
допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, съгласно
който текст ,както се посочи по горе-"Индивидуално електрическо превозно
средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и
максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за
сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща
540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с
височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с
три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални
електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с
увреждания.
Както се вижда, основният критерий за определяне електрическите
тротинетки или други превозни средство с ел.двигател представляват
инвидидуално електричеко или моторно превозно средство с определена
категория е не само мощността на двигателя или конструктивната максимална
скорост, а наличието или липсата на място за сядане и височината на неговата
референтна точка.
Всяко едно електрическо превозно средство, което не отговаря на
горните пет критерия, не представлява индивидуално електрическо
превозно средство и новите правила, уредени в Закона за движението по
пътищата за този вид превозни средства не се прилагат.
В конкретния казус,АНО, който носи тежестта на доказване не е събрал
достатъчно доказателства за санкциониране на лицето,доколкото в НП и в
съставения при проверката АУАН е посочен само вида на превозното средство
без да са установени и описани останалите индивидуализиращи го като МПС
или индивидуално електрическо или моторно превозно средство показатели.
Това безспорно води до невъзможност да се установи по безспорен и
категоричен начин както вида на превозното средство така и режима, който
следва да се съблюдава при неговото управление,респективно дали водачът
му следва да изпълнява задълженията му вменени в ЗДвП, в частност –чл.150,
чл.137Е и чл.174,ал.3 от ЗдвП, ,респ. лицето което го управлява следва или не
следва да се счита за водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП,поради което следва да се приеме,че жалбоподателят
не е осъществил твърдяните нарушения,както от обективна ,така и от
субективна страна, поради което съдът счита ,че следва да отмени НП поради
недоказаност на повдигнатите обвинения спрямо жалбоподателя.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
6
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е
представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38, ал.1
от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна
на адв.В..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на
друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал.
2, т. 1 вр с ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №25-0351-000418 от 28.07.2025година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на М. Б. С. с ЕГН
********** от гр.******************, за нарушение на чл.150 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 100лева ,за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на
основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24месеца и за нарушение на чл.137Е от ЗДвП на основание
7
чл.183,ал.4,т.7,предложение 1 е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 50лева.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Г. В. от АК Хасково,сумата в размер на 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение по АНД №820/2025г. по описа на
РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8