№ 3774
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110210746 по описа за 2025
година
С Наказателно постановление № 23-4332-015776 издаден от Началник група при
ОПП-СДВР, на С. Р. А., са наложени две наказания глоба, в общ размер на 60 лева.
Срещу наказателното постановление, считано от наказващия орган за връчено по реда
на чл.58, ал.2 ЗАНН на 14.07.2025г. е депозирана жалба, с искане за отмяната му.
Същевременно значително преди депозиране на жалбата, а именно на 04.02.2025г. е
извършено плащане на глобата. Същото е осъществено чрез публичен изпълнител към НАП,
т.е. в рамките на образувано изпълнително дело, като обаче съгласно изричното отразяване в
представената от НАП справка, това е станало доброволно, а не чрез прилагане на
принудителни способи. При това следва да се заключи, че моментът на узнаване за
издаденото наказателно постановление от страна на жалбоподателя е най-късно моментът
на плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, наказателното
постановление, респективно електронния фиш, по който глобата е била заплатена в срока на
обжалване, влиза в сила от датата на плащането на глобата по него. В настоящия случай
липсват данни за връчване на наказателното постановление, поради което най-ранния
момент на узнаване на същия се явява датата на извършеното плащане, от който момент
именно започва да тече и срокът за обжалване. С извършеното плащане, санкционният акт е
влязъл в сила от момента в който това е сторено, а именно 04.02.2025г. Този извод не се
променя от факта, че е налице образувано изпълнително производство за събиране на
вземането, доколкото плащането не е единственият механизъм за защита срещу действия на
публичния изпълнител, но такова е било доброволно извършено от страна на
жалбоподателя.
В случай, че жалбоподателят е подал жалба, но е заплатил глобата, както в настоящата
хипотеза, то производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на
основание чл. 63г от ЗАНН. Случаят е именно такъв, поради което разглеждането на
жалбата се явява недопустимо и същата следва да бъде върната, а производството по делото
прекратено.
Допълнителен аргумент в тази насока се явява и изтеклия срок преклузивен срок за
обжалване на наказателното постановление. Съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН срокът за обжалване
на наказателните постановления е 14- дни от връчването им. При изложените по-горе
съображения следва да се счита, че най-късно към момента на доброволно заплащане на
глобите по наказателното постановление, на нарушителя е станало известно неговото
1
съществуване, т.е. на 04.02.2025г. При това депозираната месеци по-късно жалба, се явява
подадена след законоустановения срок, респективно недопустима, доколкото наказателното
постановление е влязло в сила.
Предвид изложеното и на основание чл.63г от ЗАНН вр.чл.79б, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производство по НАХД 10746/2025г. по описа на СРС , НО и връща
жалбата, депозирана от С. Р. А. чрез адвокат Митова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от
уведомяването пред Административен съд София-град.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2