№ 2377
гр. С, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110139807 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Ш Х“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.“М Б“ № 8, представлявано от Д М С, за
признаване за установено, че ответникът В. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В-1
бл...., му дължи сумата от 6354.80 лв., представляваща присвоена сума от ответника от
хотелската и ресторантьорска дейност на ищеца за времето от 23.00 ч. на 08.07.2017 г. до
07.10 ч. на 09.07.2017 г. в гр.С, ул."М Б" № 8, хотел "6", ведно със законна лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК - 18.12.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 74171/2019 г. по описа на
СРС, 128 състав.
Претендира се присъждане на направените по настоящето дело и по предходно
проведеното заповедно такова разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на В „6” с адрес гр.С, ул.”М Б”
№ 8, в която извършва хотелиерска и ресторантьорска дейност. Сочи се, че ответникът за
времето от 23.00 ч. на 08.07.2017 г. до 7.10 ч. на 09.07.2017 г. в посочения търговски обект
ответникът е присвоил сумата от 6354.80 лв. от дървено чекмедже на бюро, находящо се на
рецепцията на хотела.
Отбелязва се, че за тези действия на ответника е образувано НОХД № 1641/2019 г. по
описа на СРС, по което му е повдигнато обвинение по чл.206, ал.1, пр.1 от НК.
Ищецът поддържа становище, че ответникът неправомерно е присвоил посочената
сума, поради което дължи връщането й.
В законоустановения срок, ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Изразява се становище за недопустимост на производството поради нередовност на
заявлението, по което е образувано предходно проведеното заповедно дело. По същество се
твърди, че липсват доказателства в подкрепа твърденията на ищцовото дружество. В този
смисъл се аргументира становище за неоснователност на предявения иск.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
1
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД, като се иска
присъждане на обезщетение за претърпени от престъпление имуществени вреди.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 74171/2019 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: с умата от 6354.80 лв.,
представляваща присвоена сума от хотелската и ресторантьорска дейност на заявителя за
времето от 23.00 ч. на 08.07.017 г. до 07.10 ч. на 09.07.2017 г. в гр.С, ул."М Б" № 8, хотел
"6", ведно със законна лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането. Предвид
невъзможността длъжникът да бъде намерен, за му се връчи заповедта, на основание
чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да
предяви вземанията си за установяване в исков процес.
От така посочените данни по заповедното производство се установява
идентичност на претендираното вземане в двете производства, поради което искът се
явява процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ
вземане, за което преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са
следните: противоправно поведение, причинени вреди, обективна връзка между тях и вина
на делинквента. Всички те трябва да са налице кумулативно, за да може да се ангажира
отговорността на причинилия непозволеното увреждане.
Противоправно поведение по смисъла чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие
/непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя,
което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму
и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.
Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за
извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му
предпоставки, съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема
действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки
направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в
закона предпоставки за извършване на действието.
В случая от приобщената влязла в сила на 19.03.2020 г. присъда от 27.02.2020 г. по
НОХД № 1641/2019 г. по описа на СРС, 103 състав, ведно с мотивите към нея, е видно, че
ответникът е признат за виновен в това, че за времето от 23.00 ч. на 08.07.2017 г. до 07.10 ч.
на 09.07.2017 г. в гр.С, кв.Драгалевци, ул.“М Б“ № 8, в хотел „Шато“ противозаконно е
присвоил чужди движими вещи – паричната сума от 6354.80 лв., представляваща оборотни
парични средства на хотела от 08.07.2017 г., собственост на Д М С – собственик и управител
на хотел „Шато“, които владеел съгласно утвърдените праВ за работата му като
рецепционист нощна смяна в хотела. С голед на това, на основание чл.206, ал.1, пр.1 от НК
и чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, като изпълнението на същото е отложено с изпитателен срок от три години.
В конкретния случай, доколкото се претендират имуществени вреди от
2
престъпление, наказателното преследване, за което е приключило с влязла в сила присъда,
приложение намира чл.300 от ГПК, който задължава гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, с възприетото от наказателния съд в присъдата
относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Присъдата, респ. решението по чл. 78а НК има задължителен характер относно
извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в това чило и относно
размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от
престъпния състав (в този смисъл решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т.д.№
211/2009 г. по описа на ВКС II т.о.). Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на
присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието,
което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, като присъдата е
задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в
обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго,
различно от това, деяние (в този смисъл решение № 135 от 13.10.2014 г., постановено по т.д.
№ 3945/2013 г. по описа на ВКС, I т.о.). С оглед на това следва да се приеме, че по делото
безспорно се установи противоправното поведение на ответника през периода от време от
23.00 ч. на 08.07.2017 г. до 07.10 ч. на 09.07.2017 г., през което време той е присвоил
парични средства в размер на 6354.80 лв. собственост на ищцовото дружество, което
притежава хотел „Шато“, от оборота на който са своени парите.
С оглед на това следва да се приеме, че всички елементи, които са предмет на
доказване и в производството по реализиране на деликтната отговорност, са установени и
не следва да се ангажират допълнителни доказателства за тях.
Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като връху претендираната сума
ищецът разполага с възможността да поиска като законна последица присъждане на лихва от
момента на увреждането – 09.07.2017 г. В случая такава се претендира от по-късен момент –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 18.12.2019 г., като с оглед диспозитивното начало в процеса,
именно от тази дата следва да се присъди законната лихва.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. От страна на ищеца е представени списък по чл.80 от ГПК,
приложен на л.68 от делото, вписаните в който разноски са реално заплатени и следва да
бъдат присъдени в пълния им предявен размер от 1902.19 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. Г., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.В-1 бл...., че дължи на „Ш Х“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.“М Б“ № 8, представлявано от Д М С, сумата от 6354.80 лв.,
представляваща присвоена сума от ответника от хотелската и ресторантьорска дейност на
ищеца за времето от 23.00 ч. на 08.07.2017 г. до 07.10 ч. на 09.07.2017 г. в гр.С, ул."М Б" №
8, хотел "6", ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 18.12.2019 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 74171/2019 г. по описа на СРС, 128 състав.
ОСЪЖДА В. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В-1 бл...., да заплати на „Ш
Х“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“М Б“ № 8, представлявано
3
от Д М С, сумата от 1902.19 лв., представляваща направени от последното разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 74171/2019 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 74171/2019 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4