Р Е ШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на пети март хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА К.
при секретаря Татяна
Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА К. адм.дело №425 по
описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по
чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Административното дело е образувано
по жалба вх.№3061/12.09.2019 г. подадена от Д.В.М. ЕГН********** ***,
представляван от адв.С.Л. ***, пл.Т.Кирков №1, к-с Драката, вх.Б, ет.1, ап.4,
против Отказ за разрешаване изработване на Проект за изменение на ПУП в писмо
№3034-9-3/21.08.2019 г. на Кмет на Община Ловеч, или евентуално против мълчалив
отказ на кмет на Община Ловеч по
Заявление вх.№3034-9-2/12.08.2019 г.
В съдебно заседание, редовно
призован, се явява лично и с адв.Л.. Поддържа жалбата и претендира
възстановяване на сторените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата, представляван
от ю.к. Чобанова в заседанието по съществото на спора, оспорва жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена по реда и в срока
по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на акта, има правен интерес от
обжалване на оспорения акт и за него е налице активна процесуална легитимация.
Следователно жалбата отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Видно от данните по делото, на
12.08.2019 г. жалбоподателят е подал до кмета на община Ловеч заявление по чл.
134, ал. 2, т.1 от ЗУТ за издаване на разрешение за изработване на проект за
подробен устройствен план за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ І, кв. 22 по плана на
гр.Ловеч, с приложени подробни мотиви /лист 42 и 43/. На 21.08.2019 г. на
жалбоподателя е връчено писмо изх.№3034-9-3 от кмет на община Ловеч, с което по
същество се отказва разрешаване на изработването на ПУП за изменение на ПУП –
ПРЗ. В писмото наред с постановения отказ „…не са налични условия за
разрешаване…“ и „…връщаме документите, приложени към Заявление с
вх.№3034-9-2/12.08.2019 г….“, е посочено, че писмото не представлява отказ
по реда на чл.135 от ЗУТ, а е указание за
внасяне на предложение „след изпълнение на формални условия“.
Съдът счита, че в случая е налице
постановен изричен отказ, тъй като волята на административния орган се
установява безспорно – уведомява се заявителят, че не са налице условия за
издаване на заповед и се връщат представените от него документи със
заявлението. Няма посочване на недостатъци на заявлението, подадено през
м.август 2019 г., които следва да бъдат отстранени. Административният орган се
позовава на неотносимо писмо от 2017 г. във връзка със заявлението, което е
подадено две години по-късно през м.август 2019 г. Административното
производство е започнало с подаване на заявлението от август 2019 г. и няма
законово основание органът да обосновава връщане на документите с изисквания
посочени с писмо преди две години в приключило административно производство.
Посочването от органа „не е отказ“ не променя същността на
волеизявлението в писмото представляващо изричен отказ.
Писмото е връчено на 23.08.2019 г.
/лист 67/. Жалбата е подадена по пощата на 05.09.2019 г. Следователно жалбата е
подадена в срок.
Актът е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред
относно законосъобразността му, поради което жалбата, като подадена в срок, е
процесуално допустима.
По делото са
представени писмени доказателства и е допуснато извършване на
съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието от съда.
Съдът, след като прецени
законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед
разпоредбата на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, след преценка поотделно и
в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Разпоредбата
на чл.
134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ предвижда възможност за изменение на действащия ПУП,
когато в съответния срок по чл.
208 не
е започнала процедурата по отчуждаване.
Съобразно чл.
208, ал. 1 от
ЗУТ
срокът
за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС на недвижими имоти,
определени по ПУП за изграждане на обекти - публична държавна или публична
общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от
влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи
на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост
на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл.
61, ал. 4 - 15 години
от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на
недвижимите имоти имат правата по чл.
134, ал. 2, т. 1.
Жалбоподателят е
собственик на поземлен имот с площ от 1440 кв.м. представляващ №43952.511.118
по КККР на гр.Ловеч, находящ се в кв.22, парцел І по плана на гр.Ловеч, стар
идентификатор парцел І-470 в кв.9 по плана на гр.Ловеч /лист 48/. Имотът е
придобит през 2008 г.
На 24.10.2013 г. с
Решение № 510 на Общински съвет Ловеч /публикувано в ДВ бр.99 от 15.11.2013 г./
е одобрено изменение на действащия ПУП – ПРЗ в сила от 1975 г., с което
изменение от кв.9 се обособява нов кв.22, в който попада процесния имот /лист
52, 244/. Изменението е одобрено във връзка със сключен на 23.06.2011 г. между
Община Ловеч и МРРБ, в качеството на управляващ орган, Договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“
2007-2013 г. /лист 51 и следващи/ „Подкрепа за разработка на интегриран план за
градско възстановяване и развитие на гр.Ловеч“.
Във връзка с този договор с Решение №
215/25.09.2012 г. Общински съвет Ловеч е взел решение, с което декларира, че
обхватът на зоните за въздействие във връзка с Интегрирания план за градско
възстановяване и развитие, одобрение с Решение №193/11.09.2012 г., няма да бъде
променян най-малко 10 години след приключване на дейностите по проект „Подкрепа
за разработка на интегриран план за градско възстановяване и развитие на
гр.Ловеч“ по посочения Договор за предоставяне на безвъзмездна помощ.
Съгласно това
изменение на ПУП – ПРЗ от 2013 г. имотът на жалбоподателя е с предназначение
„За детско учреждение“.
Към подаденото на 12.08.2019 г.
заявление по чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ във вр.с чл. 135, ал. 2 от ЗУТ е
приложена скица с предложение за изменението, от която е видно, че за имота на
жалбоподателя след предлаганото изменение се предвижда предназначение „За
жилищно строителство и обществено обслужване“.
Безспорно е по делото, че от
24.10.2013 г. до момента на подаване на заявлението на 12.08.2019 г., в
продължение над пет години, не са предприемани действия по отчуждаване имота на
жалбоподателя от страна на Община Ловеч.
При това положение за собственика на
имота, жалбоподател по делото, при условията по чл. 134, ал.2, т.1 във вр.с чл.
208, ал.1 от ЗУТ, след изтичане на определения срок, възниква правото да поиска
изменение на действащия ПУП.
Спорно по делото е дали действащия
ПУП – ПРЗ предвижда изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, които са публична
собственост на държавата и общините, или са предвидени озеленени площи по чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, в които
случаи срокът по чл.208, ал.1 е съответно 10 г. и 15 г., или е налице
хипотезата на общия случай, при който срокът е 5 години от влизане в сила на
плана.
Съдът е допуснал извършването на
съдебно техническа експертиза от вещо лице архитект. Заключението от
експертизата е прието като доказателство по делото. Съдът кредитира
заключението като компетентно и безпристрастно изготвено. Същото отговаря на
поставените въпроси за изясняване на спора от фактическа страна. Не е оспорено
от страните.
Видно от заключението на вещото лице,
в процесния имот по действащия от 2013 г. план няма предвидено изграждане на
елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ - транспортна
техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези,
подлези, прелези и др.); преносни (довеждащи и отвеждащи) проводи (мрежи) и
съоръженията към тях в неурегулирана територия; преносни (довеждащи и
отвеждащи) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия;
разпределителни проводи и разпределителни устройства и съоръженията към тях
(трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за
питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.),
включително присъединителни проводи към сградните инсталации и общите средства
за измерване;. хидромелиоративни преносни (довеждащи и отвеждащи) проводи
(мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративни строежи, изградени за
предпазване от вредното въздействие на водите; приемно-предавателни станции и
останалата физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни
съобщителни мрежи; брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни строежи;
съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци. Следователно не е приложим
срокът от 10 години по чл. 208, ал.1 от ЗУТ.
Не е предвидено изграждане и на
озеленени площи по чл. 61, ал.4 от ЗУТ за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално
или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, допълващи
зелената система озеленените площи за ограничено обществено ползване и
озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове,
ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения, които след
изграждането си да са публична държавна или общинска собственост. Т.е. не е
приложим и срокът от 15 години по чл. 208, ал.1 от ЗУТ.
Съдът счита, че в случая са налице
предпоставките по чл.134, ал. 2, т. 1 във вр.с чл. 208, ал. 1, пр.първо от ЗУТ.
Планът, действащ от 2013 г., е предвиждал изграждане на обект публична общинска
собственост – детско учреждение /т.е. детска ясла или детска градина/ и от
влизане в сила на плана са изтекли повече от пет години, без да са предприемани
действия по отчуждаване на имота на жалбоподателя.
Решението, с което Общински съвет
Ловеч е декларирал, че обхватът на зоните за въздействие във връзка с
Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, одобрение с Решение
№193/11.09.2012 г., няма да бъде променян най-малко 10 години след приключване
на дейностите по проект „Подкрепа за разработка на ИПГВР на гр.Ловеч“ по
посочения Договор за предоставяне на безвъзмездна помощ, не е нормативен акт
дерогиращ действието на Закона за устройство на територията. Не е налице и
разпоредба в Закона за регионалното развитие, посочен в мотивите на процесното
писмо, която да се явява специална по отношение на разпоредбите на чл. 208 от ЗУТ. Поетият от Община Ловеч ангажимент по сключения Договор за безвъзмездно
финансиране не води до прилагане на по-дълъг срок от предвидения в чл.208, ал.1
от ЗУТ с оглед обектите, предвидени за изграждане с процесния ПУП-ПРЗ.
Отговорност на общината, с цел спазването на поетите задължения по договора, е
да осигури всички условия за това, в това число и своевременно отчуждаване в
сроковете по ЗУТ на имотите, предвидени за изграждане на обекти, публична
общинска собственост, за да гарантира, че след изтичане на сроковете по чл.
208, ал. 1 от ЗУТ няма да се извършват изменения на ПУП – ПРЗ одобрен във
връзка с ИПГВР на гр.Ловеч до срока, за който общинският съвет е поел
ангажимент пред управляващия орган. Община Ловеч не е извършила отчуждаване в
срок.
При преценката за
законосъобразност на оспорения акт съдът установи следното:
От данните по делото – писмени
доказателства, съдържащи се в представената административна преписка, и
заключение на вещо лице, се установи, че към датата на заявлението 12.08.2019
г. от влизането в сила на действащия ПУП за процесния имот, одобрен на
24.10.2013 г., обнародван на 15.11.2013 г., са изминали повече от пет години,
без да е извършено отчуждаване. Заявителят е собственик на недвижимия имот,
следователно е сред заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, които имат правата
по чл. 135 от ЗУТ. Към подаденото заявление е приложена скица с предложението
за изменение на ПУП, за което се иска издаване на разрешение за изработване на
проект.
Налице са всички предпоставки за
издаване на разрешение. Постановеният изричен отказ с писмо
№3034-9-3/21.08.2019 г. на Кмет на Община Ловеч не съдържа мотиви, обосноваващи
отказа. Посочените в него фактически основания не съответстват на материалния
закон. Постановения отказ е незаконосъобразен административен акт, постановен в
противоречие с материалния закон. Следва да бъде отменен отказът и преписката
да се върне на административния орган за произнасяне по заявлението, с указание
това да стане в сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 5 от АПК.
По
делото е направено искане за присъждане на деловодни разноски от страна на
жалбоподателя. При този изход от делото претенцията се явява основателна и
следва да бъде уважена за сумата от 1010 лв. включващи депозит за вещо лице,
държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Воден от горното,
Ловешки административен съд, шести административен състав, на осн. чл.173 ал.2,
предложение второ от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Отказ за разрешаване изработване на Проект за изменение на ПУП по Заявление №
3034-9-2/12.08.2019 г. подадено от Д.В.М., ЕГН**********,***, материализиран в писмо изх.
№3034-9-3/21.08.2019 г. на Кмет на Община Ловеч, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА
преписката на кмета на Община Ловеч за ново произнасяне по подаденото заявление
в сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 5 от АПК при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Община Ловеч да заплати на Д.В.М., ЕГН**********,***, сумата от 1010 лв.
/хиляда и десет лева/, представляващи деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез
АдмС- Ловеч пред ВАС на РБ.
Препис от решението
да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: