Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 13.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3068 по описа на съда за 2011 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Л.С.М. и М.Н.С. искова молба срещу Н.Т.Т., Б.Г.К., Т.Й.Т.
(починал в хода на производството и заместен от наследниците си В.Т.Ж., И.Т.Т.
и Д.Т.Т.) и Л.Д.Т. за установяване правото им на собственост върху описания в
исковата молба недвижим имот – поземлен имот с площ от 1 791 кв.м., пл. №
351, за който е отреден УПИ Х-351 от кв. 23 по плана на гр. С., м. „*********-изток“
с площ от 1 444 кв.м. и осъждането им да им предадат владението.
Ищците
твърдят, че притежават в обща собственост, при равни квоти, право на
собственост върху УПИ с площ от 1 791 кв.м. с пл. № 351 в кв. 23 по плана
на гр. С., м. „*********-изток“, за който е отреден УПИ Х-351 с площ от
1 444 кв.м., с неуредени сметки по регулация, при съседи на имота по
скица: УПИ ХІ-350, УПИ ІХ-46, улица, част от която попада в имота и улица, част
от която попада в имота, индивидуализиран в нотариален акт № 28, том ІІІ, рег.
№ 6278, дело № 374 от 2004 г. на нотариус Д.Ж., гр. С. (съгласно уточнителна
молба от 06.04.2011 г.). Соченото от тях придобивно основание е наследствено
правоприемство от С.(С.) Н. С., който притежавал имота по замяна от ТПС комисия
от 22.03.1957 г.
От есента
на 2010 г. ответниците оградили описания недвижим имот и упражнявали, заедно и
поотделно, фактическа власт върху него. Ответниците се снабдили с нотариален
акт за имота през 2010 г. Ищците молят съдът да постанови решение, с което да
бъде признато за установено, че са собственици на гореописания имоти и ответниците
да бъдат осъдени да им предадат владението върху него, както и да бъдат отменени
нотариален акт № 130, том І, рег. № 4308, дело № 106/2010г. по описа на
нотариус рег. № 230 на НК и договор за доброволна делба, вписан в АВп, Служба
по вписванията с рег. № 59656, номер по двойно входящ регистър рег. № 59056,
том 14, акт № 60 от 16.12.2010 г.
Ответникът
Н.Т.Т. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с възражения, че
процесният имот е част от един по-голям имот с площ от 28 дка. Позовава се на
придобивна давност, като считано от декември 1992 г. упражнявал фактическа
власт с намерение за своене. От този момент имотът с площ от 28 дка, част от
който бил и процесният УПИ Х-351, винаги бил ограден и владян от ответниците. Ограждането
само на три имота, сред които и имот 351 било извършено през лятото на 2008 г.
след извършен от съдебен изпълнител въвод във владение на съседни имоти с пл. №
788 и пл. № 730. Ответникът оспорва и идентичността между придобитата от
наследодателя на ищците С. С. ливадата от 5 дка по нотариален акт от 1957 г. и процесния
имот пл. № 351.
Отговор
са подали и ответниците Т.Й.Т. и Л.Д.Т.. Оспорват иска, като се позовават на
давностно владение. Имотът владели от месец декември 1992 г.
Б.Г.К. не
е подала отговор на исковата молба.
На
22.06.2012 г. Т.Й.Т. е починал и на негово място са конституирани наследниците
му по закон В.Т.Ж., И.Т.Т. и Д.Т.Т..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Всеки,
който твърди, че правото му на собственост върху определена вещ се оспорва или
се владее от друго лице може да предяви иск за установяване на собственическите
си права и да иска предаване на владението върху обекта на собственост.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС, в тежест
на ищците беше да докажат, че са собственици на процесния имот на основание
наследствено правоприемство от наследодателя си С.Н. С., изключителен
собственик на процесния имот и че неоснователно имотът се владее от
ответниците.
Ответниците, противопоставили възражение за придобивна
давност, следва да докажат явно, несъмнено и постоянно упражнявана фактическа
власт от декември 1992 г.
Установява се от удостоверение за наследници № 000558/01.04.2011 г. на СО, район „Сердика“, че С.Н. С. е починал на 24.02.1965 г. и е оставил за свои наследници по закон дъщерите си Л.С.М. и М.Н.С..Според приетия по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по замяна от ТПС комисия № 34, том VІІ, дело № 1193/1957 г. С. Н. С. е признат за собственик на ливада от 5 дка в землището на С. – Б.,***, при съседи: наследници на Н.Б., Ц. Ник. С.а и К. А., даден му в замяна от ТПС комисия – Б..На 18.11.2004 г. е съставен нотариален акт № 28, том ІІІ, рег. № 6278, дело № 374 на нотариус ерг. № 101 на НК, с който Л.С.М. и М.Н.С. са признати за собственици на основание наследяване, в квоти по ½ идеална част на поземлен имот, находящ се в гр. С., с площ от 1 791 кв.м., съставляващ поземлен имот № 351 в кв. 23 по плана на гр. С., м. „*********-изток“, за който е отреден УПИ Х-351 с площ от 1 444 кв.м. с неуредени сметки по регулация, при съседи на имота по скица: УПИ ХІ-350, имот № 46, проектирана улица, част от която попада в имота, проектирана улица, част от която попада в имота.По силата на нотариален акт № 130, том І, рег. № 4308, дело № 106/13.04.2010 г. на нотариус рег. № 203 на НК, Н.Т.Т. и Т.Й.Т. са признати за собственици при равни квоти на недвижими имоти, сред които УПИ Х-351 в кв. 23 по плана на гр. С., м. „*********-изток“ с площ по графични данни от 1 444 кв.м., при съседи съгласно скица: от две страни улици, УПИ ХІ-350 и УПИ ІХ-46. Според договор за доброволна делба от 15.12.2010 г., сключен между Т.Й.Т., Л.Д.Т., Н.Т.Т. и Б.Г.К., Н.Т. и Б.К. са получили в дял и са станали изключителни собственици на УПИ Х-351.Във връзка с оспорената от ответниците идентичност на имота по нотариален акт № 34/1957 г. и документите, с които ответниците се легитимират като негови собственици е допусната съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице имотът, за който ищците са признати за собственици е идентичен с този по нотариалния акт от 13.04.2010 г., с който ответниците се легитимират като собственици на основание давностно владение, както и с имота, обект на договор за доброволна делба от 15.12.2010 г.Относно идентичността на имота по нотариален акт № 28/18.11.2004 г. и ливадата от 5 дка по нотариален акт № 34/1957 г., при съпоставка на съседите на имотите, вещото лице е заключило, че процесният имот не е бил предмет на делба от 1981 г. На комбинирана скица е отразено местоположението на поделените през 1981 г. имоти и това на процесния УПИ Х-351. За отговор на въпроса дали този имот е включен в имота по нотариалния акт от 1957 г. е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза. Според заключението, единственото местоположение, където би могла да е разположена разликата между имота по документа за собственост от 1957 г. – 5 дка и имотите, за които е извършена делба през 1981 г. – 3 160 кв.м., е в южна посока. Основание за този извод е общата площ на процесния имот и имоти 350, 349, 46а и 75 – 5 дка, съвпадаща с тази по нотариалния акт от 1957 г. В кадастралната основа на регулационния план е бил нанесен имот № 351, с площ от 1 791 кв.м., записан на Л.С.М. и М.Н.С..Въз основа на тези две заключения, които съдът кредитира като обосновани, компетентно дадени и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото, съдът приема, че е налице идентичност между процесния имот, като собственици на който ищците се легитимират с нотариален акт от 18.11.2004 г., и имота по нотариален акт № 130/2010 г. и договора за доброволна делба от 15.12.2010 г. – легитимационни документи на ответниците по делото.
Ответниците са противопоставили възражение за придобивна
давност, изключващо претендираните от ищците собственически права. Благоприятният
за ответниците факт на непрекъснато, явно и несъмнено упражняване на фактическа
власт върху имота следва да бъде доказан то тях, доколкото черпят изгодни за
себе си правни последици (чл. 154, ал. 1 от ГПК). За уважаване на това възражение
следва да бъде установено наличието на всички елементи от фактическия състав на
придобивната давност: владение (непрекъснато и неопорочено упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя) и определен срок от време.
Относно втория елемент, чието наличие следва да бъде
доказано – срока на упражняваното владение, съдът намира, че в случая е
необходимо същото да е продължило десет години непрекъснато или при прекъсване,
но за не повече от шест месеца (чл. 81 от ЗС).
Във връзка с доказване на факта на спокойното и
необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху имота по делото са
разпитани две групи свидетели (на ищците и ответниците) и са представени
писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в хода
на производството доказателства не беше установен по безспорен и несъмнен начин
фактът на явно, спокойно и безспорно владение върху процесния имот от страна на
ответниците със съзнанието на собственици, както и периода на това владение.
На първо място, ответниците не доказаха начина и момента
на установяване на владението. Ангажираните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Вачев и Шиников съдържат откъслечни и неясни сведения относно
площта, която лично ответниците са оградили, ползвали и стопанисвали. Значително
по-подробни и последователни са показанията на свидетеля Б., който разказва за
конкретни действия, които ищците са предприемали през годините. Мястото било
оградено от фирма, но на места оградата била разкъсана. В резултат на разговори
с представители на „Софгео“ ищците предприели ограждане на имота, в което Б.
лично участвал. Свидетелят описва точно мястото, което е било оградено – южната
страна с изглед към Витоша. Тези събития се случили през 1991 г., когато в
имота имало охрана, поради разположени в него два или три парника, на 150 метра
от ограденото от ищците място. Коловете за ограждане на имота на Л.М. и М.С.
били високи два метра и разделяли тази част от мястото, където били разположени
парниците. През 1996 г. П. С. се заел да извърши строеж, но се оказало, че няма
канал. Свидетелят лично ходил в имота, без някой да му е пречил да влиза в
него. След като се установило, че строеж не може да се извърши, оградата била
премахната, но охранителите не препятствали по никакъв начин достъпа на външни
лица до частта, собственост на М. и С.. Свидетелят Б. помни и че през 2007 г.
са били предприети действия по уреждане на регулационните сметки. През 2007 г.
– 2008 г. разбрал за проблеми между фирми за терена и предупредил Анатоли за
евентуална опасност. В отговор Л. му отговорил, че води непрекъснато хора в
имота и го наблюдава. През 2010 г. се оказало, че за имота имало съставен
нотариален акт на името на други лица.
Показанията на свидетеля Б. съдът кредитира като
последователни и подробни. Те изцяло съответстват на писмените доказателства по
делото, чиято достоверност не се опроверга. Свидетелят знае съседа на процесния
имот - Ж.Б., на когото са продадени идеални части от нивата, а впоследствие в
изключителен дял на Б.е поставен имот 46Б с пространство от 790 кв.м.,
съответстващ на имот № 73 от кадастралния план. Свидетелят е запознат с
особеностите на терена, с липсата на канал, препятствал извършване на
строителство от П. С.. Показанията му за намерения да се извърши строителство в
собствения на Л.М. и М.С. имот пл. № 351 в кв. 23 по плана на гр. С. са в
съответствие с представения договор от 01.12.2004 г. между ищците и инвеститора
„С.Б.“ ООД, с нотариална заверка на подписите на страните на 07.12.2004 г. от
нотариус рег. № 263 на НК. (л. 41 от делото)
Положените от Л.М. усилия за осъществяване на процедурата
по отчуждаване на терен за улица между осови точки, обхващащи и собствения УПИ
Х-351 се установяват от молба до кмета на СО вх. № 94-А-384/23.12.2004 г. и
дадена от нея и от М.С., чрез пълномощника им А.В.Л., декларация – съгласие за
изработване на проект за обединяване и вдигане на етажност в общ парцел на УПИ
Х-351, ХІ-350, ХІІ-349 в кв. 23 в м. „*********-изток“, гр. С.. (л. 72 и 73 от
делото)
Посещение на имота заедно със служители на „ВиК“, за
което разказва свидетелят съответства на приетите по делото доказателства –
писма относно проектиране на ВиК отклонения за сграда в УПИ Х-351, кв. 23 изх.
№№ ТУ-2907/16.05.2005 г. и ТУ-3710/21.06.2006 г. (л. 58 и 63 от делото)
Показанията на Б. съответстват и на тези на свидетеля
Василев, собственик на имот в близост до процесния. Този свидетел също разказва
за спорове между фирми в периода 2006 г. – 2007 г., откогато в имота била
поставена охрана.
При така събраните по делото доказателства не се установи
категорично, че в 10-годишен период преди 2010 г. ответниците са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот с намерение да го държат само за себе си
(чл. 68, ал. 1 от ЗС). Нещо повече, не се установи, че те са оградили имота,
нито кога това се е случило, нито че именно те са го охранявали. Свидетелските
показания съдържат данни за охранявани части от общ парцел с площ от около 28
дка от „Интрансмаш“, поради което съдът намира, че свидетелите на ответниците
не дават достоверни и последователни сведения за пазенето на имота. Дори и да
са се грижили за недопускане на набези от други лица върху имота, показанията
им не са подробни досежно територията, върху която са упражнявали надзор.
По тези съображения възражението на ответниците за
придобиване по давност на процесния УПИ Х-351 в кв. 23 по плана на гр. С., м. „*********-изток“
съдът намира за недоказано.
Л.М. и М.С. са се грижили за имота, възлагали са
надзираването му от негови съседи (така показанията на св. Василев), а в
периода от 1998 г. до 2006 г. са заплащали дължимите данъци и такси, видно от
представените и приети по делото приходни квитанции (л. 96-102 от делото).
Съгласно приетото по делото нотариално завещание № 5, том
ІА, рег. № 6272, дело № 32 от 15.06.2012 г. на нотариус рег. № 040 на НК, Т.Й.Т.
е завещал цялото си имущество на съпругата си Л.Д.Т..
Не се доказа ответниците В.Т.Ж., И.Т.Т. и Д.Т.Т. да упражняват
фактическа власт върху имота, поради което по отношение на тях искът е неоснователен.
Останалите ответници – Н.Т., Б.К. и Л.Т. не оспорват, че
упражняват фактическа власт върху имота. Поради липса на противопоставими на
ищците права, те следва да бъдат осъдени да предадат владението му на ищците.
Съставеният констативен нотариален акт № 130, том І, рег.
№ 4308, дело № 106/13.04.2010 г. на нотариус рег. № 203 на НК подлежи на
отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от Л.С.М., ЕГН **********
и М.Н.С., ЕГН ********** срещу Н.Т.Т., ЕГН **********, Б.Г.К., ЕГН ********** и
Л.Д.Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищците са
собственици на УПИ с площ от 1 791 кв.м. с пл. № 351 в кв. 23 по
плана на гр. С., м. „*********-изток“, за който е отреден УПИ Х-351 с площ от
1 444 кв.м., с неуредени сметки по регулация, при съседи на имота по скица:
от две страни улици,
УПИ ХІ-350 и УПИ ІХ-46, на основание наследствено правоприемство от
наследодателя си С.(С.) Н. С., починал на 24.02.1965 г., и ОСЪЖДА ответниците да
предадат на ищците владението върху гореописания имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.М., ЕГН ********** и М.Н.С.,
ЕГН ********** срещу И.Т.Т., ЕГН **********, В.Т.Ж., ЕГН ********** и Д.Т.Т.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за
установено, че ищците са собственици на УПИ с площ от 1 791 кв.м. с
пл. № 351 в кв. 23 по плана на гр. С., м. „*********-изток“, за който е отреден
УПИ Х-351 с площ от 1 444 кв.м., с неуредени сметки по регулация, при
съседи на имота по скица: от две страни улици, УПИ ХІ-350 и УПИ ІХ-46 и за осъждане на ответниците да
им предадат владението върху гореописания имот.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален
акт № 130, том І, рег. № 4308, дело № 106/13.04.2010 г. на нотариус рег. № 203
на НК в частта, в която Н.Т.Т., ЕГН ********** и Т.Й.Т., ЕГН ********** са
признати за собственици при равни квоти на поземлен имот с планоснимачен № 351
от кв. 23 по плана на гр. С., м. „*********-изток“, гр. С., с площ от
1 791 кв.м., за който е отреден УПИ Х-351 в кв. 23 по плана на гр. С., м.
„*********-изток“, с площ по графични данни от 1 444 кв.м., при съседи,
съгласно скица: от две страни улици, УПИ ХІ-350, УПИ ІХ-46.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: