Решение по дело №881/2010 на Окръжен съд - Варна

Сочи се в исковата молба, че по силата на договор за покупко-продажба и построяване на недвижим имот от 18.12.2006г. ответното дружество се е задължило в срок до 31.12.2008г. да построи и прехвърли на ищците собствеността върху апартамент № А2, находящ се на приземен етеж на Сграда № 10, със застроена площ 89,53 кв.м., ведно с приспадащите се  общи части от 15,96 кв.м., находящ се в урегулиран поземлен имот  /УПИ/ ХІV, кв. 320 по плана на гр.КаВ., целият с площ от 7200 кв.м., в който следва да бъде изграден комплекс „Итърнити”.

Твърди се, че в изпълнение на договора ищците са изпплатили при подписване на договора суми от 100 000 Евро, представляваща пълната продажна цена, но не са получили изпълнение в уговорения срок – 31.12.2008г., като след разменена кореспонденция с продавача са предоговорили срокът на предаване на обекта да бъде м. октомври 2010г., за който момент представителите на ответното дружество са гарантирали, че ще завършат строежа.

Твърди се също, че съобразно т. 7.6 от Договора купувачът има право да развали едностранно договора при забавяне от продавача с повече от 180 дни, като в тази връзка е връчил на ответното дружество нотариална покана на 13.11.2009г., в която му е съобщил за разваляне на договора, поради невъзможността за изпълнение и в дадения допълнителен срок за изпълнение.

В допълнителната искова молба ищецът доразвива първоначалните искания като счита за безпорни между страните, фактът на съществуване на предварителния договор, както и неизпълнението в посочения в договора срок. Възразява срещу твърденията за липса на представителна власт на пълномощника, приел поканата за разваляне, както и за валидно разваляне на контракта, като счита че се касае именно за „фикс-сделка”.

Исковете се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира и разноски.

Възразява се срещу твърденията за плащане от страна на ищците на сумата от 100000 Евро, като признава заплащане единствено на сумата от 99 250 Евро от ищците.

Оспорва основателността на претенцията за мораторна лихва, поради акцесорността на претенцията към главния иск и предвид неговата неоснователност.

В съдебно заседание не се представлява.

Не се спори между страните, а е видно и от приобщения по делото предварителен договор за покупко-продажба и построяване на недвижим имот /л. 6-11/, че ответното дружество се е задължило в срок до 31.12.2008г. да построи и прехвърли на ищците собствеността върху апартамент № А2, находящ се на приземен етаж на сграда № 10, със застроена площ 89,53 кв.м., ведно с приспадащите се  общи части от 15,96 кв.м., находящ се в урегулиран поземлен имот  /УПИ/ ХІV, кв. 320 по плана на гр.КаВ., целият с площ от 7200 кв.м., в който следва да бъде изграден комплекс „Итърнити”.

Установи се от приобщените платежни документи, че ищците са превели по сметка на ответното дружество на два транша сумите 873,75 Евро / л.39/ и 99 250 Евро / л. 41/. Установява се от заключението по приобщената по делото ССЕ, че по счетоводни данни на ответника в изпълнение на договора ищците са изплатили по договора суми в общ размер на 99 984,25 Евро, при договорени  100 000 Евро, представляваща пълната продажна цена.

Видно е от приобщената нотариална покана / л. 53-54/, че на 23.11.2009г. ищците са направили постъпки за разваляне на договора, като видно от признанието на ответника в отговора на нотариалната покана, същата е била получена от представител на дружеството на 13.11.2009г. В същият отговор се сочи, че срокът за изграждане на апартамента е променен на 31.10.2010г.

От съдържанието на т. 7.6 от Договора, видно, че  купувачът има право да го развали едностранно при забавяне от продавача с повече от 180 дни, като видно от признанието на ответника в отговора на исковата молба, че към дата 01.11.2011г. обектът не е завършен и е на етап „груб строеж”.

Установява се от приобщения по делото договор за гарантирани ренти / л. 19 –л. 22/, че същият е без дата, като е подписан от неизвестно лице в графата /продавач/ и липсва подпис в графата „купувач”.  Не е ясно кой е положил подписа, доколкото в  преамбюла на договора страните са уточнили, че ще бъдат наричани както следва : „Евросилекс” и „Собственик”.

Предвид така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Да доказване на претенциите си ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства : 1/ Наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника по твърдяния договор, както и собственото си надлежно изпълнение по същия; 2/ Относно претенцията за връщане на суми, поради отпаднало основание – валидното прекратяване на договорната връзка; 3/ Относно претенциите за лихви – поставяне на длъжника в забава.; 4/ Относно претенциите за пропуснати ползи – осуетеното сигурно уваличение в имуществото на ищците, предвид неизпълнението на ответника. В случай на установяване на горните факти ответникът следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора.

Не се спори между страните относно наличието на валидна облигационна връзка, породена от горекоментирания договор, съставляващ съглашение със смесен характер, носещ едновременно белезите на договор за продажба на вещи и изработка.

          От клаузата на чл. 7.6 от договора е видно, че страните са договорили възможност купувачът да развали едностранно договора, в случай, че продавачът се забави с изграждането на обекта с повече от 180 дни.

          Не се спори, че ответникът е следвало да изгради имота до етап разрешение за ползване /съгл. чл. 2.1 от Договора/, в срок до 31.12.2008г., което не е свършено. Видно от признанието на ответника в отговора, същият не е изградил имота, като твърди, че същият е на етап „груб строеж” и кам 01.11.2011г.

          При изложените факти съдът счита, че с нотариалната покана, получена от ответника, същият е бил надлежно уведомен за разваляне на договора, като настоящият състав счита, че дори поканата да няма такъв ефект, развалянето е настъпило валидно със завеждане на исковата молба. Това следва от наличието на възможност по чл. 7.6 от договора, с оглед виновното пълното неизпълнение на задължението на ответника да изгради обекта и да предаде владението на апартамента до 31.12.2008г. и забавата от 180 дни.

          С оглед настъпилото валидно разваляне на контракта, ответникът дължи връщане на полученото по разваления договора, поради отпаднало основание, а именно претендираната сума в размер на 100 000 Евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението.

Дори да се приема, че такъв договор е подписан от страните от съдържанието на същия не се доказва безусловно задължение на ответника да гарантира получаването на посочените от ищеца суми. Това е така, доколкото неговите задължения са обусловени от прехвърлянето на недвижимият имот по предварителния договор, като съобразно чл. 2.1 от коментирания конкракт, същият ще породи действие в период от 30 дни от подписване на нотариалния договор, с който се прехвърля собствеността. От горекоментираните доказателства е безспорно, че нотариален договор не е подписан, от което следва, че и договорът за гарантирани ренти не е породил действие. В този смисъл ищците не доказаха наличието на основание за сигурно увеличение на активите в имуществото им, поради което претенцията с правно основание чл. 82 от ЗЗД следва да се отхвърли като недоказана.

          Поради ненастъпване на вътрешно процесуалното основание съдът не се произнася по предявения евентуален иск за сумата от 100 000 Евро.

          Ищците са претендирали разноски, като са представили справка за сторени такива размер на 16 591,02 лева, от които следва да се признаят 9097,39 лева – за такси за завеждане на претенциите и за обезпечаване на иска, 300лева – депозит за вещо лице или доказани разноски в общ размер на 9397,39 лева, от които съразмерно с уважената част на претенциите следва да се присъдят 8525,05 лева, като на ищците следва да се заплати разделно по 4 262,53 лева. Доколкото по делото не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар, както и за останалите разходи, посочени в справката, такива не следва да се присъждат.

          Ответникът е претендирал разноски, но не е представил доказателства за сторени такива.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

          ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, „Евросилекс”ООД – гр. В., р-н „Одесос”, ул. „Р.” № 15, ЕИК *********,  ДА ЗАПЛАТИ солидарно на М.Д.Т., роден на ***г. в Слигич, Ирландия, с паспорт № Р321923, издаден на 14.10.2004г. от паспортен офис – гр.Дъблин и Е.Т., родена на ***г. в Слигич, Ирландия с паспорт № РВ7989014, издаден на 15.08.2008г. от паспортен офис – гр.Дъблин и двамата граждани на Република Ирландия, сума в размер на 100 000 / сто хиляди /Евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска/ 02.06.2010г./, до окончателното изплащане на задължението, дължими като платени на отпаднало основание суми по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 18.12.2006г.

          ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „Евросилекс”ООД – гр. В., р-н „Одесос”, ул. „Р.” № 15, ЕИК *********,  ДА ЗАПЛАТИ солидарно на М.Д.Т., роден на ***г. в Слигич, Ирландия, с паспорт № Р321923, издаден на 14.10.2004г. от паспортен офис – гр.Дъблин и Е.Т., родена на ***г. в Слигич, Ирландия с паспорт № РВ7989014, издаден на 15.08.2008г. от паспортен офис – гр.Дъблин и двамата граждани на Република Ирландия,сума в размер на 5 317,07 Евро / пет хиляди триста и седемнадесет евро и седем евроцента/Евро, съставляващи законна лихва върху главницата от 100 000 Евро за периода 28.11.2009г. – 31.05.2010г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 6 093,77 Евро, като недоказан.

         Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :