Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 230/19.4.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 20 март 2023 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1082/2022год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 2 от
Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на А.Г.Д., срещу Решение № 32-185109 от 07.06.2022 год.,
издадено от Директора на ТД Митница Бургас.
В жалбата се посочва, че оспореното Решение е
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че
не е спазен редът за определяне на митническа стойност на процесния автомобил,
доколкото ползваната от административния
орган информация от цитираните интернет сайтове не следва да се приеме за
достоверна и надлежна. Посочва, че обжалваният акт противоречи на правото на ЕС
и националното право.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника
си адв. Г. поддържа жалбата, моли обжалваното Решение да бъде отменено. Претендира сторените по делото
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - Директор на ТД „Митница“ Бургас, чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, моли да бъде
отхвърлена. Допълнителни съображения излага в депозирано писмено становище. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за
прекомерност на поискания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди
релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.05.2021 г. в МБ Сливен била приета митническа
декларация (МД) с MRН 21BG001009007642R1, в която жалб. Д., ЕОРИ BGB2105077ZZACACSBX4, и пряк
представител „Киси“ ЕООД, ЕИК ********* декларирал за режим допускане за
свободно обръщение на стока, с описание в ел. д. № 6/8 – употребяван пътнически
автомобил, катастрофирал, марка – Mazda, модел – 3, брой места – 5,
товароносимост – 1880, първоначална регистрация – 01.01.2019 г., цвят – червен,
обем – 2000 куб. см, мощност – 181 HPSAE, двигател – не се чете, шаси № JM1BPBMM5K1125098. В
митническата декларация били декларирани в ел. д. № 4/1 „Условие на доставка“ –
„DAP – доставено
на място“, в ел. д. „Наименование на местонахождението“ – Сливен, в ел. д. №
5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – Канада, в ел. д. № 4/16 „Метод за определяне
на стойността“ – 1 – Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса),
в ел. д. № 4/10 „Валета“ – CAD, в ел. д. № 4/14 „Цена на стоката“
– 3000, в ел. д. № 8/5 „Вид на сделката“ – Outright
purchase/sale.
Към митническата декларация бил приложени: „PERMIT – VEHICLE PORTION/CERTIFICAT DIMM – VEHICULE“ с № L6738325 и дата 24.02.2021 г.;
удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство с VIN JM1BPBMM5K1125098, издадено в
страната на износа, на името на UNIFUND ASSURANCE CO LTD, 1595
16-TH ST STE 400, RICHMOND HILL, ONTARIO, CANADA; фактура (Invoice) № 9798 от 08.03.2021 г., съгласно която Auto Link Ins като
продавач прехвърля на А.Д. собствеността върху автомобил Mazda, модел – 3, с VIN JM1BPBMM5K1125098 за сумата
от 3000 CAD и
транспортни разходи – 400 CAD; коносомент (Bill of Lading), № IMPL/0802/04/21
L3, издаден на 12.05.2021 г. от Free Line, съгласно който
автомобилът е натоварен в пристанище Монреал, с получаващо пристанище
Бургас, България, изпращач Auto Link 40 Avenue Lindsay, Dorval, Quebecq
Canada H9P 2T8 и получател А.Д..
Въз основа на декларираните данни, към датата на
приемане на митническата декларация, размерът на митническата стойност бил
определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
върху договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост.
Митническата стойност за стоката, определена въз
основа на декларираните за нея елементи, според приложената фактура № 9798 от
08.03.2021 г., издадена от Auto Link Inc, 40 Avenue Lindsay, Dorval, Quebecq Canada H9P
2T8 и фактура за
международен транспорт с MRN 21BG001009007642R1 ОТ 28.05.2021 г. била в размер на
4393,11 лв., включваща декларираната цена на автомобила в размер на 3876,27 лв.
(3000 САD) и разходите за транспорт в размер на 516,84 лв. (400 САD). Били определени
и взети под отчет публични задължения за
мито в размер на 439,31 лв. и ДДС в размер на 966,48 лв.
Със Заповед № 3ТД-1000-425/24.06.2021 г. директорът на
ТД Южна Морска при Агенция „Митници“ разпоредил изготвяне на обобщен анализ на
данните от митническите декларации за режим допускане за свободно обръщение и
за режим транзит за стоки от позиция КН 8703, с държава на изпращане САЩ и
Канада, за периода 01.06.2019 г. - 01.06.2021 г. Бил извършен обобщен анализ и изготвен доклад, в
който било посочено, че за част от декларациите са налице данни за занижени
митнически стойности на внасяните стоки.
Със Заповед № 3ТД-1000-451/06.07.2021 г. директорът на
ТД Южна Морска при Агенция „Митници“ разпоредил на основание чл. 48 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ да се извърши последващ
контрол на митнически декларации за деклариране на автомобили от позиция 8703,
изпратени от САЩ или Канада, за режим допускане за свободно обръщение, приети в
периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 г.
При извършения последващ контрол от страна на
митническите органи, била анализирана събраната информация за автомобил със
същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронна страница
www. autoauctions. io била открита
информация за обявена продажна цена на аукцион от 08.03.2021 г., със статус
„продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и „odometer
25 954 actual miles“ в страната на износа. Публикуваната
продажна цена била в размер на 11 000 САD и превишавала повече от три пъти
декларираната пред митническите органи цена в размер на 3400 САD при допускане
за свободно обръщение.
Въз основа на направените справки ответникът приел, че
са възникнали основателни съмнения, относно действителната цена на стоката,
както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата
стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо peг.№ 32-259935 от 13.08.2021 г. изискал от жалбоподателя да представи доказателства
за потвърждение на декларираната цена и извършените плащания във връзка със стоката,
както и всякакви други данни, сведения и информация, удостоверяващи цената по
сделката. В отговор оспорващия посочил,
че не разполага с търговско досие на сделката, и като физическо лице не притежава
счетоводни регистри в тази връзка, както и, че отношенията между продавач и
купувач са търговски – закупуване на лек автомобил. Приложил разписка за
получената от продавача сума по издадената фактура, в която били включени и
транспортните разходи.
Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013, обективирано в писмо рег. № 32-501 от 04.01.2022 г., жалбоподателят бил уведомен, че поради възникнали
основателни съмнения, ще бъде определена
нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническа
декларация с MRN
21BG001009007642R1 от 28.05.2021 г. /МД/, поради липсата на достатъчно
доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност, въз основа на
горепосочените проверки. Според митническите органи на основание чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност следва да се определи, като се
вземе предвид продажната цена в размер на 11 000 САD на автомобил със същия
номер на шаси и със статус - продадена, увеличена с транспортните разходи. В
резултат митническата стойност на стоката, допусната до свободно обръщение с МД
била изчислена на 17 280,87 лв. На жалбоподателя бил предоставен 30-дневен
срок да изрази на становище.
В определения 30-дневен срок жалб. Д., в становище рег. № 32-52936/16.02.2022 г., изказал
недоволството си от така определения нов размер на митническата стойност на
стоката по МД, като посочил, че автомобилът е закупен чрез негов приятел,
живеещ в Канада, на цената посочена в документацията, приложена за целите на
митническото облагане. Заявил, че МПС е
закупено за лично ползване, за което приложил рег. талон на негово име и в тази
връзка липсват условията, при които част от приходите от продажба, право на
ползване или разпореждане да се връщат пряко или косвено на продавача, както и,
че не са налице посреднически услуги,
които да бъдат фактурирани, съответно декларирани. Посочил, че е предоставил на
митническите органи цялата налична документация по закупуване на автомобила –
фактура за продажба и разписка за получената сума от продавача. Подчертал, че интернет-сайта,
от който митническите органи черпят сведения за продажби на автомобили, е различен от този, от който е закупен
автомобила.
С докладна записка рег. № 32-179572/02.06.2022 г., изготвена от инспектор МБ Сливен било предложено на директора на ТД Митница Бургас да издаде индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД, като е прието, че намереният резултат в интернет страницата съдържа детайлни данни за характеристиките, щетите и състоянието на автомобила, както и негови снимкови изображения. След проверка на приложените към МД ответника приел, че не са налице доказателства в подкрепа точността на декларираната цена, съгласно приложената фактура, като договори, поръчки, оферти, кореспонденция или други документи предшестващи сделката. Приложената касова бележка № 9798 от 08.03.2021 г. не съдържала всички необходими реквизити, и не са представени доказателства, относно извършени плащания към продавача.
Обстоятелството, че вносителят е представил касова
бележка с № 9798 от 08.03.2021 г., издадена от Auto Link
Inc, според
митническите органи предполага, че е възможна последваща препродажба с купувач А.Д.,
която не е подкрепена с доказателства и не може да послужи за митнически цели.
В случай, че е налице такава препродажба, в цената на автомобила следва да
бъдат включени, както сумите за печалба, така и разходите за посредничество
и/или такси от проведен аукцион или др. подобни, тъй като при определяне на
митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена
за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от купувача, но
не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена разходите
за комисионни и възнаграждения за посредничество. Въпреки, че тези разходи
следва да се добавят към митническата стойност на стоките, е констатирано, че
не са налице доказателства, че са извършени, нито какъв е техният размер.
Цитирана е разпоредбата на чл. 71, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
съгласно която, всеки елемент, който се добавя, се основава само на обективни и
подлежащи на количествена оценка данни, които в административната преписка не
са налични.
Въз основа на изложеното, ответника приел, че продажната
цена в размер на 11 000 CAD, е установената действително платена цена на
автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и същата следва да послужи за определяне на неговата
митническа стойност, съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради
което митническата стойност на стоката, допусната до свободно обръщение с МД
следва да се определи, като се вземе предвид продажната цена в размер на 11 000
САD на автомобил със същия номер на шаси, увеличена с транспортните разходи и
определил митническата стойност на стоката на 17 280,87 лева – 11 000 САD
при валутен курс 1, 29209 лв. /1 САD) = 14 212,99 лв. – продажна цена
(намерена в сайт https: /autoauctions.io), увеличена с транспортни разходи в
размер на 3067,88 лв.
С оспореното Решение директора на ТД Митница Бургас посочил,
че на основание чл. 70, § 1, във връзка
с чл. 71, § 1 буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката,
поставена под режим допускане за свободно обръщение с митническа декларация МД
с MRN 21BG001009007642R1 е определена нова митническа стойност в размер на
17 280,87 лв. На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) №
952/2013, за стоката от МД,
поставена под режим допускане за свободно обръщение възниква вносно митническо задължение.
На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, при прилагане на ставка
10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания код по КН 8703 23 90 00/код
по ТАРИК 8703 23 90 00/, спрямо новата митническа стойност 17 280,87 лв. е
определено вносно митническо задължение в размер на 1728,09 лв. На основание
чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) и чл. 77, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, е прието, че на датата на възникване на митническо
задължение възниква задължение и за ДДС, като на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС
за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение с МД, в размер
на 19 008,96 лв.
Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал.
1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено
задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката, в
размер на 3 801,79 лв. На основание чл. 105, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и чл. 56 от ЗДДС, за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обръщение с МД, са определени за вземане под отчет и вносно мито и ДДС
общо в размер на 4124,09 лв., от които мито в размер на 1288,78 лв. и ДДС в
размер на 2835,31 лв.
На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013
и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
жалб. Д. бил определен като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на
1288,78 лв. и ДДС в размер на 2835,31 лв.
На основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013
и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013
в оспореното Решение е посочено, че възниква и задължение за лихви върху вносно
мито и ДДС, считано от 28.05.2021 г. - датата на възникване на митническото
задължение и на задължението за ДДС до датата на уведомяването. На основание
чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ е посочено, че се дължи лихва за забава за размера на дължимите
вземания, които не са платени в срока по решението. Въз основа гореизложеното,
установеният за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и
заплащане, е установен на 4124,09 лв.
В мотивите на оспореното Решение е посочено, че не са
налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, съгласно
приложената фактура за покупко-продажба. Прието е, че приложената към митническата
декларация касова бележка № 9798 от 08.03.2021 г. не съдържа всички необходими
елементи, удостоверяващи договорните условия по сделката. Със същата следва да
се удостовери продажба с купувач А.Д., като видно от посочената в нея дата,
продажбата е извършена на 08.03.2021 г., съвпадаща с продажбата чрез аукцион. Въз
осонва на приложения към МД „PERMIT –
VEHICLE PORTION/CERTIFICAT DIMM – VEHICULE“ с № L6738325 и дата 24.02.2021 г.;
удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство с VIN
JM1BPBMM5K1125098, издадено в страната на износа ответника установил, че същият
е на името на UNIFUND ASSURANCE CO LTD,
1595 16-TH ST STE 400, RICHMOND HILL, ONTARIO, CANADA. Освен информация за
продажната цена на автомобила, в намерените данни от проведения аукцион, били
налице 10 броя снимкови изображения, удостоверяващи, че същият е повреден. Ответника
приел, че липсват доказателства за промяна състоянието на автомобила към 08.03.2021
г. – датата на аукциона, според наличната информация на ел. страница: www.
autoactions.io и към датата на допускане за свободно обръщение – 28.05.2021 г.
Въз основа на тези аргументи, директорът на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ постановил
оспореното в настоящото производство Решение.
При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав,
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с
процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен
административен орган, по смисъла на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците.
Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден
митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22,
параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28, се прилагат и
за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало
предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директор на ТД
Митница Бургас в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен
орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност,
съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 19, ал. 1
и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
видно и от приложената по делото Заповед № 2387/30.07.2021 г. на Директора на
Агенция „Митници“, но
оспорения административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния
закон.
Страните
не спорят по установената по делото фактическа обстановка. Спорът е правен и се концентрира в отговора на
въпроса, налице ли са основанията за неприемане на декларираната договорна
стойност, т. е. налице ли са „основателни
съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447,
като при положителен отговор на този въпрос, спазена ли е
процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос,
съобразно договорната стойност на стоката.
В тази връзка следва на първо
място да се провери дали съмненията на митническия орган са основателни, като
предпоставка за това да се пристъпи към прилагане на вторичните методи за
определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. (т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO
2004 Hungary Kft). Тук е мястото да се посочи, че правната уредба на
Европейския съюз, относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение
от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от
15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09).
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата
стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност (така Решение от 16
ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20). Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки, се извършва
по реда на чл. 74 от същия регламент, при последователно прилагане на методите
в чл. 74, § 2 букви а) до г), докато се стигне до метода, по който може да се
определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно
параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII
от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат последователно и само,
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора
да представи допълнително информация, съгласно чл. 140, § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 (Регламента за
изпълнение), а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 14, § 2 от Регламента за изпълнение, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В такива хипотези следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като в тежест на митническите органи е при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността,
което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки.
Цитираните критерии за определяне на митническата стойност, са в
отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
систематично следващото правило в установената поредност.
Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса, се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно чл. 141, § 2 от Регламента за изпълнение, се прави корекция, за да се
вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки
и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията
и видовете транспорт.
Понятията „идентични стоки“ и
„сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента
за изпълнение. Според цитираната разпоредба „идентични стоки“ в рамките на
определянето на митническата стойност представляват стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ в рамките на
определянето на митническата стойност представляват стоки, произведени в същата държава, които
въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и
подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които
определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В обобщение следва да се заключи,
че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на
стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно да определят
митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент,
възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от
Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен
случай.
Независимо, че при митническото остойностяване
на стоките, приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, дава
възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то
съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят
декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е
върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната
митническа стойност.
В Решението по дело С- 263/06, т.
52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да са
надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140
от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (в този
смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на
процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този
принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност.
Съгласно правилото на чл. 22, § 7
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи имат задължението да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за
задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна
митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното
задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В настоящия случай
административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност
на стоките, като се е позовал на справка от база данни, поддържана от трето
лице – https: //autoauctions. io, без доказателства тези данни да са част от
официален публичен регистър, да подлежат на съответен режим на съхранение и да
имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт
или друг, упълномощен с правомощието орган, който да е оправомощен да
съхранява, обработва и предоставя тези данни. При това положение настоящият
съдебен състав намира, че ползваната от митническите органи справка има
характер на частен документ, чиято доказателствена стойност следва да се цени
съобразно съвкупния доказателствен материал. Настоящия съдебен състав намира,
че необосновано митническите органи са
заменили посочената в този документ договорна цена с цената, отразена в
справката от третото лице –https: //autoauctions.io. Подобен подход, основан
единствено на съпоставка между данните от интернет, не обосновава по никакъв
начин заявената от административния орган нова митническа стойност на стоката. В
тази връзка следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя, са представени
доказателства, в превод на български език общите условия, публикувани на
цитирания сайт.
В този аспект изискването на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е ясно
и не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме
единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежаща на
плащане, като цена на стоките при продажбата. Служебно
набавената в хода на проверката справка не съдържа данни, които да сочат, че
оспорващият,
в качеството си на купувач, е участвал в проведения аукцион и е заплатил или е
трябвало да заплати именно сумата от 11 000 CAD. Съждението на митническите органи, че това е договорната цена на
стоката, се явява дотолкова достоверно, колкото и отречената продажна цена по
представената фактура. При липсата на съпътстващи продажбата документи, които
да доказват по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и
заплатена/дължима цена, като условие за продажбата на внесената стока,
подходът на митническия орган за определяне на нова митническа стойност по реда
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се явява незаконосъобразен.
Независимо от гореизложеното,
дори и да е налице обосноваване наличието на съмнения за цената на стоката,
липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност
на стоката, е следвало да бъде преодоляна от административния орган, с
прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чрез
извършване на съответни анализи и сравнения, каквито в случая липсват.
Митническите органи са дължали необходимата грижа, за да установят
действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да
определят такава на базата на предположения. На това принципно положение е
основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, като се има
предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразено с възможностите му (арг. от
Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, C-263/06q EU: C: 2008: 128, т. 52). Зачитането
на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който принцип
следва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява
да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (така Решение от 18
декември 2018 г., Soprop, С-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36).
В тежест на митническия орган е
да обоснове определената по чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение стойност
на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин становището си, досежно елементите, на които
административният орган възнамерява да обоснове своето решение. За целта следва
да е надлежно уведомен адресатът за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност.
В случая обсъдените изисквания не
са спазени. Макар формално със съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. вносителят да е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с
което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация,
правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е посочил въз
основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз
основа на които възнамерява да определи коригираната митническа стойност. Срещу
това обстоятелство е подадено изрично становище, което органът е пренебрегнал и
в резултат е издал административен акт в условията на неизяснена фактическа
обстановка. Дори и данните от въпросния сайт да могат да послужат за
обосноваване съмненията на митническите органи, то за последните не е налице
нормативно установено задължение да определят нова митническа стойност, която е
равна на цената, посочена в него. При обосновани съмнения митническите органи,
съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение могат само да приемат, че
митническата стойност на стоките, не може да се определи съгласно член 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да я определят, като приложат последователно букви
от а) до г) от параграф 2 (на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.), докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките, което в конкретния случай се установи, че не е сторено,
поради което и митническата стойност в размер на 17 280,87 лв., се явява
незаконосъобразно определена. В тази връзка, поради незаконосъобразното
определяне на новата митническа стойност на процесната стока, незаконосъобразно
определени се явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва
за забава.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на Директора на ТД
Митница Бургас, е неправилно, като постановено в нарушение на закона,
поради което следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
При този изход на спора и с оглед
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя
се дължат сторените разноски, в общ размер от 610 лева (съгласно представения
списък с разноски), от които 600 лева - платен адвокатски хонорар и държавна
такса в размер на 10 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение предвид материалния интерес на делото и с оглед разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
А.Г.Д., Решение № 32-185109 от 07.06.2022 год., издадено от Директора на ТД
Митница Бургас.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Бургас
при Агенция „Митници“ да заплати на А.Г.Д.
сумата от 610 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/