Решение по дело №385/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 24
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Антоанета Драганова Андонова
Дело: 20182100900385
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 562                         Година 2020,24.01.                                Град Бургас

 

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                                        

 

Бургаски окръжен съд                                                           Граждански състав

На    деветнадесети декември                    Година две хиляди и деветнадесета

В  публичното заседание в следния състав:

                                                    

                                        Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                                Членове:  ………………………………………                                                      

                             Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар Цветанка Арнаудова

Прокурор

като                     разгледа                докладваното              от           съдията

търговско     дело номер  385   по   описа          за         2018             година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

                Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК:*********  чрез пълномощника адв. Явор Димитров  с  адрес на кантората: гр. София, ул. „Алабин“ № 38, ет. 1  е предявил обективно и субективно съединени при условията на кумулативност искове срещу „Тим лес“ ЕООД с ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, ул.“Гроздьо Георгиев“ № 14, в качеството на кредитополучател, и А.Я.А. , с посочен постоянен и настоящ адрес ***, в качеството на солидарен длъжник на кредитополучателя „Тим лес“ ЕООД, за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца по договор за банков револвиращ кредит № 0012/411/28052014/28.05.2014г., Анекс № 1 от 27.05.2015 г., Анекс № 2 от 25.06.2015 г. ,Анекс № 3 от 27.07.2015 год. ,Анекс № 4 от 28.08.2015 год.,Анекс № 5 от 17.09.2015 год.,Анекс № 6 от 16.09.2016 год.,Анекс № 7 от 14.10.2016 год. и Анекс № 8 от 16.11.2016 год.  към договора  следните суми, за събиране на които са били издадени заповед № 213 от 26.03.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 409 от 27.03.2018 год.  по ч.гр.д.№ 313 по описа за 2018 год. на Районен съд Карнобат: сумата от 102200 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от 22.03.2017 г. до окончателното  й изплащане; сумата от  10648,54 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2017 г. до 20.03.2018 г., която сума включва: 3528,21  лева, договорен лихвен процент за периода 12.07.2017 г.  до 16.11.2017 г., 3543,33 лева, лихва върху просрочена главница за периода от 12.07.2017 г. до 20.03.2018 г. и  3577 лева, наказателна лихва при просрочие за периода  от 12.07.2017 г. до 20.03.2018 г.; сумата от  2256,97 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство за държавна такса, както и сумата от 2667,28 лева с включено ДДС –адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за настоящото първоинстанционно производство в размер на 6801,33 лева, от които 4544,36 лв.  за адвокатско възнаграждение за  исково производство/с вкл.ДДС/ и 2256,97 лв. - държавна такса. Твърди, че на 28.05.2014г. е сключил договор за банков  револвиращ кредит за сумата от 105 000 лв. с „Тим лес“ ЕООД в качеството на кредитополучател, по който три физически лица, сред които и ответника А.Я.А., са солидарни длъжници, като срокът  на усвояване  е договорен  до 27.05.2015 год., а срокът за  погасяване  е договорен до дата 28.05.2015г. Сочи, че договорът е бил изменен с осем анекса, като срокът за погасяване на задължението е удължен до 16.11.2017 год., а с анекс № 8  като солидарни длъжници  встъпват още едно физическо лице и един търговец. Заявява, че поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, считано от дата 16.11.2017 год. дългът е станал изцяло изискуем на основание т.7.1. и от анекс № 8 от 16.11.2016 год. във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ. Твърди, че е подадено заявление по чл.417 от ГПК  въз основа на което са били  издадени  в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като дължимите суми към 21.03.2018 год. са в общ размер 112848,54 лв., които посочва и по отделни пера. Заявява, че възражение против тях са депозирали и двамата ответници, поради което предявява срещу тях  настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК. Представя и ангажира доказателства.

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е предявил при условията на обективно съединяване установителни претенции с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

          Ответниците „Тим лес“ ЕООД с ЕИК: *********  и А.Я.А., не са подали писмени отговори на исковата молба и не вземат становище по нея.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,  намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е налице признание на права,не е налице признание на обстоятелства.

  От представените по делото доказателства се установява, че на 28.05. 2014 г. е сключен договор за банков револвиращ кредит 0012/411/28052014, със страни: ищецът Уникреди Булбанк, в качеството на кредитор, „Тим Лес ООД като кредитополучател и А.Я.А., С.М.И. и Р.М.И., в качеството им на солидарни длъжници, за сумата от 105 000  лева. Съгласно клаузите на договора, крайният срок за усвояване на сумата е 27.05.2015 г., а крайният срок за погасяване – 28.05.2015 г. Договорът е изменян с анекси както следва:  Анекс № 1 от 27.05.2015 г., Анекс № 2 от 25.06.2015 г. ,Анекс № 3 от 27.07.2015 год. ,Анекс № 4 от 28.08.2015 год.,Анекс № 5 от 17.09.2015 год.,Анекс № 6 от 16.09.2016 год.,Анекс № 7 от 14.10.2016 год. и Анекс № 8 от 16.11.2016 год. С последния анекс срокът за погасяване на главницата е удължен до 16.11.2017 г., като е уговорен погасителен план/ за главница/, съгласно който кредита следва да бъде погасяван на 12 вноски, както следва: считано от 12.12.2016 год.  11 месечни вноски, всяка от които в размер на 400 лева дължими до 12-то число на всеки месец и една последна изравнителна вноска в размер на 100 600 лева, дължима на 16.11.2017 г. Съгласно посочения анекс, годишния лихвен процент, начисляван върху редовна главница за периода на анекса от 16.11.2016 до 16.11.2017 г. е в размер на 8,0%; лихвения процент, начисляван върху просрочена главница, за срока на просрочието е 10%; а фиксирания лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за просрочен дълг е 5,0%.

Видно от представеното извлечение от счетоводни книги, първата неиздължена вноска по кредита е от 12.07.2017 г. като до изтичането на срока не е  извършено плащане-пълно или частично, на общо пет вноски за главница,като общия размер на просрочената главница е 102 200 лева. След настъпване на падежа на цялото задължение, кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Във връзка така подаденото заявление е издадена заповед № 213 от 26.03.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 409 от 27.03.2018 год.  по ч.гр.д.№ 313 по описа за 2018 год. на Районен съд Карнобат срещу кредитополучателя и трима солидарни длъжници, сред които и солидарния длъжник – ответник в настоящото производство за сумите,предмет на производството по настоящото дело. В законоустановения срок „Тим лес“ ООД и А.А. са депозирали възражения срещу издадена заповедта  за изпълнение на парично задължение. И двамата заявяват като единствен аргумент, че банката не ги била уведомила за такова задължение, още по – малко в този размер. Поради подаването на посочените възражения, за ищеца е налице интерес от иницииране на настоящото производство.

При установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

 На проведеното единствено открито съдебно заседание по настоящото дело ищецът е участвал чрез упълномощен процесуален представител - адв. Христова. С оглед изясняване фактическата обстановка, по делото са събрани, както приложените към исковата молба писмени доказателства, така и изисканите от съда с разпореждане № 1724/25.07.2018 г., заверени копия от всички книжа, находящи се в досието на ч. гр. д. № 313 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Карнобат.

 При проведените в това заседание устни състезания, пълномощникът на ищеца е направил нарочно искане по отношение на ответниците да бъде постановено неприсъствено решение, като е заявил, че с оглед неявяването им в съдебно заседание и неподаването на отговор на исковата молба, са налице предпоставките на закона за произнасяне на такъв акт.

 По отношение на формалните предпоставки, съдът съобрази следното:

 Видно от книжата по делото, ответника „Тим Лес‘ ЕООД е призоваван в производството по делото на вписания му в електронния търговски регистър и до настоящия момент адрес, включително и посредством проведена процедура по залепване на уведомление, като не е представил отговор на исковата молба, въпреки, че преписи от нея и приложенията й са му били връчени при приложение на чл. 50, ал.2 от ГПК . Ответникът А.А. е бил призоваван на постоянния му и настоящ адрес, включително по месторабота, както и чрез пълномощника му. Видно от съдебния протокол, на проведеното единствено открито съдебно заседание по делото, ответниците не са се явили, не са изпратили свой представител, въпреки, че отново са бил призован по надлежния ред. Видно от съдържанието на връчените на ответниците по посочения по-горе ред съобщения и призовки, както и от връченият им препис от разпореждане № 1966 от 07.09.2018 г. със съобщението, те са били предупредени за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, без направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, включително и за възможността да бъде поискано от ищеца и постановено от съда неприсъствено решение. Видно от книжата по делото, ответниците не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Видно от съдебния протокол, ищецът  в това заседание чрез пълномощника си, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответниците.

 Налице са следователно четирите формални предпоставки по чл. 238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по съществото на спора срещу ответниците.

 По отношение на предпоставките по същество, съдът съобрази следното:

 Видно от книжата по делото на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

 Видно от обстоятелствената част на исковата молба, според ищеца ответниците не са изпълнили възникнало изискуемо и ликвидно вземане към него, поради което дължат плащането му ведно с лихвите, както и възникналите поради неизпълнението наказателни лихви и обезщетения. От представените писмени доказателства, а именно договор за банков   револвиращ кредит № 0012/411/28052014/28.05.2014г., Анекс № 1 от 27.05.2015 г., Анекс № 2 от 25.06.2015 г. ,Анекс № 3 от 27.07.2015 год. ,Анекс № 4 от 28.08.2015 год.,Анекс № 5 от 17.09.2015 год.,Анекс № 6 от 16.09.2016 год.,Анекс № 7 от 14.10.2016 год. и Анекс № 8 от 16.11.2016 год., извлечение от счетоводните книги, движения за контракт, информация за сметка и лихвен лист за кредит, може да бъде направен извод за вероятната основателност на претенцията. На ответниците са били указани последиците от неспазването на процесуалните срокове при размяната на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед на горното следва да бъде постановено решение по чл. 239 от ГПК, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сумите, предмет на претенцията, а именно: главница в размер на 102200 лева, ведно със законната лихва върху нея от 22.03.2017 г. до окончателното  й изплащане; сумата от  10648,54 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2017 г. до 20.03.2018 г., която сума включва: 3528,21  лева,  договорен лихвен процент за периода 12.07.2017 г.  до 16.11.2017 г., 3543,33лева, лихва върху просрочена главница за периода от 12.07.2017 г. до 20.03.2018 г. и  3577 лева, наказателна лихва при просрочие за периода  от 12.07.2017 г. до 20.03.2018 г.;

