Решение по дело №10068/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265062
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20191100510068
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, …..07.2021г.

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ А въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми януари двехиляди двадесет и първа година, в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                           СИМОНА УГЛЯРОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева  гр.д. № 10068 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.С.В. срещу решение от 09.01.2019г. по гр.д. № 6555/2018г. на СРС, 35 с-в, с което е уважен предявения от М.Д.К., Ц.Д.К., Л.Д.К., К.П.П. и В.С.К. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за вещно право на собственост.

В жалбата се поддържа, че решението е процесуално недопустимо, поради липса на конституиран необходим другар – съпругата на въззивника – ответник и поради липса на правен интерес от иска. Отделно се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Жалбоподателят поддържа, че се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор, сключен с нотариален акт № 36/94г. и необезпокоявано владение, считано от придобиване на имота до настоящия момент. Моли съда да обезсили решението като процесуално недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно, с присъждане на разноски.

Въззиваемите М.Д.К., Ц.Д.К., Л.Д.К., К.П.П. и В.С.К. оспорват жалбата в депозиран писмен отговор. Сочат, че правният интерес от предявения иск е обоснован с наличието на титул на собственост в тяхна полза, както и факта, че те владеят имота. Поддържат, че в първоинстанциноното производство не е била оспорена легитимацията на страните. По същество твърдят, че искът е основателен и доказан. Молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, при извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на обжалваното решение, намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основавине чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ищците М.Д.К., Ц.Д.К., Л.Д.К., К.П.П. и В.С.К., че ответникът Р.С.В. не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4332.9672, нанесен със заповед № 18-6758/13.09.2017г. на началника на СГКК-София, находящ се в гр. София, район Овча купел, с площ от 1040 кв.м, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар номер 887.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на процесния имот по наследство от Д.Ц.В.и възстановяване по ЗВСОНИ, като възстановеният им имот, с обща площ от 5900 кв.м., част от стар имот 757, е бил деактуван и предаден през 1995г., откогато го владеят. Сочат, че през 2009г. имотът е заснет като ПИ с идентификатор 68134.43332.1248, с площ от 5760 кв.м. Излагат съображения, че през 2017г. незаконосъобразно е било одобрено нанасянето на нов ПИ с идентификатор 68134.4332.9672, с площ от 1040 кв.м., нанесен като собственост на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска с твърдения, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 36, дело № 23891/94г. на нотариусБ., с който е закупил празно място с площ от 1000 кв.м., съставляващо източната реална част от имот пл. № 734, кад.л. 421, целият с площ от 4950 кв.м. Евентуално е заявил, че е собственик на имота на основание придобивна давност

В хода на въззивното производство с определение от 27.08.2020г. на настоящия състав, след  отмяна на хода по същество, е указано на въззиваемите – ищци да уточнят дали предявяват иска срещу съпругата на ответника, с оглед релевираните твърдения от ответника, че е придобил имота в режим на съпружеска имуществена общност, както и доводите на ищците, че не са могли да узнаят за наличие на сключен брак от ответника, поради отказ за издаване на съдебно удостоверение в тази връзка.

С молба от 25.09.2020г. ищците са заявили, че предявяват иска и срещу съпругата на първоначалния ответник – Х. Г.М.– В., с посочено ЕГН в служебно изискана справка.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че при съответно съобразяване на указанията в т. 5 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, след отстраняване на нередовностите на исковата молба, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на СРС за конституиране на съпругата на ответника и постановяване на решение по същество на спора срещу двамата.

Доводите на въззивника за недопустимост на решението поради липса на правен интерес са неоснователни. Ищците са обосновали правния си интерес в съответствие с указанията в ТР № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ВКС, ОСГТК. Наличието на взаимно изключващи се титули за собственост е достатъчно да обоснове наличие на правен спор, респ. интерес от разрешването му със сила на присъдено нещо.

Независимо, че съпрузите не са задължителни необходими другари, респ. не е налице изискване на съвместна процесуална легитимация, за която съдът следи служебно, в случая с оглед въведените в хода на производството доводи,  че е налице възмездно придобивно основание от ответника по време на брака, както и въведените твърдения с уточнителната молба на ищците, следва, че е налице нередовност на исковата молба, отстраняването на която изисква конституиране на посочения съпруг на ответника и разглеждане на делото с негово участие, респ. формиране на сила на присъдено нещо по отношение на двамата. Без значение е, че същите са ответници по отрицателен установителен иск за собственост, тъй като в процеса ответникът следва да изчерпи всички правопораждащи правото на собственост основания. Ответникът се е позовал като главно придобивно основание на договор за покупко-продажба, сключен по време на брака, поради което е без значение факта дали евентуално въведеното оригинерно придобивно основание обуславя необходимо другарство.

Ето защо настоящата въззивна инстанция следва да обезсили постановеното решение и да върне делото на първоинстанцинонния съд за ново разглеждане с участието на съпругата на ответника Х. Г.М.– В., след надлежното й конституиране.

              Така мотивиран, съдът

                                              Р Е Ш И :

                                                                                   

ОБЕЗСИЛВА решение от 09.01.2019г. по гр.д. № 6555/2018г. на СРС, 35 с-в.

ВРЪЩА делото на СРС, 35 с-в за ново разглеждане съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1 - месечен срок от съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                       2