№ 168
гр. Кубрат, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана П. П.а Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. П.а Енева Гражданско дело №
20223320100155 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл. 415 ГПК, на основание чл.79 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ищецът - „Кар Рент Инвест“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3, представлявано от управителя К.Б., чрез
адв. Г. С., АК – София, със съд.адрес идентичен с адреса на управление на дружеството,
като твърди, че в изпълнение на Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г., сключен с
ответника - И. С. Ч., ЕГН ********** с пост.адрес в г** е предоставил за временно и
възмездно ползване описаното подробно в него МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х6 5.0i“, рег. № **, но не получил в договорения срок и размер наемната цена, дължима от
ответника за месеците март, април, май, юни, юли и август, 2021 г., всяка една в размер на
1 418.67 лева, за ползването на отдаден й под наем лек автомобил; не получил от ответника,
платени от ищеца, разноски във връзка с наложени административни санкции, глоби по
повод управлението на отдадения под наем на отв. автомобил в размер на 743.00 лева,
дължими от него на основание чл. 5 от цитирания договор за наем; автомобилът е бил
изоставен от наемателя в Белгия, поради което наемодателят е направил разход за
аварийното му с пътна помощ прибиране в страната в размер на 1 700.00 лева, съставляващи
разход в тежест на наемателя на основание чл. 14 от цитирания договор за наем, който
ответника също не възстановил на ищеца - наемодател; не получил от ответника, платени от
ищеца, разноски за застрахователна премия, платена от наемодателя на 18.03.2021 г. в
1
размер на 1 063.00 лева, дължими от наемателя в изпълнение на клаузата на чл. 2.3 от
договора за наем; поради липса на доброволно изпълнение ищецът е предприел
необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред - депозирал на
27.10.2021 г. заявление по чл.410 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 7585/ 2021 г. по описа на
РС – Бургас, изпратено по подсъдност и образувано като ЧГД № 712/ 2021 г. по описа на РС
- Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 319/ 01.12.2021 г. в полза на заявителя за сбора от
претендираните суми в размер на 12 633.06 лева, представляваща неизпълнени задължения
по Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г.: 8 512.02 лева – неплатени месечни наемни
вноски за месеците март, април, май, юни, юли и август, 2021 г., всяка една в размер на
1 418.67 лева, за ползването на отдаден й под наем лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6
5.0i“, рег. № **, с Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г.; 615.04 лева – неплатен
дължим данък за автомобила; 743.00 лева – дължими разноски във връзка с наложени
административни санкции, глоби; 1 700.00 лв. – дължими разноски във вр. с чл. 14 от
договора, за платена от наемодателя цена за транспортиране на автомобила от Белгия до
страната; 1 063.00 лева – дължими вноски по застрахователна полица на автомобила, ведно
с законната лихва, считано от 27.10.2021 г.; издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, и връчителя е
събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което с разпореждане № 40/
18.01.2022 г., връчено на заявителя на 26.01.2022 г., на ищцовото дружество е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в
1-месечен срок, подава настоящата на 25.02.2022 г. пред РС - Кубрат, и моли съда да приеме
за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцовото дружество
претендираните срещу него с Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 319/ 01.12.2021 г. по ч.гр.дело № 712/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат суми, както те са
посочени, и го осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
Ответникът - И. С. Ч., ЕГН ********** с пост.адрес в г** редовно уведомен, чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. С., АК –
Разград, на 20.06.2022 г., в дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в
съда с вх. № 1825/ 05.07.2022 г., с който заявява становище за допустимост, а относно
основателността на исковите претенции към ответника ще ангажира становище след
събиране на посочените от ищеца доказателства; излага доводи за нищожност на сключения
между страните договор за наем, тъй като по съдържание той съставлявал договор за
финансов лизинг, за каквато дейност ищцовото дружество не притежава лиценз.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 712/ 2021
г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия,
2
Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г. – л. 5 – 10 от ч.гр.дело 7585/ 2021 г. на РС –
Бургас, приложено към гр.дело № 712/ 2021 г.по описа на РС – Кубрат, се установи по
несъмнен начин, че на посочената дата 17.12.2020 г. ищцовото дружество и ответницата са
постигнали съгласие ищеца да предостави на ответницата за временно и възмездно
ползване, при условията и за срока на договора , следното свое собствено движимо
имущество: лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, шаси 5YXFH0C50ALC66145,
видно от приложеното свидетелство за регистрация с рег. № **, при наемна вноска в размер
на 1 4118.67 лв. с ДДС, дължима на посочени дати – 17-то число на всеки месец, считано от
17.12.2020 г. до 17.11.2023 г., съгласно Приложение № 2, в изпълнение клаузата II. 2.1. от
договора, - л. 6 от делото.
Предаването на отдаденото под наем движимо имущество, съгласно клаузата I. 1.3. от
договора, се удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол.
По делото се твърди, но не се установява с годни доказателствени средства
предаването от ищцовото дружество на ответницата на държането за срочно и възмездно
ползване на лек автомобил марка „БМВ“, модсел „Х6 5.0i“, рег. № **.
Макар и да се твърди, не се установява извършването на плащания от страна на
ответницата на задължения за наем за ползването на процесното движимо имущество за
м.12.2020 г., м.01., м.02.2021 г..
По делото се твърди, но не се установява с годни доказателствени средства – писмени,
гласни и др., че именно поведението на ответницата е във връзка с наложени
административни санкции - глоба, претендирана в размер на 340.00 лева; че нейно
поведение – изоставяне на процесния автомобил в Белгия, е причинило плащане от страна
на ищеца на сумата 1 700.00 лв. – дължими разноски във вр. с чл. 14 от договора, за платена
от наемодателя цена за транспортиране на автомобила от Белгия до страната на 20.09.2021
г..
Поради липсата на доказателства за реалното предаване на ответницата на процесния
автомобил, не се установява и твърдението на ищеца, че в нейна тежест е възникнало и
задължението, претендирано в размер на 1 063.00 лева – дължими вноски по
застрахователна полица на автомобила, ведно с законната лихва, считано от 27.10.2021 г..
На непосочена дата, но след като не получил плащания на наемни вноски 4 до 9, вкл., с
падеж 01.09.2021 г., ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба и в
предхождащото я Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
образувано в ч.гр.дело 7585/ 2021 г. на РС – Бургас, изпратено по подсъдност и образувано
в ч.гр.дело № 712/ 2021 г., че е едностранно прекратил договора поради неплащане на
посочените поредни наемни вноски, на основание чл. 7.1., във вр. с чл. 2.11, т.3 от договора,
но не установява наличие на кореспонденция с ответницата по реда на т.1 от цитираната, в
рамките на първото закъснение, несъмнено продължило повече от 45 дни.
На 27.10.2021 г. предявило претендираните задължения в общ размер на 12 633.06
лева, включващи следните вземания: 8 512.02 лева – неплатени месечни наемни вноски за
3
месеците март, април, май, юни, юли и август, 2021 г., всяка една в размер на 1 418.67 лева,
за ползването на отдаден й под наем лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, рег. №
**, с Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г.; 615.04 лева – неплатен дължим данък за
автомобила; 743.00 лева – дължими разноски във връзка с наложени административни
санкции, глоби; 1 700.00 лв. – дължими разноски във вр. с чл. 14 от договора, за платена от
наемодателя цена за транспортиране на автомобила от Белгия до страната; 1 063.00 лева –
дължими вноски по застрахователна полица на автомобила, ведно с законната лихва,
считано от 27.10.2021 г., за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, образувано в в ч.гр.дело 7585/ 2021 г. на РС – Бургас, изпратено по подсъдност
и образувано в ч.гр.дело № 712/ 2021 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд
– Кубрат.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 319 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 01.12.2021 г. ответницата не е възразила, тъй като тя
й е връчена по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление и
връчителят е събрал данни, че тя не живее на регистрираните от нея пост. и наст. адреси, и
пребивава в чужбина.
В изпълнение на Разпореждане № 40/ 18.01.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 712/
2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат, връчено на ищцовото дружество на 26.01.2022 г.,
в дадения на страната 1-месечен срок – с вх. № 551/ 25.02.2022 г., са предявени исковете за
установяване на твърдените вземания на ищеца срещу ответницата.
Приетият като писмено доказателство Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г.,
съставляващ частен диспозитивен документ, подписани и от двете страни, е годно
доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените
договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не
оспорен от ответницата, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз
основа на него са установени фактите по делото като съдът приема за недоказан факта на
предаване на отдаденото под наем движимо имущество от ищеца на ответницата, при липса
на съставен за целта и в съответствие с клаузата на т. I. 1.3. от договора, подписан от
страните приемо-предавателен протокол, което е условие за плащане на договорената между
страните наемна цена за ползването му.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са
установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между
тях на 17.12.2020 г. договор за наем, който договор е неформален – сключването му в
писмена форма подпомага доказването на съглашението между страните, а е реален – за
претендиране на изпълнение по него е необходимо реалното предаване на твърдяното като
отдадено под наем имущество.
Основателността на предявените искове за установяване на предявените за плащане
вземания на ответника, произтичащи от задължения на ответницата като наемател по
процесния договор за наем е в зависимост от доказването на предаването на нея на
4
държането на несъмнено собственото на ищцовото дружество движимо имущество: лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, шаси 5YXFH0C50ALC66145, рег. № **.
При липсата на доказателства за предаване на отдаденото за временно и възмездно
ползване движимо имущество, предмет на този договор по чл. 228 ЗЗД, съдът не може да
приеме за основателни исковите претенции за установяване на процесните вземания:
8 512.02 лева – неплатени месечни наемни вноски за месеците март, април, май, юни, юли и
август, 2021 г., всяка една в размер на 1 418.67 лева, за ползването на отдаден й под наем
лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, рег. № **, с Договор за наем № 0018-1021/
17.12.2020 г.; 615.04 лева – неплатен дължим данък за автомобила; 743.00 лева – дължими
разноски във връзка с наложени административни санкции, глоби; 1 700.00 лв. – дължими
разноски във вр. с чл. 14 от договора, за платена от наемодателя цена за транспортиране на
автомобила от Белгия до страната; 1 063.00 лева – дължими вноски по застрахователна
полица на автомобила.
При положение, че не е установено надлежно изпълнението на основното(единствено)
задължение на наемодателя да предаде вещта, предмет на договор за наем, чрез съставянето
и подписването от ответницата на договорения приемо – предавателен протокол, съдът не
може да приеме за установени и възникнали задължения на наемателя по силата на
приложения към исковата молба договор – да плати наемна цена, на основание чл. 232, ал. 2
ЗЗД; да плати разноски във връзка с ползването; да плати вреди от неточно изпълнение на
задължение за връщане на вещта на осн. чл. 233 ЗЗД, и пр., поради което исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноските за заповедното и исковото
производство в тежест на ответницата, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
НЕ ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНИ по отношение на И. С. Ч., ЕГН ********** с
пост.адрес в г** вземанията на „Кар Рент Инвест“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3, представлявано от управителя
К.Б., чрез адв. Г. С., АК – София, със съд.адрес идентичен с адреса на управление на
дружеството, по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 319/ 01.12.2021 г. по ч.гр.дело № 712/ 2021 г. по
описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – И. С. Ч., ЕГН **********, да
5
плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в размер на 12 633.06(дванадесет
хиляди, шестстотин тридесет и три лева, шест ст.) лева, представляваща неизпълнени
задължения по Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г., от които: 8 512.02 лева –
неплатени месечни наемни вноски за месеците март, април, май, юни, юли и август, 2021 г.,
всяка една в размер на 1 418.67 лева, за ползването на отдаден й под наем лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, рег. № **, с Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г.;
615.04 лева – неплатен дължим данък за автомобила; 743.00 лева – дължими разноски във
връзка с наложени административни санкции, глоби; 1 700.00 лв. – дължими разноски във
вр. с чл. 14 от договора, за платена от наемодателя цена за транспортиране на автомобила от
Белгия до страната; 1 063.00 лева – дължими вноски по застрахователна полица на
автомобила, ведно с законната лихва, считано от 27.10.2021 г..
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
заповедното производство в размер на 235.00 лева – платена държ.такса, и 1 110.00 лева –
платено адвокатско възнаграждение, както и за исковото производство в размер на 558.48
лева – платена държ.такса; 880.00 лева – внесени разноски за възнаграждение на назн.особен
претдставител на ответницата, и 1 110.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, като
неоснователно.
На назначения на ответницата И. С. Ч., ЕГН **********, особен представител – адв.
С. С., АК – Разград, да се плати възнаграждение за осъществената в нейна полза защита и
процесуално представителство, в размер на внесения депозит – 880 (осемстотин и
осемдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6