№ 3364
гр. Варна, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Радостин Г. Петров
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502267 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по частна жалба вх. № 27882/30.08.2020 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Разпореждане №
14141/19.08.2021 г. , постановено по ч.гр.д. № 10744/2021 г., на ВРС, XX с., с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
КР. М. ЯН., ЕГН **********, с местожителство в гр. ********.
По същество оплакванията в жалбата са за неправилност на обжалваното
разпореждане. В жалбата е цитирана съдебна практика, която жалбоподателя счита за
относима към посочения порок на обжалвания съдебен акт. Отправя искане за отмяна на
разпореждането и произнасяне по същество по подаденото заявление.
Частен въззиваем срещу отказ за издаване на заповед не се конституира, предвид
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
1
Производството по ч.гр.д. № 10744/2021 г. на ВРС, ХХ с., е образувано по заявление
вх. № 21423/23.07.2021 г., за издаване на заповед по чл. 410 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника КР. М. ЯН., ЕГН
**********, за осъждането му да заплати сумата от общо 1275.59 лв., представляваща
главница по фактури №№ **********/01.03.2019 г., **********/02.01.2019 г. и
**********/01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението до изплащането, което вземане му е било цедирано с Договор за
цесия от 15.10.2018 г. и Приложение № 1/24.02.2020 г.
От изложените в т. 12 обстоятелства става ясно, че вземането произтича от договорно
правоотношение между длъжника и цедента „БТК“ ЕАД, въз основа на което са издадени
процесните фактури за предоставени далекосъобщителни услуги. Към заявлението са
приложени Договор от 22.01.2018 г. и Договор от 24.11.2018 г.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК.
В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд
постановил Разпореждане № 11497/26.07.2021 г., с което са дадени указания за отстраняване
нередовностите на сезиращото заявление за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК, а именно
заявителя да посочи съществените елементи на всеки от двата договора, които твърди да са
сключени между длъжника и цедент, както и да отграничи претендираната главница по
всеки от договорите.
В границите на предоставения срок и за изпълнение на указанията е депозирана
молба вх. № 23840/05.08.2021 г., в която е посочено, че Договор от 22.01.2018 г. е сключен
със срок до 22.01.2020 г. и включва услуги за интернет и телевизия при месечна
абонаментна такса от 19.99 лв. Досежно Договор от 24.11.2018 г. е посочено, че същият е
сключен със срок до 24.11.2020 г., услуги за мобилни разговори и интернет при месечна
абонаментна такса от 24.99 лв. и към договора е относим мобилен номер **********. Още е
посочено, че фактурите касаят приложените към заявлението Договори, сумите по които
били включвани в обща сметка.
С ново Разпореждане № 13040/09.08.2021 г., ВРС е дал повторно на заявителя
указания да отграничи сумите дължими по всеки един от двата договора като е пояснил, че
всеки от тях представлява отделно правоотношение.
С уточняваща молба вх. № 25538/16.08.2021 г., заявителя отново е посочил, че за
сключените договори е отрит общ акаунт, по който се издават месечни фактури. Цитирал е
приложимите ОУ и отново е индивидуализирал процесните фактури.
С атакуваното Разпореждане № 14141/19.08.2021 г., след като констатирал, че
указанията дадени с Разпореждане № 11497/26.07.2021 г. и Разпореждане №
13040/09.08.2021 г., не са били изпълнени изцяло и в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК,
2
отхвърлил заявлението.
Наведените в жалбата оплаквания от страна на частния въззивник са неоснователни.
Безспорна е, целта на заповедното производство изразяваща се в създаване на
облекчен за кредитора ред за снабдяването му с изпълнително основание и титул, за
вземания с настъпил падеж, ликвидни и изискуеми, които не са били заплатени от длъжника.
Доколкото това производство е едностранно, то в заявлението кредиторът следва да изложи
всички обстоятелства индивидуализиращи по основание, период и размер, вземането, за
което се иска издаване на заповед. По този начин съдът извършва преценка дали кредиторът
е легитимиран да се ползва от облекчения ред за събиране на вземането и дали вземането
отговаря на изисквания за това. Именно с оглед извършване на възложената на съда
преценка в разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК е заложено изискването, заявлението да
отговаря по съдържание на разпоредбата на 127, ал. 1 ГПК, т.е. на искова молба.
Следователно, макар и целта на заповедното производство да не се изразява в установяване
на вземането по размер, в заявлението следва да бъдат изложени всички обстоятелства
касаещи правопораждащите вземането факти, начина на неговото определяне по размер и
индивидуализирането му в достатъчна степен по период, когато последното е приложимо, с
оглед вида на вземането. Посоченото отнесено към конкретиката на разглеждания казус
води до извода, че след като в заявлението кредитора е посочил, че основанието за
възникване на вземането за главница, което му е било цедирано, са облигационни
правоотношения на длъжника с цедента – „БТК“ ЕАД, обективирани в представените
Договори от 22.01.2018 г. и 24.11.2018 г., които са с различен предмет, то той следваше да
диференцира вземането за главница по всеки един от договорите и да посочи в какъв
документ е обективирано то. Вместо да стори това, кредиторът е посочил главница в общ
размер и я е индивидуализирал чрез посочване на 3 бр. фактури, също общо. Доколкото в
тази си част заявлението не съответства по съдържание на изискванията на искова молба, то
правилно първостепенния съд е упражнил правомощията си и е дал указания на заявителя да
отстрани тази неяснота. Въпреки депозираните уточняващи молби указанията не са
изпълнени и неяснотата не е отстранена.
Междувпрочем изискването за подробна индивидуализация на вземането, според
правопораждащия му факт има отношение и към упражняването от длъжника на правото му
на защита срещу заповедта. За последния би било невъзможно да прецени дали да депозира
възражение изобщо, дали възражението да обхваща вземанията предмет на евентуалната
заповед изцяло или частично.
В заключението се налага извода, че след като указанията на първоинстанционния
съд не са били изпълнени, то в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 1 ГПК, заповед не следва да бъде издавана. Като е достигнал до идентичен правен извод,
ВРС е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да бъде
потвърдено.
3
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14141/19.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
10744/2021 г., на ВРС, XX с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4