№ 1739
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502237 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №260913/09.07.2021г. по описа на
ВРС, на „МАРЦИАНА-АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Девня, обл. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Н.Т. К., срещу
решение №260068/15.06.2021г. на Районен съд - Девня, 2-ри състав,
постановено по гр.д. №239/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение ответникът – жалбоподател „МАРЦИАНА-
АГРО” ЕООД е осъден да заплати на ищеца Д. ИВ. АНД., ЕГН **********,
сумата 899,77 лева, съответно на всяка една от ищците Й. АНД. В., ЕГН
**********, и ИВ. АНД. В., ЕГН **********, суми от по 42,30 лева,
представляваща неизплатена наемна цена по договор №40/2016г. за наем на
земеделски земи в землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г.,
сключен на 03.12.2016г. между наследодателя на ищците А.В.А. и
МАРЦИАНА-АГРО ЕООД, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на предявяване на исковата молба -11.03.2020г., до
1
окончателното им плащане. Жалбоподателят – ответник е осъден и да заплати
на ищците сторените от тях разноски по делото в общ размер на 750 лева.
Основните оплаквания, обосновани във въззивната жалба, са за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че
неправилно районният съд е възприел фактическата и правна обстановка по
заведения пред него спор, не е съобразил събрания доказателствен материал,
неправилно е интерпретирал и приложил съдебната практика и правна теория.
Като поддържа изложените и в хода на първоинстанционното производство
твърдения за липса на представени документи, удостоверяващи каква част от
правото на собственост върху имотите, предмет на процесния договор,
притежава наследодателят на ищците А.В.А., респ. за липса на яснота каква
част от имотите притежават ищците – негови преки наследници и каква е (как
е образувана) наследствената им квота, жалбоподателят счита, че с плащането
от 23.12.2017г. е изпълнил договорните си задължения като е платил
дължимите суми по процесния договор за наем. Моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове. В условие на
евентуалност, моли за намаляване на претенцията по размер до установената
средна рента за рентни плащания за землището на град Девня за стопанската
2017г./2018г. от 35.00 лв/дка.
В подадения отговор на въззиваемите ищци е обосновано становище за
неоснователност на въззивната жалба и се иска обжалваното с нея решение на
първоинстанционния ДРС да бъде потвърдено.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на въззивника „МАРЦИАНА-АГРО” ЕООД адвокат Н.Т. е заявил, че
поддържа подадената жалба. Направил е и изисканите уточнения на
поддържаните в хода на исковото производство твърдения за релевантните за
спора факти касателно начина на определяне на платените от него суми за
рентно плащане за стопанската 2017/2018 година (в т.ч. единична цена за
декар; общ размер на земеделската земя, за която е платена рентата).
Пълномощникът на въззиваемите ищци адвокат П.И. също е направил
изисканите уточнения на фактическите си твърдения, като, позовавайки се и
на признанието на ответното дружество във въззивното производство, че
направените от него рентни плащания за стопанската 2017/2018 година са при
цена 65 лева за декар, счита, че правилно предявените искове са били
2
уважени
Страните претендират насрещно присъждане на разноски като са
представили нарочни списъци по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявената по исков път защита е остатъкът от дължимото
на всяка една от ищците Д. ИВ. АНД., ЕГН **********, Й. АНД. В., ЕГН
**********, и ИВ. АНД. В., ЕГН **********, и трите от гр. Девня рентно
плащане за стопанската 2017/2018 година по сключения от техния
наследодател А.В.А., б.ж. на гр. Варна, поч. на 05.01.2017г., с ответното
дружество „МАРЦИАНА-АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Девня, договор №40/2016г. за наем на земеделски земи в землището на гр.
Девня. Същото се сочи в размер на 65 лева за декар, като се твърди, че след
направено от ответното дружество плащане в общ размер на 1 155 лева
непогасеният остатък е в общ размер на 984,37 лева. Като се твърди, че
наследствените им дялове са в размери съответно 14/36 ид.ч. – за
преживялата съпруга (10/36 ид.ч. по отношение на една от нивите), по 5/36
ид.ч. – за всяка една от дъщерите на починалия наследодател (по 1/36 ид.ч. по
отношение на една от нивите), се отправят претенции за сумите 899,77 лева -
за ищцата Д.А., съответно по 42,30 лева - за всяка една от ищците Й.В. и И.В..
Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Спорът е изведен при насрещното твърдение на ответното дружество,
че с оглед смъртта на съсобственика, сключил договора за наем, А.В.А.,
дължимата рента за отдадените под наем земеделски земи следва да бъде
платена на отделните съсобственици съобразно притежавания от тях дял от
съсобствеността. И тъй като при направена справка и събрани данни е
установено, че притежаваната от наследодателя на ищците част от
съсобствеността съответства на 17,769 дка земя от процесния договор, с
плащането на сумата от 1 155 лева (съответстваща на рентно плащане от
65лв./дка) ответникът е погасил задължението си към ищците за дължимата
по договора рента за стопанската 2017/2018 година. За останалата част от
отдадените под наем земеделски земи (30,372дка) е била заплатена рента в
3
размер на 1974 лв. на друг съсобственик - Д.Л.Д., чрез негов пълномощник
В.Д..
Събраните по делото писмени доказателства установяват следната
фактическа обстановка:
С договор за наем на земеделска земя №40/03.12.2016г. А.В.А. като
съсобственик е предоставил на ответното дружество „МАРЦИАНА-АГРО”
ЕООД, ЕИК *********, за земеделско ползване десет ниви с обща площ 49,48
дка, срещу насрещно поетото задължение да изплаща рента в размер на 30 %
от произведената селскостопанска продукция. Според условията на наемния
договор (чл.4, ал.2) дължимото парично рентно плащане следва да се извърши
в срок до 31.12.2018г.
Девет от нивите (ПИ №008005; №024069; №032012; №062013;
№071018; №084001; №096060; №167041; №133844) съдоговорителя А.В.А. е
придобил по наследство след реституцията им на наследниците на А.В.Д., и
покупко-продажба от друг наследник (Й.А. В.) на неговата наследствена част.
Така наследникът А.В.А. се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. от тези
девет ниви.
Собствеността върху десетата нива (стар номер ПИ 004048; нов
идентификатор 20482.4.48) А.В.А. е придобил по наследство след реституция
на наследниците на А.Й.Д., като неговата наследствена част съответства на
1/3 ид. част. Тази нива е реституирана в размер на 6,800 дка. Според наемния
договор от 03.12.2016г., отдадената под наем площ от тази нива е само 3,501
дка.
Съсобственикът – арендодател А.В.А. е починал на 05.01.2017г. като е
оставил наследници по закон преживяла съпруга – ищцата Д. ИВ. АНД., ЕГН
**********, и две дъщери – ищците Й. АНД. В., ЕГН **********, и ИВ.
АНД. В., ЕГН **********.
Според съвпадащите изявления на страните, ответното дружество е
извършило плащане към ищците като наследници на А.В.А. на част от
дължимата за стопанската 2017/2018г. рента като на 07.06.2019г. е заплатило
сума в общ размер на 1 155 лева (по 385 лева за всеки един наследник).
Ответното дружество поддържа твърдения, че с оглед добросъвестно
изпълнение на задълженията си по сключения наемен договор, след смъртта
4
на сключилия договора съсобственик А.В.А. дължимата рента следва да
заплаща на всеки един съсобственик съобразно притежаваната от него част от
собствеността. Именно с оглед на това е извършил плащане на ищците като
наследници на починалия А.В.А., съответно платил е и на лицето Д.Л.Д.
(наследник на А.В.Д.) за припадащата му се част от съсобствеността сума в
общ размер на 1 974 лева (за 30,372 дка). Според направените уточнения във
въззивното производство, извършените плащания са в размер на 65 лв./дка.
При така установените фактически положения се налагат следните
изводи:
Дължимото рентно плащане за стопанската 2017/2018 година на ищците
като наследници на А.В.А., б.ж. на гр. Варна, поч. на 05.01.2017г., за девет от
отдадените под наем ниви (ПИ №008005; №024069; №032012; №062013;
№071018; №084001; №096060; №167041; №133844), чиято обща площ според
посоченото в договора е 45,979 дка, е в общ размер на 1 992,42 лева (при дял
от 2/3 ид.части). За десетата нива (стар номер ПИ 004048; нов идентификатор
20482.4.48), от която наследодателят притежава 1/3 ид.ч., дължимото им
рентно плащане спрямо отдадената под наем площ от 3,501 дка, е в общ
размер на 75,86 лева. Или общият размер на полагащата се на ищците рента е
в размер на 2 068,28 лева.
При съобразяване на извършеното плащане в размер на 1 155 лева (по
385 лева за всеки един наследник) е видно, че е налице непогасен остатък от
913,28 лева. Доколкото се касае за лично имущество на починалия
наследодател (собствеността е придобита по наследяване след реституция на
земеделските земи), то наследствените квоти на ищците – преживяла съпруга
и деца, са равни (чл.9, ал.1 ЗН). Следователно, на всеки един от ищците
ответникът дължи доплащане на сума в размер на 304,43 лева.
Исковете на двете ищци Й. АНД. В. и ИВ. АНД. В. – дъщери на
починалия наследодател А.В.А., са предявени в размери от по 42,30 лева за
всяка от тях. Тези суми безспорно се обхващат от общия размер на дължимия
на всяка от тях остатък от рентното плащане за стопанската 2017/2018г.,
поради исковете им са основателни и следва да бъдат уважени в пълните им
заявени размери.
Искът на ищцата Й. АНД. В., обаче, е неоснователен за пълния си
предявен размер от 899,77 лева. Липсва законово основание за преживялата
5
съпруга да претендира дял от 4/6 ид.части от наследените земеделски земи.
Макар и тяхното реституиране да е настъпило по време на брака й с
починалия наследодател А.В.А. (с решения на Поземлена комисия – Девня от
2000 г.), същите съставляват лично имущество на починалия съпруг, поради
което и на основание чл.9, ал.1 ЗН преживялата съпруга наследява част, равна
на частта на всяко дете. Ето защо искът се цени като основателен и доказан
само в размер на 304,43 лева. За присъдената горница над тази сума до пълния
претендиран размер от 899,77 лева обжалваното решение на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде
отменено.
Изрично е заявено от ищците, че исковите им претенции са само за
припадащата им се част, съответна на ид.ч., която техния наследодател
притежава от всяка една от нивите. С оглед на това даденото от районния съд
разрешение, че след като страна по договора за наем е А.В.А., то единствено
той, респ. неговите наследници имат право да получат цялата наемната цена
за предоставените под наем земеделски земи, макар и принципно да е
правилно, в случая е ирелевантно за основателността на исковете на ищците,
неотносимо е и към валидността на плащането към съсобственика Д.Л.Д..
По делото безспорно е установена забавата на ответника – арендатор да
плати в уговорения срок дължимата рента за стопанската 2017/2018 г. в
пълния й размер, поради което обосновано и законосъобразно са уважени и
акцесорните искове на ищците за законната лихва върху присъдените
главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.03.2020г., до
окончателното им плащане.
В заключение, обжалваното решение на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в частта му относно уважените искове на ищцата
Д.А. за сума над 304,43 лева до пълния присъден размер на дължимия остатък
от рентата от 899,77 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба - 11.03.2020г., до окончателното й
плащане, като по същество тези искове се отхвърлят като неоснователни. В
останалите му обжалвани части първоинстанционното съдебно решение
следва да бъде потвърдено.
Независимо от този изход на спора разноските следва да останат за
всяка една от страните така, както са направени. Платените държавни такси
6
са в минималните дължими размери и в този смисъл частичното уважаване на
въззивната жалба по отношение на единия от исковете е ирелевантно
обстоятелство за тяхната дължимост. Подобно е положението и по отношение
на платените от страните адвокатски възнаграждения. Същите са определени
общо за цялостната защита по предявените искове и са към минималния
размер, предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размер, платен еднократно.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260068/15.06.2021г. на Районен съд - Девня, 2-ри
състав, постановено по гр.д. №239/2020г. на ДРС, в частта му, с която
ответникът „МАРЦИАНА-АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Девня, обл. Варна е осъден да заплати на ищцата Д. ИВ. АНД., ЕГН
**********, с адрес ********, сума над 304,43 лева до присъдения размер от
899,77 лева на дължима наемна цена по договор №40/03.12.2016г. за наем на
земеделски земи в землището на гр. Девня за стопанската 2017/2018г.,
сключен между наследодателя на страната А.В.А. и МАРЦИАНА-АГРО
ЕООД на 03.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 11.03.2020г., до окончателното
изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата Д. ИВ. АНД., ЕГН **********, с
адрес ********, срещу ответника „МАРЦИАНА-АГРО” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Девня, ул. „Мелниците”
№2, искове за сума над 304,43 лева до претендираната сума от 899,77 лева,
представляваща остатък от дължимата и неизплатена наемна цена по договор
№40/2016г. за наем на земеделски земи в землището на гр. Девня за
стопанската 2017/2018 година, сключен на 03.12.2016г. между наследодателя
на ищцата А.В.А., б.ж. на гр. Варна, поч. на 05.01.2017г., и „МАРЦИАНА-
АГРО” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба - 11.03.2020г., до окончателното й
плащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260068/15.06.2021г. на Районен съд -
7
Девня, 2-ри състав, постановено по гр.д. №239/2020г. на ДРС, в останалата
му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8