№ 134
гр. Тетевен, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100152 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от П. В. И., ЕГН:
********** с постоянен и настоящ адрес: гр. Тетевен, ул. „ххххххххххх“ № 2, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“, представлявано от адв. Д.
срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 представлявано от Валентин
Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Д., Николай Георгиев Спасов и Лукас Турса.
Предявен е иск за прогласяване на Нищожност на Договор за потребителски кредит
№ ********* от 14.07.2022 г. сключен между страните П. В. И. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК *********, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, с алтернативно искане съда да
прогласи Нищожност на клаузи, обективирани в чл. 7, т. 1 във вр. с чл. 7, т. 2.3, касаещи
дължимата застрахователна премия във вр. с декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застрахованото лице и Допълнителна медицинска
услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International по Договор за
потребителски кредит № ********* от 14.07.2022 г. сключен от П. В. И. с „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК и осъдителен иск за връщане
на недължимо платена сума, с определена цена на иска – 4 279.60 лева.
Излага се в исковата молба, че на 14.07.2022 г. между ищцата, в качеството на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството на кредитодател е сключен Договор
за потребителски кредит № *********. Сочи, че съгласно чл. 2 от Договора видът на
предоставения кредит е: Потребителски кредит за общо ползване. Съгласно чл. 6 от
Договора, срокът на същия е до 15.07.2025 г., т.е. 36 календарни месеца.
Съгласно чл. 7 т. 1 от Договора, общият размер на кредита и условията за усвояването
му са, както следва: размер на кредита: 3000.00 лв.; Общ размер на застрахователната
премия: 1148.04 лв., в която се включва: А) застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка: 788.39
лв. и Б) застраховка Bank пакет 3 сметка: 359.65 лв. Общ размер на кредита: 4148.04 лв.
Ищцата сочи, че съгласно чл. 9 т. 1 от Договора лихвеният процент, с който се
олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен процент от разходите, е както
1
следва: 41.09 %. Съгласно чл. 9 т. 2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода
на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в
месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл. 9 т. 3 за нуждите на този Договор лихвеният
процент за ден се изчислява като 1/360 - та част от лихвения процент по т. 9.1.
Сочи, че съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на
годишният процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин: Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.51; Обща сума, дължима от потребителя: 7279.60 лв.
Ищцата заявява, че погасителният план към договора е обективиран в чл. 11 т. 2 от
Договора, като съгласно същият: Договорът е сключен за срок от 36 календарни месеца,
съответно налице са 36 равни месечни погасителни вноски, всяка на стойност от 202.21 лв.
(само последната вноска е 202.25 лв.) Във всяка вноска се включва главница и лихва (т.е.
погасителните вноски по договора имат анюитетен характер), като прогресивно тежестта на
лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата (напр. в първата
вноска на стойност 202.21 лв. се включват: главница в размер на 60.17 лв. и лихва в размер
на 142.04 лв. В последната вноска на стойност 202.25 лв. се включват: главница в размер на
170.88 лв. и лихва в размер на 31.33 лв.); Всяка вноска е с падеж 15 - то число на съответния
месец; общо дължимата главница е в размер на 4148.04 лв., а общо дължимата лихва е в
размер на 3 131.56 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 7 279.60 лв.
Сочи се в исковата молба, че от представената Разписка - извлечение от 14.07.2022г.,
издадена от „Изипей“ АД ищцата е усвоила ефективно по кредита сумата в размер на
3000.00 лв. също така съгласно представеното Удостоверение от 06.12.2024 г. издадено от
ответното дружество, задължението по процесния договор за кредит е изцяло погасено.
В исковата молба се излага, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е
действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно
приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9, Договорът за потребителски кредит е недействителен.
Сочи, че съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
На следващо място, сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както и съгласно пар.1, т.1 от
ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит № ********* от 14.07.2022 г. е
2
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, поради
следните причини: Неправилно посочване на ГПР (годишен процент на разходите). Липса
на ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР, Невключване на
застрахователната премия при изчисляване размера на ГПР. Сочи, се, че посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично
и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса
по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК
Изтъква, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-
нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви
като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от
ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора.
На следващо място в исковата молба се сочи, че е налице нарушение на
императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, според което договорът за потребителски
кредит, какъвто несъмнено е настоящият, се изготвя на разбираем език и съдържа наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20). Съгласно чл. 20.1 от Договора е
предвидена възможност за кредитополучателя да се откаже от него при наличието на
установените в Договора предпоставки. Счита, че в Договора не е упоменато конкретното
изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на
отказ от договора.
Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за потребителски кредит №
********* от 14.07.2022 г. сключен между страните П. В. И. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, с алтернативно искане съда да прогласи
Нищожност на клаузи, обективирани в чл. 7, т. 1 във вр. с чл. 7, т. 2.3, касаещи дължимата
застрахователна премия във вр. с декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застрахованото лице и Допълнителна медицинска
услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International по Договор за
потребителски кредит № ********* от 14.07.2022 г. сключен от П. В. И. с „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК и да осъди ответното
дружество да възстанови неоснователно заплатените суми по процесния договор.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност
на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените
данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен
3
договор за потребителски кредит от дата 14.07.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че
целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради
заобикаляне на закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва
претендираното право и предявеният иск от ищеца. Претендира сторените съдебни
разноски. Прави възражение за размера на претендираните от процесуалния представител на
ищеца разноски.
С писмена молба вх. № 2975/24.04.2025 г., в първо по делото съдебно заседание,
ищцовата страна по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е поискала измяна размера на
претендираният осъдителен иск, като размерът на осъдителния иск да бъде изменен, като
същият бъде намален от 4 279.60.00 лв. на 1 430.06 лв. С протоколно определение от
29.04.2025 г. съдът е допуснал така направеното искане за промяна, в частта касаеща
претендираният размер на ищцовата претенция.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по делото, че на 14.07.2022 г. между ищцата П. В. И. и ответното
дружество е сключен Договор за потребителски кредит № ********* /наричан по-долу за
краткост "Договора"/, със срок на издължаване до 15.07.2025 г. - 36 календарни месеца /чл.
6/.
Съгласно чл. 7, т. 1 от Договора, размерът на кредита е 3 000.00 лв., а общата сума,
подлежаща на връщане – 4 148.04 лв.
Съгласно чл. 7.2.3 от Договора, в случаите когато потребителя е пожелал да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се
превеждат от кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател,
респективно- по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.
Съгласно чл. 9, т. 1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява
предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е 41.09 %. Съгласно чл.
9, т. 2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината.
Съгласно т. 9. 3 за нуждите на Договора лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-
та част от лихвения процент по т. 9. 1.
Съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите ( ГПР) по кредита и
общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният
процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин: 1) Годишен процент
на разходите ( ГПР): 49.51 %, както и 2) обща сума от потребителя: 7 279.60 лв.
Погасителният план към договора е обективиран в чл. 11, т. 2 от Договора, като
съгласно същият: 1) Договорът е сключен за срок от 36 календарни месеца, съответно
налице са 36 погасителни вноски всяка на стойност от 202.21 лв. Във всяка вноска се
включва главница и лихва, като прогресивно тежестта на лихвата във всяка едно
погасителна вноска спада за сметка на главницата. Всяка вноска е с падеж 15- то число на
съответния месец като общо дължимата главница е в размер на 4 148.04 лв., а общо
дължимата лихва - в размер на 3 131.56 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на
7279.60 лв.
От заключението на вещото лице по приетата на ССчЕ, което късът възприема като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че изчисленият годишен
4
процент на разходите (ГПР) по договора възлиза приблизително на 98.46 %, който е
значително по-висок от посочения в договора ГПР от 49.51 %, а именно двойно повече.
Вещото лице установява освен това, че по договора са извършени плащания в общ размер на
4 430.06 лева, разпределени както следва - погасена главница – 4 148.04 лева и лихва -
282.02 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Претенцията, заявена от ищцата почива на твърдения за нищожност на Договор за
потребителски кредит № ********* от 14.07.2022 г., при евентуалност на чл. 9. 3 от него, в
резултат от което ответникът е получил суми, които не му се следват и подлежат на
връщане.
Съдът приема, че е възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит
по чл. 9 и сл. ЗПК. Към момента на сключване на процесния договор е действал ЗПК /обн.
ДВ бр. 18/05.03.10 г./, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски
кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена
категория длъжници потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в
обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го
обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
(т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т.
7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците
й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане
на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения Договор за потребителски кредит № *********
от 14.07.2022 г. между П. В. И. и ответното дружество кредитор, съдът приема, че не са
спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която /както бе
посочено по горе/ в договорите за потребителски кредит следва изрично да бъде посочен
годишният процент на разходите, както и на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, което го прави
недействителен.
Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. В този ред следва да се
посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
5
други преки или косвени разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /като
глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за
кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено
и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Видно от ССчЕ, че действителният ГПР е 98.46 %, а не посочения в договора 49.51 %,
а начинът на неговото определяне по договора не може да бъде установен. Следователно
действителния ГПР по договора надхвърля предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг на ГПР,
според който "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.", при което към датата на
сключване на договора максималният размер на ГПР би следвало да е 50%. Поради
изложеното следва да се приеме, че кредитното правоотношение между страните е
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е основен
елемент на правоотношението.
ГПР отразява съотношение между общите разходи (по смисъла на § 1, т. 1) и общият
размер на кредита (по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПК). В настоящия случай ГПР по договора
се оказва по – висок с повече от 49 % от записаното в него, а съгласно Решение на СЕС от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на
липса на ГПР, което, съгласно чл. 22 ЗПК, влече нищожност на договора, която следва да
бъде прогласена.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, поради което и сумата от 1 430.06 лева, съставляваща
разликата между заплатените по договора суми и размера на предоставената главница /по
ССчЕ/, е платена без основание и подлежи на връщане. Искът с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и подлежи на уважаване в размера, в който е предявен,
след изменението му – 1 430.06 лв.
Предвид уважаване на иска за прогласяване нищожността на договора и връщане на
недължимо платените суми по него, съдът не дължи произнасяне по предявените при
евентуалност искове за прогласяване нищожността на клаузата в договора, регламентираща
размера на възнаградителната лихва и връщане на недължимо платени суми въз основа на
нея.
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество
ще следва да бъде осъдено да заплати дължимите разноски, изразяващи се в дължима
Държавна такса в размер на 637.62 лева, тъй като ищецът е бил освободен от заплащането й
/291.18 лв. по първия иск, 50.00 лв. по втория иск, 125.26 по третия иск и 171.18 лв. по
четвъртият предявен иск/, както и сумата от 200 лева разноски за изготвена Съдебно
счетоводна експертиза по делото.
Отделно от това, в настоящото производство ищцовата страна е представлявана от
адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за
6
правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда. Доколкото по делото са ангажирани
доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък
върху добавената стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази
задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна
уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение
в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.
№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г.
на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, предвид конкретната фактическа и правна сложност
на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на
адвоката, както и извършените от процесуалния представител на ответника действия
/изготвяне на ИМ и писмени бележки/ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза
на адв. А. Д. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева без
ДДС по четирите иска общо или 200 лева без ДДС за всеки предявен иск, с оглед уважената
част от исковите претенции, което е в границите за съответния вид дейност. С оглед
изложеното и предвид представените доказателства за регистрация по ЗДДС от страна на
адв. А. Д., то следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение с дължимия се ДДС,
което в случая ще рече общ размер на адвокатското възнаграждение, в размер на 960 лева с
ДДС за предявените искове. Като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение
съдът следва да взема предвид размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за
Възнагражденията за адвокатска работа, /съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по
ч.т.д. № 1908/2022 г., на ВКС II т.о, Определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023
г. на ВКС, I т.о., Определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о. и
др. на ВКС/, но тъй като последната е приета от съсловна организация, което съгласно
цитираното решение на СЕС, национална правна уредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за ограничение на
7
конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, затова и съдебният състав
не следва да се съобразява с определеното в нея, а същата следва да служи единствено като
ориентир, при определяне на размер на адвокатското възнаграждение. Предвид
разпоредбата на чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, затова и настоящия
съдебен състав се е съобразил с цитираното решение на СЕС, в подкрепа на което са и
Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2023 г., Определение №
211/10.05.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1378/2023 г., Определение № 174/26.04.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 560/2021 г. на ІІІ ГО на ВКС. В този смисъл, при определяне на
размера на адвокатско възнаграждение, осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. е и последователната практика на Въззивната инстанция, обективирана в Определение
№ 324 от 16.05.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 221/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение
№ 352 от 23.05.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 254/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение
№ 450 от 24.06.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 219/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение
№ 416 от 12.06.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 255/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Решение № 223
от 04.07.2024 г. по В.Гр.Д. № 440/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение №
993/27.11.2024 г. по В.Ч.Гр.Дело № 742/2024 г. ОС и др.
Така мотивиран, и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иск на П. В. И., ЕГН: ********** с постоянен и
настоящ адрес: гр. Тетевен, ул. „ххххххххххх“ № 2 срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54 представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров
Д., Николай Георгиев Спасов и Лукас Турса, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за потребителски кредит № ********* от
14.07.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********* в качеството му на
кредитор и П. В. И. в качеството й на кредитополучател.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№ 52-54 представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Д., Николай
Георгиев Спасов и Лукас Турса, да заплати на П. В. И., ЕГН: ********** с постоянен и
настоящ адрес: гр. Тетевен, ул. „ххххххххххх“ № 2 сума в размер на 1 430.06 лева,
представляваща недължимо платена сума по платена без основание по Договор за
потребителски кредит № ********* от 14.07.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК ********* в качеството му на кредитор и П. В. И. в качеството й на кредитополучател.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов, Александър
Чавдаров Д., Николай Георгиев Спасов и Лукас Турса да заплати на адв. А. Д. от САК
сумата от 960 лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на
П. И. по гр.д. № 152/2025 г. по описа на РС – Тетевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№ 52-54 представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Д., Николай
Георгиев Спасов и Лукас Турса да заплати на Районен съд – Тетевен сума в размер на
837.62 лева разноски по делото.
8
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9