Решение по дело №150/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.310 т.1 във връзка с чл. 317 вр. с чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника О."Д. Ц."-с.К., подадена от временно изпълняваща длъжността директор Й. И. Д. срещу решение № 5018/09.09.2009 год. постановено по гр.дело № 443/2009 год. на Районен съд Б.. Решението се обжалва изцяло: в частта, с която е признато уволнението за незаконно и е отменена Заповед № 218/29.12.2008 год. на Кмета на О. С., в частта с която В. Г. Д. е възстановена на предишната работа-Директор на О. Д. З. с.К. О. С. област Б., в частта, с която О. Д. З."Денско Ц." с.К. е осъдено да заплати на В. Г. Д. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение от 29.12.2008 г. до 05.02.2009 год. в размер на 958,05 лева ведно със законната лихва върху горната сума от датата на предявяване на иска – 24.02.2009 година, както и в частта за разноските по делото в размер на 300 лева.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, свързани с възприетите от районният съд изводи, че е извършено само окрупняване чрез сливане на обединените детски заведения в с.К. и с.Брежани. Поддържа се, че е налице закриване на предприятие О. с.К., което е преустановило дейността си, и е възникнал нов правен субект О."Д. Ц."-с.К., с отделен номер по БУЛСТАТ. Този нов правен субект не е правоприемник на О. с.К.. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Направено е искане за събиране на писмено доказателство.

В предвидения по чл. 263 ал. 2 ГПК двуседмичен срок е постъпил отговор на жалбата, в който В. Д. оспорва наведените оплаквания. Счита изложените твърдения за голословни. Поддържа, че дейността е само една и непрекъсваема, и не е налице обединение на две отделни детски заведения в с.К. и с.Б., а присъединяване на групата от с.Б. към групата в с.К.. Твърди, че няма нов БУЛСТАТ , тъй като такъв не е представен нито пред първата, нито пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя. Не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и взе предвид оплакванията в жалбата, намира решението за законосъобразно.

Окръжният съд изцяло възприема изложените мотиви от първоинстанционният съд, като във връзка с настоящето решение препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.

За да уважи трите обективно съединени иска по чл.344 ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ на В. Д. срещу О."Д. Ц." с.К. законосъобразно районният съд е приел, че в случая е налице окрупняване чрез сливане на обединените детски заведения в селата К. и Б. под "шапката" на по-голямото от тях- това в с.К., което е ръководела Д.. За да е налице закриване на предприятието, както се твърди в жалбата, следва напълно да е преустановена всякаква дейност на съответното организационно обособено образувание и то да е престанало да наема работна сила. В случая подобни обстоятелства не се установяват. Няма никакви данни за ликвидиране на заведението в К. и преустановяване на неговата дейност, напротив - то си е същото, като просто има "филиали" в селата П., Б., П. и Ч., и към името му са добавени думите Д. Ц., има нов директор, служители и безспорно изпълнява социалните функции, които са му възложени. Наведените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. Освен това законосъобразно районният съд е приел за докаозано твърдяното в исковата молба обстоятелство, че при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е била спазена закрилата, с която се е ползвала ищцата по колективния трудов договор за отрасъл средно образование, изискваща предварително съгласие по чл.333 от Кодекса на труда. В тази насока оплаквания не се и правят.

С оглед изхода от спора по главния иск основателен е и съединеният и обусловен от него – за възстановяване на ищата на заеманата до уволнението длъжност “директор на О. Д. З. с.К.".

Законосъобразно е уважен и иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, като съдът е присъдил обезщетение за времето, през което Д. е останала без работа поради незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение от 29.12.2008 год. до 05.02.2009 год. в размер на 989,05 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска-24.02.2009 год. до пълното й изплащане. Жалбоподателят дължи заплащане на В. Д. на направените от последната разноски по делото.

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата е неоснователна и съобразно разпоредбата на чл.272 от ГПК първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5018/09.09.2009 год. постановено по гр.дело № 443/2009 год. на Районен съд Б..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 23.11.2009 год., която дата е съобщена на страните в съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.