Присъда по дело №38/2023 на Районен съд - Попово

Мотиви по НОХД № 38 по описа за 2023 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият П. Д. П. от гр.П., е предаден на съд по реда на Глава ХХІV-та от НПК по
обвинение за това,че „на 16.02.2023 г., около 17.50 ч., в гр.П., обл.Т., по ул.“М.Н.“, срещу дом
№ 6, управлявал МПС –л.а.“***“ с рег.№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
на хиляда –3.57 на хиляда,установено по надлежния ред с химическа експертиза № 22/2023
г. на НТЛ при ОД МВР Т.” – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Районна прокуратура Т., ТО П. чрез прокурор П. в с.з. поддържа обвинението като
безспорно доказано,пледира за определяне на наказанието при условията на чл.54 НК –
ЛОС, което бъде отложено по реда на чл.66 НК, глоба и лишаване от право да управлява
МПС.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, дава обяснения, в които признава
вината си, разкайва се и съжалява за извършеното.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият П. Д. П. живеел със съпругата си в гр.П., бил със средно специално
образование, работел като тапицер в „***“ЕООД гр.П., не бил осъждан. Бил правоспособен
водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП /справка л.6/ за категории „В“ и „АМ“, с
правоспособност придобита преди повече от 20 г. като до инкриминираната дата бил
наказван неколкократно и за други нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 16.02.2023 г. подс.П. получил заплата и заедно със свой колега тръгнали да се
прибират с автомобила на подсъдимия марка „***“ с рег.№ ****. Пътьом решили да се
почерпят, след което се отбили в денонощен магазин „***“, от който си купили по 200 мл
водка. След като я изпили и тъй като не се чувствал повлиян от алкохола, подс.П. седнал зад
волана на автомобила и потеглил към дома си в ж.к.“***“. При движение по ул.“М.Н.“,
около 17.50 ч., подс.П. се блъснал в неправилно паркиран на улицата /пред дом № 6/
л.а.“***“ с рег.№ Т 3281 КК, до който в този момент се намирал и собственика му. Същият
пряко възприел ПТП и се обадил в РУ П.. На място бил изпратен св.С. Я. –
мл.автоконтрольор от РУ П., който извършил проверка за алкохол на подсъдимия с помощта
на техническо средство „***” с № 0042, скалата на което отчела 3.23 на хиляда
концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Бил издаден талон за
изследване № 079794 /приложен л.10/, в който подсъдимия саморъчно отбелязал, че не
приема резултата от техническото средство и желае да даде кръв за химическо изследване.
Бил отведен до филиала на ЦСМП гр. П., където при стриктно спазване на процедурата по
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози била взета кръв за химическо
изследване. Била назначена химическа експертиза на кръвта, като такава била извършена
под № 22/20.02.2023 г. от в.л. Б. А. – експерт в сектор НТЛ при ОДМВР Т.. Изследването
извършено по газхроматографския метод установило наличие на 3.57 на хиляда
концентрация на алкохол в кръвта. При така установеното от фактическа страна започнало
БП против подс.П. П. за престъпление по чл. 343б,ал.1 НК.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в
с.з. доказателства посредством приложените по БП № 50/2023 г. по описа на РУ П. писмени
доказателствени средства – свидетелство за съдимост, справка за нарушител, АУАН,
експертно заключение по изготвена химическа експертиза, приобщено по реда на чл.282,
ал.3, вр. с ал.1 от НПК, което съдът приема като законосъобразно и обосновано; както от
показанията на изслушания в с.з. свидетел С. Я., на които съдът даде вяра като прие, че са
логични, последователни и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното следствие.
По същият начин съдът прие за достоверни подробните обяснения на подс.П. депозирани в
хода на съдебното следствие и ги постави в основата на постановената присъда. От
цялостният анализ на доказателствата съдът направи несъмнения и безспорен правен извод,
1

че именно подсъдимият е извършител на инкриминираното в обвинителния акт престъпно
деяние, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс.П. Д. П. от гр.П. е
осъществил състава на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК като на 16.02.2023 г., около
17.50 ч., в гр.П., обл.Т., по ул.“М.Н.“, срещу дом № 6, управлявал МПС –л.а.“***“ с рег.№
****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда –3.57 на хиляда,установено по
надлежния ред с химическа експертиза № 22/2023 г. на НТЛ при ОД МВР Т.. От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните
действия на подсъдимия. Подсъдимият несъмнено е знаел, че е употребил значително
количество алкохол и въпреки това е предприел да управлява личното си МПС, при което е
съзнавал всички фактически обстоятелства на престъплението и тяхното увреждащо
действие спрямо защитените обществени отношения, а именно, че поставя в опасност
останалите участници в движението именно поради употребения алкохол.
При индивидуализацията на наказанието,след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и чл.54 от
НК като отчете, че не са налице нито многобройни нито едно, но изключително смекчаващо
вината обстоятелства, което да го мотивира да определи наказанието при условията на чл.55
от НК. Наказанията, предвидени от законодателя в санкционната част на нормата по
чл.343б,ал.1 НК са кумулативни – от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Отчитайки наличието на специален минимум непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с
друг вид наказание, съдът на осн. чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер на
специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС, което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с
изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила, както наложи и
кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв./двеста лева/. При определяне на
конкретния размер на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
направените самопризнания, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а
като отегчаващо обстоятелство – наличието на концентрация на алкохол в кръвта три пъти
над криминализирания минимум. На тази основа, при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства съдът прие, че за осъществяване на генералната и най-
вече на индивидуалната превенция е достатъчно на подсъдимия да бъдат наложени
наказания глоба в размер на 200 лв. и 1 г. лишаване от свобода, изтърпяването на което
бъде отложено за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила.
Действително за съда не съществува задължение директно да прилага разпоредбата на чл.66
НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват,
тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да
се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът
прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.П. да изтърпи ефективно
наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на
престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и
морална укоримост.
На осн.чл.59,ал.2,вр.с ал.1 НК съдът приспадна времето, през което подс.П. е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.
На следващо място, съобразявайки с императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът
наложи на подсъдимия и допълнително наказание по чл.37, ал.1,т.7 НК – лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 /една/, считано от влизане на присъдата в сила. При
определяне размера на кумулативното наказание съдът отчете и това, че съгласно
чл.174,ал.1 от ЗДвП се налага такъв вид наказание в размер от 1 до 12 месеца за управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително. Отнесено към текста на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК съдът приема,
че лишаването от правоуправление следва да бъде именно в размер на 1 година, който
изцяло съответства на използваната от законодателя възходяща градация в наказанията по
2

ЗДвП и НК. Съдът приема, че времето изминало от нарушението до постановяване на
присъдата, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС не е
достатъчно за преосмисляне на поведението му и съобразяването му занапред с
установените в ЗДвП правила, поради което следва да бъде продължено до посочения
размер. Доколкото при констатиране на нарушението от подсъдимия са били иззети СУМПС
и контролен талон, съдът приема, че е налице хипотезата за временно отнемане лишаване от
право да управлява МПС, поради което и са налице предпоставките за приложение на
чл.59,ал.4 НК, като бъде зачетено времето от 16.02.2023 г. до влизане в сила на настоящата
присъда.
Предвид изхода на делото съдът възложи направените разноски в тежест подсъдимия,
като го осъди да заплати сумата 58.20 лв. за вещо лице от ДП – в полза на ОД МВР Т..
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

3

Номер на акта:	5
Дата:	1 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20233520200038
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 февруари 2023 г.

Присъда по дело №38/2023 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите