№ 20962
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110118237
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/. Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало
по застраховка „Каско“ на МПС, участвало в реализирано ПТП, при което застрахованото
МПС е преминало през несигнализирана и необезопасена неравност / дупка/ на пътното
платно, в резултат на което по автомобила са настъпили щети. По заведената щета ищецът
определил обезщетение, която сума била изплатена на увреденото лице. Въпреки отправена
покана, ответникът не изплатил на ищеца исковата сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма
на процесното ПТП, като навежда твърдение, че увреждането не в резултат на покрит риск.
Оспорва претендирания размер на вредите, прави възражение за съпричиняване. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото
сключването на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена
застраховка; плащането на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор;
размера на нанесените вреди по МПС-предмет на застрахователния договор; причинната
връзка между вредите и необозначеното препятствие на пътното платно; собствеността на
пътя, на който е настъпило ПТП.
Не е спорно по делото и от събраните писмени доказателства, включително
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0274318 за застраховка „Каско“ и
1
„Злополука“ и Добавък № 1/16.02.2017 г. към нея, се установява, че лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „S 350“ с рег. № ******** е имал валидна застраховка „Каско“, като
видно от Добавък № 1, срокът на валидност е от 00:00 часа на 17.02.2017 г. до 15.02.2018 г.
От представената по делото експертиза по претенция №10017030108717/25.03.2017 г.
и платежно нареждане от 10.10.2018 г., се установява, че застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1252,09 лева на собственика на увредения лек
автомобил.
Предвид това, установено е валидно застрахователно правоотношение, като
настъпилите увреждания по застрахования лек автомобил са били покрити застрахователни
рискове, за които застрахователят – ищец, е заплатил застрахователно обезщетение в размер
на 12 652,09 лева.
Не се спори и между страните по делото, че участъкът на който е настъпил
процесното ПТП се стопанисва от ответника – СО.
Спорният по делото въпрос е относно механизма на настъпване на процесното ПТП,
както и наличието на причинна връзка между него и настъпилите увреди по застрахования
при ищеца автомобил.
В представения протокол за ПТП № 1686184 от 24.03.2017 г., съставен от служител
на СДВР, отдел „Пътна полиция“, е посочено, че на 24.03.2017 г. е настъпило ПТП в гр.
София, на бул. „Президент Линкълн“ срещу № 43 с посока на движението от ул.
„Монтевидео“ към бул. „Околовръстен път“, при което МПС марка “Мерцедес“, модел „S
350“ с рег. № ******** попадал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно и има нанесени материални щети по същото. Като видими щети по МПС са
посочени предна лява гума и джанта и предна дясна гума и джанта, като в схемата на ПТП е
отбелязано, че щетите са в предната лява и дясна част на увредения автомобил.
Механизмът на процесното събитие се установява и от изслушаното и прието по
делото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, както и от
свидетелските показания на водача на увреденото МПС, което потвърждава установеното от
протокола за ПТП и го допълва, а именно, че на 24.03.2017 г. в град София водачът на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „S350“, рег. № ********, се е движел по бул.
„Президент Линкълн“ с посока от ул. „Монтевидео“ към Околовръстен път (в посока към кв.
Горна баня) и в района срещу № 43 по време на движение преминава през участък от пътя, в
който са се извършвали ремонтни дейности - изрязани участъци от пътното платно,
подготвени за асфалтирани, вследствие на което автомобилът получава увреждания на двете
предни гуми и джантите към тях. Съгласно заключението на вещото лице от техническа
гледна точка и при представените по делото доказателства и снимков материал,
уврежданията по МПС Мерцедес S350, рег.№ ********, се намират в причинно-следствена
връзка с възможния механизъм на осъществяване на застрахователното събитие настъпило
на 24.03.2017 година.
Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно.
Налице е следователно основание за възникване на регресното право, като в КЗ
конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право включва правата на
увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата.
Съгласно заключението на СТЕ, което съдът възприема изцяло, стойността на
вредите е 1 305,36 лева, като стойността на ликвидационните разноски варира от 10 до 25
лева. Искът е предявен в по-малък размер, в който следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът дължи и лихва за забава върху главното вземане от получаване на
регресната покана до датата на исковата молба. Видно от представеното по делото писмо до
2
кмета на СО, същото е получено на 31.10.2018 г., видно от поставения на него входящ номер
от ответника. Предвид което, съдът намира, че в претендирания период от 07.04.2020 г. до
07.04.2023 г. ответникът е бил в забава, като исковата претенция следва да бъда уважена за
периода до 04.04.2023 г., доколкото след датата на депозира не исковата молба, лихва за
забава се дължи на друго основание, и нейният размер, изчислен с оглед разпоредбата на
чл.162 от ГПК е сумата от 385,86 лева, поради което и предявеният иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 разноски се следват само на
ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД СО, адрес: /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в /адрес/, сумата в размер на 1 262,09 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 24.03.2017 г., ведно със
законна лихва от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 385,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2020 г. до
04.04.2023 г.
ОСЪЖДА СО да заплати на „/фирма/, ЕИК ************ на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата в размер на 550 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3