Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-61 Година 2019, 20 юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ
ЕВТИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 518/2019г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес парк София, сгр.14 чрез юрисконсулт Петко Палазов против решение №
302/08.02.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 2019/2018г. Иска
се от съда да отмени процесното решение и да уважи предявените от ищеца
обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1, чл.20 и чл.86 от ЗЗД.
В жалбата въззивната страна оспорва
изводите на районния съд и развива подробни съображения за неправилно
постановен съдебен акт. Не сочи доказателства. Прави искане за присъждане на
съдебни разноски.
Ответната страна – А.Х.Т. представя
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Не
прави искане за събиране на доказателства. Претендира разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2017г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу А.Х.Т., ЕГН: ********** *** за следните суми: 2263,57 лева –
главница по договор за потребителски заем; 506,03 лева – възнаградителна лихва;
119,31 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва и съдебни разноски в
размер на 107,78 лева. Районен съд – Бургас издава заповед № 1/02.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заявените суми. Заповедта
е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят предявява
установителен иск за вземането си по чл.422 от ГПК. При условията на
евентуалност дружеството – кредитор предявява осъдителни искове за същите суми.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна изразява становище за
неоснователност на исковете.
С решение № 302/08.02.2019г. Районен съд
– Бургас отхвърля предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, а именно: да
се приеме за установено по отношение на ответника А.Х.Т., че същият дължи на дружеството
сумата от 2263,57 лева – главница по договор за потребителски кредит № PLUS
-11232469/07.04.2015г., сумата от 506,03 лева - възнаградителна лихва за
периода от 05.05.2017г. до 05.08.2018г., сумата от 119,31 лева - законна лихва
за забавено плащане на главницата за периода от 05.06.2017г. до 11.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.12.2017г. до окончателното й изплащане, за
които вземания дружеството се е снабдило със заповед № 1/02.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
9569/2017г. по описа на БРС до окончателното й изплащане. Едновременно с това
съдът отхвърля предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“
при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника А.Х.Т. да
заплати на ищеца сумата от 2263,57 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-11232469/07.04.2015г., сумата от 506,03 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017г. до 05.08.2018г. и сумата от
119,31 лева, представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата за
периода от 05.06.2017г. до 11.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 23.03.2018г. до
окончателното й изплащане.
В мотивите на решението съдът приема, че
предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена, а уговорката за
възнаградителната лихва, която в конкретния случай надвишава трикратния размер
на основния лихвен процент, е нищожна.
Въз основа изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата изхожда от надлежна страна, за
която решението поражда неблагоприятни правни последици. Подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 от ГПК.
Поради това, въззивната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 302/08.02.2019г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Според чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции в редакцията, обн. в ДВ, бр.59/2016г. когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа
на извлечение от счетоводните си книги. Извлечението от счетоводните книги
съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена
лихва; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В
мотивите по т.18 от ТР № 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС приема, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните при наличието на две предпоставки: 1. обективния факт на неплащане и
2. упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента, в който длъжникът получи изявлението на кредитора за това. Разясненията
в ТР № 4/18.06.2014г., дадени за банките намират приложение и по отношение на
небанковите финансови институции. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства не се установява да е осъществена втората комулативно предвидена
предпоставка, а именно – надлежно обявената на длъжника предсрочна изискуемост
на кредита. При това положение не може да има съмнение, че дружеството –
заемодател не е изпълнило изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ и искът му е бил
отхвърлен основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗЗД договорите,
които заобикалят закона, са нищожни. В конкретния случай уговорената между
страните възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва,
което в съдебната практика се приема за противоречие с добрите нрави. Като е
достигнал до този извод и е изложил задълбочени мотиви за това, районният съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за
отмяна, развити в жалбата.
По изложените съображения въззивната
жалба е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това
потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна
разноските за особено представителство в размер на 300 лева. Тези разноски са
депозирани предварително, поради което с решението трябва да се разпореди
изплащането им.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 302/08.02.2019г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 2019/2018г.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България със
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр.14 чрез юрисконсулт Петко Палазов да заплати на А.Х.Т., ЕГН: ********** ***
съдебно – деловодни разноски в размер на 300 лева, представляващи
възнаграждение за особен представител.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М.Г.
възнаграждение за особено представителство по възз. гр. д. № 518/2019г. в размер
на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: