Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Момчилград, 08.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 04.01.2021 година
в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 332/ 2020г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на З.В.В. ***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 4174987 на ОДМВР- Кърджали, с който
на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателката е било наложено административно наказание- “глоба”
в размер на 100 лева, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата, подадена от жалбоподателят се изразява недоволството от процесният
електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият
е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила за издаването му. Не били спазени правилата за издаването
на ел.фиш, т.к., не са били налице условията по процесуалният закон и по чл.189
ал.4 от ЗДвП, и това било така защото при заснемането на управляваният от него
л.а. е била използвана автоматизирана мобилна система, но не били спазени
правилата за ползването на същата, не бил ясен начинът за ограничаване на
скоростта на движение, и всичко това е довело до ограничаване правото му на
защита. Самият ел.фиш не съдържат задължителни реквизити, поради и което иска
отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в
жалбата. Претендира разноски.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и се
представлява от адв.Д.Хабиб от АК- Кърджали, който поддържа жалбата и развива
допълнителни доводи в тази насока, вкл.и че нямало доказателства използваното
техн.средство да е било годно за експлоатация, а протоколите в тази насока
визирали друг тип устройство. Претендира разноски- заплатен адв.хонорар.
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, не се представлява и и от ю.к. Петрова е постъпило писмено
становище по жалбата, с което се намира същата за неоснователна, а издаденият
ел.фиш бил законосъобразен и се иска потвърждаването на същият. Претендира се
ю.к. възнаграждение и алтернативно- се иска намаляване размера на адв.хонорар.
От РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмо със писмени доказателства
и без становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № 4174987 на ОДМВР-Кърджали, на жалбоподателката
е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за това, че на 11.10.2020г.
в 13,22ч. в Извън населено място, на 3-то класен път 867, на км 49+200м, в посока на движение от с.Бенковски за с.Дрянова глава, на разклона за
с.Янино, при ограничение на скоростта от 50
км/ч./въведено с пътен знак „В-26“/, с МПС- л.а. „******“ с рег.№ ******, е извършено нарушение за скорост, което е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR 1- M 574. В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 73 км/ч, а превишението е било с 23 км/ч, което представлява нарушение на
чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е приложил 1/ клип от радар № 574 от процесната
дата- съдържащ снимка на знак „В- 26“ за разрешена скорост от 50 км/ч, в която са отразени и координатите на
местоположението на знака и посоката на движение; и 2/ клип от същият радар № 574, съдържащ 4 броя снимки от процесните дата и
час, и в 2 от които които се вижда- МПС, предмет на
обжалваният ел.фиш, като измерената
скорост е 76 км/ч., при ограничение от 50км/ч., и превишение на скоростта с 26 км/ час, като наказуемо превишение на скоростта е от 23 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият
толеранс от минус 3 км/ч. В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с георграфски координати. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила,
който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено
мястото на нарушението. Налице е представено
приложение към клипа от използваното АТСС на посочената дата и място, което
посочва месторазположението на самият радар.
С копие на протокол с посоченият рег. № и дата на издаване на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, се
установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе/ на 12.10.2020г. за времето от 13,00часа до
14,50 часа е било разположено на 3-то път
клас 867, на км 49+950 м, с.Янино, в посока на движение от с.Бенковски
за с.Дрянова глава, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 50
км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство /мобилно/ до пътният
знак е възлизало на 150 метра /АТСС е било монтирано на служебен автомобил с
посочени данни за същият/. От този протокол е видно, че за това време са били
направени 24 клипа /с нарушения/ с посочени
№№, т.е. в това число и процесният, упоменат по-горе, клип /както и и клип на
пътният знак/. От Протоколи № 2-18-20 и № 2-19-19 за извършена проверка /където
е посочено, че АТСС е монтирано на автомобил К 18 40 АС/, Протокол за
извършено обучение от 18.07.2019г., Протокол от 24.02.2012г. за монтаж и
настройка, и Удостоверение за одобрен тип
за измерване /а и Протокол за използване на АТСС/, приложени по делото, се
установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна
система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало проверка и
е било годно за експлоатация до м.07.2021г.
/за последното са налице данни в Протокол за използване на АТСС/.
Неоснователни са възраженията на процесуалният представител на
жалбоподателят, че използваната АТСС не е от разрешеният/одобреният тип, т.к.
всички посочени по-горе удостоверения и протоколи визират именно АТСС, с видово
наименование TFR 1- M., което е
монтирано на служебен автомобил на ОДМВР- Кърджали с посочен №- отразен в
протоколите, обсъдени по-горе /с изкл. на протокол от от 2012г./. Освен това е
неоснователно е възражението, че използваното АТСС е било монтирано на друг
автомобил на полицията, т.к. видно от протоколите за проверка, това е средство
е монтирано отново на служебен автомобил на полицията, а и същото представлява
мобилно средство за контрол на скоростта, което води до извода, че може да се позиционира и на самото пътно
платно.
По делото е представена справка за собственост от информационните
масиви на КАТ, с която се установява, че л.а. л.а. „******“ с рег.№ ******- е регистриран на името на жалбоподателката по
настоящото производство. По делото няма данни
последната да се е възползвала от възможностите по чл.189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП и
да посочи лице, на което е предоставил процесният автомобил и по този начин да
се освободи от отговорност.
По делото не е приложена разписка за
връчване на процесният ел.фиш, но същото
е обжалвано, и съдът приема, че жалбата е подадена в срок, т.к. АНО не е
ангажирал доказателства за връчването на ел.фиш. При така приетата фактическа обстановка от права страна
съдът съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от
легитимирана страна, и подадена в срок, поради неангажиране
на доказателства от страна АНО за датата на връчването.
Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съдът, като се запозна със
съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че
същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени
в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и
това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се
подчертае, че няма законово изискване да се
посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да
се обжалва, както и същият да съдържа подпис и
печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно
съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.
Обжалваният
ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно
определено място на извършване на нарушението. От приложените веществени
доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на Община Кирково, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства се стига до
извода, че извършването на процесното административно
нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена
различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за
съответният вид МПС, установено с пътен знак В-26/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство- описаното по-горе като вид и съответен номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение от одобрен тип, преминала и съответна проверка и е годна за експлоатация до
м.07.2021г.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш
е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Следва
да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни
фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи,
съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай
при спазване на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни–
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният
процес.
Трябва да се упомене, че с последното
изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в
сила към момента на извършване на процесното нарушение,
се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението
да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни
точки“. Или казано иначе, отсъствието на
контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а
не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с
горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова
изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата
е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се
приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Съобразно горното съдът намира издаденият ел.фиш за съответстващ на
изискванията, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Съобразно и това
се налага изводът, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение-
посоченият по-горе по вид и №, за което свидетелства приложеният клип със
съответният номер от датата на нарушението, който съгласно разпоредбата на чл.189
ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административнонаказателният процес. От този клип е видно, че е заснето именно
МПС, предмет на ел.фиш- като на две от снимките се вижда ясно номерът на самата
кола и посоката на движение на колата, и те са потвърждават и с протокола за
използване на АТСС.
Съдът, при извършената служебна проверка, не установи да има нарушение
на въведените правила при ползването на АТСС, в т.ч. и тези, упоменати в
жалбата.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус
се установява от електронният фиш, че МПС е регистрирано на името на жалбоподателя,
който не се е възползвал от правото си
по чл.188 от ЗДвП да посочи името
на лицето, което е управлявало моторното превозно средство. Именно поради това
обстоятелство съдът намира, че правилно жалбоподателят е привлечен към административно-
наказателна отговорност, доколкото е доказано авторството на деянието.
Съгласно ЗАНН за
да се осъществи административно- наказателна отговорност по отношение на
конкретно лице е необходимо наличието на три предпоставки: 1/несъмнено да е установено административно нарушение; 2/ еднозначно
да е индивидуализирано лицето, което
следва да понесе отговорността; и 3/да липсват
на данни, които изключват виновно поведение от страна на нарушителя.
Несъмнените факти по делото са, че не друго лице, а именно жалбоподателката
е управлявал процесния автомобил на посочените дата час и място- на
път 3 клас 867, на км 49+ 200 м, в посока на движение от с.Бенковски за с.Дрянова глава, на разклона за
с.Янино, със скорост от 73 км/ч., при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената
скорост и при ограничение въведено с пътен знак В-26 на скоростта за движение от
50 км./ч., налага безусловно да се
приеме, че същата е нарушила материалното правило за поведение, установено в
чл.21 ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП и съответно, следва да понесе административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение.
Предвид горното съдът приема за правилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно е установено обстоятелството, че жалбоподателката е извършила административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със
скорост 73 км/ч /с отчетен
толеранс от минус 3 км в час, при разрешена скорост в извън населеното място от 50 км/ч /което е било регламентирано в пътен знак В 26, и което обстоятелство се установява с обсъденият по-горе клип, съдържащ
снимков материал, като превишението на скоростта е от 23 км/ч. В ЗДвП е предвидено, че превишението на
разрешената скорост с посочените стойности е наказуемо, поради и което съдът намира, че правилно е определено и
следващото се административно наказание, което съгласно нормата на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е „Глоба“ в
размер на 100 лв.
Съдът не установи по делото пороци при установяване на
нарушението, при използването на АТСС, при издаване и връчване на
електронният фиш. Въз основа на изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен, като не са налице основанията за отмяната на
същият, поради и което той следва да бъде потвърден.
АНО в писмена молба,
предявена чрез ю.к.Петрова е претендирала ю.к.възнаграждение, като съдът
намира, че няма основание за присъждане на разноски, т.к. в съдебно заседание
за АНО не се явява представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 417 4987, издаден от ОДМВР-
Кърджали, с който на З.В.В. с ЕГН- **********,***,
на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на
чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