Решение по дело №179/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕООД Водоснабдяване и канализация - Х., против Решение №318/29.12.2023г., постановено по анд №915/2023г. по описа на РС Хасково. Твърди се, че решението e неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът не изпълнил задължението си по чл.305 ал.3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи в мотивите на решението си съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, по-конкретно във връзка със становището на дружеството за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане - по смисъла на чл.5 от ЗИ, при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в АУАН и НП нарушение. Допълнително в съдебно заседание се излага становище, че на дружеството се приписва признаване на обстоятелство, че проверяваният водомер бил в работен режим, както и неоснователно било прието, че представителите на ВиК предоставяли достъп само до водомери, които подлежат на задължителен метрологичен надзор, в това число на такива, свързани с действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане. Иска се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление, като се претендират направените пред двете инстанции разноски.

Ответната страна - в писмен отговор, оспорва касационната жалба и иска да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована. Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №318 от 29.12.2023г., постановено по АНД №915/2023г., Районен съд Хасково потвърждава Наказателно постановление №МН-ЮЦБ-23-133/10.10.2023г., издадено от Началник Регионален отдел Южна централна България на Главна Дирекция Метрологичен надзор към Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.44, т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията и на основание чл.85, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИ на ЕООД Водоснабдяване и канализация е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал подробно изводите си. Прието е за безспорно установено, че при извършената проверка на процесния обект бил установен водомер за студена вода, върху който имало поставен знак от последваща проверка, извършена през 2017г. След анализ на приложимите разпоредби РС Хасково е направил извод, че тъй като върху водомера нямало знак за последваща периодична проверка до 31.12.2022г., то към датата на проверката от контролните органи било осъществено нарушение, тъй като средството за измерване било използвано. Съгласно изложеното от въззивната инстанция било без значение първата възможна дата, на която можело да се установи бездействието, тъй като контролните органи не били длъжни и нямало как да следят изтичането на годността на проверката на всяко едно средство за измерване. Изрично е посочено, че това задължение изцяло било в тежест на дружеството, което използва тези средства за измерване. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя относно удължаване на срока на валидност на последващата проверка, като е прието, че установеното при проверката, че проверяваните водомери не фигурирали в сайта на БИМ като такива с удължена последваща проверка не било опровергано от доказателствата по делото. Не са установени и данни от въззивната инстанция относно съображения или възражения от проверяването дружество, касаещи извършваната проверка и несъгласие от страна на проверявания да бъде извършена проверката на водомера с оглед твърдяно удължаване на срока. Другото възражение на дружеството – относно наличие на документи, удостоверяващи служебно начисляване, също е прието за неоснователно, като РС Хасково излага съображения, че в случая не може да бъде прието като извод, че средството за измерване не е ползвано за търговско измерване и плащане. РС Хасково е обсъдил и размера на наложена имуществена санкция - минимално предвидения от санкционната разпоредба размер, като е приел, че при индивидуализацията на наказанието са спазени изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН. Изложени са и съображения, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

РС Хасково е установил фактическа обстановка, съответна на посочената в НП, като са обсъдени събраните свидетелски показания и писмените доказателства. Правилно е прието, че не се установяват нарушения при съставянето и издаването съответно на АУАН и на НП, тъй като са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а актовете са издадени от компетентни за това органи. От правна страна районният съд правилно приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение, а индивидуализацията на наказанието е справедлива. Изложените мотиви са подробни, като е отговорено на всички повдигнати възражения.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на РС Хасково, които съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. Решаващият извод на районния съд за неоснователност на жалбата е правно издържан и се споделя изцяло от касационната инстанция. Поради изложеното, изводите на РС по фактите и правото не следва да се преповтарят, а по аргумент от чл.221, ал.2, изр. последно от АПК се препраща към тях. Не се установява отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, доколкото не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващите изводи са формирани след като са обсъдени значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Във фазата на съдебното обжалване санкционираното дружество не е оборило фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение.

При осъществената проверка касационната инстанция установи, че РС е приложил правилно материалния закон към безспорно установените факти. По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците на административното нарушение, изразяващо се в неспазване на чл.44, т.4 във връзка с чл.43, ал.1 от Закон за измерванията.

Административнонаказващият орган приема, че на посочената в АУАН и НП дата и място ЕООД ВиК Х. използва за измервания, свързани с търговски плащания, средство за измерване – водомер за студена вода, с посочена идентификация, без знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ. Безспорно се установява пред районния съд, че въпросното средство за измерване се ползва именно от ЕООД ВиК Х. и че то е с поставен знак от последваща проверка, извършена през 2017г., както и е трябвало да бъде подложено на последваща периодична проверка до 31.12.2022г., а така към дата на проверката на място – 21.06.2023г., същото е без знак от последваща проверка.

Разпоредбата на чл.43 от ЗИ вменява задължение именно за ползвателите на такива измервателни средства, свързани с търговски плащания, да извършват последваща проверка на средствата си за измерване в употреба, която проверка се удостоверява със знаци за последваща проверка, а по силата на ал.2, последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Периодичността на тези проверки се установява в нарочен административен акт - заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията, като тази заповед е изрично посочена в НП /Заповед №А-616 от 11.09.2018г./. Така за да се изпълни задължението по чл.44, т.4 от ЗИ - да не се използва средство за измерване, свързано с търговски плащания без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ, следва процесният водомер да има удостоверителен знак за преминала последваща проверка, съответно след приключването на която компетентното лице да постави върху него знак, удостоверяващ преминаване на последващата проверка. В случая водомерът с поставен знак от последваща проверка, извършена през 2017г. е трябвало да бъде подложен на последваща периодична проверка до 31.12.2022г., като - както въззивната инстанция правилно е установила, няма доказателства за удължаване на срока на валидност на процесния водомер, нито пък с представената Фактура №****** от 17.05.2023г. се установява измерване, което да не е свързано с търговско плащане, т.е. начисляването във фактурата да не е по реда на чл.35, ал.2 или ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от МрРРБ. Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая правилно районният съд е приел, че НП е съобразено с изискванията на закона, нарушението и нарушителят са установени по несъмнен начин, деянието е правилно квалифицирано, а наложената имуществена санкция - правилно определена и индивидуализирана в минималния предвиден в закона размер. Поради това, като е потвърдил процесното наказателното постановление, районният съд не е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби.

РС Хасково е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. Като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, съдът е постановил решението си при правилно приложение на закона, а при изложеното настоящата инстанция не намира основания за касиране на решението на районния съд. На ответника следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 80,00 лева – за юрк.възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №318/29.12.2023г., постановено по анд №915/2023г. по описа на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА ЕООД Водоснабдяване и канализация - Х., [ЕИК], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор направените по делото разноски в размер на 80,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.