№ 56
гр. П., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200230 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на АЛ. ЦВ. АНГ. от гр.Ч.б. чрез пълномощник адв. С.Б. от АК-П., против НП №
21-0321-000602/11.08.2021 г. издадено от Началника на РУ П., с което и на основание
чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 1000 лв., „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и са отнети 10 к.т. за това, че „на 21.07.2021
г., в 09.30 ч., в община П., на път II-51 км52+480 в посока гр.Т., управлява влекач „МАН
ТГХ“ с рег.№ *** собственост на „Пик 2003“ЕООД, след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохол в издишания въздух 1.16 промила установено с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” с № 0050 в 09.32 ч.Пробата е под №1154. Водачът има
мирис на алкохол и заявява, че е пил предната вечер една бира. Издаден талон за
медицинско изследване № 073367 от 21.07.2021 г. и взета кръвна проба в ЦСМП П.. От
протокола за химическа експертиза №620/26.07.2021 г. на специализирана химическа
лаборатория при МБАЛ“Св.Анна-Варна“ АД концентрация на алкохол в кръвта 0.93
промила”– нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди,
че при отговорността на водача са допуснати различни по вид, но съществени процесуални
нарушения довели до ограничаване правото му на защита, респ. до опорочаване и на цялото
производство по ангажиране на неговата отговорност. В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява, депозирана е молба от адв.Б., в която поддържа
жалбата на заявените основания и моли издаденото НП да бъде изцяло отменено,
претендират се направените разноски.
1
Ответникът по жалбата, редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не
изпраща процесуален представител в с.з. В придружително към жалбата писмо се прави
искане за намаляване при отмяна на обжалваното НП на евентуално претендирано в процеса
адвокатско възнаграждение-до неговия възможен минимум по Наредба №1/2004 г.
Районна прокуратура Т., ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят АЛ. ЦВ. АНГ. живеел в гр.Ч.б. бил правоспособен по смисъла
на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.15-16/ за категории „В”, „М“, „С“ и „ТКТ““, с
правоспособност придобита през 2016 г., като до извършване на настоящото нарушение бил
санкциониран неколкократно за различни по вид нарушения на правилата за движение по
пътищата.
На 20.07.2021 г. вечерта жалбоподателят алкохол /по негови обяснения една бира/,
като по-късно – вече на 21.07.2021 г. предприел управление на т.а. - влекач „МАН ТГХ“ с
рег.№ *** собственост на „Пик 2003“ЕООД. В 09.30 ч. в Община П., при движение по път
II-51, на км52+480 в посока гр.Т. бил спрян за проверка от служители на РУ П. – полицай
С.Я. и полицай Х.П., които осъществявали контрол на преминаващите МПС. При
извършване проверката по документи, полицейските служители усетили мирис на алкохол
от водача, при което на водача била извършена проверка за употреба на алкохол. Скалата на
техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с № 0050 в 09.32 ч. отчела 1.16 промила
концентрация на алкохол в издишания въздух. Нарушителят пожелал да даде кръв за
химически анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 073367 /приложен
л.10/, в който било вписано, че жалбоподателят следва да се яви за медицинско изследване в
ЦСМП П. най-късно до 10.20 ч. Жалбоподателят бил придружен до ФЦСМП П., където при
стриктно спазване на нормативните изисквания дежурен лекар му взел кръв за химическо
изследване. В Протокола за медицинско изследване /приложен л.11 представляващ
задължителен елемент в процедурата по вземане на кръв за химичен анализ/, нарушителят
А. лично заявил пред медицинското лице, че е употребил 2 л бира във времето от 20.00 ч. до
00.00 ч. на 20.07.2021 г. /т.е. около 9 часа преди полицейската проверка/, като същевременно
не съобщил за каквито и да било заболявания, респ. употреба на медикаменти за тяхното
лечение. След това на водача бил съставен АУАН серия GA, № 456514 /приложен л.8/, с
който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП против него за
извършеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Нарушителят се запознал с
констатациите в акта и го подписал без възражение, като не депозирал допълнителни
писмени такива и в 3-дневният срок по чл. 44,ал.1 от ЗАНН. Междувременно кръвната
пробата била изпратена за изследване в специализирана химическа лаборатория в МБАЛ
„Св.Анна-Варна“АД, където на 26.07.2021 г. била анализирана от вещото лице-химик
2
Миглена Николова, която посредством газхроматографския метод установила, че в
предоставената за изследване кръв иззета на 21.07.2021 г. има наличие на етилов алкохол с
концентрация 0.93 на хиляда. При тези обстоятелства било издадено атакуваното в
настоящия процес НП № 21-0321-000602/11.08.2021 г. на Началника на РУ П., връчено
лично на 27.08.2021 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
изслушания в с.з. актосъставител С.Я., св.П., както и от приобщените по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Първото и
основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона (случай, в който се
презюмира), така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е
спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган –Началник
към ОДМВР Т., РУ П., на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и т.2.8 от приложената
/л.13-14/ Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са
делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира, че контролните органи са следвали стриктно процедурата и реда за
установяване употребата на алкохол предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. На
първо място и на осн.чл.3,ал.1 е извършена проверка на място посредством годно
техническо средство ***, скалата на което е отчела 1.16 промила алкохол в издишания
въздух – показания, с които водачът не се е съгласил. Издаден му е бил талон за медицинско
изследване № 073367, послужил като основание за последващото химическо изследване в
специализирана химическа лаборатория в МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД с установена по-ниска
крайна концентрация 0.93 промила в кръвта на водача.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства по несъмнен и категоричен
начин се установява, че на 21.07.2021 г., на посоченото място и час, жалбоподателят е
управлявал т.а.- влекач „МАН ТГХ“ с рег.№ *** собственост на „Пик 2003“ЕООД. Не е
спорно по делото, че посредством техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабр.№
0050 е отчетена концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух 1.16 на
хиляда, а след извършено химическо изследване на кръвта на водача е установена
концентрация 0.93 промила, т.е. и в двата случая е налице съставомерната концентрация в
границите от 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда. При така отчетените обективни данни и както
3
вече съдът посочи по-горе, установяването на алкохолното съдържание в кръвта на
жалбоподателя е осъществено при стриктно спазване на изискванията и реда,
регламентирани в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Алкохолното съдържание в кръвта на водача
е установено и доказано по несъмнен начин в размер на 0.93 на хиляда, което попада в
административно наказателния състав по чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП. Ето защо съдът намери, че
изцяло правилно и законосъобразно наказващият орган е преценил, че АЛ. ЦВ. АНГ. е
управлявал МПС в нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, който забранява на водачите да
управляват ППС под въздействието на алкохол.
Съгласно чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС за
срок 12 месеца и глоба в размер на 1000 лв. водач, който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско
и химическо изследване и/или техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а съгласно чл.6,ал.1,т.1 от Наредба № Із-
2539/17.12.2012 г. на МВР /Обн.,ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г./ за същото
нарушение се отнемат задължително и 10 к.т. В конкретният случай безспорно е налице
пълно съответствие между фактическата обстановка констатирана от контролните органи и
правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП. Разпоредбата на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС да не го управлява под въздействие на
алкохол – разпоредба,чиято конкретна индивидуализация касаеща границите на
допустимата концентрация е регламентирана чрез чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП, по силата на която е
санкциониран нарушителя. Нарушението е извършено виновно, умишлено, като
нарушителят е съзнавал общественопасния характер на деянието си, знаел е че е употребил
алкохол и не следва да управлява МПС в това си състояние, но въпреки това е управлявал
т.а., с което е допускал настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Предвидените в санкционната разпоредба наказания са във фиксирани размери,
поради което съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с
разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил наказанието точно във фиксирания му
размер доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер. По
отношение отнетите 10 к.т. за нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП - отнемането на
контролни точки по реда на чл.6,ал.1,т.1 от Наредба №Із- 2539 на МВР не представлява нито
наказание нито принудителна административна мярка, т.е. не се явява санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване и респективно отмяна.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0321-000602/11.08.2021 г. на Началника на РУ П., с
което и на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП на АЛ. ЦВ. АНГ. от гр.Ч.б. обл.П., ул.“***,
4
ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.С.Б. от АК-П., за нарушение по
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв.
/хиляда лева/, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца и са
отнети 10 к.т. на основание чл.6,ал.1,т.1 от Наредба № *** г. на МВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5