№ 16494
гр. София, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110153603 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД от Г. В. Г.
против ***** за осъждане ответника да заплати сумата от 50.00 лв., частична претенция от
общ размер от 1765.07 лв., представляващи застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на л.а. марка „Мерцедес ГЛЕ 350“, с peг. № СВ **** КЕ,
вследствие на ПТП от 09.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 09.07.2024г., около 09:15 часа, в гр. София, управлявайки л.а.
марка „Мерцедес ГЛЕ 350“, с peг. № СВ **** КЕ, се движел по бул. „Цариградско шосе“, с
посока от търговки център „The Mall” към хотел „Плиска“. Посочва, че над кръговото
кръстовище „Площад на авиацията“, автомобилът, който се движел пред ищеца, спрял
поради образувала се колона от автомобили и ищецът също спрял зад него, след което
автомобилът на ищеца бил ударен в задната част от л.а. „Рено Сценик“, с peг. № СВ ****
СК, като последният бил изместен вследствие на удар от блъсналия го отзад л.а. „Пежо 307“,
с peг. № СА **** АВ. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които
посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и
участниците в него съставили протокол за ПТП № 1895607, в който като виновен бил
посочен водачът на л.а. „Пежо 307“, с рег. № СА **** АВ, а като причина за настъпване на
произшествието било посочено, че водачът на л.а. „Пежо 307“, с peг. № СА **** АВ поради
движение с несъобразена скорост с пътното движение реализирал ПТП с л.а. „Рено Сценик“,
с рег. № СВ **** СК, който се премества от силния удар и реализирал ПТП с автомобила на
ищеца. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” от застрахователна компания *******, със срок на действие 20.10.2023 г. –
19.10.2024 г., която била валидна към датата на процесното събитие. На 10.07.2024г. била
предявена претенция до застрахователя, като била образувана преписка по щета
№**********/10.07.2024г., по която на ищеца било изплатено обезщетение в размер на
234.93 лева, което било занижено и не можело да покрие настъпилите щети. При тези
съображения ищецът претендира процесната сума, ведно със законната лихва, както и
разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът - ***** е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика
на л.а. марка „Пежо 307“, с peг. № СА **** АВ. Ответникът оспорва предявения иск,
поддържайки, че във връзка с предявената от ищеца претенция е образувал преписка по
щета и е определил застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 234.93
лева, като е заплатил същото в полза на ищеца. Оспорва претенцията по размер,
поддържайки, че стойността на претендираното обезщетение е прекомерно завишена, с
оглед действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП, така и се
претендира стойност на части, които не са били необходими и увредени вследствие на
процесното събитие. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, като
неговата основателност е обусловена от провеждането на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) настъпване на описаното в исковата
молба застрахователно събитие - ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за
виновен водач /безспорно/; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за
причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на
непозволено увреждане: деяние, противоправност, имуществени вреди, причинна връзка
между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презюмира по арг. от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените имуществени вреди.
В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност
на застрахования при ответника водач на автомобила.
С приетия за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че
ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил
марка „Пежо 307“, с peг. № СА **** АВ към датата на процесното ПТП, както и че по
образувана при ответника преписка по щета **********/10.07.2024г. определил
застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 234.93 лева, като е заплатил
същото в полза на ищеца.
Ответникът не е оспорил в отговора си настъпването на процесното застрахователно
събитие, като това обстоятелство се установява и от представения по делото протокол за
ПТП от 09.07.2024г. и от отразената в него схема. От същия се установява и механизмът на
настъпване на произшествието, като в него е посочено, че л.а. „Пежо 307“, с peг. № СА ****
АВ се движи по бул. „Цариградско шосе“ от бул. „Александър Малинов“, като на моста при
4-ти километър поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с отразеното на
схемата МПС 2 с рег. № СВ****СК, което от удара се придвижва напред и удря процесния
л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350“, с peг. № СВ **** КЕ. Отразено е в протокола, че в резултат на
произшествието са настъпили щети по задната броня на автомобила. Видно е от
съдържанието на самия протокол, че е съставен след посещение на място от органите на
полицията. В графата "посетено на място" със знак „х” е зачертан ненужният отговор „не”.
След като протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след извършен оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са
релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила, наличието, разположението и размерите на препятствието/неравността на пътя
и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за
2
препятствието/неравността на пътното платно или нейното обезопасяване. По отношение на
възприетите от съставителя факти, а именно настъпилото ПТП, разположението на
превозните средства след удара и наличието на щети по автомобилите, документът има
характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 от ГПК. Длъжностното лице
е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП,
поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила.
Следва да се съобрази, че извършеното от ответника извънсъдебно плащане на
регресната претенция на ищеца за същото застрахователно събитие до размера на сумата от
234,93 лева има характер на извънсъдебно признание за наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактически състав на чл. 432 от КЗ за ангажиране на отговорността му до
размера на извънсъдебно изплатеното обезщетение. Тоест с поведението си ответникът е
признал настъпването на процесното ПТП на 09.07.2024г., предизвикано от
противоправното поведение (управление с несъобразена скорост) на застрахования при него
водач Самуил Емилов Първанов, управлявал л.а. „Рено Сценик“, с peг. № СВ **** СК, в
резултат на което са настъпили вреди по лекия автомобил, собственост на ищеца. Преценено
по реда на чл. 175 ГПК, това признание се потвърждава от съдържанието на представения по
делото протокол за ПТП. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова
презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от
страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът претендира обезщетяването на
части, които не са били увредени от произшествието. Видно е от исковата молба, че
регресната претенция касае щети по облицовката, спойлера и светлоотразителя на задната
броня, както и по вратата на багажника. Същите тези щети са били констатирани като
настъпили от произшествието и от самия застраховател при извършване на оглед на
увредения автомобил, като това е видно от представения по делото опис на щета №
********** от 10.07.2024г., т.е. ищецът претендира обезщетение за вредите, които са били
установени и описани от ответника, а не на други такива. Освен това вещото лице по
приетата съдебно-автотехническа експертиза е посочило в какво се изразяват уврежданията
по автомобила и е посочило същите щети като тези, описани от ищеца в исковата молба и
констатирани от ответника в описа.
Спорен е размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за
настъпилите имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, в т. ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. При предявена по
съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед
размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието
/средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на
щетите без да се прилага коефициент на овехтяване/, в който смисъл е и разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка
"Гражданска отговорност /решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., II ТО на
ВКС; решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., I ТО на ВКС и др./, съответно
чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба - за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Така при предявена по съдебен ред
3
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, размерът на обезщетението се
определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието т.
е. по пазарната цена, при което съдът не е обвързан от минималните размери по методиката
към Наредба № 49 от 16.10.2014г.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че средната
пазарна стойност на уврежданията на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в
размер на 725,36 лева, какъвто е и размерът на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение. Не е спорно, че ответникът е заплатил в полза на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 234,93 лева, което следва да бъде приспаднато от общата стойност
на всички увреждания, като остава неплатен и дължим от ответника остатък от 490,43 лева.
Следователно предявеният частичен иск в размер на 50 лева се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен, като следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 10.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има единствено ищецът. Същият е
заплатил държавна такса в размер на 50 лева, депозит за вещо лице в размер на 300 лева,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото без включване на ДДС
неговият размер е минимален съобразно Наредба № 1/2004г., а и освен това съдът намира
същия за справедлив и съответстващ на фактическата и правната сложност на делото.
Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата в общ размер на 830 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, ЕИК ******, да заплати на Г. В. Г., ЕГН **********, на основание
чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата в размер от 50,00 лева, частична претенция от общ
размер от 1765,07 лева, представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, нанесени върху л.а. марка „Мерцедес ГЛЕ 350“, с peг. № СВ****КЕ,
вследствие на ПТП от 09.07.2024г. в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, настъпило по вина
на водача на л.а. марка „Пежо 307“, с peг. № СА****АВ, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 10.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ******, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г. В. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер от 830 лева, представляваща сторени разноски в исковото
производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4