РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Петрич, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200954 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. С., с ЕГН ********** и адрес : гр. С., ж.к.
„Р. К.“ № *, вх. *, ет.*, ап.*, подадена чрез процесуален представител – адв. В.
И. от САК против Наказателно постановление (НП) № BG24032022/5800/Р8-
475 от 19.09.2022г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 179, ал.3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1 800 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. Претендира сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител, който в депозирано
писмено становище поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания акт,
поради неговата незаконосъобразност. Претендира съдебни разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна)
1
Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ), гр. София, редовно призован, изпраща представител
– юрисконсулт Д. Р., която пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Представя писмени бележки, в които подробно аргументира
тезата си за потвърждаване на наказателното постановление, тъй като било
издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
направените от жалбоподателя разноски по делото.
Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение - Петрич,
редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по
жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна
следното:
На 24.03.2022 година в 04:17 часа свидетелят Д. Б. А., изпълнявайки
служебните си задължения на ГКПП „Кулата“, в направление излизане от
територията на Р България, пристигнало ППС – влекач, с рег. № СВ 1559 РС,
с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, което се ползва
от „М. Л.“ ЕООД, с ЕИК ** и със седалище и адрес на управление : гр. С., ул.
„П. Л.“ № *, вх. *, офис * (видно от СРМПС част II), което се управлявало от
жалбоподателя В. С. С.. След проверка в Електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), (т. нар. тол
система), контролният орган – свидетеля А. констатирал, че контролно
устройство (техническо средство) с идентификатор № 10112, е засякло на
дата 08.03.2022 година в 11:20 часа по път А-3, км 163+488, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1 на Решение
№ 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса, за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За извършеното
нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад
и снимков материал като е наличен снимков материал, на който е виден
регистрационният номер на автомобила. От същият се установява, че е заснет
автомобил с регистрационен № СВ 1559 РС, датата и часа на движение.
Изготвено е и Становище от отдел „Управление на информационната система
и инфраструктура“, Национално тол управление, от което е видно, че за дата
на извършване на нарушението няма получена и платена тол декларация за
сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на
24.03.2022 година, свидетеля Д. Б. А., на длъжност инспектор в отдел „Пътни
такси и разрешителен режим“ при Териториална дирекция София към
2
Агенция „Митници“, във връзка с възложените му функции е съставил против
жалбоподателя В. С. С., в качеството му на водач на процесното ППС и в
негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № BG24032022/5800/Р8-475. Това процесуално действие
актосъставителят е извършил и с участието на колегата си – свидетеля Ф. Д.
П.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че след извършена проверка е
установено, че ППС попада в категорията на ППС, за което е дължима, но
незаплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. А досежно квалификацията,
нарушението е правно квалифицирано с разпоредбата на чл. 179, ал.3а от
ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателя на същата дата 24.03.2022 година,
който бил подписан без възражения. АУАН е връчен срещу подпис. Срещу
така съставения Акта в законоустановения 7-дневен срок е постъпило
писмено възражение вх. № 32-104930/30.03.2022г.
След получаване на образуваната преписка от Директорът на Национално
тол управление към АПИ е издадено процесното наказателно постановление
№ BG24032022/5800/Р8-475 от 19.09.2022 год. В издадения санкционен акт,
от административно-наказващия орган са възприети изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 179, ал.3а от ЗДвП и е
наложено на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на
1 800 лева. Обжалваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя по пощата с обратна разписка. Известието за доставяне се
намира приложено в Административно-наказателна преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено на 28.10.2022 година от член на домакинството.
Възражения относно начина и формата на връчване на наказателното
постановление не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на Директора на Национално тол
управление към АПИ да издава наказателни постановления за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021
година и Заповед № РД-11-760/19.08.2022г. на Председателя на Управителния
съвет на АПИ, видно от които Г. А. Т. е оправомощен да издава наказателни
постановления по ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал.12 от
ЗДвП - Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Г.
А.Т. се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.2022
година на Председателя на Управителния съвет на АПИ. Материалната
компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП,
също се доказа, тъй като свидетеля Д. Б. А. е длъжностно лице от Агенция
„Митници“, гр. София. В случая по отношение компетентността на
актосъставителя би могло да се приложи Заповед № 3АМ-332/32-66544 от
28.02.2020 година, която е издадена при действието на отменения към
настоящия момент Устройствен правилник на Агенция „Митници“, тъй като
подобна Заповед при действието на новия Правилник е приета една на
3
08.08.2022 година и това е Заповед № 3АМ-1434/32-263874 от 08.08.2022
година на Директора на Агенция „Митници“, т. е. в случай, че няма
последваща Заповед за отмяна, следователно Заповед № 3АМ-332/32-66544
от 28.02.2020 година продължава да действа до 08.08.2022 година.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Д. А. и Ф.
П.. Същите, чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка и установяват извършената проверка, в
хода на същата какво е установено и процедурата по съставяне на АУАН, като
сочат че са установили нарушението чрез проверка в електронната система.
По отношение на авторството посочват, че питат шофьора дали е управлява
ППС – то в деня на нарушението и ако потвърди го запознават с
възможността да заплати компенсаторна такса или да му бъде съставен
АУАН. В конкретния случай посочват, че водачът е избрал да му бъде
съставен акт.
По делото е представено свидетелство за регистрация на МПС, от което
се установява, че процесното ППС се ползва от „М.Л.“ ЕООД, с ЕИК *** и
със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „П. Л.“ № *, вх. *, офис *.
Доколкото са налични доказателства, че дружеството/ползвател на
процесното ППС има сключен Договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на пътни такси – „Д. С. И.“ АД, съдът е изискана
информация за бордовото устройство асоциирано в процесното ППС с рег. №
СВ 1559 РС дали е подавало данни за таксуване, в отговорът от които се
посочва, че от системата и доказателствените записи се установява, че
бордовото устройство е било изключено за датата на нарушението –
08.03.2022г., тъй като същото е било изключено за периода от 22.02.2022г. до
22.03.2022г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
основателна, по следните съображения.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
4
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл.
189е, ал.12 от ЗДвП лице със Заповед на председателя на управителния съвет
на АПИ, а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а,
ал.3а, т.1 и т.2 от ЗДвП, определен със Заповед на Директора на Агенция
Митници. Ето защо възраженията в тази насока не се споделят от настоящия
съдебен състав.
Съдът, намира обаче, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление в следния
смисъл.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които
управляват ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗДвП за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите
задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и която
гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато
тези задължения са изпълнени от трето лице.“. Абсолютно никъде в АУАН и
в наказателното постановление не е посочено и конкретното нарушение, за
което е санкциониран жалбоподателя. Посочено е единствено, че „... ППС
попада в категорията, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 08.03.2022 г. в 11:20 часа е засечено по път А-3,
км. 163+488, включен в обхвата на платената пътна мрежа.... „. Не е описано
каквото и да е действие или бездействие на жалбоподателя. По-надолу е
описано, че жалбоподателят управлява ППС, за което е дължима, но не е
заплатена пътна такса. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както
спомена съдът по-горе, е въведено в задължение на водачите на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е вменена
като нарушена от жалбоподателя нито в АУАН, нито в атакуваното
наказателно постановление. Описаното в АУАН и наказателно постановление
5
деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба,
която да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Изложеното
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава
извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за
неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административно-наказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона. Посочената неяснота,
противоречие между фактическите и правни констатации на актосъставителя
и на наказващия орган, води до грубо нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за
какво точно нарушение му е наложено наказание. В случая констатираните
пороци при описание на нарушението в АУАН и наказателно постановление
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не
за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Изискванията за реквизити на АУАН и наказателно постановление са
императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или
дедуктивен път от доказателствата по делото.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Наред с горното, съдът констатира, че в казуса не се доказа и че
жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние, в това число и такса за изминато разстояние - тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък и изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
6
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. От своя страна, нормата на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата сочи, че
тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Следователно, ако и доколкото
изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение на
жалбоподателя е това посочено в АУАН и респ. е едно от тези по
наказателното постановление, а именно незаплатена и дължима се пътна тол
такса при управление на процесното ППС на процесната дата и място, то
адресат на такова задължение за плащане на тол такса, не е водача, нает от
превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното
МПС или съответното ползвател /наемател/ на същото. В казуса не се
представиха никакви доказателства, че жалбоподателят С. е собственик на
описаното в наказателното постановление превозно средство, с което се
твърди, че той е извършил процесното нарушение, нито пък се представиха
доказателства, че е ползвател на това ППС на самостоятелно основание и
извън трудовата си дейност по нарочен трудов договор. Ето защо, съдът
приема за недоказано и обстоятелството, че жалбоподателят е адресат на
задължението за заплащане на пътна тол такса в този казус и поради тази
причина, не може да бъде административно-наказателно отговорно лице за
неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС. В тази насока следва
да бъде посочено, че съгласно приложената от наказващия орган норма чл.
179, ал.3а от ЗДвП Водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с
глоба в размер 1800 лева. Следователно последната адм. санкционна
разпоредба не се отнася до посочената и установена в АУАН фактическа
обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се
отнася до друго това, че водача управлява ППС, като не изпълни
задълженията си за установяване на изминато разстояние или няма закупена
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва,
сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка. Следователно както
се посочи, неправилно е определен и субекта на отговорност, тъй като при
такова нарушение адресат на задължението е собственика на ППС по смисъла
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. От своя страна
7
нормата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. Цитираните разпоредби
безспорно задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС да
осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това
движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения,
свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези
„съответни задължения“ са регламентирани в Закона за пътищата и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на
основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. Неизпълнението на горните задължения е
скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, а не приложената от наказващия орган.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
безпредметно да бъде обсъждано дали случаят е маловажен, като за пълнота
следва да бъде посочено, че дори и при изход различен от
настоящия разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не е приложима, по аргумент
от чл. 189з от ЗДвП.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподател за присъждане на направените
по делото разноски. Правната помощ на жалбоподателя е предоставена в
хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата на близък, роднина
или друг юрист на процесуалния представител. В този случай адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, определимо по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал.
2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от тази Наредба, на процесуалния представител на
жалбоподателя следва да се определи адвокатско възнаграждение в
минималния допустим размер от 480 лева, тъй като делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, като сумата следва да се възложи за плащане
в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“. В случаи като процесния
по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА легитимиран да получи присъдената сума за
адвокатско възнаграждение е не защитаваната страна, а самият адвокат. По
делото не са представени доказателства, че адвокат И. е регистрирана по
ЗДДС, поради което сумата 100 лв. за дължимо ДДС върху адвокатското
възнаграждение е недоказана и не се присъжда. Доколкото в хода на
съдебното производство е изплатено от бюджета на съда, сумата в размер на
20,00 лева, за пътни разноски на свидетел, с оглед изхода на делото Агенция
8
„Пътна инфраструктура“, следва да бъдат осъдени да внесат тази сума по
сметка на РС – Петрич.
С оглед изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № BG24032022/5800/Р8-475
от 19.09.2022 година на Директора на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София, с което на В. С. С., с
ЕГН ********** и адрес : гр. С., ж.к. „Р. К.“ № *, вх. *, ет.*, ап.*, за
нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.
Г. И. от САК, с личен № ********** и съдебен адрес : гр. С., ул. „П.“ № *,
ет.* сума в размер на 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София ДА ЗАПЛАТИ
на Районен съд – Петрич сума в размер 20.00 лева /двадесет лева/,
представляваща сторени по делото разноски, за изплатени пътни разходи на
свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Б.град
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9