№ 85
гр. Перник, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря Илиана Кр. И.
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ ************** по описа за **** година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-Перник” АД твърди, че между него и ответника А. И. Е.
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при
общи условия в апартамент № 5, находящ се в гр. П., ул. Б.Г., ** ** както и че в периода от
01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 332,62 лева,
която не е заплатена. Ответницата била длъжна да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
не правила плащания, за нея възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 52,53 лева за периода от 08.01.2023 г. до 27.06.**** г. В исковата молба е
изложено, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза
на „Топлофикация-Перник” АД срещу А. И. Е. по ч.гр.д. № ****/ **** г., по описа на
Районен съд – Перник, но ответникът депозирал възражение срещу нея в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Поради това дружеството предявило исковете, предмет на настоящия процес, с
които иска да бъде признато за установено, че А. И. Е. му дължи 332,62 лева – стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и
52,53 лева - обезщетение за забава за периода от 08.01.2023 г. до 27.06.**** г.
Ответникът А. И. Е. оспорва предявените искове по основание. Твърди, че не е
доказано, че е страна по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Излага
съображения, че ако е учредено вещно право на ползване в полза на трето лице или ако
трето лице ползва имота с разрешение на собственика и е сключило договор за доставка на
топлинна енергия с топлофикационното дружество, именно това лице е задължено да плаща
стойността на доставената топлинна енергия, а не собственика. Изразява становище, че
липсват доказателства, от които да е видно, че е поставена в забава за плащане на
претендираните суми. С отговора на исковата молба е заявено, че А. И. Е. не оспорва
1
размера на претендираните задължения.
Районен съд - Перник, след преценка на всички доказателства по делото и доводите
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение
между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което се е
задължило да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последният е поел
задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В настоящия случай между страните
по делото не е спорно, че процесният имот е топлоснабден (с доклада на делото е обявено за
безспорно между страните обстоятелството, че „Топлофикация – Перник“ АД е доставило в
имота в рамките на периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. топлинна енергия на стойност
332,62 лева). Като писмено доказателство е прието копие от договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.08.1990 г., от
което се установява че ответницата А. И. Е. е закупила имота, представляващ апартамент №
5, находящ се в гр. П., ул. Б.Г., ** ** и съответно е придобила правото на собственост върху
него. От страна на последната не са ангажирани доказателства, установяващи, че върху
апартамента е учредено вещно право на ползване в полза на трето лице или че трето лице е
сключило договор за доставка на топлинна енергия в този имот с ищцовото дружество.
Поради това и с оглед на посочените норми от Закона за енергетиката се налага извод, че А.
И. Е. се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот и задължена въз основа на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи
условия, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на
доставената топлинна енергия.
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „Топлофикация –
Перник“ АД е доставило в процесния имот - апартамент № 5, находящ се в гр. П., ул. Б.Г., **
** в рамките на периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. топлинна енергия на стойност
332,62 лева, поради което съдът го приема за установено. Поради това се налага извод, че за
ответницата като страна (купувач) по договор за доставка на топлинна енергия е възникнало
задължението да заплати тази сума на ищеца. Същата не твърди и съответно не е
ангажирала доказателства, от които да е видно, че това задължение е изпълнено.
Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ е
основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 332,62 лева.
Като законна последици от уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и доколкото това изрично е поискано от
2
ищеца, върху сумата 332,62 лева следва да бъде присъдена законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
****/ **** г., по описа на Районен съд – Перник – 29.07.**** г., до окончателното й
изплащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. В случая в чл. 34, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация-
Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. П.,
публикувани във в. „Съперник“, бр. 82/ 29.04.2008 г. (копие от които е представено по ч.гр.д.
№ ****/ **** г., по описа на Районен съд – Перник, приложено към настоящото дело с
определение от 05.12.**** г.) е предвидено, че купувачите на топлинна енергия за длъжни да
заплащат месечната дължима сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. Следователно вземането за стойността на топлинна енергия
за м.11.2022 г. (първия месец от заявения период) е следвало да бъде платено до 30.12.2022 г.
включително. След като ответницата не е направила плащане, е изпаднала в забава и дължи
на „Топлофикация – Перник“ АД обезщетение за забава, считано от 31.12.2022 г. С исковата
молба ищцовото дружество е заявило, че претендира лихва за забава от по-късна дата -
08.01.2023 г. С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
обезщетението за забава за периода от 08.01.2023 г. до 27.06.**** г. е в размер на 52,53 лева,
поради което това обстоятелство следва да се приеме за установено. С оглед на тези
съображения и при спазване принципа на диспозитивно начало в процеса съдът намира, че
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за
претендираната сума 52,53 лева и за периода от 08.01.2023 г. до 27.06.**** г.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът А. И. Е.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски в
настоящото производство (държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено в минимален размер на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПр.П, вр. с чл. 25, ал. 1 НПр.П), възлизащи общо на 125 лева.
С оглед на даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Поради това А. И. Е. следва да бъде осъдена да
заплати в полза на „Топлофикация - Перник“ АД сумата 75 лева – съдебни разноски по
ч.гр.д. № ****/ **** г., по описа на Районен съд – Перник, от които: 25 лева – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Районен съд - Перник
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
Б.Г., ** ** ** дължи на „Топлофикация - Перник“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 332,62 лева -
стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., доставена в
апартамент № 5, находящ се в гр. П., ул. Б.Г., ** ** ведно със законната лихва от
29.07.**** г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 52,53 лева – обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 08.01.2023 г. до 27.06.**** г., за които суми е издадена
3
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/ **** г., по описа на Районен съд –
Перник.
ОСЪЖДА А. И. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Б.Г., ** ** ** да заплати на
„Топлофикация - Перник“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата 125 лева – съдебни разноски в исковото
производство, както и сумата 75 лева - съдебни разноски, сторени в производството по
ч.гр.д. № ****/ **** г., по описа на Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4