Р Е Ш Е Н И Е  №  260022

 

  гр. Сливен, 26.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, III-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 614 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

 Производството е образувано по повод жалба на „М и П ИНЖЕНЕРИНГ 2000” ЕООД, представлявано от  Д.П.С. против НП издадено от Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на основание чл. 355 ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 5 ал.4 т. 2 от КСО вр. чл. 3 ал.3 т. 1и чл. 3, ал.3, т.5 б. „А” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

  В с.з. жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който моли за отмяна на НП, поради маловажност на извършеното нарушение.

  В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

  От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           При извършена проверка в информационната система на ТД на НАП –гр.Бургас, офис Сливен било установено ,че „М и П ИНЖЕНЕРИНГ 2000” ЕООД, представлявано от Д.П.С. с ЕГН ********** в качеството си на „осигурител” по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в компетентната ТД на НАП данни с декларация образец 6 за подлежащите на осигуряване лица за месец август 2019г. ,касаеща  сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „ГВРС”, в нормативно предвидения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. едновременно с подаване на декларация обр.1, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

В конкретния случай жалбоподателят е следвало да подаде процесната Декларация  до 25.09.2019г.,поради което АНО е приел ,че на 26.09.19г. е извършил нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

В хода на проверката е установено,че Декларация обр. 6  е подадена по електронен път с КЕП на 08.10.2019г. като е  приета и обработена с протокол с вх.№ 20000193097399 от същата дата/08.10.2019г./.

- за данъка по чл.42 ЗДДФЛ в нормативно предвидения в чл.3 ал.3 т.5 б.”А” от Наредба № Н- 8/29.12.2005 г. срок - от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл.42 ал.6 ЗДДФЛ. Декларация обр. 6 с код 8 относно удържания по чл.42 от ЗДДФЛ данък, както и за авансовия данък, дължим от работодателя на основание чл.42 ал.6 от ЗДДФЛ е подадена по електронен с КЕП на 08.10.2019г., приета и обработена с протокол с вх.№ 20000193097399/08.10.2019г. Не е спазен нормативния срок за подаването й, а именно от 01 до 25.09.2019г.

Нарушението е извършено на 26.09.2019г., т.е в деня, следващ деня, в който е изтекъл законоустановения срок за подаване на осигурителна информация с декларация обр.6 за месец август 2019г.

Нарушението е установено на 21.11.2019г. при обработване на осигурителна информация.

Въз основа на така установеното  контролните органи са приели ,че е   нарушен чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

 Така установената фактическа обстановка е несъмнена и се доказва по несъмнен начин  от всички събрани по делото доказателства.

 Съдът кредитира свидетелските показания по делото като безпротиворечиви и напълно допълващи се както помежду си така и с останалия  писмен доказателствен материал .При изграждане на фактическите си констатации съдът обсъди и приобщените по делото   писмените доказателства .

  Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно нормата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за: - декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В този смисъла е и разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8, вменяваща задължение на гореизброените лица да подават в компетентната ТД на НАП декларация образец 6, съгласно приложение № 4, като според чл.3, ал.3, т.1 от същата Наредба, не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд „ГВРС” и данъкът по чл.42 от ЗДДФЛ. Отнесено към настоящия случай, търговеца е следвало да подаде декларация образец 6 до 25.09.2014г., за м.август 2014г. и до 25.01.2015г.,за м.декември 2014г., за общия размер на дължимите осигурителни вноски за всички лица, подлежащи на осигуряване и общия размер на дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения.Декларация обр.6 за посочените месеци е подадена на 04.05.2015г.,приета с вх.№203581503311528/04.05.2015г.,тоест след законоустановения срок.

В случая за съдът безспорно е налице нормативно задължение за подаване на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО и доколкото в законоустановения срок - до 25.09.2014г. за м.август 2014г. и до 25.01.2015г.,за м.декември 2014г. това не е сторено, като декларация образец 6 е подадена едва на 04.05.2015г., за м.август 2014г. и на 25.01.2015г. за ме.декември 2014г. то напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл.355, ал.1 от КСО. Причините за това закъснение в конкретния случай са ирелевантни за предмета на настоящото производство, а е видно, че процесната деларация е подадена  близо 6 месеца след възниквене на  зъдължението за м.август 2014г. и близо 5 месеца за м.декември 2014г. Поради това, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията като такива по чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и на същото законово основание, е наложил наказание „имуществена санкция” в минимален размер от 500лв., тъй като нарушението е извършено за първи път и именно там е предвидена санкция за лице, което наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 от КСО и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им.

Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение за маловажност на извършеното нарушение, поради следни съображения:

В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.В случая, от страна на жалбоподателя е налице закъснение повече от пет месеца при подаване на   Декларация образец 6 , което изключва приложението на „маловажността” по смисъла на закона . Налице е допуснато закъснение при подаването на две декларации , което също мотивира съдът да счете ,че случая не следва да се квалифицира като маловажен и да потвърди НП. 

При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е правилно и съответства на извършеното нарушение.

Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                      Р     Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № F530427/05.03.2020 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, офис Сливен, с което на „М и П ИНЖЕНЕРИГ 2000” ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл. 86, вх.В, ап.14 , представлявано от Д.П.С., на основание чл. 355 ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 5 ал.4 т. 2 от КСО вр. чл. 3 ал.3 т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.

        

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: