Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260465 / 07.12.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осми ноември през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2283 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД; от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., **************************************,
представляван от заместник управителя Д. Т. Д.; против А.М.К. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***; както и с адрес в гр. П., ***********************.
При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния
иск, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
Ищецът твърди, че със съобщение по ч.гр.дело № 1703/2020 г. на ХРС му
била предоставена възможност за
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в
издадената по това ч.гр.дело заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Ето защо и предвид чл.415 от ГПК за него налице бил правен
интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на
изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № PLUS-17071584 в общ размер на 3 790,39 лева. Този договор бил сключен на **.**.****
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" и ответника за отпускането на
заемна сума в размер на 3 790,39 лева за срок от 24 месеца, считано от
подписване на договора до **.**.**** г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размерът на
оставащата главница. Договорено било, кредитът да бъде изплатен на 24 броя
равни месечни вноски, всяка в размер на 154,61 лв., като в договора била
посочена общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния
кредитен профил на ответника, бил определен ГПР. Кредитополучателят заплащал и
такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен
%, по смисъла на §1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери
и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита,
като кредиторът удържал сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия
размер на кредита. Лихвеният % по кредита бил фиксиран за срока на договора,
като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на
договора, при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна, и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него. Сумата, предмет на договора била преведена по личната
банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в договора. На основание
чл.3, вр. чл.4 от договора, за ответника възникнало задължение, да погаси заема
на 24 месечни вноски от по 154,61 лв. Според чл.5 от договора, при забава на
една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата – ОЛП на БНБ, в
сила от 01.01. или от 01.07. на текущата година плюс 10%. Длъжникът
преустановил плащането на вноските по кредита на **.**.**** г., като погасена
била една месечна вноска. На основание чл.5 от договора, вземането ставало
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска
– в случая **.**.**** г., от когато вземането станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично
уведомление до длъжника. Тъй като от страна на длъжника не били извършвани
погашения по дълга по процесния договор, кредиторът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните
суми:
- 2 969,45 лв. главница,
- 586,58 лв. възнаградителна лихва за периода **.**.**** г. – **.**.**** г.,
- 234,36 лв. мораторна лихва за периода **.**.**** г. – **.**.**** г. и
-
законната лихва за
забава от датата на завеждане на заявлението до окончателното изплащане.
Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли - за второто
полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми, за които била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1703/202 г. на
ХРС; като му присъди и направените по делото разноски. При условията на
евентуалност, в случай че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; се иска да се
приеме за предявен осъдителен иск с характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната
страна. Ищецът не изпраща свой представител в открито съдебно заседание, а в
допълнителни писмени молби поддържа исковете си и иска уважаването им изцяло.
Признава, на основание чл.175 от ГПК, че след изтогвяне на заключението на
вещото лице, от страна на ответника било извършено частично доброволно плащане
на задължението в размер на 200 лв.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим,
но за неоснователен, като го оспорва изцяло. Искът следвало да се отхвърли
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Нямало данни,
че писмото– покана за доброволно изпълнение е получено от ответника и той е бил
надлежно уведомен за предсрочната изискуемост. В открито съдебно заседание
ответникът се представлява от своя особен представител, който поддържа отговора
на исковата молба. Навежда допълнително възражение, че ищецът не доказал, че в
случая е била съобразена потребителската защита при сключването на договора и
той се явявал нищожен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между
ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17071584, оторизационен
код а572к786, от **.**.**** г. По силата му,на ответника е отпуснат кредит за
потребителски цели в размер на 3 100 лв., с такса ангажимент 108,50 лв.; при 24
броя месечни погасителни вноски от по 154,61 лв., с обща стойност на плащанията
3 710,64 лв., ГПР от 25,08% и лихвен процент от 18,69%. Договорът съдържа
погасителен план, в който са посочени ежемесечните 24 бр. погасителни вноски в
периода **.**.**** г.– **.**.**** г., всяка от които в размер от по 154,61 лв.
В чл.1 от договора страните са уговорили, че договорът за кредит влиза в сила
при подписването му. Според чл.2, размерът на заема е равен на сумата, посочена
в поле „Общ размер на кредита“, като кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на §1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в него условия,
размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа сумата за нея от общия размер на кредита. Предоставянето
на сумата по чл.2 съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема и създавало задължение за кредитополучателя да му плати
погасителните вноски по погасителния план, включващи изплащане на главница по
заема, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора; а началната дата на
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината
има 365 дни и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си /чл.3/. Предвидено е, погасителните вноски да се плащат не
по-късно от определените дати, наречени „падеж” и посочени в полето
„погасителен план” /чл.4/. При забава на една или повече месечни вноски, е
уговорено - кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска /чл.5/. В същата клауза от договора е уговорено, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Месечните
погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност – разноски,
лихва и главница /чл.7/. С подписването на документа кредитополучателят
потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на договора за заем,
отпечатани и/или попълнени на този документ /чл.27/. В договора е отразено още,
че с полагането на подписа си, кредитополучателят потвърждава, че се е
запознал, разбира и приема условията и параметрите на договора; както и че той
удостоверява, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената
от него банкова сметка; ***, в съответствие с ЗПК и екземпляр от договора за
кредит. Под договора саморъчно са положени трите имена и подпис на ответника в
настоящото производство и дата **.**.**** г.; както и тези на оторизирано лице.
Ищецът представи по делото Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с дата **.**.**** г.,
подписан от негов представител, съдържащ горецитираните съществени условия по
процесния договор за кредит. Представи и изготвено от него извлечение от погасителния
план по PLUS-17071584, актуален към **.**.**** г., с таблица с получени
плащания. Данните по погасителния план са идентични с гореописаните по плана,
съдържащ се в договора между страните, но в повече е посочено – какви
компоненти покрива всяка една от 24-те ежемесечни погасителни вноски, респ.
съответните части от главница и лихва по кредита. Извършеното погасяване по
кредита представлява 1 брой плащане от 154,61 лв. от дата **.**.**** г., което ищецът
е отнесъл към погасяването изцяло на първата вноска по кредита. Адресирана до
ответника е последна покана от ищеца с дата **.**.**** г., че е преустановил
плащането на вноските по процесния договор на **.**.**** г., при което
вземането по същия било обявено за предсрочно изискуемо, т.к. просрочени били 2
или повече месечни вноски; като задължението му възлизало на сумата от общо 3 744,01
лв., от които: главница 2 969,45 лв., 586,58 лв. договорна лихва, 0 лв.
такса обработка и 187,98 лв. обезщетение за забава.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша
съдебно– счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Съответно необходимите за разрешаването на спора части
от това заключение, съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 43810/ **.**.**** г.; въз основа на което е образувано
ч.гр.дело № 9030/2020 г. на РС- Пловдив, изпратено по подсъдност нанастоящия
съд, образувал ч.гр.дело № 1703/2020 г. на РС- Хасково. Той е основал
заявлението си на процесните обстоятелства. По това дело на ХРС е издадена
заповед № 735 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.08.2020
г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото
производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите
както следва – 2 969,45 лв. главница, 586,58 лв. договорна лихва за
периода **.**.**** г. – **.**.**** г., 234,36 лв. законна лихва за периода **.**.****
г. – **.**.**** г., със законната лихва от **.**.**** г. до изплащане на
вземането, както и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 75,81 лв. за
държавна такса, разноски по делото; като вземането произтича от договор за
кредит с номер PLUS-17071584. Заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
на **.**.**** г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване
на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 262769/
09.10.2020 г., изпратена по куриер предния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
Преди всичко, предявеният установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения за това срок
в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен
и доказан.По категоричен начин по делото се установи облигационното
правоотношение, от което ищецът черпи процесните си права. Между ищеца, като
кредитор, и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 17071584, оторизационен код
а572к786, от **.**.**** г. Уговорените параметри и условия на договора са
следните: размер на кредита 3 100 лв., с такса ангажимент 108,50 лв., при 24
броя месечни погасителни вноски от по 154,61 лв., с обща стойност на плащанията
3 710,64 лв., ГПР от 25,08% и лихвен процент от 18,69%. Договорът съдържа
погасителен план, в който са посочени ежемесечните 24 бр. погасителни вноски в
периода **.**.**** г.– **.**.**** г., всяка от които в размер от по 154,61 лв. Процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, в сила от **.**.**** г.
Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, в сила от **.**.**** г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр.
чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право -
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране
на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите
нрави; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор. Общата
потребителска закрила по чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски
характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената
като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на
идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика
(включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си
възможности, така и на степента си на информираност. В конкретния случай, съдът
приема, че клаузите от процесния договор не са били индивидуално уговорени с
кредитополучателя. Въпреки указаната му доказателствена тежест, в т.ч. с
указания по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не представи убедителни писмени
доказателства за това–ответникът да е получил подробна преддоговорна информация
от заемодателя за точните параметри на кредита– за общите разходи по кредита и
за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, методът
за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни
задължения, свързани с разплащанията. Този извод на съда не се променя и от
представения по делото Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България”, с дата **.**.**** г. – датата на подписване на
самия договор. Макар да съдържа съществените условия по процесния договор за
кредит, същият е подписан единствено от представител на ищеца, но не и от
ответника. В този смисъл, клаузите на процесния договор по отношение
на ГЛП, ГПР и допълнителни такси са неравноправни, по
силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на
условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП, ГПР и такси/, както се посочи,
ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени, за да е приложимо спрямо
тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив, налага се извод за стандартизирани
действия по сключване на договора, без възможност за ответника, да влияе на
съдържанието на клаузите; при което следва, че сключеният договор е с клаузи,
подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на
заемодателя за съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Съдържащата
се в договора декларация, че с подписването на
договора, кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията
на договора за заем, отпечатани и/ или попълнени на този документ /чл.27/;
както и че е получил преддоговорна информация, в съответствие с ЗПК- съдът намира за ирелевантно. При позоваване на
неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна
проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г.
на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното
уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е
подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако
посоченото обстоятелство- подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл.146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая
обаче по вече изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв избор.
В изложения смисъл е и съдебната практика по решение № 98/ 25.07.2017 г. по
т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените съображения,
клаузите от процесния договор относно ГЛП, ГПР и такса ангажимент - съдът
намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1,
вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния договор за
потребителски кредит, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия
договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП. Съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на ГЛП, ГПР и такси да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или договорът за кредит да се сключи и ако в него не са
включени тези клаузи. Като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден, включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и
ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид
на това, в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността му
като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се
на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на
процесния договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена.
Нормата установява изискване, договорът за потребителски кредит да съдържа
подробно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Съдът намира, че това императивно законово
изискване не е било удовлетворено от клаузите на договора. Макар договорът да
съдържа погасителен план, сочещ ежемесечните 24 бр. погасителни вноски в
периода **.**.**** г.– **.**.**** г., всяка от които в размер от по 154,61 лв.
- същият не указва, каква част от месечната вноска се отнася за погасяване на
главницата по договора и каква на лихвата по него. Едва в представеното от
ищеца за целите на настоящото производство и изготвено от самия него извлечение
по процесния кредит, актуално към дата **.**.**** г., се съдържа погасителен
план, допълнително сочещ включващите се във всяка една от ежемесечните погасителни
вноски съответни части от главница и лихва по кредита. Ето защо и на основание
чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на
чл.10 ал.1 - договорът да е сключен в писмена форма по ясен и
разбираем начин. В тази насока са и чл.147 ал.1 от ЗЗП и чл.5 от Директива
93/13/ЕИО, че клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Ищецът
не ангажира по делото доказателства за метода на определяне на ГЛП и ГПР, в
т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на стойността им, с
посочване на техните количествени изражения и относителните им тегла, при
което не са изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК. Компонентите от формулата,
следва да имат своите числени стойности и измерения, за да може да бъде
направен прост математически извод, дали уговорените ГЛП от 18,69% и ГПР от 25,08%
съответстват на формулата. В случая това не е налице, а и нещо повече, от
заключението на съдебно– счетоводната експертиза се установява, че всъщност ГПР
в случая не включва уговорената такса ангажимент, която също оскъпява кредита,
при което се променя неговият размер. Така ответникът като потребител към датата на сключване на
договора, който е релевантният момент за преценка неравноправието на оспорените
клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/- не е разполагал с информация относно съществени
условия на договора – за ГЛП и за ГПР, определяни по неясна методика. Обективно
не може да се очаква от средния потребител без специални знания и опит да оцени
съответствието им с формула по методика, за да се очаква от него да може
да има информирано становище по тях, респ. да ги приеме или не.
Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия
/чл.23 от ЗПК/. Тук се поставя въпросът, дали тази дължима чиста стойност на
кредита е ликвидна и изискуема. Както се посочи, падежната дата на последната
вноска по погасителния план е на **.**.**** г., която
дата не е била настъпила към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/**.**.**** г./, към датата на депозиране на настоящата искова молба по чл.422
от ГПК /**.**.**** г./ и към датата на получаване от особения представител на ответника
на преписите от исковата молба и приложенията й /**.**.**** г./, но е настъпила
към датата на приключване на устните състезания по делото /**.**.**** г./. Същевременно,
ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането си, в т.ч.
и в качеството си на заявител в заповедното производство. Този юридически факт
обаче в настоящия случай съдът намира за ненастъпил преди датата на получаване от особения представител на ответника на преписите от
исковата молба и приложенията й. Според клаузите на договора, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за това /чл.5/.
Обявяването на предсрочната изискуемост,
по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл е т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.От представеното по делото извлечение от сметка към договора за заем и заключението на вещото лице
– икономист се установи ищцовата теза, че действително до датата на подаване на
заявлението в съда, ответникът е изпаднал в забава, като не е изплатил на падеж
две и повече месечни вноски. След съпоставката на цитираните доказателства, във
връзка с обоснованата по-горе дължимост единствено на чистата сума по кредита, съдът
приема, че ответникът не е изплатил на падеж по погасителния план – частично
третата месечна вноска /с падеж **.**.**** г./ и изцяло всички останали.
Подробните съображения на съда за този извод са изложени по-долу в настоящите
мотиви. Така, според клаузите на договора, считано от **.**.**** г. /падежната дата на втората изцяло непогасена вноска/, а не както ищецът
твърди от **.**.**** г. в исковата си молба - са били налице обективните
предпоставки, вземането на кредитора да бъде обявено за предсрочно изискуемо в
целия му размер. Но представеното по делото уведомително писмо за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, адресирано до ответника, няма дани въобще да е било изпратено
и да е достигнало до своя адресат. Ето защо, съдът намира, че не е осъществена
втората предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по
договора преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
доколкото ответникът не е уведомен за това. Но независимо, че кредитът не е надлежно обявен за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, съдът следва да съобрази,
както дължимите вноски с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и вноските за които е настъпил падежът
от подаване на заявлението до приключване на съдебното дирене, съгласно указанията,
дадени с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС. Следва да се съобрази и решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г.
на ВКС, І т. о., според което вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - не е изискуемо, независимо че кредиторът се
е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата
молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи
вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки,
лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението. За събиране на вноските с ненастъпил падеж
и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви
осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422 ал.1 ГПК, както е сторено и в настоящото производство. В случая волеизявлението на
ищеца за предсрочна изискуемост на вземането му е отправено до ответника с
иковата му молба и е получено от особения му представител, както се посочи, на **.**.****
г. и това е моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на
вземане, което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на
предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на
исковата молба. Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по
реда на чл.422 ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, предметът на делото е обвързан от
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба, има за последица настъпване на
изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена
заповедта. Недопустимостта на
изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, съгласно
т.11.б от цитираното ТР, обуславя извода, че искът
за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. Вземането по този иск може да се признае за
съществуващо единствено в размер на неплатените
от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение, които са послужили
като основание на кредитора да твърди,че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; а за остатъка от кредита – да се отхвърли, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е
считал, че е настъпила предсрочна изискуемост. За този остатък, както се
посочи, може да се предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по
чл.422 ал.1 ГПК, както е в случая.
Тук на коментар подлежи въпросът, налице ли са били към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК падежирали, ликвидни и
изискуеми вноски по кредита, включващи единствено чистата стойност на кредита /според гореизложените съображения за нея/. Както се посочи, датата
на подаване на заявлението е **.**.**** г., към която е бил настъпил падежът на
първите 14 вноски по кредита, с ежемесечни падежи в периода **.**.**** г. - **.**.****
г., включващи чиста стойност на кредита в общ размер на 1 678,54 лв.,
изчислена по представеното извлечение от погасителния план с плащания, към **.**.****
г. Също към тази дата е било направено само едно плащане от страна на
ответника, а именно - 154,61 лв. от дата **.**.**** г. Била му е удържана и
такса в размер на 108,50 лв. Приспадайки тези две суми, дължимият остатък към
датата на подаване на заявлението за погасяването на падежиралите вноски за
чистата стойност на главницата възлиза на сумата от 1 415,43 лв. /1 678,54 лв. - 154,61 лв. - 108,50 лв./, определна по
правилото на чл.23 от ЗПК. Що се отнася до уговорената еднократна такса
ангажимент в посочения размер, удържана на ответника при отпускане на заемната
сума – то клаузата за нея съдът намира също за нищожна. Това е така, т.к.
законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а ал.2 от ЗПК, за
каквито именно действия е уговорена тази такса. Според чл.2 от договора,
кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1 т.5 от ЗПК, при
съдържащите се в него условия, размери и срокове.Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата за
нея от общия размер на кредита, установено и от експертизата по делото. Същевременно,
с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се
заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР. На основание чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Ето защо, съдът приспадна така удържаната
такса от общата дължима главница по кредита.
Ето защо, констатира се, че към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в полза на ищеца е налице вземане против ответника
по процесния договор за кредит, на основание настъпил падеж на част от вноските,
а именно до 14-та включително – що се отнася до чистата стойност на кредита, а
именно в посочения неизплатен остатък от общо 1415,43 лв. От тази обща сума, от заключението на вещото лице и от признанието на
ответника се установи, че са били извършени частични плащания от страна на
ответника, както следва: 200 лв. на **.**.**** г., 100 лв. на **.**.**** г.,
200 лв. на **.**.**** г. и още 200 лв. след датата на изготвяне на
заключението, което е от **.**.**** г. Приспадайки тези плащания от общо 700
лв., дължима остава сумата от 715,43 лв. /1 415,43 лв. – 700 лв./. За тази
главница от 715,43 лв. установителният иск се явява
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, а за разликата до пълния
му предявен размер от 2 969,45 лв. като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли. Върху уважения размер на главницата и според ищцовото искане,
следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението **.**.****
г. до окончателното изплащане. Тази лихва следва да се присъди и върху
изплатените в хода на настоящия процес суми, за всяка - считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане, както следва: върху 200 лв.
от **.**.**** г. до **.**.**** г., върху 100 лв. от **.**.**** г. до **.**.****
г., върху 200 лв. от **.**.**** г. до **.**.**** г. и върху 200 лв. от **.**.****
г. до **.**.**** г. /според ищцовото признание за момента на плащането на
последната сума и при липса на данни за конкретната му дата/.
Върху забавените
от ответника погасителни вноски по главницата, по общото правило на чл.86 от ЗЗД и по клаузите на заемния договор, се дължи обезщетение за забава, считано
от датата на падежа на всяка просрочена погасителна вноска поотделно до датата,
предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – **.**.**** г.,
включително. Ищецът го претендира обаче
за по-кратък период, а именно до **.**.**** г., което следва да бъде взето
предвид, при съобразяване и на чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. По
делото не се събраха достатъчно данни за размера на обезщетението за забава за
обоснования период и за тези просрочени вноски, съобразявайки и плащането в
хода на настоящия процес; при което и на основание чл.162 от ГПК, съдът го
определя по своя преценка, с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
както следва:
-
върху главница от 85,82 лв. /неизплатен
остатък от 3-та вноска, формиран като разликата от изплатените 154,61 лв. и таксата
от 108,50 лв., от една страна; и стойността на първите три вноски, от друга
страна/, за периода **.**.**** г. /падежът/ – **.**.**** г., вкл. – 4,91 лв.; и
за периода **.**.**** г. - **.**.**** г. /според датата на плащането в хода на
делото/, вкл. – 8,99 лв.; общо дължимо обезщетение за забава в размер на 13,90 лв.;
-
върху главница от 111,75 лв. /неизплатена
4-та вноска/, за периода **.**.**** г. – **.**.**** г., вкл. – 5,43 лв.; и за
периода **.**.**** г. - **.**.**** г., вкл. – 11,70 лв.; общо дължимо
обезщетение за забава в размер на 17,13 лв.;
-
върху главница от 113,49 лв. /неизплатена
5-та вноска/, както следва: върху 64,04 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.****
г., вкл. – 2,58 лв.; и за периода **.**.**** г. - **.**.**** г., вкл. – 6,71
лв.; и върху 49,45 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.**** г., вкл. – 1,99
лв.; и за периода **.**.**** г. - **.**.**** г., вкл. – 5,60 лв.; общо дължимо
обезщетение за забава в размер на 16,88 лв.;
-
върху главница от 115,26 лв. /неизплатена
6-та вноска/, както следва: върху 50,55 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.****
г., вкл. – 1,60 лв.; и за периода **.**.**** г. - – **.**.**** г., вкл. – 5,73
лв.; и върху 64,71 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.**** г., вкл. – 2,05
лв.; и за периода **.**.**** г. - – **.**.**** г., вкл. – 7,91 лв.; общо
дължимо обезщетение за забава в размер на 17,29 лв.;
-
върху главница от 117,05 лв. /неизплатена
7-ма вноска/, за периода 20.12.2019 г. – **.**.**** г., вкл. – 2,73 лв.; и за
периода **.**.**** г. - **.**.**** г., вкл. – 14,31 лв.; общо дължимо
обезщетение за забава в размер на 17,04 лв.;
-
върху главница от 118,88 лв. /неизплатена
8-ма вноска/, както следва: върху 18,24 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.****
г., вкл. – 0,27 лв.; и за периода **.**.**** г. – **.**.**** г., вкл. – 2,23
лв.; и върху 100,64 лв. за периода **.**.**** г. - **.**.**** г., вкл. – 1,48
лв.; и за периода **.**.**** г. – **.**.**** г., вкл. – 13,14 лв.; общо дължимо
обезщетение за забава в размер на 17,12 лв.;
-
върху главница от 120,73 лв. /неизплатена
9-та вноска/, както следва: върху 99,36 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.****
г., вкл. – 0,61 лв.; и за периода **.**.**** г. - **.**.**** г., вкл. – 12,97
лв.; и върху 21,37 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.**** г., вкл. – 0,13
лв.; и за периода **.**. – **.**.**** г., вкл. – 0,01 лв.; общо дължимо
обезщетение за забава в размер на 13,72 лв.;
-
върху главница от 122,61 лв. /неизплатена
10-та вноска/, за периода **.**. – **.**.**** г., вкл. – дължимо обезщетение за
забава в размер на 0,07 лв.;
-
върху главница от 124,52 лв. /неизплатена
11-та вноска/, за периода **.**. – **.**.**** г., вкл. – дължимо обезщетение за
забава в размер на 0,07 лв.;
-
върху главница от 126,46 лв. /неизплатена
12-та вноска/, за периода **.**. – **.**.**** г., вкл. – дължимо обезщетение за
забава в размер на 0,07 лв.;
-
върху главница от 128,43 лв. /неизплатена
13-та вноска/, за периода **.**. – **.**.**** г., вкл. – дължимо обезщетение за
забава в размер на 0,07 лв.;
-
върху главница от 130,43 лв. /неизплатена
14-та вноска/, с падеж **.**.**** г. - 0 лв. дължимо обезщетение за забава;
или всичко общо дължимо
обезщетение за забава в размер на 113,36 лв. върху главница в общ размер на 1 415,43 лв., върху всяка от включените в нея вноски с натрупване, за периода **.**.**** г. – **.**.****
г., вкл.; и за периода **.**. – **.**.**** г., вкл. Искът за обезщетението за
забава за разликата над така посочения размер и период до пълния предявен размер от 234,36 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.**** г.; като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. Като такъв и по гореизложените съображения
следва да се отхвърли изцяло и установителният иск за
сумата от 586,58 лв. възнаградителна лихва за периода **.**.**** г.
– **.**.**** г.
Предвид частично отхвърления главен установителен иск, в същата част съдът
дължи произнавяне по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за
същите суми, доколкото се сбъдва въведеното от ищеца вътрешно процесуално
условие за разглеждането на същия – отхвърляне на установителния иск.
Осъдителят иск за главницата, според гореизложеното и при липса на извършени
плащания за нея – следва да се уважи за последните 10 вноски по кредита, с
ежемесечни падежи в периода **.**.**** г. - **.**.**** г., включващи чиста
стойност на кредита в общ размер на 1 421,46 лв. Техните падежи са
настъпили след датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /**.**.**** г./, при което следва да се присъди
законната лихва от датата на съответния им падеж до
окончателното изплащане, а именно:
- върху главницата от 132,46 лв., считано от **.**.****
г.;
- върху главницата от 134,53 лв., считано от **.**.****
г.;
- върху главницата от 136,62 лв., считано от **.**.****
г.;
- върху главницата от 138,75 лв., считано от **.**.****
г.;
- върху главницата от 140,91 лв., считано от **.**.****
г.;
- върху главницата от 143,11 лв., считано от **.**.****
г.;
- върху главницата от 145,34 лв., считано от **.**.****
г.;
- върху главницата от 147,60 лв., считано от **.**.****
г.;
- върху главницата от 149,90 лв., считано от **.**.****
г.; и
- върху главницата от 152,24 лв., считано от **.**.****
г. /датата на настъпване на предсрочната й изискуемост, предвид гореизложените
съображения/; като ищцовото искане, върху тези 10 главници законната лихва да се присъди от датата на подаване на заявлението **.**.**** г., като неоснователно следва да се отхвърли. За тази главница от
общо 1 421,46 лв. осъдителният иск се явява основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи, а за разликата до пълния му предявен размер от 2 254,02 лв. /формиран
като разлика между общата претендирана главница от 2 969,45 лв. и уважения
размер по установителния иск за главница от 715,43 лв./ като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. Според посочените дати
на падежите на последните 10 вноски по кредита, предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск за присъждане на обезщетение за забава върху тях в
размер на разликата над уважения размер по процесния установителен иск за
сумата от 113,36 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.****
г., вкл.; и за периода **.**. – **.**.**** г., вкл.; до пълния предявен размер
от 234,36 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.**** г.; като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. Като такъв и по гореизложените съображения
следва да се отхвърли изцяло и осъдителният иск за сумата от 586,58 лв.
възнаградителна лихва за периода **.**.**** г. – **.**.**** г.
Според уважената част на исковете, но без да се изключва платената в
рамките на настоящото производство от ответника на ищеца сума, и на основание чл.78
ал.1 и 8, вр. чл.80, и по аргумент на обратното на чл.78 ал.2 от ГПК; ответникът
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 872,76
лв. за настоящото исково производство и за заповедното производство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.К. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***; както и с адрес в гр. П., ***********************;
ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., **************************************,
представляван от заместник управителя Д. Т. Д.; по сключен помежду им договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 17071584, оторизационен код
а572к786, от **.**.**** г.; сумите както следва: 715,43 лева главница, включваща неизплатен остатък от първите 14
погасителни вноски по кредита, с ежемесечни падежи по погасителния план в
периода **.**.**** г. - **.**.**** г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението **.**.****
г. до окончателното изплащане; както и
законната лихва върху изплатените в хода на
настоящия процес суми за главница, както следва: върху 200 лв. от **.**.**** г.
до **.**.**** г., върху 100 лв. от **.**.**** г. до **.**.**** г., върху 200
лв. от **.**.**** г. до **.**.**** г. и върху 200 лв. от **.**.**** г. до **.**.****
г.; както и сума за дължимо обезщетение за забава в размер на 113,36 лева върху главница в общ размер
на 1 415,43 лв., върху всяка от включените в нея вноски с натрупване, за
периода **.**.**** г. – **.**.**** г., вкл.; и за периода **.**. – **.**.****
г., вкл.; като искът за главницата за разликата до пълния му предявен размер от
2 969,45 лв., искът за обезщетението за забава за разликата до пълния му предявен
размер от 234,36 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.**** г. и искът изцяло за
сумата от 586,58 лв. възнаградителна лихва за периода **.**.**** г. – **.**.****
г.; ОТХВЪРЛЯ;
за всички които суми е
била издадена заповед № 735 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.08.2020
г. по ч.гр.дело № 1703/ 2020 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА А.М.К. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК
*********; по сключен помежду им договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS- 17071584, оторизационен код а572к786, от **.**.**** г.;
сумите както следва: 1 421,46 лева
главница, включваща неизплатените последни 10 вноски по кредита, с ежемесечни
падежи по погасителния план в периода **.**.**** г. - **.**.**** г., ведно със законната лихва от датата на
съответния им падеж до окончателното изплащане, а именно:
- върху главницата от 132,46 лв., считано от **.**.**** г.;
- върху главницата от 134,53 лв., считано от **.**.**** г.;
- върху главницата от 136,62 лв., считано от **.**.**** г.;
- върху главницата от 138,75 лв., считано от **.**.**** г.;
- върху главницата от 140,91 лв., считано от **.**.**** г.;
- върху главницата от 143,11 лв., считано от **.**.**** г.;
- върху главницата от 145,34 лв., считано от **.**.**** г.;
- върху главницата от 147,60 лв., считано от **.**.**** г.;
- върху главницата от 149,90 лв., считано от **.**.**** г.; и
- върху главницата от 152,24 лв., считано от **.**.**** г. /предсрочно
изискуема/; като ищцовото искане, върху тези 10 главници законната лихва да се
присъди от датата на подаване на заявлението **.**.**** г.; както и искът за
главницата за разликата до пълния му предявен размер от 2 254,02 лв.; искът за присъждане
на обезщетение за забава в размер на разликата над уважения размер по процесния
установителен иск за сумата от 113,36 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.****
г., вкл.; и за периода **.**. – **.**.**** г., вкл.; до пълния предявен размер
от 234,36 лв. за периода **.**.**** г. – **.**.**** г.; както и искът за сумата
от 586,58 лв. възнаградителна лихва за периода **.**.**** г. – **.**.**** г.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.М.К. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж -
Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” КЧТ, с ЕИК *********; СУМАТА от 872,76
лева за деловодни разноски за заповедното и за исковото производства.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.пощи от л.60 и 61, като им се
изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото
да се докладва.
СЪДИЯ : /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.