Ангажираните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извод за вероятна основателност на предявените претенции. В случая се установява от твърденията на заявителя неговото вземане, което е изискуемо в размера, в който се претендира – в пълен размер, поради което за кредитополучателя и солидарния длъжник е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми. При сключването и изпълнението на договор и двете страни са длъжни да имат добросъвестно поведение. В случая ищецът следва да не злоупотребява с правното си положение, а ответниците дължат да изпълнява задължението си по погасяване на кредита в определените по договора размер и срок. Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците против издадената заповед за изпълнение, че банката ищец не ги е уведомила за наличието на задължение и неговия размер. При положение, че срока на договора е изтекъл и уговорените вноски не са погасявани в срок, не е налице задължение за кредитора да уведомява длъжниците за настъпилия падеж на вземанията и техния размер, тъй като са страна по договора те знаят за наличието на тези задължения и договорения падеж.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства, описани по-горе, съдът намира, че предявените  искове   са  вероятно основателни.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.

По отношение на претендираните разноски в настоящото производство:

Ищецът претендира разноски в настоящото производство в общ  размер на 11 725,58 лева, от които 2 256,97 лева – държавна такса по ч.гр.д. № 313/2018 г., 2 667,28 лева – адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 313/2018 г., 2 256,97 лева – държавна такса в настоящото производство и 4 544,36 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По делото  са представени доказателства за реално заплатените  адвокатски възнаграждения, както за производството по ч.гр.д. № 3014/2016 г., така и за настоящото производство, както и банкови документи за заплатени  държавни такси за заповедното производство и за настоящото . При това положение, с оглед на пълното уважаване на исковете , дължимите на ищеца разноски са в посочените по-горе размери.

По изложените съображения и на основание  422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Тим лес“ ЕООД с ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, ул. “Гроздьо Георгиев“ № 14, в качеството на кредитополучател, и А.Я.А.,ЕГН ********** с посочен постоянен и настоящ адрес ***, в качеството на солидарен длъжник на кредитополучателя „Тим лес“ ЕООД, че дължат солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК:*********  чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Явор Димитров  с адрес на кантората: гр. София, ул. „Алабин“ № 38, ет. 1  по договор за банков   револвиращ кредит № 0012/411/28052014/28.05.2014г., Анекс № 1 от 27.05.2015 г., Анекс № 2 от 25.06.2015 г. ,Анекс № 3 от 27.07.2015 год. ,Анекс № 4 от 28.08.2015 год.,Анекс № 5 от 17.09.2015 год.,Анекс № 6 от 16.09.2016 год.,Анекс № 7 от 14.10.2016 год. и Анекс № 8 от 16.11.2016 год.  към договора  следните суми, за събиране на които са били издадени заповед № 213 от 26.03.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 409 от 27.03.2018 год.   и двата документа по ч.гр.д.№ 313 по описа за 2018 год. на Районен съд Карнобат: сумата от  102200 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от 22.03.2018 г. до окончателното  й изплащане; сумата от  10648,54 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2017 г. до 20.03.2018 г., която сума включва: 3528,21 лева, договорен лихвен процент за периода 12.07.2017 г. до 16.11.2017 г., 3543,33лева, лихва върху просрочена главница за периода от 12.07.2017 г. до 20.03.2018 г. и  3577 лева, наказателна лихва при просрочие за периода  от 12.07.2017 г. до 20.03.2018 г.;

ОСЪЖДА „Тим лес“ ЕООД с ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, ул. “Гроздьо Георгиев“ № 14 и А.Я.А., с посочен постоянен и настоящ адрес *** да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК:*********  чрез пълномощника и съдебен адресат  адв. Явор Димитров  с  адрес на кантората : гр. София, ул. „Алабин“ № 38, ет. 1  разноски  за заповедното производство в размер на 4924,25 лева.  

ОСЪЖДА „Тим лес“ ЕООД с ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, ул. “Гроздьо Георгиев“ № 14 и А.Я.А., с посочен постоянен и настоящ адрес *** да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК:*********  чрез пълномощника и съдебен адресат  адв. Явор Димитров  с  адрес на кантората : гр. София, ул. „Алабин“ № 38, ет. 1  разноски  за настоящото първоинстанционно производство в размер на 6801,33 лева.

Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото.

                                                                          

СЪДИЯ: