МОТИВИ ПО Н. О. Х. Д. № 28/2013г., РОС, НО.
Р.нска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по д.п. № 29/2012 г. по описа на РОП,
ЕИСПП номер на НП БЕД 21103119ГСЯ срещу В.Х.Д. за престъпление по чл. 115, вр.
чл.18, ал.1 от НК - за това, че на 17.09.2011 г. в гр. Р. направил опит
умишлено да умъртви другиго – М.П. ***, като деянието останало недовършено по
независещи от волята му причини.
Прокурорът в хода
по същество поддържа повдигнатото обвинение, което счита за доказано по
несъмнен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Конкретизира,
че в рамките на съдебното разглеждане на производството са били установени
всички елементи на състава на престъплението по повдигнатото спрямо подс. Д.
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Сочи, че деянието е било осъществено в присъствието на значителен брой
хора, чиито показания, дадени в предсъдебната фаза, а част от тях и
възпроизведени в рамките на съдебното дирене установяват по несъмнен начин
действията на подсъдимия спрямо пострадалия и съответно – авторството му в
реализиране на престъплението с посочената правна квалификация. Счита, че
безспорно е било установено, че инкриминираното деяние е било реализирано чрез
срязвания в областта на шията на пострадалия осъществени с ножа с черна дръжка,
приобщен в качеството на веществено доказателство по делото. Твърди, че от
показанията на част от разпитаните свидетели се установява и механизмът на реализиране
на престъплението от страна на подсъдимото лице. Конкретизира, че се касае за
два тангенциални удара с режещата повърхност на ножа, довели до дълбоки
наранявания, едното от които достигнало до трахеята на пострадалия, придружени
с разрез на кожата и мускулите в област, в която се намират важни органи и
съдове, при това в непосредствена близост до сънната артерия. В този смисъл и
сочи, че тези наранявания обективно са били годни да предизвикат летален изход
за пострадалия, като се позовава на заключението на вещите лица по назначената
и изслушана СМЕ. Обобщава, че всичко това навежда на извод, че е бил осъществен
опит за убийство с годно средство и достатъчен интензитет, в изключително важна
област на човешкото тяло, който е можел да предизвика смъртта на М., като
недовършеността му с оглед заключението на експертите се дължи на случайност.
Анализирайки събраните в рамките на съдебното дирене доказателства навежда
твърдението, че причините за извършване на престъплението от страна на подс. Д.
се свързват с отправената от пострадалия реплика, свързана косвено със
сексуална ориентация извън общоприетата, която от своя страна, ведно с
употребеното от страна на подсъдимия количество алкохол са отключили в него
намерението да убие пострадалия. Конкретизира, че последното неизменно следва
да се свърже с тежките житейски събития, както в детството, така и в младостта
на подсъдимия. Сочи още, че особеното психическо състояние на същия към
инкриминираната дата не покрива признаците на „физиологичния афект” и в този
смисъл извършеното не би могло да се квалифицира правно по чл.118 от НК. По
отношение на вида и размера на наказанието, счита че следва при определянето му
да бъдат съобразени безспорно
установените множество смекчаващи обстоятелства, като наказанието бъде
отмерено при условията и по реда на чл.55 от НК. Пледира за наказание „Лишаване
от свобода” за срок от пет години, което да бъде изтърпяно ефективно. Счита, че
не са налице основания за прилагане института на условното осъждане предвид
изключителната тежест на извършеното, както и с оглед обстоятелството, че
смъртта на пострадалия не е настъпила вследствие действия на подс. Д., а
предотвратяването и е било резултат от случайността.
С определение от
25.02.2013 г. съдът е конституирал в качеството на частен обвинител
пострадалият от деянието по повдигнатото спрямо подс. Д. обвинение - М.П.М.,
който лично и чрез упълномощения си повереник – адв. И.Д. изразява становище за
безспорна доказаност на обвинението с правна квалификация чл.115, вр. чл.18,
ал.1 от НК. Конкретизира, че по изискуемия от процесуалния закон начин е било
доказано, че на 17.09.2011 г. подс. Д. е направил опит умишлено да умъртви
пострадалия, като деянието му е останало недовършено по независещи от волята му
причини. Конкретизира, че ненастъпването на смъртта не е било вследствие
последваща деятелност на подсъдимия, че същият обективно е извършил всички
действия, насочени към причиняване на целения резултат, нанасяйки два удара,
довели до дълбоки порезни наранявания. Сочи още, че от заключението на СППЕ и
събраните гласни доказателства се установява, че подсъдимото лице не е било в
състояние на афект при реализиране на престъпната деятелност. Моли на същия да
бъде определено наказание към минимума на предвиденото – десет години лишаване
от свобода при първоначален общ режим.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия Д. – адв. Е.М. в рамките на съдебните прения посочва, че
безспорно в рамките на производството пред настоящата съдебна инстанция е било
установено, че на посочената от държавното обвинение дата и място подс. Д. е осъществил
описаните в обвинителния акт деяния и е причинил нараняванията на пострадалия
по същество, представляващи лека телесна повреда. Счита, че в рамките на производството
обаче не са били събрани категорични и безспорни доказателства, които да водят
до извод, че подсъдимият е извършил опит за убийство с пряк умисъл.
Конкретизира, че в процесния случай с оглед заключението на комплексната
трасологична и съдебно медицинска експертиза се установява, че Д. е нанесъл два
удара, с различен интензитет, като след тези две движения той не е направил
трето, което евентуално би могло да е смъртоносно за пострадалия. Сочи, че с
оглед трайната практика на ВКС въпросът за умисъла следва да се изясни на
базата на броя, интензитета и силата на нанесените удари, както и областта на
тялото, където са нанесени. Навежда довод, че с оглед конкретно установената
фактическа обстановка пострадалият е стоял спокойно, с гръб към подсъдимия и
ако последният е целял умъртвяването му същият е следвало да му нанесе прободни
рани в гръб. В конкретния случай според
защитата подс. Д. е извършил само две движения с ножа, с различен интензитет,
като с оглед на това и предвид обстоятелството, че е невъзможно да се установи
кое от тях е било първо би могло да се мисли за самоволен отказ от довършване
на престъплението. Смята също така, че в конкретното производство не е било
доказано по несъмнен начин, че причинявайки двете наранявания на пострадалия
подс. Д. е целял единствено и само да причини смъртта му. Сочи, че с оглед
обективно установеното напълно възможно се явява и предположението, че Д. само
е допускал това при преследване на друга цел – да причини на М. някакво телесно
увреждане. На следващо място навежда довод за наличието на конфликт между
подсъдимия и пострадалия, като се позовава на показанията на част от
разпитаните свидетели. Твърди, че именно този конфликт е провокирал поведението
на подс. Д. от процесната вечер, както и че от значение за предприемането на
последното се е явило и инцидентът от ранното детство на същия, довел до тежка
психическа травма. При определяне на наказанието по отношение на подсъдимото
лице моли да бъдат взети предвид добрите му характеристични данни, липсата на
каквито и да е противообществени прояви, чистото му съдебно минало, преживяната
психическа травма в ранното му детство,
престоя му в обществено заведение за деца, лишени от родителски грижи, реално
причинените на пострадалия увреждания (по естеството си леки телесни повреди).
Сочи още в последната насока, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
реално пострадалият е бил в болнично заведение една няколко дни, че раните му
са били повърхностни и реална опасност за живота му е нямало. Счита, че от
цялостната преценка на събраните доказателства може да се направи извода, че
подс. Д. е личност с изключително ниска степен на обществена опасност, който от
ранна възраст е осъществявала обществено полезен труд, грижи към осиновителите си.
Позовава се и на добрите отзиви от работодателите му, определящи го като лице,
на което може да се има доверие. Пледира на първо място за постановяване на
съдебен акт с оправдателен диспозитив с оглед липсата на доказателства за
осъществено съставомерно деяние от субективна страна, а алтернативно – за
отмерване на наказание при условията на чл.55
от НК в размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение да
бъде отложено по реда на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок. В последната
насока твърди, че за поправянето на подсъдимия, каквато е целта на
наказателната репресия не е необходимо ефективното изтърпяване на наказание
лишаване от свобода.
Подсъдимият В.Д. в
рамките на съдебното дирене депозира отказ да даде обяснения по повдигнатото му
обвинение, възползвайки се от правото си по чл.115, ал.4 от НПК. В последната
си дума изразява съжаление за стореното.
Производството пред настоящия съдебен състав се е развило по реда на
гл.ХХVІІ, чл.371, т.1 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание, преди даване
ход на съдебното следствие съдът при условията на чл.372, ал.3 е одобрил
депозираното от страните в производството съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите М.П.М., И.К.Н., Цветомир Р.Д., В. Минчев Д., М.И.М., П.Н.П., Х.С.Н.,
М.А.А., Б.В.Б., И.И.К., С.Н.Б., Б.Д.П., П.В.М., Г.П.Г., Б.В.В. и К.Й.З., а да се ползва
съдържанието на протоколите за разпит съдържащи се на л.19, л.74, л.10, л.80,
л.95, л. 11, л.13,
л.15, л.16, л.17, л.23, л.25, л.26, л.26, л.27, л.28, л.29, л.31, л.79 и л.98 от
досъдебното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.Х.Д.
е роден на *** год. в гр.В.Т., българин, български гражданин, с основно
образование, разведен, не осъждан, работи, с ЕГН **********.***. Същият е с
добри характеристични данни по месторабота.
Подсъдимият В.Д.
не страда от психично заболяване, което да може да се приравни към краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. Той
обаче има акцентуация на личността – хипохондрични интерпретации, песимистични
нагласи и депресивност, които не достигат нивото на личностово растройство.
Подсъдимият бил роден в гр. В.Т. с имената В.К.
Г.. Впоследствие, с Решение №396 от 18.06.1976 г. имената му били променени на В.И.
К. (по произход от майката). Родителите му не полагали грижи за отглеждането и
възпитанието му, като с това се занимавал неговият дядо в с. Беляковец, обл. В.Т..
На 06.09.1982 г., когато подс. Д. бил на девет годишна възраст по отношение на
него били осъществени хомусексуални действия от страна на живущ *** мъж – П. Й.
С., което довело до психологична травма за подс. Д. и повлияло върху цялостното
му психичното му функциониране. Известно време след това той бил настанен за
отглеждане в социално заведение, като с решение от 29.02.1984 г. бил осиновен
при условията на пълно осиновяване. В съставения акт за раждане бил вписан с
имената В.Х.Д.. Работел от шестнадесет годишна възраст, като трудно преживял
смъртта на осиновителите си, към които бил силно привързан. Преживял и ЧМТ, а
след развода със съпругата си (от 10.05.2003 г.) по отношение на едното от двете
му родени от брака деца му било предоставено упражняването на родителски права.
Впоследствие заживял на съпружески начала и осъществявал грижи и за детето на
партньорката си от предходен брак.
Към м. септември
на 2011 г.
подс. В.Д. работел в автосервиз за смяна и ремонт на гуми, находящ се в гр. Р.,
ул. „Чипровци”, в непосредствена близост до стадион „Дунав”. Сервизът се
стопанисвал от „Европа такси” ЕООД, чийто управител бил св. В.А..
По същото време
св. М.М. бил общ работник при „Билд инженеринг” АД, което дружество осъществило
ремонт на помещения в стопанисвания от „Европа такси” ЕООД автосервиз.
Подсъдимият и св. М. се познавали бегло, като поводът за запознанството им бил
осъществения ремонт от „Билд инженеринг” АД. Двамата не поддържали отношения и
помежду им нямало конфликти.
След приключване
на ремонта около средата на м. септември 2011 г. св. В.А. решил да организира банкет за
работниците на двете дружества, който следвало да се състои на 17.09.2011 г. на
територията на сервиза. За целта той поканил работниците, както и свои познати
и приятели. Сред поканените били и подс. Д., както и св. М.М.. Празненството
започнало около 20.00 часа, като масите били наредени под формата на буквата
„Г”, под навес разположен непосредствено пред офиса и работилницата на сервиза.
На едната от масите били работниците на „Европа такси” ЕООД, сред които и подс.
Д., а на другата, която била стационирана непосредствено пред офиса на
дружеството – работниците на „Билд инженеринг” АД. Сред тях бил и св. М.М.. По същото време в
офиса били св. Л.А. и св. М.А. – родители на св. В.А., а в помещението на
работилницата - св. И.Н., назначен на длъжност пазач при „Европа такси” ЕООД. На
банкета бил нает и оркестър – свидетелите Ц.Д., В.Д. и М. М.. Всички работници консумирали
алкохол и танцували. Подсъдимият Д. също участвал в танците, пиел алкохол и по
време на празненството се съблякъл гол до кръста, като видимо бил повлиян от
него. Той и св. М. в един момент от вечерта започнали танц, който наподобявал
стандартен бавен танц между мъж и жена. Около 23.00 часа св. М. отблъснал
подсъдимия и се отдалечил, като се обърнал към него с думите „Да не съм гей, че
да танцувам с теб”. Подсъдимият го последвал и двамата влезли в работилницата,
където пред св. И.Н. двамата се сдърпали и си разменили реплики. Св. Н. се
намесил като ги помолил да не правят глупости, след което двамата напуснали
помещението, а св. Н. споделил с работодателя си – св. В.А. за случилото се,
споменавайки и че подс. Д. е пиян като изразил опасенията си, че може да
възникне инцидент. Малко след това св. М. седнал на масата, в непосредствена
близост до доведения си син, който работел в същата фирма – св. Б.Р.. От своя
страна подсъдимият се върнал в помещението на работилницата, където знаел, че
се съхраняват добре наточени ножове и в присъствието на св. Н., от една от
работните маси взел един такъв – с черна пластмасова дръжка и дълга остра част и
се отправил към св. М.. Приближил се зад гърба му, хванал челото му с едната си
ръка и я дръпнал назад, а с другата си ръка, в която държал ножа, с острата му част
извършил две последователни тангенциални движения и нанесъл два удара в областта
на шията на св. М.. Действията му били наблюдавани от св. Б.Р. и св. Б.В. –
управител на „Билд инженеринг” АД. Непосредствено след това подс. Д. хвърлил
ножа встрани и се отдалечил на няколко метра, подпрял се на наредените там автомобилни гуми и плачейки и повтарял
израза „Какво направих?”. От своя страна св. М. непосредствено след втория удар
с ножа от страна на подсъдимия се надигнал от мястото си и паднал назад, по
гръб на земята. Падането му било забелязано от всички присъстващи, сред които
свидетелите П.П., Х.Н., В.А., Г.М., Б.Б., И.К., С.Б., Б.П., П.М. и Г.Г.. Всички те забелязали, че от шията на
пострадалия тече кръв, като св. П.М. затиснал гърлото му с ръце, а малко след
това и с подадена му дреха. Незабавно били уведомени Спешна медицинска помощ,
както и служителите на 02 РУП СДВР. Подсъдимият бил тестван с помощта на
техническо средство – „Алкомер Дрегер 7410+” от пристигналия на място св. К.З.
– полицай при 02 РУП СДВР, което отчело 2.44 промила наличие на алкохол в
издишания въздух. Пострадалият бил транспортиран в МБАЛ Р. за оказване на
спешна медицинска помощ, а подс. В.Д. бил задържан със заповед от 18.09.2011 г.
за срок от 01.30 ч. на 18.09.2011 г. до 19.00 часа на същата дата.
На 18.09.2011 г. около
00.45 ч. бил извършен оглед на местопрестъпление и с протокол от същата дата
били иззети 1 бр. нож с лилава дръжка с обща дължина 17,5 см. –на земята, в
близост до масата и 1 бр. нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина 20 см. – на земята, на около 3.30 м. от стената на офиса.
Със същия протокол били иззети и биологични следи от червеникаво – кафяви петна
на пода на автосервиза.
В хода
на производството били назначени съдебно - медицинска и комплексна съдебно –
медицинска и техническа експертизи. Според заключенията им на М.П.М. са били
причинени следните увреждания: порезни рани със засягане на мускули на шията –
временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Тези наранявания според експертите се дължат на действието на предмет
с остър връх и един режещ клин, какъвто е ножът. В случая се е
достигнало до нарушаване на целостта на кожата и мускули, под които се намират
непосредствено магистрални съдове и нерви. Порезните наранявания на пострадалия
съответстват да са получени по механизма на две тангенциални (плъзгащи)
движения на ножа спрямо шията, при добра заточеност на режещия клин.
От
заключението на назначената в производството комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия Д. е видно, че към процесната той е могъл
да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си. Същият
е бил в състояние на алкохолно опиване от средна степен, което е прераснало в
усложнено опиване от епилептоиден тип по време на извършване на деянието.
Последното е ограничило количествено базисните му психически годности, но не го
е лишило от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Към момента на деянието подсъдимият не се е намирал в
състояние на афект, който да притежава характеристиките на внезапно възникнало
състояние на остро и мощно силно раздразнение (физиологичен афект). В значителна
степен подсъдимият е бил улеснен от състоянието на усложнено алкохолно опиване,
последиците от претърпяна в миналото черепномозъчна травма и преживяната тежка
психотравма в детството му.
От
заключението на назначената в предсъдебната фаза съдебно медицинска експертиза
на веществени доказателства се установява, че по иззетите веществени
доказателства (два броя ножове) се констатира наличието на зацапване от кръв с
човешки произход, с кръвна група „А (бета)”, сходна по система АВО с кръвта на
св. М.М..
Изложената
фактическа установка съдът възприе въз основа на обясненията на подс. Д.
(приобщени от досъдебната фаза при условията и по реда на чл.279, ал.2, вр.
ал.1, т.4 от НПК), показанията на свидетелите Б.Р., В.А. (както дадените непосредствено и устно, така и приобщените от
досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК), Г.М.
(както дадените непосредствено и устно, така и приобщените от досъдебната фаза
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК), Л.А. (приобщените
от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК), М.М., И.Н., Ц.Д., М.А., В.Д., М. М., П.П.,
Х.Н., Б.Б., И.К., С.Б., Б.П., П.М., Г.Г., Б.В. и К.З. (последните приобщени на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК); заключенията на
СМЕ на ВД (л. 42-44 от дос. пр.), СМЕ (л. 47-48 от дос.пр.), комплексната
съдебно медицинска и техническа експертиза (л. 88-88 от дос.пр.),комплексната
СППЕ на подсъдимия Д. (л. 181-195 от дос.пр.), приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: протокол за оглед от 18.09.2011 г. (л.3 от дос.пр.)
и фотоалбум към него (л.5-7 от дос.пр.), препис-извлечение от дневник за
регистриране на нарушения и употреба на алкохол при 02 РУП СДВР (л.34-35 от
дос.пр.), копие от удостоверение за извършени периодични проверки на технически
средства при ОД на МВР Р. (л.6 от дос.пр.), заповед за задържане на лице от
18.09.2011 г. (л.40 от дос.пр.), протокол за оглед на веществени доказателства
(л.99 от дос.пр.), декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подс. Д. (л.104 от дос.пр.), автобиография (л.105 от дос.пр.), писмо
от РС В.Т. (л.129 от дос.пр.), писмо от Община В.Т. (л.131 от дос.пр.), справка
за съдимост на П. И. С. (л.134 от дос.пр.), препис от бюлетин за съдимост на П.
И. С. (л.135 от дос.пр.), препис от Акт
за раждане на В.Х.Д. (л.137 от дос.пр.), писмо от РС В.Т. (л.138 от дос.пр.),
препис от Акт за раждане на В.К. Г. (л.169 от дос.пр.), препис от решение от
20.02.1984 г. на РС В.Т. (л.171 от дос.пр.), удостоверение от РС Свищов (л.157
от съд.пр.), служебна характеристика (л.158 от съд.пр.) и свидетелство за
съдимост на подс. В.Д..
Като цяло събраните в хода на съдебното дирене
доказателства са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, което с оглед предписанията на чл.305, ал.3, пр.1 от НПК не налага
подробното им анализиране и съпоставка.
При оценка на обясненията на подсъдимия (приобщени към
доказателствената съвкупност при съобразяване на предвиденото от процесуалния
закон допустимо изключение от правилата за непосредственост и устност), съдът
изходи от двойствената им природа-от една страна същите се явяват основно
средство за защита, чрез което подсъдимото лице се възползва от възможността си
да вземе отношение по повдигнатото обвинение, като го отхвърли и защити своите
права и законни интереси, а от друга страна обясненията му се явяват и
доказателствено средство и като такова следва да се ценят във връзка с
останалия доказателствен материал, с оглед собствената им логичност и вътрешна
последователност. Достоверността на неговите обяснения следва да бъде
установявана при спазване на общите правила относно гласните доказателствени
средства-по пътя на доказването, при оценка на събраните по предвидения в НПК
процесуален ред доказателства.
Изхождайки
от това дефинирано в процесуалния закон правило, настоящият съдебен състав прецени,
че следва да се кредитират изцяло обясненията на подсъдимия Д. на л.124 от
дос.пр., приобщени при условията на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК. Същите се
възприеха изцяло, като съдът съобрази, че описвайки събитията предшестващи
момента на осъществяване на инкриминираното деяние, казаното от страна на
подсъдимото лице е в унисон с всички останали гласни доказателства, събрани
чрез разпит на свидетелите в производството. Точно и последователно подс. Д.
отразява ориентировъчното време, както и собственото си поведение до
възникването на инцидента с пострадалия М.. Възприе се, като достоверно и
твърдението му, че на процесната дата е употребил алкохол, което обстоятелство
се потвърждава категорично както от казаното от свидетелите, в частност от
изложеното от страна на полицейския служител – св. З. извършил проверка на
съдържанието и концентрацията алкохол в издишания от подсъдимия въздух, както и
от заключението на СППЕ, удостоверяващо, че към момента на процесните събития
подс. Д. е бил в състояние на алкохолно опиване – средна степен. Съдът прие
като достоверно и изложението на подсъдимия, свързано с предприетите по
отношение на него в ранна детска възраст хомосексуални действия, като съобрази,
че и в тази си част казаното от негова страна се подкрепя от част събраните и
приобщени писмени доказателства – писмо от РС В.Т., справка и бюлетин за
съдимост на П. С.. В обобщение, въпреки
двояката природа на обясненията на подсъдимия, същите следва да се възприемат
като достоверно отражение на част от релевантните за производството факти,
предвид констатираната им безпротиворечивост и обстоятелството, че се подкрепят
от всички останали, приобщени в рамките на съдебното дирене доказателства.
Съдът
възприе и постави в основата на доказателствените си изводи относно главния
факт, предмет на доказване показанията на тримата очевидци – свидетелите Р., И.Н.
и Б.В.. Всеки един от тях точно, последователно и логично отразява личните си
възприятия относно предшестващите инцидента събития, поведението на подсъдимия
и пострадалия и конкретните действия на подс. Д. по вземане на ножа от
работилницата, завръщането му при пострадалия, както и конкретния механизъм на
причиняване на телесното нараняване на М. (в гръб, докато последният е бил
седнал, след като е прихванал с едната си ръка главата на пострадалия и я е
придърпал назад, подс. Д. нанесъл удари в областта на шията на св. М.). В
унисон един с друг тримата свидетели по безпротиворечив и логичен начин
отразяват точното положение на двамата и конкретните телодвижения на
подсъдимия, довели до нараняванията на пострадалия, както и използваното от
негова страна средство (което оприличават на нож, макар и да не могат да опишат
точно вида и размерите му). Всеки един от тях спомага и за изясняване на поведението
на подсъдимото лице непосредствено след причиняване на телесната увреда на
пострадалия – отдръпването му до натрупаните в близост автомобилни гуми и
последвалият, неколкократно произнесен и придружен с плач израз на съжаление за
стореното „Аз какво направих!”. Настоящият съдебен състав възприе като производно
доказателство относно конфликта между подсъдимия и пострадалия и казаното от
св. Р. (пресъздаващо разказаното от пострадалия) относно възпроизведената от
страна на св. М. реплика спрямо подсъдимия, съдържаща по съществото си намек за
хомосексуална ориентация на подс. Д. и адресирана към него в момент, в който
последният е предлагал на пострадалия да продължат танца си. В тази насока
изложеното от св. Р., макар и с производен характер се подкрепя и от изложеното
от страна на св. И.Н. - охранител, наблюдавал и описващ в показанията си спречкване
между двамата в работилницата към автосервиза, както и от казаното от св. В.
относно размяната на реплики и скарването на подсъдимия и пострадалия на
дансинга, непосредствено след танца помежду им. Тук следва да се посочи, че
описанието на механизма на причиняване на телесните наранявания описан от тази
група свидетели изцяло се подкрепя и от заключението на комплексната съдебно
медицинска и техническа експертиза, според което нараняванията са резултат от
действието на предмет
с остър връх и един режещ клин, какъвто е ножът, като същите
съответстват да са получени по механизма на две тангенциални (плъзгащи)
движения на ножа спрямо шията, при добра заточеност на режещия клин. В този смисъл и в обобщение съдът възприе изложеното от
тази група свидетели и го постави в основата на доказателствените си изводи
относно обстоятелствата по предшестващите инцидента събития и отношенията между
подсъдими и пострадал непосредствено преди нападението, авторството на
извършеното в лицето на подс. Д., механизмът на причиняване на нараняванията на
пострадалия, използваното от подсъдимия средство, както и действията и
състоянието на последния, непосредствено след нападението над св. М..
Настоящият
съдебен състав не възприе за достоверно единствено твърдението на св. Р., че
пострадалият М. и подсъдимият не са танцували, като отчете, че последното се
опровергава по категоричен начин от обясненията на подс. Д. и показанията на
св. Б.В., които са категорични и в унисон един с друг сочат, че малко преди
инцидента Д. и М. са танцували бавен танц наподобяващ такъв, какъвто обичайно е
възприето да се танцува от лица с противоположен пол. В този смисъл и предвид
обстоятелството, че самият св. Р. сочи, че не е присъствал на част от
тържеството и не е бил непрекъснато с пострадалия, а и предвид вътрешната
противоречивост на изложението му в тази част (същият заявява, че от
пострадалия е разбрал, че последният е отказал да продължи да танцува с
подсъдимия) съдът го изключи в тази му част от приобщената доказателствена
съвкупност.
Съдът
възприе и показанията на пострадалия свидетел М.М. в частта, в която същият
описва получените наранявания и лицето, което му ги е нанесло, отчитайки, че в
тези си части показанията на пострадалия, конституиран в производството се
подкрепят от цялата доказателствена съвкупност, приобщена в рамките на
съдебното дирене пред настоящия съдебен състав. Изключи се като недостоверно
единствено твърдението му, че не е отправял реплики към подсъдимия, както и че
помежду им не е имало какъвто и да е конфликт. Последното се опровергава по
категоричен начин от показанията на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели Б.В. и И.Н., всеки един от които е категоричен, че първоначално
двамата са се сдърпали и са си разменили реплики на импровизирания дансинг в
автосервиза, като разправията им е продължила и помещението на работилницата
към него (последното в присъствието на св. Н.). Косвено изложеното от страна на
св. М. в тази му част се опровергава и от показанията на св. В.А., който
потвърждава изложеното от страна на св. Н. като сочи, че е бил предупреден от
страна на охранителя за възникналото напрежение и размяна на реплики между
двамата, както и в известна степен – от изложеното от страна на св. Р., който
посочва, че след инцидента св. М. е споделил, че е произнесъл репликата „аз да
не съм педал, че да танцувам с теб” спрямо подсъдимия. По косвен път и
твърдението за липса на каквато и да е провокация от негова страна се
опровергава и от показанията на св. Г.М., който посочва, че непосредствено след
нападението на пострадалия подсъдимият е обяснил случилото се, като е казал, че
не е „нищожество” и няма да позволи да го псуват.
Първоинстанционният
съдебен състав възприе изцяло и казаното от страна на св. Г.М. (както в показанията дадени
непосредствено и устно, така и в приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК показания)
- пряко относно времето, мястото, събитията, предшествали инцидента, както и
относно състояние на подс. Д., непосредствено след извършване на деянието.
Изцяло се даде вяра и на изложеното от този свидетел и относно личността на
подсъдимия – неконфликтния му характер, трудолюбивостта му, липсата на агресия
в действията му. В последната насока съдът съобрази, че този свидетел от дълги
години познава подсъдимия и е в състояние в този смисъл да даде адекватна
оценка на личността му, още повече, че изложеното от негова страна е в унисон и
с казаното от страна други свидетели, работили с подсъдимия, както и със
заключението на експертите по комплексната СППЕ, а също и приобщената в
качеството на писмена доказателство служебна характеристика. Съдът възприе като
производно доказателство и изложеното от страна на този свидетел относно
наличието на предшестващ конфликт между подсъдимия и пострадалия. По-конкретно
в показанията си св. М. е категоричен, че непосредствено след нападението над
пострадалия подс. Д. е споделил, че няма да търпи да го псуват и не е
„нищожество”, визирайки поведението на св. М. преди инцидента. Безспорно е
обстоятелството, че с оглед основните принципи на доказателственото наказателно
процесуално право е недопустимо да се
подменят първични с производни доказателства и съответно, че същите не могат да
служат за изграждане на доказателствени изводи. Последното е така, но
единствено и само в случаите на достъпност на първичните доказателства, като
нееднократно и теорията и практиката се е произнасяла в смисъл, че производните
доказателства са годен източник на доказателствени изводи, в случаите когато
събирането на първичните такива е препятствано поради една или друга причина. В
конкретния случай сме изправени именно пред такава хипотеза, която налага
цененето на показанията на св. М. и в тази им част, въпреки производният им
характер. Последното следва от обстоятелството, че събирането на първичните
доказателства в конкретния случай се явява невъзможно, предвид липсата на
спомени у подсъдимия относно събитията непосредствено преди и след инцидента,
резултат от настъпилите усложнения вследствие средната степен на алкохолно
опиване.
Настоящият
съдебен състав даде вяра и на показанията на св. В.А. (както дадените непосредствено и устно, така и приобщените от
досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК).
Същият пряко свидетелства за времето, мястото и участвалите в инцидента лица,
както и за състоянието на подсъдимия непосредствено преди и след нараняването
на пострадалия. В последната насока – относно обстоятелството, че същият е
споделил с него, че е бил обиден и напсуван от пострадалия на общо основание
важи изложеното по-горе относно показанията на св. М..
Възприеха
се изцяло и в качеството на преки източници на доказателствени изводи относно
времето, мястото и събитията преди инцидента, както и за състоянието на
пострадалия, непосредствено след нанасяне на ударите с нож от страна на
подсъдимия, както и като косвени такива относно авторството на извършеното в
лицето на В.Д. и механизма на причиняване на телесните увреди на пострадалия и
показанията на свидетелите Ц.Д., В.Д.,
М. М., П.П., Х.Н., М.А., Б.Б., И.К., С.Б., Б.П., П.М. и Г.Г.. Съдът прецени, че
изложеното от всеки един от тях се явява последователно, вътрешно
безпротиворечиво и се възприе изцяло.
По
отношение на показанията на св. Л.А. съдът даде вяра на казаното от нейна
страна в рамките на досъдебното производство. В последната насока съдът отчете,
че показанията на този свидетел от предсъдебната фаза, приобщени при спазване
на процесуалните изисквания на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК са достоверни
такива и следва да се поставят в основата на доказателствените изводи на
настоящия състав, съобразявайки обстоятелството, че същите се подкрепят и от
изложеното от страна на св. М.А. (неин съпруг), който е категоричен, че на
процесната дата той и съпругата му не са напускали помещението на офиса и са
наблюдавали случващото се през прозорците. В този смисъл и следва да се приеме
за достоверно изложеното от страна на св. Л.А. пред органите на досъдебното
производство, а не твърдението и от показанията и в рамките на съдебното
дирене, че е излязла и провела разговор с подсъдимия и възприела състоянието му
непосредствено след случилото се. В последната насока съдът отчете освен
вътрешната му противоречивост и опровергаването му от други доказателствени
източници и житейската нелогичност на това и твърдение. По-конкретно странно и
нелогично е възрастната жена, при настъпилата суматоха да не остане с внучето си
и съпруга си, въпреки изричното настояване на св.С.Б. да не напускат
помещението и да наблюдават детето, а да
тръгне да търси възможност да разговаря с подсъдимия и то точно в този момент.
В този смисъл и твърдението и от съдебната фаза в последната насока се възприе
за недостоверно и бе изключено от доказателствената съвкупност. Единствено се
възприе изложеното от нейна страна в рамките на съдебното дирене, в частта, в
която св. А. описва детството на подсъдимия и неговият характер. Последното е унисон с изложеното от другите свидетели –
познати и близки на подсъдимия, както и с част от писмените доказателства
(свързани с осиновяването му).
Възприеха
се изцяло и показанията на св. К.З. относно установената с помощта на годно
техническо средство концентрация на алкохол в издишания от подс. Д. въздух,
непосредствено след инцидента.
Съдът възприе и заключенията на
съдебномедицинската експертиза и това на комплексната съдебно медицинска и
техническа експертизи като обективни и компетентно изготвени. От същите по
категоричен начин, в унисон с показанията на св. М., св. Р., св. А. и св. И.Н.
и писмените доказателства по делото, ведно с направените уточнения на вещите
лица в съдебно заседание се установява по несъмнен и категоричен начин
механизмът на причинените на пострадалия увреждания и тяхната медикобиологична
характеристика. Ударите с помощта на предмет с остър връх и един режещ клин,
какъвто е ножът са довели до нарушаване на целостта на кожата и мускули,
под които се намират непосредствено магистрални съдове и нерви областта на шията
на пострадалия. Същите са причинили порезни
рани със засягане на мускули на шията – временно разстройство на здравето, не
опасно за живота. Според експертите порезните наранявания на пострадалия
съответстват да са получени по механизма на две тангенциални (плъзгащи)
движения на ножа спрямо шията, при добра заточеност на режещия клин.
Настоящият
съдебен състав постави в основата на доказателствените си изводи и заключението
на назначената в предсъдебната фаза съдебно медицинска експертиза на веществени
доказателства, което възприе като обективно, задълбочено и компетентно. От
същото по категоричен начин беше установено, че по иззетите веществени
доказателства (два броя ножове) е било констатирано наличието на зацапване от
кръв с човешки произход, с кръвна група „А (бета)”, сходна по система АВО с
кръвта на св. М.М..
Възприе се изцяло и даде основание да
приеме, че подс. Д. е наказателноотговорен както към датата на реализиране на
деянието по повдигнатото обвинение, така и към настоящия момент и заключението
на назначената и изслушана в с.з. тройна комплексна СППЕ от досъдебното
производство. Тук следва да се отбележи, че съдът възприе заключението на
назначената по делото СППЕ, във всичките му части – както относно психическо
състояние на подс. Д. и неговите интелектуални и волеви способности, както по
време на деянието, така и към настоящия момент, а също така и в частта, в която
експертите по категоричен начин сочат, че подсъдимият Д. към момента на
осъществяване на процесното деяние не е действал в афектно състояние-такова на
силно раздразнение. В хода на изготвянето им експертите са разполагал с пълния
обем от доказателствените материали, събрани в хода на досъдебното производство,
като са извършили и стационарно изследване на подсъдимия и са категорични, че
макар и възможността му да разбира и ръководи поведението си да е била
ограничена количествено, то е липсвало качествена промяна в същата и Д. не е
бил лишен от нея и в този смисъл извършеното от негова страна е било в
състояние на вменяемост. Както в писменото си заключение, така и при разпита им
по реда на чл.282 от НПК експертите сочат категорично, че в конкретния случай подс.
Д. не е действал в състояние на физиологичен афект, предвид липсата на
доказателства за разгръщане на типичните за това състояние фази и симптоми.
Съдът даде вяра и на приобщените по
реда на чл.283 от НПК и подробно изброени по-горе писмени доказателства, които
прецени за относими към предмета на доказване в настоящото производство.
Съдът
при формиране на доказателствените си изводи взе предвид и веществените
доказателства по делото, иззети с протокол за оглед от 18.09.2011 г. - 1 бр. нож с лилава
дръжка с обща дължина 17,5
см. и 1 бр. нож с черна пластмасова дръжка с обща
дължина 20 см.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Обвинителният акт е внесен в съда за
престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Главният факт в процеса
предполага несъмнено установяване на това, че на 17.09.2011 г. подсъдимият В.Д.
е направил опит да причини смъртта на М.П.М., като му е нанесъл порезни наранявания в областта на шията и е
сторил това умишлено, със съзнание и целейки да лиши пострадалия от живот.
На първо място
подс. Д. е годен наказателно правен субект. Същият е пълнолетно
наказателноотговорно лице, което е разбирало свойството и значението на
извършеното и е могло да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на
назначената СППЕ подс. Д. не страда от душевно заболяване. Към момента на
извършване на деянието същият е бил в състояние на алкохолно опиване от средна
степен, което е прераснало в усложнено опиване от епилептоиден тип по време на
извършване на деянието. Последното е ограничило количествено базисните му
психически годности, но не го е лишило от възможността да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
На
следващо място от обективна страна на 17.09.2011 г. подс. Д. е
извършил система от телодвижения насочени към телесния интегритет на М.П.М.. В кратък
период от време с помощта на нож той е нанесъл два удара (тангенциални) в
областта на шията на пострадалия. В резултат от тези действия на подсъдимия на
пострадалия са били причинени две порезни рани със засягане на мускули на шията
– временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Тези наранявания според експертите по
назначените и изслушани СМЕ и комплексна съдебно медицинска и техническа
експертизи се дължат на действието на предмет с остър връх и един режещ клин,
какъвто е ножът. В случая се е достигнало до нарушаване на целостта на
кожата и мускули, под които се намират непосредствено магистрални съдове и
нерви.
Настоящият съдебен състав намира, че тези два удара нанесени от подсъдимия
в областта на шията на пострадалия обективно са могли да причинят засягане на
разположените в тази област съдове и нерви, в резултат на което както да бъде
застрашен живота, така и да настъпи смъртта на М..
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав прецени, че с действията си, подсъдимият е осъществил
от обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 115 от НК.
От субективна страна, деянието е осъществено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Подсъдимият
е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и пряко е целял настъпването им. Той е съзнавал, че нанася тангенциални
удари с нож с добре заточено метално острие, в областта на шията на
пострадалия, при което дори и същите да са били с минимална сила, предвид
конкретно избраното място на въздействие върху тялото на пострадалия (там,
където единствената преграда към разположените съдове и органи се явява кожата)
обективно биха могли да нанесат поражения на централната кръвоносна система и
съответно да се засегне дейността на жизнено важен орган - мозъка на
пострадалия. Подсъдимият е съзнавал и целенасочено е избрал средството (добре
заточен нож с дълго острие) и насочил ударите към шията на пострадалия, като по
този начин е обективирал желание да причини смъртта му.
При преценката за формата на вината на
подсъдимия съдът прецени, че допълнителен довод в подкрепа на тезата, че Д. е
действал с пряк умисъл е и обстоятелството, че той е нанесъл не един, а два
удара в тази жизнено важна област, като по този начин със своите действия е
обективирал желание да причини смъртта на М..
Предвид доводите на защитата за липса на
умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия М. настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъдат конкретно посочени няколко важни обстоятелства
правещи несъстоятелна тезата на упълномощения защитник на подс. Д.. Както в
теорията, така и в съдебната практика безпротиворечиво е прието, че изводите за
субективната страна на деянието се изграждат върху действията на подсъдимия,
които материализират формираните в съзнанието му представи. В същото време,
освен действията на подсъдимия, съгласно
ППВС 2/1957 год., от съществено значение за вярната квалификация на
деянието са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и
интензитетът на въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията
на нараняванията, както и използваните средства и разстоянието, от което се
посяга на жертвата. При комплексната преценка на всички тези обстоятелства в
процесния случай съдът прие, че подсъдимият Д. е целял смъртта на пострадалия.
Подсъдимият е действал от близко разстояние (приближил се е зад гърба на св. М.
и прихванал челото му с ръка, след което е придърпал главата на пострадалия мъж),
с опасно оръдие (режещ инструмент с добра заточеност и дълго острие), нанесъл е
два удара – тангенциални в жизненоважна област от тялото на пострадалия. При
това положение очевидно подсъдимият е съзнавал, че не може да отмери ударите си
така, че да се ограничи само до нанасянето на телесна повреда, а в представното
съдържание на умисъла му се е включвала и представата, че смъртта на
пострадалия може закономерно да настъпи.
Съдът прецени, че деянието е останало
недовършено по независещи от подсъдимия причини, като той е сторил всичко за
постигане на общественоопасния резултат, но същият не е настъпил. Ето защо
подсъдимият Д. следва да носи наказателна отговорност за опит за извършване на
престъпление по чл.115 НК.
Съдът обсъди и възможността деянието
да бъде квалифицирано като престъпление по чл.118, във вр. с чл.115 НК, но
прие, че не са налице предпоставките за това. Приложението на този законов
текст се изключва, тъй като инкриминираното деяние не е извършено при форма на
вината „афектен умисъл”. От заключението на изготвената и съответно приета по
делото комплексна тройна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се
установява, че подсъдимият при извършването на деянието е действал в състояние
на усложнено алкохолно опиване, като именно то е било една от причините за
отпадането на задръжките му и предприемането на инкриминираните действия. Безспорно
по делото се установи, че същият е бил в известна степен провокиран от реплика
на пострадалия, свързана със сексуалната му ориентация, както и такава даваща
негативна оценка за неговата личност (псувня и наричането му „нищожество”),
което ведно с усложненото алкохолно опиване и установените последици от
претърпяна в миналото черепномозъчна травма и преживяната тежка психотравма в
детството му (обстоятелството, че в ранна детска възраст той е бил обект на
сексуално посегателство от страна на по-възрастен мъж) в значителна степен са
улеснили извършването на престъпното деяние. Същевременно обаче следва да бъде
посочено, че експертите са категорични, че при подсъдимия са липсвали
маркерите, характери за наличието на „остър физиологичен афект” – разгръщане на
типичните за това състояние фази и симптоми.
Ето
защо настоящият съдебен състав прецени, че деянието не следва да бъде
квалифицирано като престъпление по чл.118, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18,
ал.1 НК.
По изложените съображения, съдът призна
подсъдимият В.Х.Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.115,
във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Като причини за извършване на деянието,
съдът отчете ниското правно съзнание на Д., незачитането на установения в
страната правов ред, свързан със защита правото на живот, приетото значително
количество алкохол, насочените от пострадалия реплики към личността на
подсъдимия и преживените от негова страна в миналото ЧМТ и психотравма,
вследствие на сексуално насилие в ранна детска възраст.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д., съдът отчете
като смекчаващи отговорността му обстоятелства - добрите характеристични данни,
чистото му съдебно минало и липсата на каквито и да е противообществени прояви,
обстоятелството, че от ранна възраст полага общественополезен труд, конкретните
обстоятелства и спецификата на извършване на инкриминираното деяние – фактът,
че в известна степен е бил провокиран от обидни реплики от страна на
пострадалия, които предвид конкретно преживяното от страна подсъдимия в
миналото са подействали улесняващо. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
бяха отчетени и искреното му съжаление и оказаното съдействие във всеки един
момент от развитието на наказателното производство.
Съдът не
констатира наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия Д.
обстоятелства.
Предвид
изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние,
съдът прецени, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Съдебният състав
прецени, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на Д.
обстоятелства, при които и минималното предвидено в текста на особената част от
наказателния закон наказание лишаване от свобода се явява несправедливо и
неподходящо спрямо личността на дееца. В този смисъл и наказанието на подс. Д.
следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК под предвиденото
минимално такова в санкционната част на разпоредбата на чл.115 НК.
След анализ на
относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на
наказанието получават успешна реализация спрямо подсъдимия чрез налагане на
наказание от три години лишаване от свобода, доколкото именно санкция с
посочената продължителност би била достатъчно строго наказание спрямо
подсъдимия и би въздействала възпиращо спрямо евентуално бъдещо
незаконосъобразно поведение, като в същото време е съобразена и с психичното му
състояние. Едновременно с това тя ще въздейства предупредително и възпиращо и
върху обществото, т. е. ще бъде постигната и генералната превенция.
Настоящият съдебен
състав счете, че изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. Д.
наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1
от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан преди
това, като неизолирането от нормалната му житейска среда успешно ще подпомогне
реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът
намери, че по отношение на конкретната личност на Д. не се явява за необходима неговата
социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение –
с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно изтърпяване,
представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига
справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие
върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В конкретния
случай за да достигне до този си извод съдът отчете правното значение на всяко
индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице обстоятелство и най-вече чистото му съдебно минало,
безукорните характеристични данни, инцидентният характер на проявата, преживените
редица житейски травми, обстоятелството, че Д. полага грижи за две деца – все
обстоятелства, разкриващи го като лице с невисока степен на обществена
опасност. Неизменно беше отчетено и последващото му поведение – искреното
разкаяние и оказаното от негова страна процесуално съдействие. В този смисъл и
съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за
отлагане на изпълнението на определеното му наказание лишаване от свобода с максимален
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на
делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.Х.Д. да заплати
направените по делото разноски – сумата от 2245.00 лв. по сметка на Р. (разноски на досъдебното производство);
сумата от 387.86 лв. по сметка на РОС (разноски на съдебното следствие) и направените по делото разноски от страна на частния обвинител М.П.М. в размер на 1500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощен
повереник, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5.00 лв. държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид липсата на
предпоставките, визирани в чл.53 от НК веществените доказателства по делото – 1
бр. нож с лилава дръжка с обща дължина 17,5 см. и 1 бр. нож с черна пластмасова дръжка
с обща дължина 20 см.
бяха върнати на собственика им – „Европа такси” ЕООД, с управител В.М.А..
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: