№ 3511
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Г.а
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100501138 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалби на С. Д., длъжник и С.Г., трето
лице (съпруг на длъжника), срещу действия на ЧСИ Р.А. с рег. № 848 по
КЧСИ извършени в изпълнително дело № 20208480400760, изразяващи се в
налагане на възбрана върху апартамент № 21, находящ се в град София, ж.к.
„*******.
В жалбите се поддържа, че действията са незаконосъобразни, тъй като:
имотът е единствено жилище на жалбоподателите, поради което той е
несеквестируем; че изпълнението върху апартамента е несъразмерено на
дълга съгласно чл. 442а ГПК; че е настъпила перемпция на изпълнителното
производство; главницата по изпълнителния лист е погасена по давност,
евентуално е недължима, поради неоснователно обогатяване и частично
погасяване чрез прихващане; не е уведомена за изпълнителните действия,
включително за налагането на възбраната; няма приложен изпълнителен лист;
възбраната и запорите на банковите сметки на длъжицата са извършени в
противоречие с чл. 5, ал.2 и чл. 6 ЗМДВИП.
Взискателят счита жалбите за неоснователни като излага подробни
съображения.
ЧСИ мотивира действията си.
1
Съдът като се запозна с доводите на жалбоподателите и доказателства
към делото намира за установено следното:
Жалбата на жалбоподателката С. А. Д. е допустима, но неоснователна
по следните съображения:
Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй
като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника –
налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Забранено е
осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими
вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а
несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което
не се числи към домакинството на длъжника само, ако не се намери такова
лице и длъжникът отсъства. (В този смисъл т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Процесният апартамент № 21, находящ се в град София, ж.к. „*******,
макар и единствено жилище на длъжника, не се твърди да е предаден за
пазене на лице различно от длъжника и не се твърди да е обявен на публична
продан. Следователно наложената възбрана не съставлява нарушение на
несеквестируемостта от страна на съдебния изпълнител, а цели единствено
запазването на имота в патримониума на длъжника.
Останалите доводи в жалбите са недопустими.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че
налагането на възбраната нарушава чл. 442а ГПК, тъй като стойността на
имота е несъразмерена на дълга, това няма отношение към секвестируемостта
на имуществото.
Доводите за настъпила перемпция на изпълнителното производство са
неотносими, тъй като няма акт на ЧСИ за премиране на делото. Следва да се
посочи, че по делото не се установява бездействие на взискателя, което да
което да покрива предпоставките на чл. 433, т. 8 ГПК. Бездействието в
периода от 08.09.2015 г до 20.01.2016 г и от 14.11.2019 г до 04.11.2020 г, не е
за повече от две години, а бездействието в периода от 20.01.2016г до
14.11.2019 г, е по причина на допуснато обезпечение от съда на исковете за
делба на жалбоподателката С. Д. (до приключване на производството по гр.д.
2
№ 9293/15 по описа на ПРС).
Възраженията с материалноправен характер за погасяване на дълга по
давност и чрез прихващане, могат да бъдат релевирани единствено с иск по
чл.439 ГПК. А налагането на обезпечителни мерки в противоречие на чл. 5,
ал.2 и чл. 6 ЗМДВИП, има отношение към отговорност на съдебния
изпълнител за вреди, но не съставлява основание за отмяна на обжалваното
действие.
Жалбата на третото за изпълнението лице С.Г. е недопустима, тъй като
възбараната е наложена само за 1/2 ид.част от имота, който е съсобствен, в
режим на СИО с другия жалбоподател и не накърнява негови права и
закононни интереси.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. Д., длъжник по
изпълнението срещу действия на ЧСИ Р.А. с рег. № 848 по КЧСИ извършени
в изпълнително дело № 20208480400760, изразяващи се в налагане на
възбрана върху апартамент № 21, находящ се в град София, ж.к. „*******.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Г. срещу действия на
ЧСИ Р.А. с рег. № 848 по КЧСИ извършени в изпълнително дело №
20208480400760, изразяващи се в налагане на възбрана върху апартамент №
21, находящ се в град София, ж.к. „*******.
Решението може да се обжалва само от жалбоподателя Г. пред
Софийския апелативен съд в седмичен срок от връчването на преписа, в
останалта си част, то е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3